Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260009
гр. Дряново,
23.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд в публично
заседание на 23.09.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА,
при секретаря Гергана Генева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 445/ 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове
по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът “***” ЕООД,
гр. *** основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 28.02.2012г. бил
подписан договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение между
“Обединена българска банка” АД, в качеството на кредитор и Ю.М.Р. в качеството
на кредитополучател. Твърди, че по силата на този договор кредиторът е одобрил и
предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 545 лв. за
покриване на потребителски нужди. Заявява, че кредитът бил усвоен изцяло,
еднократно на 29.02.2012г. по банковата сметка на ответницата. Посочва, че
кредитополучателят се е задължил да заплати на банката получената в заем сума,
ведно с начислените лихви и такси чрез 24 погасителни вноски, считано от
28.03.2012г. на 28-мо число на месеца. Всяка месечна вноска била в размер на
26,95 лв. и се състояла в изплащането на задължението за главница, договорна
лихва и застрахователна премия, тъй като
кредитополучателят бил сключил застраховка “Живот”. Крайният срок за
издължаване на последната вноска бил 28.02.2014г. Към датата на окончателния
падеж на договора кредитополучателят не бил изплатил задължението си.
Твърди, че в
резултат на неизпълнение на задължението по договора за кредит на 12.05.2015г.
между страните по договора било сключено споразумение, по силата на което
страните предоговорили начина на издължаване, както
следва : Длъжникът поел задължението, считано от 12.05.2015г. до 12.04.2016г.
да изплаща заемната сума чрез месечни погасителни вноски, всяка от които в
размер на 50 лв., дължими на 12-то число от месеца.
Посочва, че на
31.01.2018г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
и Приложение № 1 към него, по силата на който задължението на ответницата по
Договор за предоставяне на потребителски кредит от 28.02.2012г. и споразумение
от 12.05.2015г. било изкупено от ищцовото дружество.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на
04.10.2019г. длъжникът бил уведомен, че кредитор спрямо него по отношение на
гореописаното вземане е ищцовото дружество.
Липсата на
доброволно изпълнението на задълженото мотивирала новия кредитор да предяви в
Районен съд Дряново заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч. гр. дело № 391/
2019г. издал заповед за изпълнение. В предоставения от закона двуседмичен срок
длъжникът подал възражение, което пораждало правния интерес от предявяване на
иск за установяване на вземането на кредитора. Молят съда да признае за
установено, че ответницата дължи следните суми : 465,82 лв. – главница, 141,83
лв. – мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода
31.10.2016г. до 31.10.2019г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване
на заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендират разноски.
С допълнителна
молба от 30.01.2020г. уточняват, че част от петитума
поради техническа грешка е останала непроменена от предходна бланка, използвана
при изготвяне на исковата молба. Поради което молят съда да приеме за
установено, че ответницата дължи претендираните суми
на “***” ЕООД, а не както неправилно е посочено в исковата молба на “ОББ” АД.
В съдебно заседание
на 26.02.2020г. правят искане при наличие на неравноправни клаузи и след
изслушване на заключението на вещото лице съдът да се произнесе съобразно
разпоредбата на чл. 23, вр. чл. 22 от ЗПК, като осъди
ответницата да заплати само главницата, представляваща чистата стойност на
кредита.
В дадения от съда
срок е депозиран отговор от адв. Р.И. ***, като
пълномощник на ответницата, в който оспорва предявените искове по основание и
размер. Твърди, че през 2008г. на 25 юни клонът на ОББ АД в гр. Дряново бил
закрит. Оспорва представителната власт на сключилия споразумение от
12.05.2015г. от името на банката. Поради което счита договора за
недействителен, както и за недействителни последиците от него – договор за
цесия. На следващо място заявява, че договорът за цесия бил сключен от Ф.Т.Ж.М.Я.
от *** от името на цедента (банката). От справка в
Търговския регистър установил, че такова лице не фигурира по партидата на
банката. Твърди, че не е получила съобщение за извършената цесия. Оспорва
съобщението от 04.10.2019г., като го счита за неистинско. Поради което твърди,
че ищецът не е страна в процеса, тъй като няма валиден договор за цесия. В
случай, че споразумението от 12.05.2015г. бъде прието за валидно, прави
възражение за изтекла давност за периода 12.05.2015г. до 31.10.2019г. Прави
възражение за неравноправни клаузи в договора за кредит, които касаят лихвите,
таксите, разноските, ГПР и молят същите да бъдат обявени за нищожни. Моли съда
да отхвърли предявения иск и да присъди направените разноски.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр.
дело № 391/ 2019г. по описа на съда се установява, че по заявление на „***” ЕООД,
гр. *** против Ю.М.Р. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 143/ 05.11.2019 г., като е разпоредено ответницата
да заплати сумата 465,82 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски
кредит без обезпечение от 28.02.2012г., сключен между длъжника и “Обединена
българска банка” АД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.11.2019г. (датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното изплащане на задължението, сумата 329,71 лв. – мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 29.02.2014г.
до 31.10.2019г., както и сумата 25 лв. – разноски по делото за платена държавна
такса.
С разпореждане от 11.11.2019г. съдът е констатирал, че е постъпило възражение от
длъжника по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Поради което на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е дал указание на заявителя в едномесечен
срок от получаване на разпореждането да предяви иск за установяване на
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
В срока по чл.
415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответницата настоящия иск за
установяване на вземането му по заповедта.
Не е спорно по
делото, че на 28.02.2012 г. между “Обединена
българска банка” АД и ответницата Ю.М.Р. бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение, по силата на който кредиторът одобрил и предоставил на
кредитополучателя сумата 545 лв., която била усвоена еднократно на 29.02.2012г.
по банковата сметка на ответницата. Договорен бил годишен лихвен процент в
размер на Базовия лихвен процент (БЛП) на „ОББ“ АД за потребителски кредити в
лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата и договорна
надбавка от 7 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката бил в
размер на 7 процента, а договорената лихва в размер на 14 % годишно. Годишният
процент на разходите към датата на сключване на договора бил в размер на 23,6.
Кредитът следвало да бъде издължен на 24 месечни анюитетни
вноски, включващи главница, лихва и съответната част от годишната такса за
управление и обслужване в размер на 26,29 лв., считано от 28.03.2012г. Крайният
срок за издължаване на кредита бил определен на 28.02.2014г.
По делото е представено споразумение от
12.05.2015г. между „ОББ“ АД и ответницата Р., по силата на което
кредитополучателят признал, че вземанията на банката са основателни, ликвидни и
изискуеми, не оспорва настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и признава
размера на задълженията си. Настоящото признание имало характер на признание по
смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. Длъжникът-кредитополучател се задължи в срок
до 12.04.2016г. да заплати общо 600 лв., на 12 вноски по 50 лв. всяка една, вносими до 12-то число на месеца, считано от 12.05.2015г.
по банкова сметка ***.
От заключението на изслушаната по делото
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че при направена проверка на
документите, предоставени от ищцовото дружество
вещото лице установило, че задължението на ответницата е в размер на 465,82 лв.
– главница. Дължимата лихва за забава за периода от 31.10.2016г. до
31.10.2019г. е в размер на 141,82 лв. или обща сума на задължението 607,64 лв.
На 31.01.2018 г. бил сключен Договор за прехвърляне на
парични вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД между “ОББ” АД и “***” ЕООД.
В представеното Приложение № 1 към договора под № 44987 фигурира задължението
по договора на ответницата, която е индивидуализирана с три имена, ЕГН, посочен
е номер на договора и дата на сключване.
Ответницата е уведомена за станалата цесия с писмо от
името на „ОББ“ АД, подписано от пълномощника адв. Ж.Д.,
управител на „И. и Д. – адвокатско дружество“ и получено лично от нея на
04.10.2019г. видно от приложеното известие за доставяне (л. 16 от делото).
Във връзка
с оспорванията на ответницата по делото е допусната и
изслушана съдебно-техническа експертиза, като видно от заключението размерът на
шрифта, с който е изпълнен текста на споразумение от 12.05.2015г., намиращо се
на л. 12 от делото е 11 pt.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.
От събраните
по делото доказателства безспорно се установи, че на 28.02.2012 г. между ответницата и „Обединена българска банка” АД
е сключен договор за потребителски кредит без
обезпечение. Главницата по кредита в размер на 500 лв. е усвоена по банкова сметка ***.
Същата се
е задължила да върне кредита на 24 месечни вноски, всяка от 26,29 лв. или общо
сумата 646,80 лв., включваща 14 % годишна лихва.
Между страните по договора за кредит е подписано
споразумение от 12.05.2015г., с което ответницата признала задължението си към
банката и страните договорили да бъде заплатено на 12 вноски по 50 лв., считано
от 12.05.2015г. Ответницата оспорва това споразумение поради липса на
представителна власт на подписалия го от името на банката и поради нищожност
поради противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
По делото бе представено пълномощно с нотариална
заверка на подписите рег. № 485/ 2008г. на нотариус Д.Ч., рег. № 075 на НК (л.
119 и 120 от делото), от което се установи, че на 29.02.2008г. Е. И. С. –
управител ан „ОББ“ АД Дряново е бил упълномощен да
представлява „ОББ“ АД, като упражнява правата на търговски пълномощник по
смисъла на чл. 26 от ТЗ при извършване на всички действия и сделки, свързани с
обикновената дейност на „ОББ“ АД Дряново, както и при сключване на сделки,
обслужващи дейността на „ОББ“ АД Дряново, включително изрично е упълномощен от
името на банката да сключва споразумения за предоговаряне на вземанията на
банката. По делото не са налице данни пълномощното да е било оттеглено от упълномощителя, поради което следва да се приеме, че Е. И. С.
е бил е редовно упълномощен да подпише от името на „ОББ“ АД процесния
договор за кредит и споразумение.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че твърденията на ответницата, че през 2008г. клонът на „ОББ“ в гр. Дряново е бил
закрит са неотносими към предмета на делото. Видно от представения договор и споразумение
от 12.05.2015г. същите са сключени между банката и ответницата, а не между нея
и банковия клон.
На следващо място ответницата оспорва както договора за кредит, така и допълнителното
споразумение към него, като твърди наличието на неравноправни клаузи, сключени
при противоречие с изискванията на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), които
касаят лихвите, таксите, разноските, ГПР и др., като моли да бъдат обявени за
нищожни. Отделно от това твърди, че допълнителното споразумение от 2015г. е
нищожно по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК),
тъй като използвания печатен шрифт бил с размер, по–малък от 12.
На първо
място, следва да се обсъди възражението на ответника за противоречие с нормата
на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Действително от заключението на съдебно-техническата
експертиза се установи, че текстът на допълнителното споразумение от 2015г. е с
размер на шрифта по-малък от 12, а именно 11 pt. Това изискване е неотносимо
към първоначалния договор за кредит, доколкото същият е сключен години преди
влизане в сила на цитираната разпоредба, която въвежда като изискване за
валидност определен размер на шрифта на текста (нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК
е в сила от 23.07.2014г.). Действително към момента на подписването на
допълнителното споразумение цитираната правна норма е имала действие, но ищцовото дружество основава вземането си на сключения
договор, а не на последващото споразумение. Не може
да се приеме за основателно твърдението на процесуалния представител на
ответницата, че споразумението по своята правна същност представлява договор за
новация, поради което същото следва да отговаря на
всички изисквания на ЗПК. Съобразно решението, дадено с решение № 85/
01.09.2017г. по т. дело 2286/ 2015г., I т. отд. на ВКС договора за новация е договор, с който старите
валидно възникнали задължения се погасяват
и страните уговорят дължимите от длъжника
на кредитора суми или заместими
вещи по старите
дългове да се считат дадени
в заем, представлява новация по смисъла
на чл.107 ЗЗД. В тази хипотеза на
новация, новосъзданият дълг по заемното
правоотношение възниква без предаване на
суми от заемодателя
на заемателя. Според формираната трайна съдебна практика на ВКС, обективирана например в решение №
130/24.03.2009г. по
т. дело № 650/2008г., II т. отд., решение № 138/22.08.2013г.
по т. дело № 27/2012г. ІІ т.о.., решение
№ 225/3.08.2016г. по т. дело № 3696/2014г. на ВКС, І т. о., решение № 175/25.02.2016г. по т. д. № 2602/2014г. , ІІ т.о. преструктурирането
на кредита, включително разсрочването му за облекчаване
изпълнението на съществуващия дълг чрез нов погасителен
план или при промяна на
размера на погасителните вноски, не съставлява обективна
новация по смисъла на чл.107 ЗЗД.
В
подписаното между „ОББ“ АД и ответницата споразумение от 12.05.2015г. липсват
съществени елементи на договора за новация, посочени
в определението, цитирано по-горе. Така страните не са договорили, че старите валидно възникнали задължения ще се погасят и дължимите от длъжника на
кредитора суми ще се считат
дадени в нов заем. В настоящия
случай особено важно е да се отбележи, че допълнителното споразумение е
сключено след изтичане срока на договора за кредит на 28.02.2014г.
Поради което страните са договорили начин на доброволно изпълнение на
съществуващото задължение по договора за потребителски кредит без обезпечение
от страна на длъжника, като в замяна кредиторът се е отказал от част от
претенцията си за разликата от 600 лв. до пълния описан в чл. II.1 размер
на задължението от 713,85 лв. При така установеното
относно правната природа на подписаното допълнително споразумение съдът намира,
че изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК не са относими
към него и възражението на ответницата е неоснователно.
Правоотношенията между страните са възникнали от
договор, по силата на който
банката кредитор е предоставила на ответницата кредит при условията и при действието на ЗПК (в сила от
12.05.2010г.). Поради това, че кредитът не
е предназначен за извършване на търговска
или професионална дейност и предвид обстоятелството, че същият е предоставен от търговец по
смисъла на § 13, т. 2 от ДР на Закона за защита на потребителите, получилото
го физическо лице има качеството
на потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 от
ДР на закона и следователно разполага със защитата срещу
неравноправни клаузи, предвидена в глава шеста.
Съгласно чл.
143,
т. 5 от
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправността на клауза в договора,
сключен с потребител, се преценява конкретно,
като се вземат
предвид видът на стоката или
услугата - предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на
сключването, както и всички останали клаузи на договора
или на друг
договор, от който той зависи. Процесният договор за предоставяне
на кредит съдържа подробна информация съобразно
чл. 11, т. 1 – 10 от ЗПК за общия размер на
кредита и условията за усвояването му, срока на
договора за кредит, лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му, размера, броя и периодичността на погасителните вноски, дължими от потребителя,
годишния процент на разходите в размер по-нисък от предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, общата сума, дължима
от потребителя и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит. Договорът не е сключен при общи условия, поради
което и такива няма представени по делото.
Не е налице противоречие на договора с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Доколкото в него не е предвидено заплащане на суми, дължими при различни лихвени проценти, то не е било необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Съгласно практиката на Съда на ЕС по Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити /Решение по дело С-42/15
от 09.11.16 г., Решение от 05.09.19 г. по дело С-ЗЗ1/18/ в договора за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяване на главницата, като не се допуска национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която показва погасяването на главницата, лихвите и другите разходи. По делото безспорно се установи, че
кредиторът валидно е прехвърлил вземанията си по процесния договор за заем на
ищцовото дружество със сключването на договора за цесия от 31.01.2018г. и
подписване на приложение № 1. Видно от приложените към молбата писмени
доказателства към договора за прехвърляне на парични вземания (цесия) е
приложено пълномощно от изпълнителните директори на „ОББ“ АД „И. и Д.“
адвокатско дружество да представлява цедента и да
уведомяват съгласно разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД всички длъжници
(кредитополучатели) за сключения на 31.01.2018г. договор за цесия. Приложено е
и адресирано до ответницата уведомително писмо, като видно от приложеното
известие за доставяне същата го е получила лично на 04.10.2019г.
Във връзка с
възраженията на процесуалния представител на ответницата съдът счита, че упълномощаването
от цедента на адвокатско дружество, което да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията
съгласно чл.
99, ал. 3 от ЗЗД е допустим и валиден метод на уведомяване съгласно
установената съдебна практика. Съгласно разпоредбата на чл.
99, ал. 4 от ЗЗД договорът за цесия има действие спрямо длъжника от
деня, в който той бъде съобщен на последния от предишния кредитор (цедента).
Съгласно съдебната практика няма пречка цедентът да
упълномощи друго лице и дори самия цесионер да
изпрати съобщението до длъжника, доколкото не се касае до лично и незаместимо
действие. Законът не указва изрично формата и моментът на съобщаване на
цесията. Достатъчно е то да е налице в момент, в който със спора е сезиран
съдът, като няма пречка съобщаването, като фактическо действие с правни
последици да бъде извършено от пълномощник, както е в настоящия случай, като
пълномощникът е действал в рамките на своята представителна власт. Поради което следва да се
приеме, че е налице валидно съобщаване на цесията, при което за длъжника е
възникнало задължението да престира на цесионера. Същевременно уведомлението за
извършената продажба на вземането спрямо длъжника достига
до него с уведомително писмо, което му е връчено на адреса, поради което
съдът приема, че длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия, както правилно се
твърди от ищцовото дружество.
По делото не
са налице данни кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем, поради което
изискуемостта е настъпила с изтичане на уговорения от страните краен срок за
заплащане на дължимите главница и лихви – 28.02.2014г. и е започнала да тече
погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД. По делото е безспорно установено, че
на 12.05.2015г. с подписване на споразумението ответницата изрично е признала
вземанията на банката по договора за потребителски кредит съобразно описаното в
чл. II.2. Съобразно
разпоредбата на чл. 117, вр. чл. 116, б. а от ЗЗД от тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е била
изтекла към 31.10.2019г. – датата на изпращане на заявлението по чл. 410 от ГПК
по пощата. Поради изложеното възражението за изтекла погасителна давност по отношение на
главницата е неоснователно. Според заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира изцяло като компетентно изготвено и неоспорено, непогасеният остатък от дадената в
кредит сума възлиза именно на търсения размер
от 465,82 лева. Искът за установяване дължимостта й следва да бъде
уважен като основателен, ведно със законната лихва
от постъпване на заявлението до погасяването, като последица.
По отношение
на вземането за мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД се
претендира сумата 141,83 лв. за периода от 31.10.2016г. до 31.10.2019г. Заявлението
по чл. 410 от ГПК е депозирано по пощата на 31.10.2019г., поради което на
основание чл. 111, б. в от ЗЗД ще се погасят по давност вземанията за лихва
по-стари от три години, а именно изтекли преди 31.10.2016г., които не се
претендират по делото. Според заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което
съдът кредитира изцяло, непогасеният остатък на заетата
сума възлиза на 141,82
лв., като разликата с търсения, а именно 141,83 лева се дължи на
неправилни изчисления от страна на ищцовото дружество. Поради което искът за установяване на вземането за мораторна лихва също е основателен и следва да бъде уважен
до размер на 141,82 лв., като за разликата до пълния претендиран
размер от 141,83 лв. за разликата от една стотинка следва да бъде отхвърлен.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане ответникът дължи на „***” ЕООД
сторените в хода на настоящото производство разноски за заплатена държавна
такса и депозит за вещо лице, като общият размер на същите съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК възлиза на 175 лева.