РЕШЕНИЕ №313
гр. Добрич, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди двадесет и трета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при участието на секретаря Стойка Колева сложи за разглеждане адм. дело №253 по
описа за 2023 г. на ДАС,
докладвано от административния
съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка
с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.
Образувано е по жалба на Х.С.Х. с ЕГН ********** ***, представляван
от процесуалния представител адвокат С.К.С., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №23-0283-000018/02.04.2023 г. на началника на РУ – Каварна при ОД на МВР
– Добрич, с която на основание на чл.171, т.1 буква б) от Закона за движението
по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача
до решаването на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца”. В жалбата се излагат
подробни съображения за нейната незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и неспазване на процесуалния закон
при издаването на оспорената заповед. Посочва се, че жалбоподателят е оспорил
дадената при полеви условия проба и впоследствие е дал кръвна проба пред
съответните медицински органи. Резултатът от тази кръвна проба към настоящия
момент не е готов, като същата има приоритет пред извършената проба при полеви
условия и последната не следва да бъде ценена. Затова неправилно
административният орган е издал обжалваната заповед за прилагане на ПАМ. Настоява за нейната отмяна.
Началникът на РУ – Каварна при ОД на МВР –
Добрич като ответник по жалбата не изразява становище по
нея. Същият е представил административната преписка по издаването на оспорената заповед.
В молбата си от
26.06.2023 г. Х.С.Х. чрез своя пълномощник заявява,
че процесният административен акт е издаден при съществено процесуално
нарушение – неизясняване на относимите факти от значение за правилното решаване
на случая, което е довело и до неправилно приложение на закона; не е
съобразено, че водачът е дал кръвна проба и урина за изследване, като именно
резултатът от извършеното медицинско и химико – токсикологично лабораторно
изследване по аргумент от чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по
пътищата и чл.6 ал.9 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози е определящ за съществуването на материалноправните предпоставки
за прилагането на принудителната административна мярка; недопустимо е
прилагането на принудителна административна мярка на основание, което не е
безспорно установено; към настоящия момент не е спазен дадения срок за
изготвянето на химико – токсикологичната експертиза, който е бил 04.05.2023 г.,
като административният орган е следвало да изчака резултатите от изследването
на кръвната проба; настоява за отмяна на оспорената заповед и за присъждането
на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирано лице - адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
От данните по административната
преписка се установява, че на 02.04.2023
г. от П.Я.П.- полицай при РУ – Каварна при ОД на МВР
– Добрич - е съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA №634201 на Х.С.Х. за това,
че на 02.04.2023 г. в 0.32 часа в гр. *****“ управлявал
лек автомобил
„****“ с рег. №***** след
употреба на наркотични вещества и техните аналози, като проверката е извършена
в сградата на РУ – Каварна с техническо средство „Drug Test 500“ с фабричен номер ARP J-0008; резултатът от
проверката отчита наличието на опиати. За резултатите от проверката е
съставен протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества №283р-4820/02.04.2023 г. На водача е издаден талон за медицинско изследване №0049592, връчен в 1.00 часа, в който е определен срок от 30 минути за явяване във
Филиал за спешна медицинска помощ – Каварна; според отразеното във фиш за
спешна медицинска помощ (на лист 18 от делото) същият се е явил веднага (в 1.00
часа) и е дал кръвна проба за химико-токсилогично лабораторно изследване на
наркотици. Акт за установяване на административно нарушение
серия GA №634201 е предявен и връчен на водача, което е надлежно
удостоверено с подписа му и тези на още двама свидетели. Той е съставен на
базата на извършена проверка от актосъставителя в присъствието на свидетелите Ж.
К. К. и С. Й. С.. Въз основа на съставения АУАН е издадена оспорената Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №23 – 0283
– 000018/02.04.2023
г. на началника на РУ – Каварна при ОД на МВР
– Добрич, с която на основание на чл.171 т.1 буква
б) от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е наложена
принудителната административна мярка
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач до решаването на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца“. Като правно основание за издаването на заповедта е посочена
разпоредбата на чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата, а за
фактическо основание - управлението на моторно превозно средство след употреба
на наркотични вещества или техни аналози. Деянието на водача
е квалифицирано като нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2-ро
от Закона за движението по пътищата. Според т.1.5.
от изисканата Заповед №357з – 924/07.04.2022
г., издадена на основание на чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.43 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, директорът
на ОД на МВР – Добрич е оправомощил началниците на РУ при ОД на МВР –
Добрич с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при
ОД на МВР – Добрич, да прилагат
с мотивирани заповеди принудителните
административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а), т.4, т.5
буква а), т.6 и т.7 от Закона за движението по пътищата.
В намиращата се на лист 34 от делото
справка ответникът е посочил, че назначената на жалбоподателя химико –
токсикологична експертиза за установяването на наличието на наркотични вещества
в кръвта му е възложена на Медицинския институт на МВР – София със срок за
изготвяне 04.05.2023 г., но към настоящия момент не е изготвена. В този смисъл
е и полученото на 12.06.2023 г. уведомление от лабораторията по химико –
токсикологични изследвания при ВМА – МБАЛ – Варна.
Обжалваната заповед е издадена от материално и
териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му
правомощия съгласно приложената по делото оправомощаваща заповед на директора
на ОД на МВР – Добрич, в установената от закона форма и съдържание съгласно
чл.59 ал.2 т.4 от АПК във връзка с чл.172 ал.1 от Закона за движението по
пътищата. В заповедта е посочената процесната законова разпоредба,
регламентираща условията за налагане на обжалваната принудителна
административна мярка - чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата. Изложени са и фактическите основания, които
са мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез препращане
към съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН, който е част от
административната преписка.
В производството по издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но
не са спазени материалноправните разпоредби на закона.
Чл.171 от Закона за движението по пътищата предвижда за осигуряване на
безопасността на движението и за преустановяване на административните нарушения
да се прилагат принудителни административни мерки, една от които (чл.171 т.1 буква б) от същия
закон) е временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест - до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174 ал.4 от Закона за движението по пътищата установените стойности са определящи. Следователно необходимата
предпоставка за прилагането на мярката по този текст е лицето да е управлявало
моторно превозно средство след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по един от посочените в закона начини, което в
случая не е налице. Редът за установяване на употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС е определен в Наредба
№1/19.07.2017 г., приета на основание на чл.174 ал.4 от Закона за движението по
пътищата; там са изброени способите за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, както и условията, при които се признават
резултатите от приложението им. В чл.6
ал.9 от същата наредба е предвидено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ
за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване. В настоящия случай Х.С.Х. е дал кръвна проба за
лабораторно изследване, след като не се е съгласил с показанията на теста, като
единствено установените с кръвната проба стойности са определящи съгласно чл.174 ал.4 от Закона за движението по пътищата и чл.6
ал.9 от Наредба №1/19.07.2017 г. Затова преди излизането на резултата от
кръвната проба административният орган не е имал възможност да се позове на
резултата от техническото средство („Drug Test 500“), за да се приеме, че е налице
употреба на опиати.
Административната принуда е крайно средство за обезпечаване изпълнението на
правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителната административна
мярка изисква бързи фактически действия по нейното налагане, но това не трябва
да става в нарушение на принципите по чл.4, чл.6 и чл.7 от АПК като гаранции за
спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина.
Законодателят е посочил в кои случаи са налице обективни пречки за ползване на
показанията на полевия тест за установяване на употребата на наркотични
вещества. Като не се е съобразил с това, административният орган е наложил принудителната
административна мярка при липсата на безспорна доказаност на нарушението.
По изложените съображения обжалваната
заповед е неправилна и противоречи на
материалния закон, поради което са налице основания за нейната отмяна по
смисъла на чл.146 т.4 от АПК и жалбата следва да бъде уважена.
Заради изхода от спора и на основание
на чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдените сторените и
поискани разноски в общ размер на 1010 лева, включително внесена държавна такса
в размер на 10 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лева.
Водим от горното и на
основание на чл.172 ал. 2 от АПК, Добричкият
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Х.С.Х. с ЕГН **********
***, издадената от началника на РУ – Каварна при ОД на МВР –
Добрич Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-0283-000018/02.04.2023 г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич с административен адрес гр. Добрич, ул.“Максим Горки“ №12, представлявана
от директора старши комисар Ц. П., да заплати на Х.С.Х. с ЕГН ********** *** направените разноски по административно дело №253/2023 г. по описа на ДАС в
размер на 1010 (хиляда и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: