№ 4650
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:А. Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от А. Г. Ивчева Гражданско дело №
20231110121334 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от т срещу А. Г. П., А. Г. П., С. А. П., Г. А.
П., Г. А. П., с която са предявени субективно и обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумите, както следва:
1. А. Г. П. – сумата от 636,53 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот,
находящ се на адрес: **, аб. № **, ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 158,84 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.03.2023 г. върху
вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, сумата
от 14,51 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
от 25.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,59 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.05.2020 г. до
30.03.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение;
2. А. Г. П. – сумата от 159,13 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот,
находящ се на адрес: **, аб. № **, ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 39,71 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.03.2023 г. върху вземането
1
за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, сумата от 3,63
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.04.2024 г.
до изплащане на вземането, сумата от 0,90 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 16.05.2020 г. до 30.03.2023 г. върху
вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение;
3. С. А. П. – сумата от 159,13 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот,
находящ се на адрес: **, аб. № **, ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 39,71 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.03.2023 г. върху вземането
за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, сумата от 3,63
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.04.2024 г.
до изплащане на вземането, сумата от 0,90 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 16.05.2020 г. до 30.03.2023 г. върху
вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение;
4. Г. А. П. – сумата от 159,13 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот,
находящ се на адрес: **, аб. № **, ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 39,71 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.03.2023 г. върху вземането
за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, сумата от 3,63
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.04.2024 г.
до изплащане на вземането, сумата от 0,90 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 16.05.2020 г. до 30.03.2023 г. върху
вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение;
5. Г. А. П. – сумата от 159,13 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот,
находящ се на адрес: **, аб. № **, ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 39,71 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.03.2023 г. върху вземането
за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, сумата от 3,63
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.04.2024 г.
до изплащане на вземането, сумата от 0,90 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 16.05.2020 г. до 30.03.2023 г. върху
вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.
2
Ищецът т твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: **, аб. № **, цената на която се формирала на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Навежда
доводи, че ответниците не са заплатили дължимата цена за предоставена им услуга
дялово разпределение за процесния период, поради което предявява разглежданите
искове.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.
Третото лице – помагач н не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи
претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия и за дялово
разпределение се обуславя от осъществяването в обективната действителност на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2)
продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното
количество и на претендираната стойност на купувача и 3) изискуемост на
задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на
пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе
обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за
неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
3
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо
изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на
чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период
редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се
приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то
достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и
е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване
към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по
смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са
4
мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на
ВКС.
От приетите като писмени доказателство по делото – договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, с рег. № 161, том VIII/89 г.,
и удостоверение с изх. № 68-00-24/13.01.2021 г. по описа на ГИС София, се
установява, че на 01.06.1989 г. С. Д. Б. е придобила на основание договор за
покупко-продажба правото на собственост върху процесния недвижим имот, а
именно: апартамент № **, находящ се в **.
От удостоверение за наследници с изх. № РОК23-ВК08-579/1/1 от 06.06.2023 г.
на С., район Обча Купел, се установява, че С. Д. Б. е починала на 18.08.2019 г. и е
оставила наследници по закон ответниците А. Г. П., А. Г. П., С. А. П., Г. А. П., Г. А.
П.. На основание настъпилото наследствено правоприемство последните са
придобили право на собственост върху процесния имот при квоти, както следва: 4/8
за А. Г. П. и по 1/8 за А. Г. П., С. А. П., Г. А. П., Г. А. П..
Установено е по делото също така, че процесният недвижим се намира в сграда
в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за
същия при ищцовото дружество е открита партида с аб. № **. В случая
обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за извършване на
услугата „дялово разпределение“ и протокол от проведено Общо събрание на
собствениците на ЕС, с което етажните собственици са взели решение да се сключи
договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата в режим на етажна собственост. По делото е приложен и договор
между ищцовото дружество и третото лице помагач н, като наличието на договорно
правоотношение между тези лица по отношение на сградата, в която се намира
процесният имот и за процесния период, се установява и от представените от
третото лице писмени доказателства – протоколи и изравнителни сметки.
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че по
отношение ответниците е доказано, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия по отношение процесния обект.
Следва да се даде отговор на въпроса какъв е размерът на задължението на
ответниците за исковия период, като се съобрази притежаваната от всеки един от
тях идеална част от правото на собственост върху имота.
От ангажираните от страна на ищеца и третото лице – помагач писмени
доказателства – фактури, издадени кредитни известия към фактури, индивидуални
справки за използвана топлинна енергия, констативни протоколи за извършен отчет,
чиято доказателствена стойност не е оспорена от ответната страна, се установява от
съда по реда на чл. 162 ГПК, че през процесния период от 01.05.2019 г. до
5
30.04.2021 г. в имота е доставяне топлинна енергия, остойностена на сумата от
1306,26 лева, като отговорността за нейното заплащане между ответниците се
разпределя съобразно притежаваната от тях квота в собствеността на имота, както
следва: 653,13 лева за А. Г. П. и по 163,28 лева за А. Г. П., С. А. П., Г. А. П., Г. А. П..
Ответниците не твърдят и не се доказа по делото плащане на дължимите суми,
което обуславя основателност на исковите претенции за главница за доставена
топлинна енергия. Но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е
длъжен да даде защита на накърненото материално право само в рамките и по
начина поискани от ищеца, поради което и с оглед на гореизложените изводи
исковете с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ следва да бъдат
уважени в пълните претендирани размери, а именно: 636,53 лева за ответника за А.
Г. П. и по 159,13 лева за А. Г. П., С. А. П., Г. А. П., Г. А. П..
По делото ищецът претендира и вземане за възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
от 25.04.2024 г. до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача
по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в
СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец. Ето защо, ищецът е материалноправно легитимиран да получи
претендираното възнаграждение за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
Стойността на същата в размер на 36,19 лева не е спорна между страните, като
отговорността за заплащането на последната между ответниците се разпределя
съобразно притежаваната от всеки един от тях идеална част от правото на
собственост върху имота, а именно: 18,09 лева за ответника А. Г. П. и по 4,52 лева за
ответниците А. Г. П., С. А. П., Г. А. П., Г. А. П.. Но в приложение на принципа за
диспозитивно начало в гражданския процес, исковите претенции за заплащане на
цената на извършената услуга за дялово разпределение следва бъдат уважени в
пълните претендирани размери, а именно: 14,51 лева за ответника за А. Г. П. и по
3,63 лева за ответницитеА. Г. П., С. А. П., Г. А. П., Г. А. П..
6
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
По отношение на претендираното обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
30.03.2023 г. съдът взе предвид, че в този период са приложими Общите условия за
продажба на топлинна енергия т на битови клиенти в гр. София, в сила от 12.08.2016
г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва
за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като
срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи
условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени
ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Изчислено по реда на чл. 162 ГПК, обезщетението за забава в размер на
законната лихва за процесния период върху задълженията за заплащане на топлинна
енергия в размер на 1306,26 лева възлиза на сумата от 340,97 лева. Отговорността за
заплащането на последната между ответниците се разпределя съобразно
притежаваната от всеки един от тях идеална част от правото на собственост върху
имота, а именно: 170,48 лева за ответника А. Г. П. и по 42,62 лева за ответниците А.
Г. П., С. А. П., Г. А. П., Г. А. П.. Но в приложение на принципа за диспозитивно
начало в гражданския процес, акцесорните претенции следва бъдат уважени в
пълните претендирани размери, а именно: 158,84 лева за ответника за А. Г. П. и по
39,71 лева за ответницитеА. Г. П., С. А. П., Г. А. П., Г. А. П..
Исковете за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху върху
вземането за главница за цена на извършена услугата „дялово разпределение“,
изчислена за периода 16.05.2020 г. до 30.03.2023 г., следва да се отхвърлят като
неоснователни по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по
делото не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е
бил уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да
се определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на
7
процесната сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то
не са ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от
ответника (арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага единствено ищеца. Последният претендира и доказва да е сторил реално
разноски за държавна такса в размер на 50,92 лева, такса за издаване на съдебно
удостоверение в размер на 5 лева, депозит за възнаграждение на особен
представител на ответника А. Г. П. в размер на 370 лева и юрисконсултско
възнаграждение, последното определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.
37 Закона за правната помощ, размер на 100 лева, отговорността, за заплащането на
които, е разделна на ответниците.
В този смисъл следва да бъде възложено на ответниците заплащане на
сторените в производството от ищеца разноски, както следва: по 19,49 лева за
ответниците А. Г. П., С. А. П., Г. А. П., Г. А. П., и 447,98 лева за ответника А. Г. П.,
който следва да понесе в цялост и разноските за възнаграждение за особен
представител, назначен му по делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Г. П., ЕГН **********, с адрес в **, да заплати на т, ЕИК: ,, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД, сумата от 636,53 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот,
находящ се на адрес: **, аб. № **, ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 158,84 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.03.2023 г. върху
вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия,
сумата от 14,51 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 25.04.2024 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **,
срещу А. Г. П., ЕГН **********, с адрес в **, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 3,59 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 16.05.2020 г. до 30.03.2023 г. върху вземането за
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА А. Г. П., ЕГН **********, с адрес в **, да заплати на т, ЕИК: ,, със
8
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД, сумата от 159,13 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот,
находящ се на адрес: **, аб. № **, ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 39,71 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.03.2023 г. върху
вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия,
сумата от 3,63 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 25.04.2024 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **,
срещу А. Г. П., ЕГН **********, с адрес в **, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 0,90 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 16.05.2020 г. до 30.03.2023 г. върху вземането за
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА С. А. П., ЕГН **********, с адрес в **, да заплати на т, ЕИК: ,, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД, сумата от 159,13 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот,
находящ се на адрес: **, аб. № **, ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 39,71 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.03.2023 г. върху
вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия,
сумата от 3,63 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 25.04.2024 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **,
срещу С. А. П., ЕГН **********, с адрес в **, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 0,90 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 16.05.2020 г. до 30.03.2023 г. върху вземането за
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Г. А. П., ЕГН **********, с адрес в **, да заплати на т, ЕИК: ,, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД, сумата от 159,13 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот,
находящ се на адрес: **, аб. № **, ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 39,71 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.03.2023 г. върху
9
вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия,
сумата от 3,63 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 25.04.2024 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **,
срещу Г. А. П., ЕГН **********, с адрес в **, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 0,90 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 16.05.2020 г. до 30.03.2023 г. върху вземането за
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Г. А. П., ЕГН **********, с адрес в **, да заплати на т, ЕИК: ,, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД, сумата от 159,13 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот,
находящ се на адрес: **, аб. № **, ведно със законната лихва от 25.04.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 39,71 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.03.2023 г. върху
вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия,
сумата от 3,63 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 25.04.2024 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **,
срещу Г. А. П., ЕГН **********, с адрес в **, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумата от 0,90 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 16.05.2020 г. до 30.03.2023 г. върху вземането за
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА А. Г. П., ЕГН **********, с адрес в **, да заплати на т, ЕИК: ,, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски делото
в размер на сумата от 447,98 лева.
ОСЪЖДА А. Г. П., ЕГН **********, с адрес в **, да заплати на т, ЕИК: ,, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски делото
в размер на сумата от 19,49 лева.
ОСЪЖДА С. А. П., ЕГН **********, с адрес в **, да заплати на т, ЕИК: ,, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски делото
в размер на сумата от 19,49 лева.
ОСЪЖДА Г. А. П., ЕГН **********, с адрес в **, да заплати на т, ЕИК: ,, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски делото
в размер на сумата от 19,49 лева.
10
ОСЪЖДА Г. А. П., ЕГН **********, с адрес в **, да заплати на т, ЕИК: ,, със
седалище и адрес на управление: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски делото
в размер на сумата от 19,49 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „НЕЛБО” АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11