Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №174
гр. ВРАЦА,08.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение, в
публичното заседание на 29.05.2020г., в състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Т.Петрова
Мл.с.:Магдалена Младенова
в присъствието на:
прокурора секретар Л.Горчева
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело
N` 191 по
описа за 2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба,подадена от „АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр.Козлодуй,представлявано от
изп.директор Н.М., срещу решение на РС гр.Враца от 16.01.2020г.,постановено по
гр.д.№ 2478/2019г.,в частта,в която са отхвърлени предявените от въззивника
установителни искове при условията на обективно съединяване с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 предл.1,чл.232 ал.2 и чл.92 ал.1 ЗЗД за
установяване дължимост на суми,представляващи наемна цена по два бр.договори за
наем от 01.06.2017г. и 12.07.2017г.и анекси към тях,и неустойка за забавено
плащане на наемната цена по двата договора за периода
м.01.2018г.-м.02.2019г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 814/2019г.по описа на РС Враца.
Поддържа се във
въззивната жалба,че решението е
неправилно,необосновано и незаконосъобразно – постановено при неправилно
приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати
процесуални нарушения от първоинстанционния съд.Първоинстанционният съд не бил
обсъдил в цялост събраните доказателства,в резултат на което достигнал до
неправилни правни изводи.Предявените искове били основателни и
доказани.Установено било по категоричен начин,че процесните договори за наем не
били развалени,в която насока се излагат подробни доводи и съображения.Иска се
отмяна на обжалвания съдебен акт,и решаване на спора по същество от настоящата
инстанция с уважаване на предявените от въззивника искове.С въззивната жалба не
се иска събиране на нови доказателства.Претендират се разноски за двете
инстанции.
Противната
страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение в обжалваната
му част да бъде потвърдено.С отговора не се правят нови доказателствени
искания.
Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият
състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в
процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява
основателна.
Пред
първоинстанционния съд „АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр.Козлодуй e предявил против „ИВ и СИЕ 2010“
ЕООД гр.Враца пет обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. с чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232 ал. 2 ЗЗД за сумата от 11 877,60 лв. – наемна цена
по договор № *********/01.06.2017 г. и Анекс № 1 към договора от 10.11.2017 г.
за периода от м. 01.2018 г. до м. 02.2019 г. ,чл. 422 ал. 1 ГПК вр. с чл. 79
ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232 ал. 2 ЗЗД за сумата от 5796,00 лв. – наемна
цена по договор № *********/12.07.2017 г. и Анекс № 1 към договора от
10.11.2017 г. за периода от м. 01.2018 г. до м. 02.2019 г. ,чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ал. 1 ЗЗД за сумата от 1979,60 лв. – неустойка за
забавено плащане на наемната цена за периода от м.01.2018 г. до м.02.2019 г. по
договор № 67500006/01.06.2017 г. и Анекс № 1 към него от 10.11.2017 г. , чл.
422 ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ал. 1 ЗЗД за сумата от 966,00 лв. –
неустойка за забавено плащане на наемната цена за периода от м.01.2018 г. до
м.02.2019 г. по Договор № *********/12.07.2017 г. и Анекс № 1 към него от
10.11.2017 г. и чл. 422 ал. 1 ГПК вр.
с чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД за сумата от 25,20 лв. - стойността на проведено
обучение по курс „Въведение в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД „ на един човек от персонала
на наемателя във връзка с изпълнение на двата договора.
Поддържа се в
исковата молба,че ищецът „АЕЦ Козлодуй” ЕАД e подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу „ИВ и СИЕ 2010“ ЕООД за
процесните вземания,ведно със законната лихва върху главниците, считано от
07.03.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото,което
заявление било уважено изцяло,и издадена заповед за изпълнение.Срещу заповедта
за изпълнение било постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК. След
указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че
ответното дружество „Ив и Сие 2010” ЕООД е наемател по Договор №
*********/01.06.2017 г., сключен с „АЕЦ Козлодуй” ЕАД в качеството му на
наемодател, по силата на който,наемодателят предоставил на наемателя за
временно и възмездно ползване площи от 1 кв. м., намиращи се на територия,
собственост на „АЕЦ Козлодуй' ЕАД, върху които наемателят монтирал и
експлоатирал автомати за кафе и топли напитки за площи, разположени в „ ИЛК
ЕП-2" и „ПиУТЦ". Договорът бил сключен за срок от три години, считано
от датата на двустранното му подписване, като уговорената наемна цена била в
размер на сумата от 879,50 лв. месечно без ДДС, като в цената били включени
разходи за електричество и вода. Наемната цена следвало да бъде заплащана до
10-то число на месеца, за който се отнася наемът. Договорът бил сключен след
проведен търг с явно наддаване за отдаване под наем на площи за монтиране и
експлоатация на автомати за кафе и топли напитки на територията на „АЕЦ
Козлодуй" ЕАД на 25.04.2017 г., като участникът „Ив и Сие 2010“ ЕООД, гр.
Враца бил класиран на първо място за позиция 3 „ИЛК ЕП-2"и за позиция 7
„ПиУТЦ”. Сочи се, че в последствие договорът е изменен с Анекс № 1/10.11.2017
г., като от предмета на договора било изключено ползването на площите, находящи
се в „ПиУТЦ”, респ. била променена и наемната цена на 707 лв. Наемодателят
издавал ежемесечно фактури за стойността на наемите по двата договора, които са
изпращани своевременно на посочения от наемателя електронен адрес. Сочи се още,
че дължимите суми до 31.12.2017 г. са заплатени от наемателя след срока,
уговорен в т.4 от договора, поради което съшият е заплатил и неустойка по т. 28
от договора. За дължимите суми след 01.01.2018 г. ищецът не получил плащане на
наемната цена. Претендира установяването на сумата от 11 877,60 лв. за периода
от м. 01.2018 г. до м. 02.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано
от 07.03.2019 г. до окончателното погасяване. Твърди, че поради неплащането на
наемната цена в срока по т. 3 от договора наемателят дължи и неустойка по т. 28
от договора в размер на сумата от 1979,60 лв. за периода от м.01.2018 г. до
м.02.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.03.2019 г. до
окончателното погасяване.
Ищецът поддържа
също, че ответното дружество е наемател и по договор № *********/12.07.2017 г.,
по силата на който му е предоставено за временно и възмездно ползване площи от
1 кв. м., намиращи се на територия, собственост на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД,
върху които наемателят монтирал и експлоатирал автомати за кафе и топли напитки
за площи, разположени в „Административна сграда - управление", „Служба
Трудова медицина" и „Управление Инвестиции". Договорът бил сключен за
срок от три години, считано от датата на двустранното му подписване, като
уговорената наемна цена била в размер на сумата от 517,50 лв. месечно без ДДС,
като в цената били включени разходи за електричество и вода. Наемната цена
следвало да бъде заплащана до 10-то число на месеца, за който се отнася наемът.
Договорът бил сключен след проведен търг с явно наддаване за отдаване под наем
на площи за монтиране и експлоатация на автомати за кафе и топли напитки на
територията на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД на 25.04.2017 г., като участникът „Ив и
Сие 2010“ ЕООД, гр. Враца бил класиран на второ място за позиция 1 „Административна сграда-
управление", позиция 4 „Служба Трудова медицина" и позиция 5
„Управление Инвестиции", но в последствие, поради отказ на фирмата,
класирана на първо място да сключи договор, бил сключен такъв с класирания на
второ място участник – ответника по делото. Сочи се, че договорът бил изменен с Анекс № 1/10.11.2017 г., като от
предмета на договора било изключено ползването на площите, находящи се в
„Управление Инвестиции”, респ. била променена и наемната цена на 345 лв.
Наемодателят издавал ежемесечно фактури за стойността на наемите по двата
договора, които са изпращани своевременно на посочения от наемателя електронен
адрес. Сочи се още, че дължимите суми до 31.12.2017 г. са заплатени от
наемателя след срока, уговорен в т.4 от договора, поради което съшият е
заплатил и неустойка по т. 28 от договора. За дължимите суми след 01.01.2018 г.
ищецът не получил плащане на наемната цена. Претендира установяването на сумата
от 5796,00 лв. за периода от м. 01.2018 г. до м. 02.2019 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 07.03.2019 г. до окончателното
погасяване. Твърди, че поради неплащането на наемната цена в срока по т. 3 от
договора наемателят дължи и неустойка по т. 28 от договора в размер на сумата
от 966 лв. за периода от м.01.2018 г. до м.02.2019 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 07.03.2019 г. до окончателното погасяване.
Предмет на иска е и
вземане за 25 лв.-стойността на проведено обучение по курс “Въведение в “АЕЦ
Козлодуй” ЕАД на 1 човек от персонала на наемателя.В тази му част решението не
е обжалвано и е влязло в сила.
С подадения отговор
ответникът оспорва изцяло основателността на предявените искове. Не оспорва
факта, че ищцовото и ответното дружество са страни по процесните договори за
наем. Признава и факта, че поради забава от негова страна през 2017 г. и по
двата договора за наем повече от два пъти, е изпълнил задължението си за
плащане на наемната цена не в уговорения в договора срок.Излага,че поради
забавата, която е продължила повече от 10 календарни дни, на основание чл.
10.2. от договорите за наем, със съобщения рег. № 5563/28.12.2017 г. и рег. №
5564/28.12.2017 г., получени от ответното дружество, ищцовото дружество
развалило двата договора, считано от 01.01.2018 г. Сочи, че действително
дължимите суми до 31.12.2017 г. по двата договора за наем са заплатени от
ответното дружество след срока, уговорен в чл. 4 от развалените договори,
поради което последното е заплатило и неустойката по чл. 28 от договорите.
Счита, че е неоснователна исковата претенция за заплащане на наемна цена и
неустойки за периода след 01.01.2018 г. Твърди, че през този период ищецът не е
предоставял, съответно ответното дружество не е ползвало която и да било от
сочените от ищеца наемни площи. Оспорва и факта да е получавало представените
от ищеца фактури за претендираните от последния главници. Счита, че в исковия
период „ИВ и СИЕ 2010“ ЕООД не е било в наемно правоотношение с ищеца по
процесните договори за наем. Поради тези съображения оспорва и претенцията за
заплащане на неустойка за забава в плащането. Допълнително излага, че по време
на действието на двата договора за наем, ответникът е инсталирал 3 бр. автомати
за кафе и топли напитки, които движими вещи последният на свой ред е взел под
наем от „БАЛКАМ ГРУП“ ЕООД по силата на договор от 01.08.2017 г., за да бъдат
монтирани и инсталирани именно на процесните площи. След развалянето на
договорите обаче, ищецът преустановил достъпа на ответното дружество до тези 3 бр. машини,
като отказва да му ги върне. Ето защо, при условията на евентуалност, в случай
че съдът приеме исковите претенции за основателни, прави възражение за право на
едновременност на изпълнението, като моли съда, в случай че бъде осъдено
ответното дружество, да го осъди да заплати на ищеца съответно претендираните
суми едновременно с предаването на ответника от страна на ищеца на
неоснователно задържаните от ищеца 3 бр. автомати за кафе и топли напитки.
С изготвения проект
на доклад по делото, приет за окончателен в проведеното открито съдебно
заседание на 13.11.2019 г., съдът е отделил на осн. чл. 146 ал. 1 т. 3 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото фактите, че са
страни по процесните договори за наем към момента на сключването им. Спорен
между страните е останал въпроса дали са били страни по договорите по време на
процесните периоди.
Отделените като
безспорни обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени
доказателства, а именно: подписани от страните Договор № *********/01.06.2017
г., изменен с Анекс № 1 (*********)/10.11.2017 г. и Договор № *********/12.07.2017
г., изменен с Анекс № 1 (*********)/10.11.2017 г.
Установено е от
съдържанието на Договор № *********/01.06.2017 г., че ищцовото дружество „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД, в качеството му на наемодател, предоставил на „Ив и Сие 2010”
ЕООД, в качеството му на наемател, за временно и възмездно ползване площи от 1
кв. м., намиращи се на територия, собственост на „АЕЦ Козлодуй' ЕАД, върху
които наемателят да монтира и експлоатира автомати за кафе и топли напитки за
площи, разположени в „ ИЛК ЕП-2" и „ПиУТЦ". Съгласно т. 7 от
договора, същият бил сключен за срок от три години, считано от датата на
двустранното му подписване, като уговорената наемна цена била в размер на
сумата от 879,50 лв. месечно без ДДС, като в цената били включени разходи за
електричество и вода. Наемната цена следвало да бъде заплащана до 10-то число
на месеца, за който се отнася наемът /т. 4 от договора/. С Анекс № 1/10.11.2017
г. договорът за наем бил изменен, като от предмета му било изключено ползването
на площите, находящи се в „ПиУТЦ”, респ. била променена и наемната цена на 707
лв.
Установено е от
съдържанието на Договор № *********/12.07.2017 г., че ищцовото дружество „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД, в качеството му на наемодател, предоставил на „Ив и Сие 2010”
ЕООД, в качеството му на наемател, за временно и възмездно ползване на площи от
1 кв. м., намиращи се на територия, собственост на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД,
върху които наемателят да монтира и експлоатира автомати за кафе и топли
напитки за площи, разположени в „Административна сграда - управление",
„Служба Трудова медицина" и „Управление Инвестиции". Съгласно т. 7 от
договора, същият бил сключен за срок от три години, считано от датата на
двустранното му подписване, като уговорената наемна цена била в размер на
сумата от 517,50 лв. месечно без ДДС, като в цената били включени разходи за
електричество и вода. Наемната цена следвало да бъде заплащана до 10-то число
на месеца, за който се отнася наемът /т. 4 от договора/. С Анекс № 1/10.11.2017
г. договорът за наем бил изменен, като от предмета на договора било изключено
ползването на площите, находящи се в „Управление Инвестиции”, респ. била променена
и наемната цена на 345 лв.
Приети по делото са
и два броя писма с изх. № 5563/28.12.2017 г. и 5564/28.12.2017 г. по описа на
„АЕЦ Козлодуй“ ЕАД /стр. 33-34 от делото/, адресирани до ответното дружество, с
което последното се уведомява, че двата процесни договора следва да се считат
за развалени, считано от 01.01.2018 г. поради неизпълнение на договорни
задължения по тях, а именно повече от два пъти забава в плащането на наемната
цена, която забава е продължила повече от 10 календарни дни – основание за
разваляне по чл. 10.2 от двата договора.Липсват данни двата бр.писма да са
стигнали/връчени/ на адресата.
С молба с изх. №
9/17.01.2018 г. от „Ив и Сие 2010“ ЕООД и вх. № 225/18.01.2018 г. по описа на
„АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, ответното дружество уведомило ищцовото дружество, че с
платежни нареждания от 15.01.2018 г. и от 17.01.2018 г. е погасило задълженията
си към наемодателя. Отправило е молба към „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД за вземане на
решение за спиране развалянето на процесните договори. По делото не са
представени доказателства за взето решение от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД по
депозираната молба за спиране развалянето на договорите. Върху молбата с вх. №
225/18.01.2018 г. по описа на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД единствено е поставена
резолюция „съвместно с у-е „Правно“.
С молба от „Ив и
Сие 2010“ ЕООД с вх. № 33-8569/19.10.2018 г. по описа на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД,
ответното дружество сочи, че във връзка с писма за разваляне на процесните
договори, поставените автомати за напитки не работили няколко месеца, като
въпреки поетият ангажимент от ищцовото дружество, последното не изготвило
анекси за продължаване на договорите между страните след приспадане на наемните
суми за периодите,през които машините не са работили,и без начисляване на
неустойки. Върху молбата е поставена резолюция на 23.10.2018 г. от страна на
представител на ищеца Г. Б. за изготвяне на писмо до у-е „Правно“ за становище.
С писма с изх. №
12/03.01.2019 г. и изх. № 825/01.03.2019 г. по описа на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД,
ищцовото дружество сочи, че ответното дружество дължи неустойки за забавени
плащания по процесните договори съгласно приложени справки. По делото не са
налице данни писмата реално да са достигнали до адресата си. От представената
разписка от куриерска фирма, в която е посочено, че съдържанието на опаковката
включва „Документи 12“, се установява, че пратката не е връчена на „Ив и Сие
2010“ ЕООД, тъй като е непотърсена /стр. 43/. С молба с вх. № 22424/13.12.2019
г. по описа на РС Враца /стр. 313 - 314/, ответното дружество изрично е
оспорило факта на получаване на тези писма.
По делото е прието
неоспорено от страните заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза.
От същото се установява каква е стойността на дължимия наем от „ИВ и СИЕ 2010“ ЕООД за
временно и възмездно ползване площи в сгради, собственост на „АЕЦ Козлодуй“
ЕАД, находящи се на територията на АЕЦ в сграда ИЛК, ЕП-2, Административна
сграда-управление и сграда Служба „Трудова медицина“ за монтиране и
експлоатация на автомати за кафе и топли напитки.
Съгласно предоставените на вещото лице банкови извлечения от счетоводството
на „АЕЦ Козлодуй“, същото е установило какви са извършените плащания от страна
на „ИВ и СИЕ 2010“ ЕООД по издадените фактури за предоставените площи под наем.
Вещото лице е посочило, че от страна на „ИВ и СИЕ 2010“ ЕООД няма
осчетоводени задължения по фактури за наем за предоставените площи под наем,
находящи се на територията на АЕЦ за процесния период от 01.01.2018 г. до
28.02.2019 г.
Наемодателят издавал ежемесечно фактури за стойността на наемите по двата
договора, които са изпращани своевременно на посочения от наемателя електронен
адрес. Сочи се още, че дължимите суми до 31.12.2017 г. са заплатени от
наемателя след срока, уговорен в т.4 от договора, поради което съшият е
заплатил и неустойка по т. 28 от договорите.
По делото са събирани
гласни доказателства.От показанията на св.В.И. и св.Г. Ц. – служители при
ищцовото дружество, се установява, че двата процесни автомата за кафе и топли
напитки били разположени на територията на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД сгради „ИЛК
ЕП-2" и „ПиУТЦ" за период от около 2-3 години, като били демонтирани
през лятото на 2019 г. и преместени в складовото стопанство на ищцовото дружество.
Свидетелите сочат, че до момента на демонтирането им автоматите са били
обслужвани и функционирали съгласно предназначението им, като наблюдавали, че
винаги има хора, които си закупуват от тях кафе и топли напитки.
Разпитан като
свидетел е и лицето Д.П. – пълномощник на ответното дружество „Ив и Сие 2010“
ЕООД, който заявява, че автоматите за напитки били поставени на територията на
ищцовото дружество през 2016 г., като до края на 2017 г. същите фунционирали,
като свидетелят ги обслужвал през интервали от една или две седмици. Сочи, че в
края на 2017 г. договорите били прекратени, след което автоматите за кафе не
знае дали са работили, тъй като нямал достъп до тях. Същевременно сочи, че през
2018 г. е извършвал посещения на територията на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, за да
констатира дали автоматите са на мястото си, след което си тръгвал. След края
на 2018 г. спрял да посещава ищцовото дружество, тъй като бил уведомен, че
достъпът му е забранен. Сочи, че във връзка с преминаването си през територията
на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е преминал задължително обучение за безопасност.
С оглед на
събраните по делото други доказателства, съдът е дал вяра на показанията на
свидетелите В.И. и Г. Ц. по отношение на факта функционирали ли са в процесния
период двата автомата за напитки съобразно предназначението им, или не,каквато
вяра дава на показанията на двамата свидетели и настоящия състав. Съставът не
дава вяра на показанията на свидетеля П. в тази им част.Същите са нелогични.
Свидетелят твърди, че след края на 2017 г. не е обслужвал машините, като
посещенията му на територията на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД са били, за да ги наглежда,
тъй като са имущество на дружеството. Видно от представената справка за
преминаване на лицето Данаил И. П. през територията на ищцовото дружество в
периода от 01.01.2016 г. до 11.11.2019 г. /стр. 266 – стр. 282/, свидетелят е
извършвал посещения с една и съща честота, считано от 25.07.2017 г. до
04.01.2019 г., а именно – по 5-6 пъти месечно, в това число и през цялата
календарна 2018 г. Противоречи на житейската логика възприемането на тезата, че
свидетелят е пътувал ежеседмично, а в някои седмици дори по 3-4 пъти, до
територията на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, преминавал е през пропускателен режим, само
за да нагледа двата автомата за кафе и напитки, намиращи се на силно
охранявана територия. Поради тази причина настоящият състав дава вяра на
показанията на свидетелите В.И. и Г. Ц., според които автоматите за напитки са
функционирали в процесния период, от което може да се направи извод, че
посещенията на свидетеля Д. П. са били свързани с тяхното обслужване и
поддръжка за използването им по предназначение.
При така изяснената
фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанцинният съд приел
предявените искове за неоснователни и недоказани и ги отхвърлил.Изложил е,че
през исковия период облигационната връзка между страните не е съществувала,тъй
като е била развалена.
Въззивната
инстанция не споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че
решението и е постановено при неправилно приложение на материалния закон и
доказателствата по делото.
Основният въпрос по
делото е,както се изтъкна налице ли е била облигационна връзка между страните
въз основа на сключените договори за наем и анекси към тях през исковия период,или
тази облигационна връзка е била прекъсната с упражняване от страна на
въззивника на потестативното му право да развали договорите считано от
01.01.2018г.,поради забавяне в плащането на две месечни вноски в продължение на
10 дена,както е приел първоинстанционния съд.
Няма
спор,че въззивникът е изпратил до ответника два бр.писма от 28.12.2017г.,с
които го уведомява,че поради забавянето в плащанията следва да счита договорите
за развалени,считано от 01.01.2018г.Няма и спор ,обаче,че двете писма не са
достигнали/не са връчени на ответника/,тъй като пратката,с която са изпратени
уведомленията за разваляне се е върнала при въззивника с отметка „непотърсена”.Т.е.изявленията
за прекратяване на договорите не са достигнали до ответника,тъй като писмата не
са му връчени реално,при което не би могло да се приеме,че са произвели някакво
действие.Ответникът в крайна сметка по някакъв начин е разбрал за съдържанието
на неполучените писма,което го е провокирало да подаде писмо на 17.01.2018г.до
въззивника/стр.35/,с което го уведомява,че е превел всички дължими суми,и моли
да се спре процедурата по разваляне на договорите.От съдържанието на писмото
настоящият състав прави извод,че още към този момент въззиваемият възприема
договорите като действащи,и моли да се спре евентуалната процедура по
развалянето им.Въззиваемият не е получил изричен отговор на писмото си,но от
факта,че е продължил да ползва наетите площи,респ.че въззивникът не е предприел
никакви действия във връзка с освобождаване на наетите площи ,може да се
направи извод,че въззивникът действително е спрял и се е отказал от процедурата
по разваляне на договорите,дори да е имал такова намерение към
17.01.2018г.,когато е изпратено писмото за разваляне,невръчено и неполучено от
въззиваемия.Този извод се подкрепя и от водената между страните
кореспонденция,от която се установява,че страните са провеждали срещи,на които
са постигали дадени уговорки във връзка с изпълнение на двата договора- вж
молба от въззиваемия на стр.37 от делото от 19.10.2018г.С нея ответникът
предлага среща на която страните да уредят взаимоотношенията си във връзка с
двата договора,като се приспаднат месеците,през които машините не са работили и
отпадне задължението за заплащане на неустойка.От съдържанието на това писмо се
извлича волята на въззиваемия и прозира съзнанието му,че договорите са
действащи,а не развалени.Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че развалянето на двустранните договори е уредено в
разпоредбите на чл. 87 – 89 ЗЗД.За неправилни,обаче въззивната инстанция намира
изводите,че цитираните разпоредби предвиждат определени предпоставки за
упражняване правото на разваляне на договора,които предпоставки следва да са
налице в случаите, в които между страните не е налице изрично съглашение, което
да урежда правото на изправната страна да развали договорите,и тъй като в
конкретния случай чл. 10.3 от договорите урежда именно такова изрично
съглашение между страните, според което наемодателят може да развали договора
преди изтичане на срока му, ако наемателят не е платил наемната цена за два и
повече последователни месеца,то едностранното изявление за прекратяване е
достатъчно,за да се приеме,че договорите са прекратени,без да са спазени
останалите предпоставки за разваляне,визирани в чл.87-89 ЗЗД. Така уговореното
правило предполагало според първоинстнационния съд възможност на изправната
страна /наемодател/ едностранно да развали договорната връзка, без да е
необходимо да дава срокове за изпълнение на неизправната страна, и без да е
необходимо да доказва липсата на интерес от забавеното изпълнение, ако то й се
предлага от длъжника заедно с обезщетение за забавата /чл. 79, ал. 1 ЗЗД/.
Уговорената в договорите възможност за развалянето им чрез едностранно
волеизявление представлява едно субективно потестативно право на наемодателя,
който единствен може да реши дали да го упражни, или не, ако наемателят не е
платил наемната цена за два и повече последователни месеца. В случая „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД според първоинстанционния съд е упражнило потестативното си право
за преустановяване на облигационната връзка между страните, като това е
направено в изискуемата от закона писмена форма.Според настоящата инстанция
уговореното в договорите не изключва по никакъв начин приложението на чл.87 ЗЗД.В случая не се е налагало да се дава подходящ срок за изпълнение,тъй като
такова е било налице веднага след изпращане на писмата за разваляне.Не се и
поддържа от въззивника,че изпълнението е
било станало безполезно,което се установява и от факта,че въззивникът е приел
платеното без никакви възражения,с което на практика мълчаливо и с конклудентни
действия е възприел предложението на въззиваемия за спиране процедурата по
разваляне на договорите.
Настоящата
инстанция споделя и изводите на първоинстанционния съд ,че упражненото право да
се развали договора, за да породи действие, следва да е достигнало до
насрещната страна,и че същото е неоттеглимо от момента, в който бъде получено
от адресата,но в конкретния случай писменото изявление за разваляне,както се
изтъкна не е достигнало до ответника.
В подкрепа на направения извод,че договорът не е бил прекратен се явява и
факта,че страните продължили изпълнението по него.Ответникът ползвал отдадените
площи под наем,машините му работели,персоналът на въззивника ги ползвал за кафе
и напитки,служител на ответника ги обслужвал,като ги посещавал 4-5 или 6 пъти
месечно за зареждане и обслужване.Ответникът не освободил наетите площи,не
поискал връщане на машините.
На 25.05.2018г.ответникът подал заявка за обучение на човек от своя
персонал по курс „въведение в АЕЦ”,и такова е проведено на 30.05.2028г.,видно
от протокола на стр.51 от делото.Ако страните,и най-вече ответникът са
смятали,че договорите са прекратени нито ответникът щеше да подава заявка за
обучение,нито щеше да се провежда такова обучение,и да се издава пропуск за
влизане и излизане в АЕЦ на св.Д.П.,който видно от разпечатките от системата за
влизане и излизане в АЕЦ,както се изложи ,посещавал АЕЦ 5-6 пъти месечно във
връзка с поддръжката на машините.Изложеното се установява освен от въпросната
разпечатка,и от показанията на останалите двама свидетели,които са
категорични,че машините са работели през 2018г.
На стр.72 от делото се съдържа покана от въззивника до ответника от
18.09.2018г.за заплащане на дължимите
суми по справка за издадени фактури.В издадените фактури за дължими суми за
исковия период изрично е посочено за какъв период са отнасят дължимите суми и
номера на съответния договор,които съвпадат с процесните.Фактурите са изпращани
на ответника на посочения от него електронен адрес,видно от декларацията на
стр.82 от делото и възраженията му,че подобни фактури не са му изпращани са
неоснователни и голословни.Опровергават се и от представените документи от третото
лице „Борика“ АД.Според заключението на в.л.всички издадени от ищеца фактури са
осчетоводявани текущо и коректно съгласно изискванията на ЗСч,съответно и
счетоводните книги при ищеца са водени редовно и коректно.При ответника
издадените фактури за исковия период не са били осчетоводявани редовно,както не
са осчетоводявани и някои плащания от преди исковия период.Според настоящия
състав нередовното водене на счетоводството и счетоводните книги не може да е
основание да се приеме,че не е налице задължение за страната,както е приел
районния съд.
В обобщение настоящият състав приема,че не е налице разваляне на сключените
договори за наем,същите са продължили да действат в отношенията между страните
и след изявлението на въззивника за развалянето им,което изявление,както се
изложи не е достигнало до противната страна,и не е произвело никакво
действие.От друга страна нормите,уреждащи прекратяване на договорите по чл.87
ал.1 ЗЗД са създадени в полза на кредитора,в случая възззивника и защитават
неговите интереси.От неговата воля при неизпълнение на длъжника,което е
установено по категоричен начин зависи дали ще развали договора или ще го смята
за развален или действащ с оглед създалите се отношения,каквито доводи не се
поддържат и навеждат от него,и е недопустимо тези негови права да се упражняват
от длъжника,което в случая според настоящата инстанция е единствено с цел
процесуална защита,както е недопустимо същият да черпи права от собственото си
виновно поведение.
Установено е от доказателствата по делото,че през исковия период ответникът
не е изпълнил задълженията си по двата наемни договори,поради което дължи
наемната цена,както и неустойка за забавено плащане съобразно уговореното в
договорите и заключението на експертизата.Предявените искове се явяват
основателни и доказани и като такива следва да се уважат.
С оглед изложеното въззивната жалба се явява основателна.Като такава следва
да се уважи,като първоинстанционното решение се отмени и вместо него се
постанови друго,с което исковете се уважат.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца/въззивник
сторените от него разноски в заповедното и исково производства пред първа
инстанция в размер на 1551,89 лева/от които 150 лв.общо юрисконсултско
възнаграждение/,както и сумата 518,06 лв. разноски пред въззивната инстания,от
които 418,06 лв.-такса за въззивно обжалване и 100 лв.юрисконсултско
възнаграждение.
По направеното от ответника възражение за едновременност на изпълнението,настоящата
инстанция приема,че не дължи произнасяне,доколкото производството по делото
касае претенции,свързани с действащи,а не развалени договори,и доколкото
искането за едновременност на изпълнението е допустимо за съвместно разглеждане
чрез предявяването на насрещен иск,а не и чрез възражение,както и доколкото е
възможно осъществимо при осъдителен,а не установителен иск.
Водим
от горното,ВрОС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението на РС Враца от 16.01.2020г.,постановено по
гр.д.№2478/2019г.в частта,в която е отхвърлен предявения установителен иск за
сумите,представляващи наемна цена и
неустойка,както и в частта относно разноските,и вместо него в тези му
части
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД,че „ИВ и СИЕ 2010” ЕООД гр.Враца дължи на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр.Козлодуй
следните суми:
1/ по чл.
422 ал. 1 ГПК вр. с чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232 ал. 2 ЗЗД - сумата от
11 877,60 лв. - наемна цена по договор № *********/01.06.2017 г. и Анекс № 1
към договора от 10.11.2017 г. за периода от м. 01.2018 г. до м. 02.2019 г.;
2/ по чл.
422 ал. 1 ГПК вр. с чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232 ал. 2 ЗЗД - сумата от
5796,00 лв. – наемна цена по договор № *********/12.07.2017 г. и Анекс № 1 към
договора от 10.11.2017 г. за периода от м. 01.2018 г. до м. 02.2019 г.;
3/ по
чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ал. 1 ЗЗД - сумата от 1979,60 лв. – неустойка за
забавено плащане на наемната цена за периода от м.01.2018 г. до м.02.2019 г. по
договор № 67500006/01.06.2017 г. и Анекс № 1 към него от 10.11.2017 г. и
4/ по
чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ал. 1 ЗЗД - сумата от 966,00 лв. – неустойка за
забавено плащане на наемната цена за периода от м.01.2018 г. до м.02.2019 г. по
Договор № *********/12.07.2017 г. и Анекс № 1 към него от 10.11.2017 г.,
за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 550/11.03.2019 г. по ч. гр. дело №
814/2019 г. по описа на РС Враца.
ОСЪЖДА „ИВ и СИЕ 2010” ЕООД гр.Враца да заплати на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр.Козлодуй сумата
1551,89 разноски в заповедното и първоинстанционното производства и сумата
518,06 разноски пред въззивната инстанция.
В
останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението може да
бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател:........... Членове:1......
2..........