№ 211
гр. Севлиево, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря С.А М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20224230100230 по описа за 2022 година
Предявен e иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Претендира се и
обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва от предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Постъпила е искова молба от М. Х. А., с ЕГН **********, от гр.
********************* срещу М. П. М., с ЕГН ********** и В. Ц. М., с ЕГН **********,
двамата от гр. **************************.
Ищцата твърди, че със сделка, обективирана в нотариален акт за покупко - продажба
в полза на трети лица № 20, том X, рег. № 17870, дело № 1046 от 13.12.2013 г. на А.С., пом.
нотариус по заместване при нотариус П.Д.в гр. Севлиево, рег. № 543 на НК с покойният й
съпруг А.С.А., починал на 08.03.2016 г., закупили поземлен имот с кад. идентификатор №
65927.501.452 по кадастр. карта на гр. Севлиево ул. Велика и Георги Ченчеви № 8, целият с
площ 374 кв.м., при съседи: 65927.501.456, 65927.501.1441, 65927.501.451, 65927.501.3361 и
65927.501.453, заедно с построените в него: жилищна сграда еднофамилна с идентификатор
65927.501.452.1, със застроена площ 55 кв.м., брой етажи - 1, масивна, с дървен гредоред,
цялата на маза, състояща се от: входно предверие, две стаи и сервизно помещение /баня с
тоалетна/, и сграда - постройка на допълващото застрояване с идентификатор
65927.501.452.2, със застроена площ 12 кв.м., брой етажи 1, долепена до жилищната сграда,
състояща се от стая и кухня, с всички подобрения и трайни насаждения, като реалната цена
от общо 29 000 лв., от които 14 000 лв. платени в брой срещу разписка и 15000 лв.
преведени чрез Банка ДСК АД, купувачите изцяло заплатили на продавача М.П. К.а, като
заплатили и таксите по прехвърлянето общо в размер на 1008 лв.. Сделката била сключена в
полза на ответниците с изрично посочената и единствена цел да осигурят на двамата
купувачи спокойни и необезпокоявани старини. Купувачът А.А. починал на 08.03.2016 г., а
1
синът им С.А. на 23.05.2021 г.. Досега имотът след започнат, но незавършен от ответниците
ремонт, повече от 8 години бил необитаем и не можел да се ползва от купувачите поради
действията на ответниците за повреждането му и бездействието им да го приведат в годен за
живеене на купувачите и сина им вид. При разкриване действителният смисъл на
процесната сделка и в частност на декларацията от участниците в нотариалното
производство, вкл. и от страните по делото, че единствената им цел е да се осигурят
спокойни и необезпокоявани старини за купувачите и сина им, следвало да бъдат
съобразени решаващите мотиви, залегнали в решението по гр. д. № 1222/2016 г. на
Севлиевския районен съд, че между страните несъмнено е имало договорка, съобразно която
М.и са се задължили да извършат ремонт на жилището, описано в процесният нотариален
акт, като тази договорка не намерила конкретен израз в нотариалния акт. Посоченият
доказателствен извод се налагал предвид, че по гр. д. № 1066/2014 г. по описа на PC -
Севлиево, още в исковата молба, ищците А. заявили, че процесната сделка е сключена с
посочената по - горе цел, която не се изпълнява от ответниците, като конкретното
неизпълнение се изразявало в обстоятелството, че имотът след започнат, но незавършен от
ответниците М.и ремонт, е необитаем. В отговора по гр. д. № 148/2016 г. по описа на PC -
Севлиево ответникът М. признал, че той и съпругата му поели ангажимент да приведат в
годен за живеене вид жилищната сграда, която била закупена с пари на ищцата и
наследодателя й. Именно обсъжданата договорка била от решаващо значение за мотивиране
на А. да заплатят покупката на недвижимият имот, от който същите получават само право на
ползване, докато голата собственост придобиват ответниците по делото. Обстоятелството,
че ищцата изплатила на продавача цялата продажна цена за придобиването на процесния
имот, се удостоверявало включително и от приложените към исковата молба банкови
извлечения и разписки, които доказвали, че имотът е закупен със средства на ищцата и
съпруга й. Ответниците при подписване на нотариалния акт били наясно, че средствата
заплатени за имота са на ищцата и нямало реално разплащане между продавача и тях като
трети лица бенефициенти по нотариалния акт, тъй като парите били платени от ищцата. Тъй
като ответниците не изпълнили поетия ангажимент да приведат в годен за живеене вид
жилищната сграда, която била закупена с пари на ищцата и наследодателя й, вследствие на
това неизпълнение те се обогатили неоснователно със стойността на имота до размера на
обедняване на ищцата, представляващ нейната лична и наследствена част в размер на 21750
лв. от реално заплатената за имота цена от 29000 лв., от които 15000 лв. преведени по
банков път на 13.12.2013 г. и 14000 лв. получени в брой от продавача М. К.а с разписка от
13.12.2013 г.. Реалната цена за покупка на имота била 29000 лв., а не посочената в
нотариалния акт по фискални съображения сума от 15000 лв., затова част от цената била
платена в брой срещу посочената разписка, а останалата част по банков път. Ищцата не
разполагала с друг иск срещу ответниците. Налице била връзка между обедняването на
ищеца и обогатяването на ответниците, последица от описаните факти, довели до
увеличаване на активите им в резултат на придобиване на правото на собственост, както
и/или спестяване на разходи. Общият факт, от който произтича обогатяването, респективно
обедняването, бил фактът на превеждането и заплащане в брой на суми, извършено от
2
ищеца на продавача по процесната сдека, използвани като продажна цена за закупуването
на недвижимия имот, по силата на която продажба като сделка ответниците станала
собственици по силата на чл. 21 от ЗЗД на недвижим имот, без да са платили нищо от цената
на същия и без да изпълнят ангажимента си да приведат в годен за живеене вид жилищната
сграда, която била закупена с пари на ищцата и съпруга й. Правното основание като
предпоставка за неоснователното обогатяване било наличието на правно отношение, което
обосновава имущественото разместване, т.е. обедняването и обогатяването.
Несъществуването на такова отношение между обогатилото се и обеднилото се лице
означавало, че обогатяването, респективно обедняването било без правно основание.
Липсата на основание за обогатяването на едно лице за сметка на друго означавало, че
между тях не съществуват правно уредени отношения, било то договорни, по издръжка, по
осъществяване на отговорност или от някакъв друг вид, в изпълнението на които да са
извършени действия от едно от тях или от трето лице, чиято последица е обогатяването. В
случая не съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът да е бил
длъжен да заплати вместо ответниците продажната цена на процесния недвижим имот.
Следвало да се има предвид, че липсата на правно основание се съдържало именно в
обстоятелството, че ищецът платил пълната цена по сделката, в която като приобретатели са
посочени ответниците. Липсата на каквото и да е друго облигационно отношение лишавало
ищеца от възможността да претендира вземането си въз основа на това правоотношение,
защото такова нямало. По отношение на ответник, който е получил нещо без основание,
ищецът не разполагал с друг иск, доколкото липсва друга договорно-облигационна връзка,
вещно или деликтно правоотношение, както и специалните искове за неоснователно
обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Тези обстоятелства обуславяли необходимостта ищцата да
поиска ответниците да й възстановят сумата от 21 750 лв. заплатена от нея за купения на
тяхно име недвижим имот. Предвид гореизложеното ищцата иска постановяване на
решение, с което да се осъдят ответниците солидарно като съпрузи да заплатят сумата от
21 750 лв., представляваща неоснователно обогатяване вследствие заплатената от нея и
наследодателя А.С.А. сума за покупка на процесния недвижим имот, ведно със законната
лихва до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответниците са подали писмен отговор, в който оспорват иска, като неоснователен. Заявяват,
че оспорват твърдението на ищцата за това, че са се обогатили неоснователно със стойността
на имота до размера на обедняването на ищцата, тъй като не са изпълнили поетия
ангажимент да приведат в годен за живеене вид жилищната сграда, която била закупена.
Оспорват също така и твърдението, че реалната продажна цена на имота е сумата oт 29 000
лева, от които 14000 лв. платени в брой срещу разписка и 15 000 лева преведени по банков
път. Оспорват също така и твърдението, че не са извършвали действия по ремонт на имота и
същият бил необитаем. Действително с нотариален акт № 20, т. X, peг. № 17870, дело
№1046 от 13.12.2013 г. продавача М. П.К. продала на ответниците подробно описаният
недвижим имот, като цената била платена от М. Х. А. и Атанас Събев, които запазили за
себе си и учредили на сина си С.А. А./починал на 23.05.2021 г./ правото на ползване върху
3
имота. Участниците в сделката декларирали, че не действат при условията и предпоставките
на крайна нужда, грешка и измама и целят точно този правен ефект. Отделно от това в
договора било посочено ясно и категорично, че действителната продажна цена на имота е в
размер на сумата от 15 000 лева и същата е изплатена напълно изцяло и по банков път на
продавача от купувачите М. А. и А.А. преди подписване на нотариалния акт. В
нотариалният акт било декларирано от страните по сделката, че това е действително
уговорената цена и извършено плащане по сделката. Ищцата М. Х. А. и съпругът й А.А.
/починал на 08.03.2016 г./ предявили иск против ответниците за разваляне на посоченият по
- горе нотариален акт поради неизпълнение от тяхна страна, тъй като възприели сделката
като договор за издръжка и гледане в тяхна полза. С решение по гp. д. № 1066 по описа за
2014 г., на Севлиевския районен съд този иск бил отхвърлен със съображението, че
ответниците не са поели такова задължение в нотариалния акт. След влизане в сила на това
решение ищцата и покойният й вече съпруг завели нов иск за нищожност на договора в
частта, в която е сключен в полза на ответниците с изложени твърдения, че след като липсва
уговорка за издръжка и гледане и не е имало дарствено намерение от тяхна страна, този
договор е нищожен поради липса на основание. При условията на евентуалност била
предявена и претенция за осъждане на ответниците да им заплатят цената на имота и
разноските по сделката. По образуваното по тази претенция гр. дело № 1222/2016 г. по
описа на Севлиевския районен съд, съда констатирал, че ищите са придобили правото на
ползване върху недвижимия имот, което придава основание на сделката и приел, че е
налице основание /кауза/, поради което договорът не е нищожен. В случая със заплащането
на цената на имота уговарящите на първо място целели да придобият вещното право на
ползване за себе си и за своя син, а на второ място са прехвърлили голата собственост на
ответниците. Ако у тях погрешно е създадена представа, че директно са сключили договор, с
който ответниците поемат задължения спрямо тях /за издръжка и гледане или за ремонт на
имота/, това не представлявало липса на основание. С оглед на изложеното по-горе
твърдението на ищцата за това, че липсва облигационно отношение, по силата на което тя е
била длъжна да заплати вместо ответниците продажната цена на имота, било изцяло
неоснователно. Нямало как да бъде прието, че в случая ответниците са получили нещо без
основание, още повече че по този въпрос имало и сила на присъдено нещо с оглед на
влязлото в сила решение по горепосоченото дело. Предвид така установената фактическа
обстановка по делото и водените преди това граждански дела, следва да се приеме, че
предявеният иск на плоскостта на института на неоснователното обогатяване, е изцяло
неоснователен и недоказан. Предпоставките, които трябвало да бъдат доказани от ищеца по
делото за неоснователно обогатяване били наличие на обедняване на ищеца, наличие на
обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно
основание за имущественото разместване. При липса на някой от тези елементи нямало да е
налице състава на неоснователното обогатяване. Институтът на неоснователното
обогатяване имал приложение единствено, когато между страните не съществува никаква
облигационна обвързаност. При неоснователното обогатяване било налице разместване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание зa
4
това. В случая нямало основание да се претендира връщане на претендираната сума, тъй
като процесната сделка не била лишена от основание и между страните била налице
облигационна връзка, по отношение на който въпрос имало сила на присъдено нещо.
Претендират разноски.
В съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуалния си представител поддържа
предявеният иск, по съображенията изложени в исковата молба. В писмена защита излага
подробни доводи за основателност на иска.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител, поддържат
отговора по съображенията изложени в него. Оспорили са и съдът е открил производство по
оспорване истинността на разписката от 13.12.2013 г. от М. К.а за сумата от 14 000,00 лева,
относно авторството на лицето посочено, като издател на разписката. Заявили са възражение
за погасяване по давност на исковата сума.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от разписка от 13.12.2013 г., подписана от М.П. К.а, че същата е
заявила в разписката, че е получила 14 000 лв., за закупен имот на ул. В. Г. Ченчеви 8.
Установява се от операционна бележка за плащане от 13.12.2013 г., че М. Х. А. е
превела по сметка на М.П. К.а, сумата 15000,00 лв., като срещу основание в бележката е
записано превод.
Установява се от нот. акт № 20, т. Х, рег. № 17870, д. № 1046 от 13.12.2013 г. на
помощник нотариус по заместване при нотариус, рег. № 543 на НК, че М.П. К.а, в
качеството на продавач; М. П. М. и В. Ц. М., в качеството на купувачи и учредители; М. Х.
А. и А.С.А., в качеството на купувачи и приематели; и С.А. А., в качеството на приемател
са сключили сделка, обективирана в посоченият нотариален акт. М.П. К.а е продала, а М. Х.
А. и А.С.А., са купили за М. П. М. и В. Ц. М., недвижим имот, представляващ поземлен
имот с кадастрален идентификатор № 65927.501.452 по кадастралните карта и регистри на
гр. Севлиево, с административен адрес гр. Севлиево, ул. „Велика и Георги Ченчеви" № 8, с
площ 374,00 кв. м., при граници и съседи: имоти с кадастрални идентификатори №
65927.501.455, № 65927.501.1441, № 65927.501.451, № 65927.501.3361 и № 65927.501.453,
заедно с построените в имота сграда – жилищна еднофамилна, на един етаж, с кадастрален
идентификатор 65927.501.452.1, със застроена площ 55,00 кв. м. масивна дървен гредоред,
цялата на маза, състояща се от: входно предверие две стаи и сервизно помещение и
постройка на допълващото застрояване, на един етаж, долепена до жилищната сграда, с
кадастрален идентификатор 65927.501.452.2, със застроена площ 12,00 кв. м., състояща се от
стая с кухня, заедно с всички подобрения и трайни насаждания в недвижимият имот, за
сумата 15 000,00 лева, която продавача е заявил, че му е платена от М. Х. А. и А.С.А.,
напълно и изцяло по банков път, преди подписването на нотариалния акт. Посочено е в
нотариалният акт, че М. Х. А. и А.С.А. заявяват, че запазват за себе си и за С.А. А., право на
пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване върху описания по - горе недвижим имот, с
5
което М. П. М. и В. Ц. М., изрично са заявили, че са съгласни. Всички участници в
нотариалното производство изрично са декларирали, че сумата посочена като продажна цена
е действително уговорената и платена по сделката цена. Участниците в нотариалното
производство са декларирали, че единствената им цел е да се осигурят спокойни и
необезпокоявани старини за М. Х. А. и А.С.А..
Установява се от удостоверение за наследници на А.С.А., че същият е починал на
08.03.2016 г. и е оставил за наследници: М. Х. А. – съпруга и С.А. А. – син, починал на
23.05.2021 г. и оставил за наследница М. Светомирова Пеева – дъщеря.
От приложеното към делото гр. д. № 1066/2014 г. по описа на РС – Севлиево и
приложените към него в. гр. д. № 79/2015 г. на ОС – Габрово и гр. д. № 4803/2015 г. на ВКС,
III г. о., е видно, че с влязло в сила съдебно решение са отхвърлени исковете за разваляне на
договора, обективиран в нот. акт № 20, т. Х, рег. № 17870, д. № 1046 от 13.12.2013 г. на
пом. нотариус, към нотариус рег. № 543, предявени от М. Х. А. и А.С.А. срещу М. П. М. и
В. Ц. М.. В мотивите на решенията съдебните състави приемат, че посоченото в горният
нотариален акт „единствената ни цел е да се осигурят спокойни и необезпокоявани старини
за М. Х. А. и А.С.А.”, не поражда задължение за гледане и издържане, като по делото не е
твърдяно, че третите лица - ответниците, не са изпълнили единственото си задължение,
свързано с осигуряване пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване за ищците и
техният син на процесния имот. В исковата молба, по която е образувано делото, ищците са
заявили, че процесната сделка е сключена в полза на ответниците с изрично посочената и
единствена цел да се осигурят на ищците спокойни и необезпокоявани старини, предвид
напредналата им възраст и тежкото им здравословно състояние, като това не се изпълнява от
ответниците. Ищците са посочили още, че сделката е сключена, поради необходимостта
предвид заболяванията на ищците да се установят за живеене в гр. Севлиево, където да
получават необходимото им здравно обслужване, но имотът след започнат, но незавършен
от ответниците ремонт, е необитаем, а от месец март 2014 г. ответниците спрели да
посещават ищците и да им оказват каквато и да било помощ и съдействие, дължими по
договора. В отговора ответниците са оспорили, че сключеният договор е за издръжка и
гледане, както и че са поели конкретни задължения с договора.
От приложеното към делото гр. д. № 1222/2016 г. по описа на РС – Севлиево и
приложените към него в. гр. д. № 192/2017 г. на ОС – Габрово и гр. д. № 4657/2017 г. на
ВКС, III г. о., е видно, че с влязло в сила съдебно решение са отхвърлени, като
неоснователни, предявените от М. Х. А. и С.А. А. срещу М. П. М. и В. Ц. М., искове с
правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ЗЗД, за прогласяване нищожността, поради
липса на основание на сделка от 13.12.2013 г., обективирана в нотариален акт № 20, т. Х,
рег. № 17870, д. № 1046 от 13.12.2013 г. на помощник нотариус по заместване при нотариус,
рег. № 543 на НК, в частта, в която е сключена в полза на ответниците. С влязлото в сила
съдебно решение са отхвърлени, като неоснователни, и предявените искове, с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, от М. Х. А. и С.А. А. за осъждане на М. П. М. и В. Ц.
М. да заплатят на ищците солидарно съответната част от цената на имота и разноските по
6
сделката от 13.12.2013 г., обективирана в нотариален акт № 20, т. Х, рег. № 17870, д. № 1046
от 13.12.2013 г. на помощник нотариус по заместване при нотариус, рег. № 543 на НК, а
именно: на М. Х. А., сумата 21 750,00 лева, представляваща платена без основание цена, и
сумата 756,00 лева, представляваща платени без основание разноски, а на С.А. А. сумата 7
250,00 лева, представляваща платена без основание цена, и сумата 252,00 лева,
представляваща платени без основание разноски, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от подаване исковата молба в съда - 12.12.2016 г. до окончателното
изплащане на задълженията. В мотивите към решението съдът е приел, че основанието при
сделката, обективирана в нот. акт № 20, т. Х, рег. № 17870, д. № 1046 от 13.12.2013 г. по
отношение на ищците - М. Х. А. и С.А. А. е да придобият едно право (acquirendi causa), тъй
като същите придобиват право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху недвижимия
имот предмет на сделката, поради което именно и са участвали в сделката и са платили
цената по същата.
Представени са и други неотносими към предмета на правния спор документи.
От заключението на вещото лице по съдебно - почерковата експертиза, и от
изслушването на същото в съдебно заседание се установяват следните обстоятелства:
ръкописният текст, с който е изписана разписката от 13.12.2013 г. за сумата от 14 000 лева е
писан от М.П. К.а; подписа положен под текста на разписката от 13.12.2013 г. за сумата от
14 000 лева е изпълнен от М.П. К.а.
Установяват се от показанията на свидетеля С.М., следните факти: свидетеля познава
М. А. от много отдавна, били комшии на село Ловнидол, познава и ответниците; М. се
запознала с М., за да ги гледа; в с. Ловнидол нямало лекар, а ищцата се нуждаела със
семейството си от такъв и си продали апартамента в гр. Габрово, за да купят къща в гр.
Севлиево, в която живеела една баба; в началото 2013 г. къщата изглеждала нормална; сега
къщата не ставала за нищо; свидетеля взел един синджир и го сложил след като починал
Атанас 2016 - 2017 година; в къщата вече нямало нищо - изкъртерни плочки, нямало тръбите
от водопровода, нямало и тоалетната, нямало ток; в кухнята нямало даже и дюшеме, вече
къщата не ставала за живеене; свидетеля не е виждал някой да изнася нещо от къщата.
Установяват се от показанията на свидетеля С. К., следните факти: свидетеля е син на
М. К.а; наследствената къща я продали при нотариус П.Д.в, на М., М. и В., които били като
някакво съдружие; имало нещо за гледане и доизглеждане описано в нотариалния акт;
свидетеля присъствал като придружител на сделката; плащането било на две части по
банков път и и в брой; част от цената най-вероятно била платена в брой; при предявяване на
свидетеля на разписката от 13.12.2014 г. за сумата от 14 000 лева, находяща по делото,
свидетеля заявява, че мисли, че подписа и почерка, с който е изписана е на майка му, но не
си спомня да е виждал разписката преди.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предполага
установяването от ищцата, на следните предпоставки: обедняването си (намаляване актива
7
на имуществото , пропускане да го увеличи и/или увеличаване на пасива му); че
ответниците са се обогатили (увеличили са своето имуществено състояние, намалили са
пасивите си или са си спестили разходи); че обогатяването и обедняването на страните по
делото произтичат от общи факти, т. е. наличието на връзка между тях; липса на друг иск, с
който да могат да се защитят; каква е стойността обедняването и на обогатяването на
страните. В тежест на ответниците е да докажат положителните факти, на които основават
възраженията си, срещу предявения иск, включително и съществуването на основание да
получат имуществена облага, ако считат, че такова е налице.
Установи се по делото от обсъдените по – горе разписка от 13.12.2013 г., подписана
от М.П. К.а и операционна бележка за плащане от 13.12.2013 г., че М.П. К.а, е получила
посочените в тези документи парични суми, в общ размер 29 000,00 лв.. Съдът намира за
недоказано оспорването на разписката от 13.12.2013 г. от М. К.а за сумата от 14 000,00 лева,
предвид заключението на вещото лице по съдебно – почерковата експертиза и показанията
на свидетеля С. К., които установяват авторството на лицето посочено, като издател на
разписката.
Установи се от нот. акт № 20 от 13.12.2013 г. на помощник нотариус по заместване
при нотариус, рег. № 543 на НК, че М.П. К.а, в качеството на продавач; М. П. М. и В. Ц. М.,
в качеството на купувачи и учредители; М. Х. А. и А.С.А., в качеството на купувачи и
приематели; и С.А. А., в качеството на приемател са сключили сделка, обективирана в
посоченият нотариален акт. М.П. К.а е продала, а М. Х. А. и А.С.А., са купили за М. П. М. и
В. Ц. М., недвижим имот, представляващ поземлен имот с кадастрален идентификатор №
65927.501.452 по кадастралните карта и регистри на гр. Севлиево, с административен адрес
гр. Севлиево, ул. „Велика и Георги Ченчеви" № 8, с площ 374,00 кв. м., при граници и
съседи: имоти с кадастрални идентификатори № 65927.501.455, № 65927.501.1441, №
65927.501.451, № 65927.501.3361 и № 65927.501.453, заедно с построените в имота сграда –
жилищна еднофамилна, на един етаж, с кадастрален идентификатор 65927.501.452.1, със
застроена площ 55,00 кв. м. масивна дървен гредоред, цялата на маза, състояща се от: входно
предверие две стаи и сервизно помещение и постройка на допълващото застрояване, на един
етаж, долепена до жилищната сграда, с кадастрален идентификатор 65927.501.452.2, със
застроена площ 12,00 кв. м., състояща се от стая с кухня, заедно с всички подобрения и
трайни насаждания в недвижимият имот, за сумата 15 000,00 лева. Посочено е в
нотариалният акт, че М. Х. А. и А.С.А. заявяват, че запазват за себе си и за С.А. А., право на
пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване върху описания по - горе недвижим имот, с
което М. П. М. и В. Ц. М., изрично са заявили, че са съгласни. Участниците в нотариалното
производство са декларирали, че единствената им цел е да се осигурят спокойни и
необезпокоявани старини за М. Х. А. и А.С.А..
Установи се от посоченият нот. акт № 20 от 13.12.2013 г., че ищцата М. Х. А. и
наследодателят А.С.А. са заплатили цената на описания в нотариалния акт имот, като
срещу това са получили пожизнено ползване върху описания по - горе недвижим имот.
Предвид изложеното доколкото ищцата е получила насрещна престация по сделката,
8
обективирана в нотариален акт № 20 от 13.12.2013 г., не е налице първата предпоставка за
уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – обедняване на ищцата (намаляване актива на
имуществото , пропускане да го увеличи и/или увеличаване на пасива му). В конкретния
случай единствено би могло да се говори за сключване на една неизгодна сделка, което би
могло да е елемент от порок водещ до унищожаемост на сделката (чл. 33 ЗЗД), но не и за
обедняване на ищцата при липса на основание, като предпоставка за уважаване на иск по чл.
59, ал. 1 ЗЗД. Установи се от приложените по настоящото дело, други дела водени между
страните - гр. д. № 1066/2014 г. по описа на РС – Севлиево и гр. д. № 1222/2016 г. по описа
на РС – Севлиево и основателност на основното възражение на ответниците – съществуване
на основание – валидно облигационно правоотношение, което оправдава имущественото
разместване, предмет на настоящото дело, при което ответниците получават голата
собственост върху процесния имот, обременена с правото на ползване на ищцата, като
ответниците извършват ремонтни дейности в имота, които обаче остават недовършени. Това
правоотношение е било предмет на детайлно обсъждане по посочените дела, съдебните
състави, които са ги разглеждали не са установили наличие на твърдените пороци, които да
водят до недействителност на правоотношението, не са установили и основания за
развалянето му, като и по настоящото дело, нито се твърдят, нито се установяват други
такиви пороци, които да бъдат предмет на обсъждане.
С оглед изложеното по делото не се установиха посочените по – горе предпоставки за
уважаване на предявеният иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД, поради което същият като неоснователен
следва да се отхвърли, ведно с искането за присъждане на законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното издължаване на сумата, като не се налага
обсъждане на останалите възражения на страните, предвид, че същите са относими към
другите кумулативни предпоставки за уважаване на иска или пък би следвало да се
разгледат, само в случай на наличието на всички предпоставки (възражението за давност).
С оглед изхода на делото и направеното от ответниците искане, ищеца следва да бъде
осъден да им заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1 000,00 лева, разноски за
възнаграждение за адвокат в производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Х. А., с ЕГН **********, от гр.
********************* против М. П. М., с ЕГН ********** и В. Ц. М., с ЕГН **********,
двамата от гр. **************************, иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане за заплащане солидарно на сумата от 21 750,00 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 25.02.2022 г. до окончателното издължаване на
сумата, с която М. П. М. и В. Ц. М. са се обогатили, а М. Х. А. е обедняла, при плащания с
разписка от 13.12.2013 г., за сума 14 000 лв. и операционна бележка от 13.12.2013 г., за сума
15 000,00 лв..
9
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М. Х. А., с ЕГН **********, от гр.
********************* да заплати на М. П. М., с ЕГН ********** и В. Ц. М., с ЕГН
**********, двамата от гр. **************************, сумата 1 000,00 лева за разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
10