Р Е Ш Е Н И Е
№ 5743/13.12.2019 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 14.11.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 10657 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Производството
по делото е образувано по повод предявен от ищеца Н.Н. Я. ЕГН:
**********, с адрес: *** срещу
ответника
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , със седалище: гр. София,
бул. "Витоша" № 2
осъдителен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за осъждането на
ответника да заплати на ищеца, както следва:
- сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в
претърпени душевни страдания и дискомфорт, които са вследствие воденото срещу
същата наказателно производство , приключило с влязъл в законна сила съдебен
акт , с който е оправдана,
- сумата в размер на 1000лв. /хиляда лева/ ,
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, представляващи
заплатено от Я. адв.възнаграждение по НАХД № 2586/2018г. по
описа на Районен съд-гр.Варна;
- сумата в размер на 500лв. /петстотин лева/ , представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди, представляващи заплатено от Я.
адв.възнаграждение по ВНАХД № 588/2019г. по описа на
Окръжен съд-гр.Варна,
ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда-05.07.2019г. до окончателното изплащане
на задължението.
Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски , включително и адвокатско възнаграждение.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че на 05.04.2017г. е
образувано ДП №466/2017г. по описа на П-то РУ при ОД
на МВР-Варна. В хода на ДП са извършени множество следствено процесуални
действия. На 02.04.2018г. видно
от Постановление за привличане на обвиняем и взета мярка за неотклонение Н. Я. е привлечена в качеството
на обвиняем за престъпление по чл.182, ал.2, вр. с
чл.26, ал.1 от НК с МНО „подписка".
Със Заключително Постановление с мнение за предаване на съд от
01.06.2018г. делото е изпратено във ВРП. На
11.06.2018г. е образувано АНД 2586/2018г., 36
с-в, ВРС. В хода на първоинстанционното производство в общо
шест о.с.з. са разпитани множество свидетели, изготвени са съдебни експертизи и
са събрани многобройни писмени доказателства, като с Решение №337 от
21.02.2019г. Я. е оправдана по повдигнатото и
поддържано от ВРП обвинение. По протест на ВРП на
17.05.2019г. е образувано ВАНД 588/2019, I с-в,
ВОС. В първото по второинстанционното производство съдебно
заседание ВОП не поддържа внесения от ВРП протест. С
Решение №123/03.06.2019г. ВОС потвърждава
оправдателната присъда, като решението е влязло в законна сила.
След привличането й като обвиняем със взетата мярка за неотклонение Я. е
търпяла неоснователно последиците от действието на прокуратурата - обвиняем в
последствие подсъдим със всички произтичащи от това последици и от мярката за
неотклонение "Подписка".
Воденото срещу Я. досъдебно производство силно се е отразило на същата,
както върху психиката й, така и в отношенията й в семейството, близки, познати,
приятели, колеги, работодатели и др. Чувствала се е
оскърбена, унизена и подтисната от необосновано въздигнатите й обвинения, не
можела да спи и да се храни, станала неуверена, страхувала се, че може да бъде
осъдена и призната за виновна. Дълбоко била засегната
честта и достойнството й, сънят й станал неспокоен и съпроводен с бълнувания,
ищцата изпаднала в дълбока депресия.
С оглед на начина на приключване на нак.производство се счита, че се
налага извода, че исковата претенция е основателна - отговорността на държавата
следва да бъде по реда на чл 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
От 05.04.2017г. до 03.06.2019г. спрямо Н.Я. са
започнати и извършени неправомерни действия от органите на прокуратурата -
извършване на полицейска проверка, разпити /които само по ДП са близо десет/,
ангажиране на свидетели, злепоставяне пред децата й, семейството й, приятели и
колеги, привличане като обвиняем, връчване на обвинителен акт, криминална
регистрация, една година в качеството й на подсъдима, включително и пред ВОС
вследствие на подадения протест срещу Решението на ВРС и др.. Районна прокуратура - Варна през цялото време ръководи досъдебните
и полицейски органи в действията им до приключване на производството. По
този начин ненужно в продължение на повече от две години неизвестността от
наказателна репресия се е отразила негативно върху Я.,
децата и семейството й.
Акцентира се
на факта, че Я. има две деца Н. И Д., като и двете са със здравословни
проблеми, като Н.Г.е с 98% степен на увреждане, като съгл. последното
Експертно Решение №649/025/09.02.2018г. с диагноза
-хидроцефалия, след с-е вентрикуло - лумбоперитонеална анастемоза; левостранна
бъбречна агенезия и бронхиална астма. Видно от Амб.лист
№2368/11.12.2017г. астмата на детето от
неалергична се е развила в астма с преобладаващ алергичен компонент. Д. е
с 54% степен на увреждане с диагноза: ектопичен бъбрек и бронхиална астма, като
считано от 12.04.2019г. степента на увреждане е
намалена на 40% съгласно Експертно решение №1279 от 063/12.04.2019г.
Предвид всички
действия на ВРП Я. в продължение на повече от две години, освен, че е
непрекъснато по болници с децата предвид здравословното състояние на Н. И Д. е
и подложена на непрекъснат тормоз, като всяка седмица е привиквана или от
кварталния инспектор, или от дознатели във II РУ -Варна, или в ДСП, о-л ЗД,
като паралелно на това трябва да работи и да отглежда децата си. В много от случаите в които е привиквана се е налагало да моли
приятели и близки да гледат детето Н. извън районното управление докато тя е на
разпит. Нещо повече, от ДСП, отдел Закрила на детето са я уведомили, че в
следствие на повдигнатото обвинение от ВРП са получили искане детето Н. да бъде
изведено от семейна среда, което е породило у същата основателен страх да не
загуби детето си.
Конкретизира
се вида и размера на търсеното обезщетение за претърпените неимуществени и
имуществени вреди, а именно:
Неимуществените
вреди се изразяват в негативното отражение върху личността на ищцата, върху
нейната психика и тази на децата й, отношенията й в семейството, с близки,
познати, приятели, колеги, работодатели и др., а също така и злепоставянето й
пред тези хора. Нещо повече вследствие на повдигнатото обвинение на Я. й е
извършена криминална регистрация , при което същата
изпада в състояние на дълбока депресия, срам, унижение и страх, че ще влезе в
затвора, загуба на сън и апетит, а по големия й син Д.се е настроил негативно и
агресивно срещу сестра си Н., т.к. според него всичко това е вследствие на
жалбите, които бащата на Н. перманентно депозира в прокуратурата.
Нещо повече Я. освен с двете си деца живее на семейни начала с приятеля
си Стефан, като вследствие на воденото срещу нея наказателно производство
взаимоотношенията помежду им се изострили и влошили, като няколкократно са
стигали и до раздели за непродължителен период от време.
Уточнява се,
че в това се състоят конкретните факти , които са се
отразили негативно и в своята съвкупност съставляват неимуществени вреди за Я.,
като би следвало съгласно чл. 52 от ЗЗД да бъдат
обезвъзмездени в размер на 5 000 лева.
Имуществените
вреди в размер на 1500лв., представляват заплатените
от Я. адв.възнаграждения по наказателното производство пред първа и втора
инстанция, като се прилага Договор за пр.защита и съдействие
№301202/22.08.2018г. и №301211/28.05.2019г.
Имуществените
вреди в размер на 1500лв., представляват заплатените
от Н. Я. адв.възнаграждения, а именно:
- по АНД 2586/2018г., ВРС, е изплатен адвокатски хонорар съгласно Договор за пр.защита и
съдействие №301202/22.08.2018г. в размер на
1000лв. /хиляда лева/
- по ВАНД 588/2019г., ВОС, е изплатен адвокатски хонорар съгласно Договор за пр.защита и
съдействие №301211/28.05.2019г. в размер на
500лв. /петстотин лева/.
Чрез
представените заверени ксерокопия на писмени доказателства и тези в оригинал , намиращи се по ДП № 466/2017г. по
описа на II РУП при ОД на МВР Варна, респ. АНД 2586/2018г.,
ВРС и ВАНД 588/2019г., ВОС се счита за доказано наличието на образувано срещу Я.
наказателно производство, повдигнатото обвинение, взетата мярка за
неотклонение, извършените процесуално-следствени действия, приключване на нак.производство
с оправдателна присъда. Съгласно ЗОДОВ и практиката на
ВКС отговорността е обективна и въз основа на чл. 2,
т.З от цитирания закон Държавата отговаря за незаконно обвинение в извършване
на престъпление, когато лицето е оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено. От доказателствата по
АНД 2586/2018г., ВРС, респ. ВАНД 588/2019г., ВОС и ДП
№ № 466/2017г. по описа на II РУП при ОД на МВР
Варна безспорно се установява, че спрямо Я. акта на прокуратурата е бил незаконен.
Респективно действията на прокуратурата, както и тези
извършени чрез разследващите органи и обвинението незаконосъобразни в процесния
период от 05.04.2017г. до 03.06.2019г..
Исковете са с правно основание чл. 2, ал.1, т.З от
ЗОДОВ - отговорността е обективна. Безспорно се установява, че срещу Я.
е образувано наказателно производство, като същото е приключило с влязъл в
законна сила акт на съда, с който същата е призната за невиновна и е оправдана,
т.е. осъществен е фактическият състав на отговорността на държавата за
дейността на правозащитните й органи, визирани в чл. 2, ал.1,
т. 3 от ЗОДОВ.
Вследствие на изложеното се сезира съда с искане да постанови положително
решение по предявената искова претенция, като се присъдят направените по делото
разноски.
Ответната
страна ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , със седалище: гр. София, бул. "Витоша" № 2, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на
исковата молба , в който се излага, че предявените
искове, макар и допустими, са
неоснователни, като се оспорват същите, като недоказани по основание и размер.
Излагат се следните съображения:
На 05.04.2017 г.,
е било образувано ДП №466/2017 г., по описа на Второ РУ -ОД МВР - Варна. На
02.04.2018 г. Я. е привлечена в качеството на обвиняема за извършено
престъпление по чл.182, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК като е била определена
мярка за неотклонение „Подписка".На 11.06.2018 г. по предложение на ВРП е
било образувано АНД №2586/2018 г. по описа на ВРС, XXXVI състав. В исковата молба се твърди, че по посоченото административно
производство са проведени шест съдебни заседания, като са били разпитани
множество свидетели, изготвени били съдебни експертизи и са били събрани
многобройни писмени доказателства. С Решение
№337/21.02.2019 г. Я. е била оправдана по възведеното й обвинение. ВРП е
протестирала оправдателната присъда и е било образувано ВАНД №588/2019 г., I състав на ВОС. Прокурорът от ВОП,
участвал в съдебното заседание не е поддържал протеста на първоинстанционната
прокуратура и с Решение №123/03.06.2019 г. ВОС е потвърдил оправдателната
присъда на първоинстанционния съд.
С оглед на предявените претенции по
отношение на неимуществени вреди се прави следното възражение:
Освен голите твърдения на
ищцата в исковата молба, в тежест на същата е да докаже твърдяното от нея,
което на този етап, се счита, че не е доказано по никакъв начин. Ищцата следва да докаже, че всичко посочено като
неимуществени вреди е вследствие единствено и само на воденото срещу нея
досъдебно производство, а именно за престъпление по чл.182 от НК. Посоченото досъдебно производство е леко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, а определената мярка за неотклонение е възможно
най-леката предвидена в НПК за лица, подведени към наказателна отговорност.
Видно от приложените към исковата молба документи, Я. е
привлечена в качеството на обвиняема на 02.04.2018 г. и на 11.06.2018 г. пред
ВРС е образувано административно наказателно дело. За
вреди от полицейската регистрация, прокуратурата не следва да бъде ангажирана
за обезщетение, което следва да бъде отчетено при определяне на размера на
предявената претенция за този вид вреди. Към исковата
молба са приложение експертни решения, които обаче не доказват наличието на
причинно-следствена връзка между влошеното здравословно състояние на ищцата и
предявеното й обвинение по чл.182 от НК. Ищцата не е
ангажирала доказателства за твърдените негативни последици вследствие на
действие на прокуратурата в личен и семеен план в отношенията й с близки,
приятели, колеги и др.
По отношение на предявената претенция за
имуществени вреди, същата се оспорва като цяло, поради следните съображения:
Направените разноски за
адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство в общ размер
1500 лв. са от дата 22.08.2018 г. за първа инстанция
и от 28.05.2019 г. , посочват действително за удостоверена уговорка и реално
заплатено адвокатско възнаграждение в предвидения размер, но липсват ангажирани
доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на
упълномощения адвокат. Следва да се прецени с оглед тежестта
на доказване на фактите и обстоятелствата по наказателното производство -
сложността на предмета на доказване, като се счита, че посочените хонорари са в
завишен размер и следва да бъдат съобразени с тарифата, предвидена от Висшия
адвокатски съвет.
Вследствие на изложеното се
моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от приобщените по делото удостоверения
за раждане, ищцата е майка на две деца- Д.Г.Д., роден на ***г. и Н.В.Г., родена
на ***г.
От представеното
по делото Експертно решение №00486 от 01.02.2016г., се установява, че на детето
Д.Г.Д., роден на ***г. е определена 54 %
степен на увреждане при поставена диагноза: „Ектопичен бъбрек. Бронхиална
астма-атопична форма, леко персистиращо протичане, извънпристъпен стадий.“ С
Експертно решение №1279 от 12.04.2019г., на детето Д.Г.Д., роден на ***г. е определена 40 % степен на увреждане при
поставена водеща диагноза: „Ектопичен бъбрек“
и общо заболяване: „ Бронхиална астма-атопична форма, леко персистиращо
протичане, извънпристъпен стадий.“
Видно от приетото Експертно решение №00649 от
09.02.2018г., на детето Н.В.Г., родена на ***г. е определена 94 % степен на
увреждане при поставена водеща диагноза: „Хидроцефалия“ и общо заболяване: „Хидроцефалия. С-е след
вентрикуло-лумбоперитонеална анастомоза. Левостранна бъбречна агенезия.Бронхиална
астма-неатопична форма, леко персистиращо протичане, извънпристъпен стадий.“
Видно от Постановление за образуване на досъдебно
производство от 05.04.2017г. на Районна
прокуратура-гр.Варна, е образувано досъдебно производство срещу ищцата за това,
че в периода от 03.03.2017 г. до 05.03.2017 г. включително, в гр. Варна, като
родител на детето Н.В.Г., е осуетила изпълнението на съдебно решение №
4683/12.12.2016 г. по гр. д. № 9141/2016 г. по описа на ВРС относно личните
контакти на бащата В.Ц.Г.с детето Н.- престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.
Представено е Постановление от 02.04.2018г. на Районна прокуратура-гр.Варна за привличане на обвиняем, с което ищцата се
привлича в качеството на обвиняем за престъпление по чл.182, ал.2, вр. ал. 26,
ал.1 от НК , за извършване на престъпление от общ характер, за това, че:
В периода 03.03.2017г. до 12.09.2017 г. в гр."Варна,
в условията на продължаване престъпление - на датите 03.03.-05.03.2017 г.;
05.04.2017 г.; 24.05.2017 г., 07.07.-09.07.2017 г., 11.07.2017 г. и 12.09.2017
г., като родител - майка на Н.В.Г., осуетила и не изпълнила съдебно решение -
Решение № 4683 /12.12.2016 г. по гр.д. № 9141/2016 г. по описа на PC-Варна, в
сила от 04.01.2017 г., относно личните контакти на бащата В.Ц.Г.с детето Н.В.Г.
-да вижда и взема детето при себе си всяка нечетна седмица от месеца, в петък
след занимания на детето в детската градина/училище до 18.30 ч. в неделя с
преспиване; както и всяка седмица в дните вторник и сряда да взима детето след
детска градина/училище (след 16,30 ч.) и да го връща в дома на майката до
19,00ч. - престъпление по чл.182, ал.2, вр. ал. 26, ал.1 от НК
На ищцата е взета
мярка за неотклонение „Подписка".
С Решение № 337/21.2.2019г., постановено по НАХД №
2586/2018г. по описа на Районен съд-гр.Варна , потвърдено с Решение №
123/03.06.2019г. , постановено по ВНАХД № 588/2019г. по описа на Окръжен
съд-гр.Варна, е призната ищцата ЗА НЕВИНОВНА В ТОВА, че на в периода от
03.03.2017 год. до 12.09.2017 год. в град Варна, в условията на продължавано
престъпление – на датите 03.03.-05.03.2017 год., 05.04.2017 год., 24.05.2017
год., 07.07.-09.07.2017 год., 11.07.2017 год. и 12.09.2017 год., като родител –
майка на Н.В.Г., осуетила и не изпълнила съдебно решение – Решение
№4683/12.12.2016 год. по гр. дело №9141/2016 год. по описа на РС-Варна, в сила
от 04.01.2017 год., относно личните контакти на бащата В.Ц.Г.с детето Н.В.Г. –
да вижда и взема детето при себе си всяка нечетна седмица от месеца, в петък
след занималня на детето детската градина/училище до 18:30 часа в неделя с
преспиване; както и всяка седмица в дните вторник и сряда да взима детето след
детска градина/училище след 16:30 часа и да го връща в дома на мака си до 19:30
часа, поради което и на осн. чл.304 от НПК същата е оправдана да е извършила
престъпление по чл.182, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото, че на ищцата е повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл. 182, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК, по което
ищцата е била признат за невиновна с решение № 337/21.02.2019 г. по н.а.х. дело
№2586/2018 г. по описа на PC - Варна, потвърдено с решение № 123/03.06.2019 г.
по в.н.а.х. дело № 588/2019 г. по описа на ВОС, на основание чл.146 ал.1 т.3 и
4 от ГПК.
Приет по делото е
Договор за правна защита и съдействие № 301202 от 22.08.2018г., за оказана от
адвокат Галина Младенова Никова правна защита и съдействие по НАХД №
2586/2018г. по описа на Районен съд-гр.Варна при договорено и изплатено
възнаграждение в размер на 1000,00 лв.
Представен по
делото е Договор за правна защита и съдействие № 301211 от 28.05.2019г., за
оказана от адвокат Галина Младенова Никова правна защита и съдействие по ВНАХД
№ 588/2019г. по описа на Окръжен съд-гр.Варна при договорено и изплатено
възнаграждение в размер на 500,00 лв.
По
делото са събрани гласни показания , посредством разпит на водената от ищцовата
страна свидетелка И.С.Г.родена 1987г.,
без родство и дела със страните по делото. Видно от показанията на СВ.И.,
същата излага, както следва: „Познавам Н. Я. през
05.2016г. първо като колеги и след това приятелки. Колежки сме общи в Български
пощи. Поради това, че се наложи да ходи в Районното управление, заради бившия
си съпруг да й вземат отпечатъци и да я
снимаха. Сериозно и беше разклатена психиката й и се чувстваше като престъпник.
Той подаде жалба за това, че не му дава детето, а детето като то тогава беше
болно и нямаше как да бъде дадено на бащата, при положение , че той не полагаше
никакви грижи за него. Тя се чувстваше абсолютно зле, не може да работи,
наложеше да пие хапчета, които и бяха изписани от личната лекар , успокоителни хапчета. На работа правеше
грешки, които й струваха като се набутваше с пари , дори единият път излезе на
минус с 50,00лв. и трябваше да ги възстанови сама. Това се случи доколкото се
сещам м.04.2018г. и в момента мога да кажа, че нещата се чувства по –добре.
Знам, че е оправдана и че изпълнява просто майчините си дела , и се е грижила
за детето като една истинска майка. Знам, че Д.който с Н. не са от един и същи
баща се настрои срещу Н. за това, че бащата на Н. тормози майка му и беше силно
притеснен, че това ще навреди на неговата майка. Н. не можеше да спи , не искаше да яде , беше много разстроена,
почти не с никого и страшно изнервена. На работа колегите започнаха да говорят
и да я обсъждат, че не е адекватна и не работоспособна достатъчно. И за това за тях беше проблем, защото правеше
грешки в задълженията си, които извършва ,те не са малко. Сега те разбраха, че
е оправдана. Тя е по -спокойна и нещата са се по-успокоиха. Със Стефан няколко
пъти се разделяха, събираха се, абсолютно обтегнаха отношения имаха. А сега се ожениха
и са заедно.“
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и
съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето, обвинено
в извършване на престъпление, бъде оправдано.
За
да бъде ангажирана отговорността на държавата, задължително условие е да са
причинени вреди, които да са резултат от незаконното обвинение, като вредите
извън неизбежно следващите се от образуваното наказателно производство,
подлежат на доказване, а не се презюмират. Имайки предвид това и твърдените
обстоятелства по делото, ищецът трябва да докаже при условията на пълно и
главно доказване: кой е субектът на извършеното деяние като надлежен
правозащитен орган и материалноправно отговорен по предявените искове за
обезвреда; фактът на деянието, което в случая се определя като повдигнато срещу
ищеца обвинение в извършване на престъпление, което е приключило с оправдателна
присъда; претърпените неимуществени и имуществени вреди; причинна връзка между
вредите и неправомерните актове на правозащитните органи. Тъй като
отговорността на държавата е обективна, то и ищецът не трябва да доказва вината
при вредоносните действия на правозащитните органи.
В
настоящото производство безспорно е между страните, че на ищцата е повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по
чл.182, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК, по което ищцата е била призната
за невиновна с решение № 337/21.02.2019 г. по н.а.х. дело №2586/2018 г. по
описа на PC - Варна, потвърдено с решение № 123/03.06.2019 г. по в.н.а.х. дело
№ 588/2019 г. по описа на ВОС.
С
оглед изложеното съдът намира, че е налице основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на държавата. Изхождайки от нормата на чл. 7 ЗОДОВ, надлежен ответник по предявените искове се явява органът, имащ
правосубектност, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите, като
с оглед установеното, именно Прокуратурата на Република България е
материалноправно легитимирана да отговаря по иска, доколкото действията на
органите на дознанието се извършват под ръководството на съответната
прокуратура.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа на
справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по
делото – продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване;
характера и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било
незаконно обвинено; личността на увредения; данните за психическото състояние и
негативните последици, претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени
в ППВС № 4/1964 год., обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да
отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с
различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за
по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките –
по-ниско.
Безспорно
воденото срещу ищцата наказателно производство, образувано на 05.04.2017 г./
датата на Постановление за образуване на досъдебно производство от 05.04.2017г. на Районна прокуратура-гр.Варна до
влизане в сила на оправдателната присъда-03.06.2019 г. се е отразило на
психиката й, доколкото поддържаното обвинение в извършване на престъпление
неминуемо води до изживяване на негативни емоции и преживян стрес от страна на
ищеца. Видно от показанията на свидетелката И. се установява, че ищцата е преживяла тежко
периода, през който срещу нея е било повдигнато горепосоченото обвинение, което
е оказало негативното отражение върху личността на ищцата, върху нейната
психика и тази на децата й, отношенията й в семейството, с близки, познати,
приятели, колеги, работодатели и др., а също така и злепоставянето й пред тези
хора. Воденото срещу ищцата досъдебно производство силно се е отразило на
същата, както върху психиката й, така и в отношенията й в семейството, близки,
познати, приятели и колеги. Ищцата се чувствала потисната от повдигнатото
й обвинение, станала неуверена,
страхувала се, че може да бъде осъдена и призната за виновна. Нещо повече,
вследствие на воденото срещу ищцата наказателно производство взаимоотношенията
между нея и съжителстващия с нея мъж се изострили и влошили, като няколкократно
са стигали и до раздели за непродължителен период от време. Същевременно ищцата
е майка на две деца, които имат сериозни здравословни проблеми – детето Н.Г.е с
98% степен на увреждане с поставена водеща диагноза -хидроцефалия, след с-е
вентрикуло - лумбоперитонеална анастемоза; левостранна бъбречна агенезия и
бронхиална астма, а детето Д.Димитров е с 40 % степен на увреждане с поставена
водеща диагноза-„Ектопичен бъбрек“ и
общо заболяване: „ Бронхиална астма-атопична форма, леко персистиращо
протичане, извънпристъпен стадий.“, което, съчетано с повдигнатото обвинение
срещу ищцата, още повече е допринесло за негативното отражение на същото върху
ищцата.
Изложеното
формира извода на съда за претърпени от ищцата неимуществени вреди от
преживяното, които вреди стоят в причинна връзка с действията на органите на
Прокуратурата на Република България.
Отчитайки
доказаните по делото негативни изживявания и техния интензитет, без те да са
довели до негативи извън присъщите такива и те да са рефлектирали негативно
върху здравословното състояние на ищцата, продължителността на наказателното
производство – 2 години и три месеца, броя на извършените процесуални действия
с участието на ищцата, личността на последната, съдът намира, че парично
обезщетение в размер на 3000,00 лева като способ за преодоляване на вредните
последици от незаконните действия на държавните органи би било адекватно.
За
разликата над този размер , исковата претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.
По
отношение на исковете за присъждане на имуществени вреди , съдът констатира,
че от представените по делото договори
за правна помощ се установява, че ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение
, а именно: по АНД 2586/2018г., ВРС, е изплатен адвокатски хонорар съгласно
Договор за пр.защита и съдействие №301202/22.08.2018г. в размер на 1000лв.
/хиляда лева/, а по ВАНД 588/2019г., ВОС, е изплатен адвокатски хонорар
съгласно Договор за пр.защита и съдействие №301211/28.05.2019г. в размер на
500лв. /петстотин лева/.
Вследствие
на представените писмени доказателства, съдът намира за доказани направените от
ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в хода на наказателното
производство пред първата и втората инстанция, като счита, след запознаване с изисканото НАХД №
2586/2018г. по описа на ВРС, 36 състав, ведно с ВНАХД № 588/2019г. по описа на
ВОС и преценка на извършените процесуални действия с участието на упълномощения
адвокат, както и предвид сложността на предмета на доказване, че изплатените от
ищцата адвокатски възнаграждения не са в
завишен размер.
Вследствие
на изложеното, съдът намира, че предявените искове за присъждане на имуществени
вреди следва да бъдат изцяло уважени.
С
оглед направеното искане, върху присъдените суми се дължи законна лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда.
На
ищцовата страна се дължат разноски , в съответствие с представените писмени
доказателства по делото и списък по чл.80 от ГПК, представен по делото, като се
претендира присъждане на държавна такса ведно с преводна такса в размер на 12
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Предвид изложеното , съразмерно на уважената
част от исковата претенция ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
сумата от 423,69 лв.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
със седалище: гр. София, бул.
"Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н. Я. ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 3000,00 /три хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни
страдания и дискомфорт, които са вследствие от
повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер
по чл.182, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, по което
ищцата е
бил оправдана, с влязло в законна сила решение, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда-05.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, на
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ,
като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдените 3000,00 лв. до претендирания размер от 5000,00 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
със седалище: гр. София, бул.
"Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н. Я. ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата в размер на 1000лв. /хиляда лева/ ,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за правна защита и съдействие
по НАХД № 2586/2018г. по описа на Районен
съд-гр.Варна, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано
от датата на завеждане на исковата молба в съда-05.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
със седалище: гр. София, бул.
"Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н. Я. ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата в размер на 500лв. /петстотин лева/ , представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за правна защита и съдействие
по ВНАХД № 588/2019г. по описа на Окръжен съд-гр.Варна, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано
от датата на завеждане на исковата молба в съда-05.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със седалище: гр. София,
бул. "Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ
на Н.Н. Я. ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата
от 423,69 лева, представляваща реализирани от ищцовата страна съдебно деловодни
разноски, съразмерно на уважената част на исковата претенция, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му, на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: