Решение по дело №2202/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 декември 2022 г.
Съдия: Недялка Димитрова Свиркова Петкова
Дело: 20225300502202
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1573
гр. Пловдив, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502202 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Н. Д. К. с ЕГН **********; против
решение № 2371/27,06,2022 г., постановено по гр. д. № 5565/2021 г. на РС Пловдив, 8
гр. състав. С оплакване за незаконосъобразност поради нарушение на
съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон,
жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо това
да отхвърли предявените искове.
Ответникът по жалбата „КАРДИ ТРАНС“ ООД – с. *****, ЕИК *****;
заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска потвърждаване на
обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Производството пред РС е образувано по обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 215 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. Предявени от Н. Д. К. с ЕГН
**********; против „КАРДИ ТРАНС“ ООД – с. *****, ЕИК *****.
1
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 5738,41 лв., представляваща дължимо възнаграждение -
командировъчни пари (дневни и квартирни) за командироването му в чужбина за 52
дни през периода от 28,06,2019 г. до 20,08,2019 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано 01,04,2021 г., както и сумата от 1609,95 лв., представляваща
мораторно обезщетение за забавено плащане на посочената по-горе главница за
периода от 28,06,2019 г. до 20,08,2019 г. г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва основателността на иска като твърди, че дължимите на
ищеца командировъчни пари за процесния период са изцяло заплатени.
С обжалваното решение съдът е приел исковете за неоснователни и ги е
отхвърлил.
При изпълнение задълженията си по чл. 269 изр. първо от ГПК, настоящата
инстанция не констатира наличие на пороци, водещи до невалидност или
недопустимост на атакувания съдебен акт.
По отношение правилността на решението проверката в настоящото
производство следва да се ограничи до посочените в жалбата оплаквания (чл. 269 изр.
второ ГПК), като служебно се провери правилното приложение на императивните
материалноправни норми, относими към спорното правоотношение между страните.
Не се констатира неправилно приложение на императивни материалноправни норми
при подвеждане на фактите към приложимата нормативна уредба.
Страните не спорят за това, че в процесния период помежду им е
съществували трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „******“ и е бил командирован в продължение на 52 дни в чужбина.
Командироването е извършено въз основа на Заповед № 61/27,06,2019 г. на
работодателя – за периода от 28,06,2019 г. до 19,08,2019 г. за командировка в ЕО и
Норвегия.
С чл. 11 от Трудовия договор (л. 101) и Допълнително споразумение (л. 99)
страните не са са уговорили приложими при командироване в чужбина правила.
Разпоредбата на Чл. 15 от Наредба за служебни командировки и специализации в
чужбина предвижда, че а покриване разходите на командированите лица в чужбина се
изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение.
Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от Наредба за служебни командировки и
специализации в чужбина, командировъчните пари на персонала на сухоземни
транспортни и специални средства за Шофьори и стюардеси при автомобилни превози,
в редакцията, действаща към процесния период, определя за шофьори и стюардеси
при автомобилни превози командировъчни пари на ден в размери до 27 евро при
единична езда и 21 евро при двойна езда, включително квартирни пари, при
минимален размер от 30 евро на нощ. Доколкото със Заповедта за командироване не се
2
предвижда по-висок размер на командировъчните пари, приложим е посоченият
нормативно установен размер.
При приложение на тези размери, според заключението на извършената пред
РС съдебно-счетоводна експертиза, за процесния период на командировката – 52 дни,
дължимите на ищеца дневни пари възлизат на 2745,99 лв. (определени по 27 евро на
ден при едичнична езда), а в случай, че се дължат квартирни пари, нормативно
установеният им минимален размер би възлизал на 2992,42 лева за периода на
командировката (51 нощи по 30 евро).
Съгласно чл. 25 от Наредба за служебни командировки и специализации в
чужбина, квартирните пари включват разходите за ползване на легло, резервацията за
него, ако е необходима, утринна закуска, отопление, осветление, баня, телевизор,
радио, телефон, такси и данъци. Разходите за междуградски и международни
разговори, сервиз и възстановените данъци не се включват в квартирните пари. Всички
други разходи са за сметка на дневните пари на командированите лица. Съгласно Чл.
37 от посочената Наредба, Дневните пари се отчитат съобразно фактическия престой в
страните и времето на пътуването по данни от печатите и отметките в задграничния
паспорт за влизане и излизане. При липса на такива печати и отметки се приемат
данните от транспортния документ. Според ал. 2, Квартирните пари се отчитат с
документ, издаден от съответния хотел. Ако квартирните разходи са по-ниски от
полагащите се по норматив съгласно приложение № 2, разликата се възстановява на
ведомството или предприятието. По делото липсват данни ищецът да е отчел разходи
за квартирни пари.
От заключението на извършената пред РС съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че за процесния период на ищеца са заплатени общо 4906,59 лв., както
следва: в брой на каса – 120 лв. (на 24,06,2019 г.); с превод по сметка – 100 лв. (на
15,08,2019 г.( и 100 лв. (на 16,08,2019 г.); осчетоводени са и следните изплатени с
превод по сметка командировъчни пари на ищеца: 1097,04 лв. – преведени на
22,07,2019 г.ц 200 лв. – преведени на 12,08,2019 г.; 3289,47 лв. – преведени на
28,08,2019 г. Други задължения за заплащане на командировъчни пари за процесния
период, както и за други периоди, извън спорния, вещото лице не е установило по
счетоводните сметки, дневниците и регистрите на ответника.
Изложеното обуславя извода, че предявените искове са неоснователни. Не се
установява да е налице основание за заплащане на командировъчни пари за процесния
период в размери, надвишаващи заплатените на ищеца. Затова претенциите следва да
се отхвърлят. Така е приел и РС, поради което решението следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият претендира деловодни разноски за въззивното производство за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Основателно е предявеното
от жалбоподателя възражение за прекомерност на претендираните разноски, доколкото
3
пред въззивната инстанция е проведено едно съдебно заседание, не са събирани нови
доказателства и спорът не се отличава с особена фактическа или правна сложност.
Затова на въззиваемия разноски следва да се присъдят до размер от 300 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2371/27,06,2022 г., постановено по гр. д. №
5565/2021 г. на РС Пловдив, 8 гр. състав.
ОСЪЖДА Н. Д. К. с ЕГН **********; да заплати на „КАРДИ ТРАНС“ ООД
– с. *****, ЕИК *****; сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща деловодни
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му,
при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4