Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 23.09.2021 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 1466 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

 

Предявени са обективно съединени искове от ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, гр. София, ЕИК *********, чрез адв. П. И., САК,  срещу А.И.А., ЕГН **********,***, за установяване на дължимост на  суми по договор за доставка на електроенергия, за които има издадена заповед по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ посочва, че с ответника се намират в облигационни отношения, които отношения се регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружества, общоизвестни и публикувани, като съгласно чл. 98 от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител без да е необходимо изричното им приемане.

Съгласно тези условия, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия на ответника за процесния период.

От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия, като така посочените задължения в цитираните фактури са станали ликвидни и изискуеми.

За това, по искане на ищеца, по ч.гр.д. 424/2019 год. на ЛРС била издадена заповед по чл. 410 ГПК, връчена по реда на чл. 47 ГПК.  За ищеца е налице интерес от предявяването на настоящите искове.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:

1. сумата от 1852,40 лв.  – главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 07.08.2018 – 10.01.2019 год.;

2. сумата от 32,02 лв. – законна лихва за забава, считано от 09.10.2018 год. до 27.02.2019 год., съгласно приложената справка за възникналото задължение;

- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение /14.03.2019 год./ до окончателното плащане на главницата.

Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото производство.

ОТВЕТНИКЪТ е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Чрез особеният си представител, адв. Ц. П.  МАК оспорва бланкетно исковете по основание и размер, а също така и фактическите твърдения в исковата молба.

В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, като с писмена молба поддържа исковете така, както са предявени и счита, че следва да бъдат уважени в цялост, а възраженията, въведени с отговора на ответника са неоснователни. Представя допълнителни доказателства.

Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.  

Ответникът, редовно и своевременно призован не се явява. Представлява се от адв. Ц.П., МАК, назначен за особен представител при условита на чл. 47, ал. 6 ГПК, който поддържа становището, изразено в писмения отговор, но предвид ангажираните допълнително от ищеца доказателства счита исковете за основателни.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

              От фактическа страна:

По ч.гр.д. 424/2019 год. на ЛРС е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед № 300 от 15.03.2019 год., за изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника А.И.А., за сумата от 1884,42 лв., представляваща: 1852,40 лв. – главница – ползвана ел.енергия за периода 07.08.2018 – 10.01.2019 год., за адрес: *********, за клиентски номер № 300248183206, както и 32,02 лв. – лихва върху главницата за периода 09.10.2018 – 27.02.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от 14.03.2019 год. /датата на подаване на заявлението/, до изплащане на вземането и разноски в размер на 99,69 лв., направени по заповедното производство.

Издадената заповед по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и съдът, с Разпореждане от 20.05.2019 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на 10.06.2019 г.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /видно от п.клеймо/.

В с.з. страните са се съгласили с изготвеният от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.

От приложените на л. 9 и следв. Извлечения от Сметка № 411 „Клиенти”, на ищцовото дружество по партидата на ответника, адрес: *********, за клиентски номер № 300248183206 справка за консумацията на клиент и фактури,  са издадени следните фактури:

-           № 0248289411/14.09.2018 год. за периода 28.08-09.09.2018 год., на стойност 55,20 лв.,

-           № 0249958509/16.10.2018 год. за периода 10.09-10.10.2018 год., на стойност 282,44 лв.,

-           № 0251561122/15.11.2018 год. за периода 11.10-09.11.2018 год., на стойност 462,88 лв.,

-           № 0253531612/14.12.2018 год. за периода 10.11-10.12.2018 год., на стойност 691,33 лв.,

-           № 0254943600/16.01.2019 год. за периода 11.12.2018-10.01.2019 год., на стойност 360,55 лв.,

 

Общата стойност на сумите по посочените фактури е 1852,40 лв.

От заключението на приетата по делото и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Н.И.П., която съдът кредитира се установява, че горната сума е осчетоводена при ищеца по партидата на ответника като доставена и потребена ел.енергия за периода 14.09.2018 – 16.01.2019 год., а по издадените фактури няма постъпили плащания.

Вещото лице е установило законната лихва върху тази сума за периода от настъпване падежа на всяко от периодичните плащания до 27.02.2019 год. на 32,66 лв.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по спора в законоустановеният срок.

Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

За успешното провеждане на установителния иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.

Въз основа на представените доказателства от страните, съдът приема за доказано наличието на договор между тях и изпълнението на договора от страна на ищеца за посоченият по делото период. От ангажираните от ищеца доказателства се установява, че ответникът е титуляр на партидата с абонатен № 300248183206.

В случая ищецът е предявил искане: да бъде признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение, дължи на ищеца следните суми:

1. 1. сумата от 1852,40 лв.  – главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 07.08.2018 – 10.01.2019 год.;

2. 2. сумата от 32,02 лв. – законна лихва за забава, считано от 09.10.2018 год. до 27.02.2019 год., съгласно приложената справка за възникналото задължение;

- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение / 14.03.2019 год./ до окончателното плащане на главницата.

От ангажираните от ищеца писмени доказателства – фактури и извлечения от сметка "Клиенти", неоспорени от ответната страна, както и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че  в счетоводството на дружеството-ищец е отразено задължението на ответника за абонатен номер 300248183206 по описаните фактури. Установява се също, че именно ответната страна е титуляр на задължението.

Ето защо, ищцовата претенция следва да бъде уважена в претендирания размер от 1852,40 лв.  – главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода 07.08.2018 – 10.01.2019 год.;

Предвид установеното, лихвите върху главницата в размер на 32,02 лв. – законна лихва за периода от 09.10.2018 год. до 27.02.2019 год., също са дължими.

При този изход на спора ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски, в т.ч. разноските по заповедното производство.

Направените от ищеца разноски за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото са в общ размер на 682,17 лв., от които 99,69 лв. по заповедното и 582,42 лв. в исковото производство. Те следва да бъдат понесени от ответника.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.И.А., ЕГН **********,***, че дължи на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, гр. София, ********, ЕИК *********, сумата от 1884,42 лв. (хиляда осемстотин осемдесет и два лева, 42 с.), представляваща:

-           1852,40 лв. – главница – ползвана ел.енергия за периода 07.08.2018 – 10.01.2019 год., за адрес: *********, за клиентски номер № 300248183206, както и

-           32,02 лв. – лихва върху главницата за периода 09.10.2018 – 27.02.2019 год.,

ведно със законната лихва върху главницата от 14.03.2019 год. /датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение/  до окончателното плащане на главницата,  за които суми по ч.гр.д. 424/2019 год. по описа на Ломския районен съд е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед № 300 от 15.03.2019 год.,  за изпълнение на парично задължение.

 

ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********,***, да заплати на «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ» АД, гр. София, р-н Средец, ул. Г. С. Раковски № 140, ЕИК *********, деловодни разноски за заповедното и исковото производство, общ  в размер на 682,17 лв. (шестстотин осемдесет и два лева, 17 ст.).

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

 

Районен съдия: