№ 13630
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110165298 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от Р.
Д. К. против /фирма/, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр.
с чл. 23, вр. с чл. 22 от ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер
на 49,55 лева, представляваща неоснователно платена сума по нищожен договор за паричен
заем № 4465407 от 21.04.2022 г., ведно със законната лихва от 04.11.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 21.04.2022 г. ищцата е сключила договор за паричен
заем № 4465407 с /фирма/, като страните се уговорили отпуснатият заем да е в размер на
600,00 лева, вид на погасителната вноска – двуседмична. В чл. 4 от Договора било
уговорено, че страните се съгласяват, заемът да бъде обезпечен с гарант – две физически
лица, поръчители или банкова гаранция, като поръчителите следвало да отговарят на
следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение, нетния размер на същия да е минимум 1 000 лева, да работи по безсрочен
трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и или да представи сключен договор за
гарантиране задължението с дружеството. При сключването на договора за заем, ищецът
сключил договор за предоставяне на поръчителство № № 4465407, по силата на който
ответникът поел задължение да обезпечи пред заемодателя задълженията на ищеца. За така
сключения договор за поръчителство ищецът се задължил да заплати възнаграждение в
размер на 241, 45 лв., което било разсрочено заедно с вноските по кредита. Сумата следвало
да се заплаща в полза на заемодателя, който бил упълномощен от ответника да събира в
негова полза сумите по договора за поръчителство. Твърди още, че с влязло в сила решение
по гр. дело № 65845/2022г. на СРС, 175 състав, било постановено, че договорът за кредит
бил сключен в нарушение на императивните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК и чл. 11, ал. 1,
т.10 ЗПК. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата
в размер на 49,55 лв., представляваща недължимо платена по нищожен договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът счита за недопустимо възражението
за нищожност на целия договор. Счита, че процесният договор е действителен и същият е в
1
съответствие с изискванията на чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7- 12 и 20 и ал. 2. Твърди още, че
клаузите на договора за кредит и в частност тези, уреждащи размера на годишния лихвен
процент са изцяло съобразени с императивните разпоредби на ЗПК. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли като недопустими, неоснователни и недоказани предявените
искове. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно и с доклада, обективиран в Определение № 12704 от
17.03.2025г., обявен за окончателен в проведеното на 14.05.2025г. открито съдебно
заседание, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че между страните има сключен договор за кредит № 4465407/21.04.2022 г.
От представения по делото Договор за паричен заем № 4465407 от 21.04.2022г., се
установява, че /фирма/ е предоставил в заем на Р. Д. К. сумата от 600,00 лева, при
двуседмична погасителна вноска в размер на 59,05 лева, със срок на заема – 22 седмици, 11
погасителни вноски, като първата вноска следвало да бъде направена на 05.05.2022г., а
последната на 22.09.2022г. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 35,00 %, а ГПР
41,72 %, като общата дължима сума е в размер на 649,55 лева. Съгласно чл. 4 от договора
заемателят се задължил в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора, да
предостави на заемодателя едно от предвидените обезпечения, а именно две физически
лица, поръчители или банкова гаранция, като поръчителите следвало да отговарят на
следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение, нетния размер на същия да е минимум 1 000 лева, да работи по безсрочен
трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР, или да представи сключен договор за
гарантиране задължението с дружеството.
По делото е предоставен и Договор за предоставяне на гаранция № 4465407 от
21.04.2022г., сключен между /фирма/ и ищцата Р. Д. К., въз основа на който дружеството се
задължило да издаде гаранция за плащане в полза на /фирма/, с цел гарантиране
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали от Договор за паричен
заем № 4465407 от 21.04.2022г., за което Р. К. следвало да заплати на гаранта
възнаграждение в размер на 241,45 лева, платимо разсрочено на вноски от по 21,95 лева,
заедно с вноските по заема. В договора изрично е уговорено, видно от чл. 3, ал. 3, че /фирма/
е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя.
От представения погасителен план се установява, че ищцата е следвало да направи 11
погасителни вноски, всяка от които в общ размер на 81,00 лева, включваща главница, лихва
и възнаграждение за предоставяне на гаранция.
Представен е системен бон FPHD000012, въз основа на който се установява, че на
27.04.2022г. били платени 891,00 лева с основание „Погасяване на вноска, Кредит №
4465407 Р. Д. К.“.
С Решение № 17410 от 25.10.2023г., постановено по гр.д. № 65845/2022г., по описа на
Софийски районен съд, 175 състав, е прогласена нищожността на Договор за предоставяне
на гаранция № 4465407 от 21.04.2022г., сключен между /фирма/ и Р. Д. К., като дружеството
е осъдено да възстанови сумата от 241,45 лева, представляваща недължимо платена сума по
нищожен договор.
По делото е прието заключение по изготвена ССчЕ, оспорена от страните, в която
експертът е посочил, че размерът на възнаградителната лихва по договора е 49,55 лева.
Установява се, че ищцата е изплатила общо сумата от 891,00 лева, от които 649,55 лева по
Договор за паричен заем № 4465407 и 241,45 лева по Договор за предоставяне на гаранция
№ 4465407. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание, проведено на 14.05.2025г.,
експертът сочи, че при изготвяне на експертизата и изчисляване на ГПР не е включено
възнаграждението на гаранта.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
2
изводи:
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно
правоотношение по договор за заем, размера и изискуемостта на вземанията по него, в
частност наличието на валидна клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение, както и
че клаузата, от която произтича процесното вземане е индивидуално уговорена, респ. че е
налице основание за получаването на сумата.
На първо място, съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски –
страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец
по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се
твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за
заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.
Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския
кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за които
съдът следи служебно. Доколкото в случая се касае за приложение на императивни
материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от
09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на
уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно
от съда без от страните да е наведен такъв довод.
По делото се установи, че ищцата е направила плащания в общ размер на 891,00 лева
от които 649,55 лева по Договор за паричен заем № 4465407 и 241,45 лева по Договор за
предоставяне на гаранция № 4465407.
По отношение на валидността на договора, съдът намира следното. Разпоредбите на
чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност и когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. и тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Гореизложеното
поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на
практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита.
3
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са
в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите,
които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и
изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР.
По силата на процесния договор на ищцата е отпуснат кредит в размер на 600,00
лева, при фиксиран ГЛП 35,00 % и ГПР в размер на 41,72 %, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. При така изложеното е видно, че договорът за
потребителски кредит формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като
в него е посочен ГПР. Въпреки това, при разяснението, дадено в чл. 8 от договора относно
начина на формиране на ГПР не става ясно по какъв начин е изчислен размерът му от 41,72
%.
Същевременно, очевидно е, че уговореният размер от 41,72 % не отразява реалния
ГПР, тъй като в него не се включват част от разходите по кредита, а именно
възнаграждението за гарант. Макар с Решение № 17410 от 25.10.2023г., постановено по гр.д.
№ 65845/2022г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав, да е прогласена
нищожността на Договора за предоставяне на гаранция, то ГПР се определя към момента на
отпускане на заема, а по своята същност възнаграждението за предоставяне на гаранция
представлява скрито увеличение на размера на заема. Следва да се отбележи, че въпросното
възнаграждение отговаря на поставените от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисквания за общи
разходи по кредита и поради това следва да се включи в изчисляване на ГПР (в този смисъл
са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение №
264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от
21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). С включване на таксата за поръчителя
в ГПР, последният ще надвиши максимално допустимия размер, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за точно
посочване на ГПР, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че в тези случаи
договорът за потребителски кредит е недействителен (в този смисъл са Решение № 261440
от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение №
24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Отделно от изложеното, съдът констатира, че уговорената в процесния договор за
паричен заем клауза, касаеща фиксирания годишен лихвен процент по заема – 35,00%, е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСТК, ВКС, добрите нрави са неписани и
несистематизирани морални правила без конкретика, но които, изхождайки от принципа за
справедливост, са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят
от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Възнаградителната лихва е цена за предоставеното ползване на
заетата сума. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Решение №
906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/03 г., II г. о., Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. №
315/05 г., II г. о., и Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/14 г., IV г. о., клаузата за
заплащане на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, когато надвишава три
пъти размера на законната лихва за забава. Към периода на действие на договора основния
лихвен процент на БНБ е 0,00 %, с оглед на което трикратния размер на законната лихва за
забава е 30,00 %. В случая е уговорен годишен лихвен процент от 35,00 %, който надхвърля
допустимия размер по договор за заем. Ето защо, съдът приема, че така уговорената
договорна възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, на принципа на
4
справедливост и добросъвестност в гражданския и търговския оборот, поради което
клаузата, регламентираща размера на договорната лихва, е нищожна на основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД. Посоченото води до извода, че процесният договор за кредит е недействителен
в неговата цялост и на това основание. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е възможно договорът
да бъде само частично недействителен, но нищожността на отделни части от договора може
да доведе и до нищожност на целия договор, ако частта не може да бъде заместена по право
от повелителни правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил
сключен без недействителната му част. Клаузите, с които се договоря размера на ГПР и
възнаградителната лихва по договор за кредит, са част от същественото му съдържание и не
могат да бъдат заменени от повелителни норми на закона, предвид което тяхното отпадане
като нищожни води до нищожност на целия договор, като се има предвид, че същият не би
бил сключен без тях с оглед възмездния му характер.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Доколкото се установи, че договора за заем е недействителен, то искът
по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за пълния претендиран размер от 49,55
лева, тъй като ищцата доказа плащането на процесната сума.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора на основание чл.78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищцата. Същата е направила разноски в размер на 930,00 лева, от които 50,00 лева държавна
такса, 400,00 лева – депозит за изготвяне на ССчЕ и 480,00 лева – адвокатско
възнаграждение с включено ДДС, за които се съдържат доказателства в кориците на делото.
Ответникът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, което съдът намира за неоснователно. Следва да се посочи, че
същото е изчислено съгласно установените размери по Наредба за възнаграждения за
адвокатска работа. С оглед на това, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноски в общ размер на 930,00 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД /фирма/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/, да заплати на Р. Д. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: /адрес/, сумата от 49,55 лева, платена без основание по нищожен Договор
за паричен заем № 4465407 от 21.04.2022 г., сключен между /фирма/ и Р. Д. К., ведно със
законна лихва от 04.11.2024г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, да заплати на Р. Д. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
/адрес/, сумата от 930,00 лева – разноски, сторени в исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5