РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Сливница, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Св. В.
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Николай Св. В. Гражданско дело №
20221890100081 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от
Закона за закрила на детето.
Образувано е по искане на Дирекция „Социално подпомагане“-
Сливница за настаняване на непълнолетното дете АНН. СТ. В. за срок от 6
(шест) месеца, считано от датата на административното настаняване от
19.01.2022 г., до 19.07.2022 г. или до промяна на обстоятелствата в Кризисен
център – гр. Драгоман, където детето е временно настанено със заповед №
ЗД/Д-С-ВР-004/19.01.2022 г.
В молбата се твърди, че причина за исканото настаняване е
обстоятелството, че родителите на детето не полагат адекватни грижи за него.
С цел опазване на живота и здравето на детето се иска то да бъде настанено в
Кризисен център – гр. Драгоман.
В съдебно заседание, представителят на Д “СП“ гр. Сливница,
поддържа молбата, като счита, че най-доброто за детето е да се върне в
Кризисен център гр. Драгоман.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното копие от удостоверение за раждане, издадено
от община Драгоман, област Софийска, въз основа на Акт за раждане № * от
******** г., АНН. СТ. В., е родена на ******* г. от майка Д. Г. Р., и баща СТ.
ИЛ. В..
1
Представен е социален доклад от Агенция за социално подпомагане
Дирекция „Социално подпомагане” Сливница. Според социалните работници,
майката пребивава в Г., като от години отношенията й с дъщеря й са
влошени, среща трудности при въвеждане на правила и граници за
поведение, неспособна е да осигури безопасността на А.. Бащата е трайно
дезинтересиран от дъщеря си. Наложило се детето да бъде настанено в
Кризисния център – гр. Драгоман на 19.01.2022. В заключение, социалните
работници дават становище, че в интерес на детето е да се върне в Кризисен
център гр. Драгоман, тъй като същото е избягало от дома.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет, съдът по искане на органите или лицата
по чл. 26, ал. 2 ЗЗДет може да вземе решение за налагане на мярка за
настаняване на дете (чл. 2 ЗЗДет) извън семейството му при наличие на някоя
от изчерпателно изброените в чл. 25, ал. 1 ЗЗДет хипотези, а именно: 1) чиито
родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито
родителски права са ограничени; 2) чиито родители, настойници или
попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; 3)
чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат; 4) което е жертва на насилие в семейството и
съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; 5) в случаите
по чл. 11 от Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на децата; 6) чиито родители, настойници
или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в
предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава
опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално
развитие.
В проведеното съдебно заседание майката Д. Г. Р. заявява, че не
разполага с необходимите битовите условия, за да отглежда детето и няма
желание за това. През повечето време от годината е в Г., където работи.
Биологичният баща на А. е дезинтересиран от нея. Това се потвърждава и от
социалния доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила. В
съдебното заседание детото не се явява. Детето АНН. СТ. В. се представлява
от особен представител - адв. Л.А.. Същата твърди, че след изявление на
майката, че не желае да поеме отговорност за детето и липсата на други
близки, действително в интерес на детето е да бъде настанено в Кризисния
център. Събраният по делото доказателствен материал установява, че детето
АНН. СТ. В. не разпознава сигурност и няма изградени близки отношения с
родителите си, както и с разширеното си семейство.
В разглеждания случай съдебният състав приема, че съвкупната
преценка на събраните в хода на производството доказателства е в състояние
да мотивира извода, че детето се явява дете в риск по смисъла на §1, т. 11, б.
„в“ и б. “д” от ДР на ЗЗДет. Правото на закрила е най – общо формулирано в
чл.10 от ЗЗДет. Според текста ,,Всяко дете има право на закрила за
нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на
защита на неговите права и интереси. Закрила трябва да се осигури на всяко
2
дете без каквато и да е дискриминация (чл.2 от Конвенцията за правата на
детето).
При настаняване на дете извън семейството се предоставя приемна
грижа ( детето се настанява в семейство на роднини или близки или в
приемно семейство), социална услуга резидентен тип или настаняване в
специализирана институция. Настаняването на детето извън семейството е
крайна и изключителна мярка. То се предприема след изчерпване на
възможностите за закрила в семейството. По изключение може да се
предхожда от мерки за закрила в семейна среда,когато се налага спешното
извеждане на детето.
Съгласно чл.25 ЗЗДет, ал.1, т.2 дете може да се настани извън
семейството когато ,,родителите, настойниците или попечителите без
основателна причина трайно не полагат грижа за детето“. От приложените по
делото доказателства се съдът констатира, че са налице хипотезата на чл.25
по т.2 ЗЗДет.
Мерките за закрила са визирани в чл. 4 от ЗЗДет, като съдът при
определяне на адекватната мярка следва да отчете нуждите и интереса на
детето. В правомощията на съда е да определи мярка "настаняване в
семейство на роднини или близки", "приемно семейство" или "настаняване в
специализирана институция", но след като извърши преценка дали са
предприети други мерки, които са се оказали безрезултатни. В тази връзка
подходяща мярка, която е в интерес на детето, е "настаняване в
специализирана институция", поради което и молбата се явява основателна и
следва да бъде уважена като такава. Безспорно по делото е установено, че
майката на детето не е в състояние да му осигури сигурна среда, а и повлиява
негативно на поведението на детето. Отдалечаването от тази среда би
повлияло положително на поведението на същото. От друга страна по делото
не се установи възможност за прилагане на друга мярка за закрила по
отношение на АНН. СТ. В.. С оглед на изложеното, следва да бъде поставено
настаняването на детето в Кризисен център – Драгоман за срок от 6 месеца,
считано от датата на административното настаняване от 19.01.2022 г. до
19.07.2022 г., или до промяна в обстоятелствата, свързани с детето ако е в
негов интерес.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето АНН. СТ. В., ЕГН ********** в Кризисен център
– Драгоман за срок от 6 месеца, считано от датата на административното
настаняване от 19.01.2022 г. до 19.07.2022 г., или до промяна в
обстоятелствата, свързани с детето ако е в негов интерес.
Решението подлежи на незабавно изпълнение съгласно чл. 30, ал. 3 от
ЗЗДет.
3
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в 7-дневен
срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4