Решение по дело №8570/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1441
Дата: 21 декември 2021 г.
Съдия: Станислав Бориславов Седефчев
Дело: 20211110208570
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1441
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110208570 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 21.12.2021г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 13-ти състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември през две хиляди
двадесет и първа година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ

с участието на секретар Ели Илиева, след като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 8570 по описа на СРС за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от З. Д. М. срещу Наказателно постановление (НП) № СО-Т-
З-20-07-101 от 18.02.2021г., издадено от заместник-кмета на Столична община, с което на
1
осн. чл.53 от ЗАНН вр. чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община (накр. НРУИТДТСО)
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 (триста)
лева за нарушение на чл.23 от НРУИТДТСО.
В жалбата са изложени доводи за маловажност на случая, който да доведат до отмяна
на атакуваното НП – жалбоподателката е безработна и не ползва помощи от държавата;
наличие на тежки заболявания и необходимост от ежедневен прием на лекарства с цел
физическо оцеляване; невъзможност за покриване нуждите си от храна и лекарства, а със
средствата от продажби на малки количества селскостопанска продукция, снабдена от лично
дворно място, както и лично брана от нея такава, подпомагала семейния си бюджет.

В съдебно заседание жалбоподателят З. Д. М., редовно призована, се явява лично,
като поддържа жалбата си с изложените в нея доводи и искания.
Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от юрк. П, която оспорва
жалбата като неоснователна и пледира за потвърждаване на НП.
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно
постановление, анализира поотделно и в съвкупност събраните доказателствени материали,
и взе предвид законовите разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.10.2020г., в гр. София, около 14:30 ч., свидетелят АМ. К. П. (на длъжност
„старши инспектор” в СИ към Столична община), заедно със своя колега свид. К К Г
извършили проверка по спазване на правилата за търговска дейност на територията на СО,
като на бул. „Ц”, спирка „П“, установили, че жалбоподателката М. била изложила на
2
открито шипки, дюли, орехи и круши, разположени в касетки, заемащи около 0,5 м
публична общинска собственост без да разполага с разрешение за използване на мястото.
Свидетелят А.П. преценила, че е налице административно нарушение и затова
съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 20-07-101 от
22.10.2020г. против жалбоподателя М. за нарушение на чл.23 НРУИТДТСО. Актът бил
подписан от актосъставителя и свидетеля по него, и бил връчен на жалбоподателя М., която
го подписала без да отрази обяснения или възражения в него.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били представени писмени възражения против
съставения АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН, на 18.02.2021г. заместник-кметът на Столична
община издал процесното НП № СО-Т-З-20-07-101/18.02.2021г., в което били отразени
фактическите констатациите по извършването на проверката, описанието на нарушението и
нарушената разпоредба на чл.23, НРУИТДТСО, като с административнонаказателен акт на
осн. чл.53 от ЗАНН вр. чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 НРУИТДТСО на жалбоподателя било
наложено административно наказание „глоба” от 300 (триста) лева за нарушението. НП било
връчено с обратна разписка на жалбоподателя на 12.05.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на показанията на св. А.П. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства
и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в
своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-
детайлното им обсъждане.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, срещу обжалваем,
подлежащ на съдебен контрол санкционен акт, от легитимирано лице, което я прави
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по изложените в нея съображения.
Съдът, при извършената служебна проверка относно компетентността на органите,
съставили и издали двата документа – АУАН и НП, намери, че АУАН е съставен от
надлежно оправомощено лице, съгласно изискванията на чл.34, ал.2 от НРУИТДТСО.
2
Относно компетентността на органа, издал НП – същото е издадено от компетентен орган –
заместник-кмет на Столична община, упълномощен със Заповед РД-09-2027/29.11.2011г. т
Кмета на Столична община.
Настоящият съд не констатира нарушение на процесуалните правила относно
съставянето и връчването на АУАН, както и относно законовите реквизити и съдържанието
на тези два документа (АУАН и НП). Актът е съставен в присъствието на нарушителя и на
свидетел-очевидец, като е бил подписан от съответните длъжностни лица и е връчен на
санкционираното лице, като по този начин разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН
са спазени. Процесните АУАН и НП съдържат съответните реквизити, вкл. описанието на
твърдяното нарушение и правната квалификация, и затова няма нарушаване на
императивните правила чл.42 и чл.57, ал.1 ог ЗАНН. Разпоредбите на чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН не са нарушени и са спазени сроковете за издаване на АУАН и НП.

При така установените факти, съдът намира, че жалбоподателката е осъществила
формално състава на административно нарушение по чл. 23 от Наредбата, съгласно която
разпоредба търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място
(по образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва
дейността.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от Наредбата за нарушение на тази разпоредба на виновните
лица се налага глоба в размер от 300 до 2000 лева.
По делото се установи, че жалбоподателката е е извършвала търговия на открито без
да притежава разрешение за това, с което е нарушила горепосочената разпоредба .
От субективна страна тя е действала при форма на вина умисъл, тъй като е
осъзнавала, че не разполага с разрешение за ползване на мястото, на което е предлагала
плодове и въпреки това е искала да извършва търговска дейност там.
Съставът на настоящата инстанция намира, че за това нарушение обаче се
установяват предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Същото се отличава с по-
ниска от типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, поради
което може да намери приложение хипотезата на маловажен случай на административно
нарушение. При преценката си съдът отчете характера и вида на засегнатите обществени
отношения, както и степента на тяхното засягане, включително и смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства. В случая обект на защита са обществените
отношения, свързани със осигуряване на защита на потребителите, спазване на условията за
лоялна конкуренция, както и опазване на обществения ред и спокойствието на гражданите.
Извършеното от жалбоподателя административно нарушение, за което е съставен АУАН, с
оглед липсата на вредни последици от нарушението, личността на нарушителя, причината за
допуснатото нарушение – липсата на парични средства за закупуване на лекарства и храна и
влошеното здравословно състояние на нарушителя, според настоящия съдебен състав се
характеризира с изключително ниска обществена опасност и представлява „маловажен
случай“, поради което не е следвало нарушителят да бъде санкциониран, а да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Налагането на административно наказание, дори и
в минималния размер не би отговорило на заложените в чл. 12 ЗАНН цели. Съгласно ТР №
1/2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК – ВКС, когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28, б. "а" ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не
ги е приложил, това е самостоятелно основание за отмяна на НП.

По гореизложените причини, настоящият съдебен състав приема, че НП се явява
постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което същото
следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът


3
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № СО-Т-З-20-07-101 от 18.02.2021г.,
издадено от заместник-кмета на Столична община, с което на осн. чл.53 от ЗАНН вр. чл.36,
ал.1 и чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община на З. Д. М. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.23 от Наредбата.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4