РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 639/30.3.2021г.
гр.Пловдив, 30 . 03 . 2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, в открито заседание на двадесет
и трети март, две хиляди двадесет и първа година, VI състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 109 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
ЕТ А.Б. - А., ****
с пълномощник адв.Кр.Т., обжалва Заповед № ФК – 688 - 0075992 от 29.10.2020г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП,
потвърдена с Решение № ГДФК - 174/13.11.2020г. на Директор Дирекция „Оперативни
дейности“ при ЦУ на НАП.
Становища на
страните :
- Жалбоподателят
поддържа незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Твърди, че административният
акт е необоснован и постановен при съществено нарушение на
административно-производствените правила. Заявено е, че следва да бъде взето
предвид обстоятелството на неиздаване към настоящ момент на наказателно
постановление, който факт лишава търговеца от възможността по чл.187 ал.4 ЗДДС.
Посочено е, че не е налице щета за бюджета, нито е налице невнасяне на данъчни
задължения и не са допускани други такива нарушения.
В писмени
съображения по същество е изтъкнато, че заповедта следва да отговаря на
изискванията на чл.59 АПК и преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона
следва да се извършва в съответствие с характера й, във всяка една от
хипотезите на чл.186 ал.1 ЗДДС. Мярката запечатване на търговски обект в
случаите по чл.186 ал.1 т.1 б.”а” ЗДДС има превантивно действие и изводът за
съществуваща възможност нарушителят да извърши друго административно нарушение,
следва да е мотивиран и обоснован, което не е налице в оспорената заповед,
поради изложени общи мотиви в тази насока, които не са съобразени с конкретните
факти. Не е оспорен факта на неиздаване на фискален бон от продавачката в
обекта, но е изтъкнато, че по преписката липсват данни за извършено друго
такова нарушение. В този см., мотивите за настъпване на значителни и трудно
поправими вреди за фиска – съществено отклонение от данъчното облагане по
отношение конкретния субект, не съответстват на обективно установените факти и
на необходимостта от налагане на процесната ПАМ. Посочено е, че мярката трябва
за всеки конкретен случай да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона
цел. В случая изводите на административния орган, произтичащи от
местоположението на обета и работното му време, не са ясни, тъй като не са
ангажирани доказателства за размера на реализираните приходи, за множество
клиенти, както и не е налице обвръзка между разнообразието на предлаганите
стоки с реализирането на значителни обороти. Предвид, че нарушението е първо,
срокът на наложената ПАМ не е съобразен със справедливия баланс между
обществения интерес и интереса на индивида. Незаконосъобразност на заповедта
произтича и от указанието за отстраняване на наличните стоки в търговския
обект, несъобразено с чл.187 ал.2 ЗДДС и противоречащо на чл.6 ал.3 АПК. В тази
вр. се поддържа, че заповедта следва да се отмени в частта, в която е указано
на търговеца да отстрани наличните в търговския обект и прилежащите му
складове, стоки. В писмените бележки е заявено искане за присъждане на
направените разноски по делото.
- Ответникът
Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в дирекция Оперативни дейности
при главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, се представлява от гл.юрисконсулт
С.П.. Оспорва жалбата и по същество поддържа законосъобразност на оспорената
заповед по изложени писмени съображения с представяне на преписката. Заявено е
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В писмено
становище с приложен списък на разноските /л.8 и сл./ е заявено, че заповедта
съдържа правни и фактически основания и без съмнение е установено описаното в
административния акт нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС, което е основание по см. на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС
за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/. Поддържа се
съобразяване принципа на съразмерност по чл.6 АПК. Посочено е, че за извършена
контролната покупка на стойност 5,92лв., платени в брой от проверяващото лице,
продавач-консултанта не е издал фискален бон, нито касова бележка от кочан с
ръчни касови бележки, като за извършената покупка е следвало да бъде издаден
фискален бон № 014280/24.10.2020г., с който номер е изведен дневен отчет „Х” от
проверяващите. Констатацията за извършеното нарушение се подкрепя и от
установената положителна касова разлика в размер на 57,93лв. , вкл. от дадени
обяснения в опис на паричните средства – подписан лично от г-жа Близнакова,
присъствала на проверката. В случая административният орган действа при
обвързана компетентност, поради което заповедта не противоречи на материалния
закон. Счита се за спазено изискването за съответствие на ПАМ с целта на закона
и се поддържа наличие на необходими мотиви относно продължителност на срока на
мярката, при спазване принципа на съразмерност по чл.6 АПК – неиздаването на
касов бон е едно от най-тежките данъчни нарушения и е налице констатирана
касова разлика в размер на 57,93лв. Неиздаването на НП към дата на издаване на
заповедта за ПАМ е неотносимо обстоятелство към законосъобразността на
административния акт.
- Окръжна
прокуратура-Пловдив не участва по
делото.
Заповедта е
връчена на 02.11.2020г., на упълномощено лице и обжалвана по административен
ред пред Директор на Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП. С Решение № ГДФК – 174 от 13.11.2020г., горестоящият
административен орган е отхвърлил жалбата против Заповед № ФК – 688 - 0075992
от 29.10.2020г., като неоснователна /л.14 и сл./. Решението е съобщено на 29.12.2020г.
на упълномощено лице, жалбата е с вх.номер от 07.01.2021, л.3. Оспорването е
допустимо – чл.98 ал.2 пр.2-ро АПК.
1. Заповед за
налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК – 688 - 0075992 /
29.10.2020г. е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на
НАП, Ж.М.. За компетентност на органа – издател е приета Заповед № ЗЦУ –
1148/25.08.2020г. на Изпълнителният директор на НАП, с която в т.1 са
определени /л.12/ : Директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции
на НАП и Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане
на принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на обект по чл.186 ЗДДС. В хипотеза на делегиране на
правомощия ответник е органът, на който са делегирани съответни правомощия. Възможността за делегиране на административни
правомощия е ограничена в хипотезите : никой не може да делегира правомощия,
които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът
определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са
делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму /Т.Р. № 4/2004г. на
ВАС/. Същите не са нарушени в случая, тъй като цитираната заповед е основана на
чл.186 ал.3 ЗДДС и авторство не е оспорено. Следва извод за издаден от
компетентен административен орган индивидуален административен акт в хипотеза
на делегиране на правомощия.
Съгл.
чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, а
според чл.186 ал.1 с.з. – принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, се прилага независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции.
1.1. С оспорената заповед е наредено запечатване на търговски
обект – магазин „магазин за плодове и зеленчуци” в гр.Пловдив, ул.Велико
Търново № 26, стопанисван от ЕТ А.Б. - А. и забрана достъпа до обекта за срок
от 14 /четиринадесет/ дни.
Фактически основания : В
обстоятелствената част на заповедта е посочено, че е издадена след извършена проверка на 24.10.2020г. в 13:00ч. в
търговски обект по см. на §1 т.41 ДР
ЗДДС – магазин за плодове и зеленчуци в гр.Пловдив, ул.Велико Търново №
26 , стопанисван от жалбоподателя, при която е установено, че ЕТ А.Б. - А. в
качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство /ФУ/. За извършена
контролна покупка на 24.10.2020г., на портокали – 1, 814кг., на стойност 5,92лв.,
заплатени в брой от М. Л.С. – проверяващ, на Н.Н.Б. – продавач - консултант, преди
легитимация – не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо
в обекта ФУ или ръчна касова бележка от кочан, съгласно изискванията на Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. Отразено е, че за извършената покупка е следвало да бъде
издаден фискален бон с № 014280/24.10.2020г. – с този номер е изведен дневен
отчет „Х” от проверяващите. Констатацията за извършено нарушение се подкрепя и
от установена положителна касова разлика в размер на 57,93лв. – между наличните
парични средства в касата, съгласно приложен опис и тези, маркирани във ФУ.
Нарушението се потвърждава и от изведената от проверяващите контролна лента на
електронен носител /КЛЕН/ за дата 24.10.2020г., от която е видно, че за
извършената от приходните органи контролна покупка на стойност 5,92лв., не е
издаден фискален бон. Вписано е, че извършеното нарушение води до неотразяване
на приходи.
Установените
факти и обстоятелства са документирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/
сер.АА № 0075992/24.10.2020г., съставен на основание чл.110 ал.4 вр. с чл.50 ал.1 ДОПК, от М.С. на длъжност инспектор по приходите, към който са приложени
събраните при проверката доказателства. Присъствалият при проверката продавач –
консултант Н.Б. е подписала протокола без възражения и е изготвила Опис на
паричните средства, в който вписала обяснение относно разликата между
фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от
ФУ в размер на 57,93лв. – дължи се на „Не издаване на кас. бележка“, л.36.
Правни основания
: Въз основа на констатираните данни, е прието, че ЕТ А.Б. - А. не е спазил
реда на издаване на съответни документи за продажба. Фактическата установеност
е квалифицирана правно за нарушение по чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС – основание по см. на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС за
налагане на принудителна административна мярка, при което с позоваване на
чл.186 ал.3 ЗДДС, е издадена оспорената заповед.
Заповедта е издадена при съобразяване документираните факти и обстоятелства
в Протокол за извършена проверка сер.АА № 0075992/24.10.2020г., съставен на основание
чл.110 ал.4 вр. с чл.50 ал.1 ДОПК, към който са приложени събраните при
проверката доказателства, което изрично е отразено в
обстоятелствената й част – първи абзац. Обжалваният административен акт съдържа
конкретно правно основание, като от значение за законосъобразност на заповедта
е установяване на съответствие между правното и фактическо основание. По
отношение мотивите като фактически основания, се съобрази, че може да се
съдържат и в документи или актове от административната преписка, на които
органът се е позовал, в която хипотеза попада разглеждания случай / ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС /.
1.2. В заповедта са изложени мотиви относно продължителност на
срока при отчитане определеният от законодателя срок за
запечатване на търговски обект /до 30 дни/, указващ значимост на охраняваното обществено отношение : взети са предвид
- тежестта на извършеното нарушение – неиздаването на
фискална касова бележка и последиците от същото – препятства извършването на данъчна проверка и не позволява да се определят
реализираните от лицето приходи; местоположението на търговския обект – в голям областен
град; големина на обекта – с площ от около 16 кв.м.; множество потенциални клиенти
и възможност за реализиране на значителни обороти, предвид вида на предлаганите
стоки и бързата им ликвидност – различни плодове и зеленчуци, консерви, ядки; работно време – от понеделник до събота; установената положителна касова разлика в размер на 57,93лв., която е
квалифицирана за категорично доказателство, че неиздаването на ФКБ не е
инцидентен случай, предвид приложения Опис на паричните средства в касата,
съдържащ обяснения относно установената положителна касова разлика – същата се
дължи на неиздаване на фискални бонове. Преценено е, че в
случая е необходимо да се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения, както и да бъде превъзпитан нарушителя, че следва за в бъдеще да
извършва продажби по установения за това ред. Отразено е, че издаването на фискални бележки,
правилното отчитане на ФУ, правилното съхранение на документите, касаещи ФУ,
ежедневното отчитане на оборотите от продажби на ФУ, наличието на регистрирано
и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския
обект, издавани от или във вр. с ФУ, както и предаване на данни по чл.118 ЗДДС
- са нормативно установени задължения за субектите, стопанисващи или
управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват. Според административния орган извършеното деяние демонстрира
поведение, насочено против установената фискална дисциплина и показва
организация в търговския обект, която не цели спазване на данъчното
законодателство. При неналагане на ПАМ съществува
възможност от извършване на ново
нарушение.
Посочено е, че при определянето на срока е
съобразен принципа на съразмерност и срокът е обоснован с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както
и необходимото време за създаване на нормална организация
за отчитане на дейността на търговеца. Изтъкнато е, че
констатираната положителна разлика свидетелства, че неиздаването на ФКБ за
извършени продажби не е изолиран случай.
2. При указана доказателствена
тежест, жалбоподателят заяви доказателствено искане за изслушване като свидетел
– М. Л.С.. Лицето представи болничен лист, удостоверяващ временна
неработоспособност и доказателственото искане бе оттеглено. Прието по делото е
НП № 565008-F577548/11.03.2021г., по отношение установеното нарушение при
проверката на 24.10.2020г.
- Истинността на приетите за
установени факти, обосновали налагане на ПАМ, не са поставени под съмнение и не
са разколебани. Извършеното нарушение не се отрича от жалбоподателя, който не
опроверга описаната в заповедта фактическа установеност, потвърдена с
документацията от административната преписка. Не е оспорено и заявеното от
продавач-консултанта обстоятелство – причината за положителната касова разлика
е неиздаването на фискални бележки. В тази вр. фактът на първо нарушение,
отразен в НП – би бил с благоприятни последици за нарушителя при отсъствие на
касова разлика и/или при своевременно отстранено допуснатото нарушение.
- Протоколът за извършена проверка,
съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на
правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от
тях действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50 ал. 1 ДОПК. Протоколът в случая е подписан от продавач-консултанта без възражения.
2.1. Съгласно чл.
186 ал. 1 т. 1 б. "А" ЗДДС, принудителната административна мярка -
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118 ал. 1 ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според
чл. 187 ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 се забранява и достъпът
до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите
към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице.
Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
-
Възражението за несъобразяване нормата на чл.187 ал.2 ЗДДС касае изпълнението
на административния акт, като при принудително изпълнение също е дължимо
съобразяване с принципа на съразмерност по чл.6 АПК и е налице ред за защита в
обхвата на чл.294 и сл. АПК.
Според
чл.3 ал.1 от наредбата /в приложима редакция към проверката и издаване на
заповедта/ : „Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги. …”.
- Във вр. с възражение в жалбата относно неиздадено НП, каквото всъщност е
издадено в случая /л.58/ : В съответствие с чл. 186 ал. 1
ЗДДС
- ПАМ се прилага независимо от имуществените санкции и не изисква като
предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран правораздавателен акт,
установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва
в нейната хипотеза. Следва да се има предвид, че заплащането на имуществената
санкция води до прекратяване изпълнението/действието на ПАМ, но няма отношение
към законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието
за налагането на ПАМ е самото нарушение, а изпълнението на наложената
имуществена санкция не води до отпадане на нарушението. До друг извод не води и
разпоредбата на чл. 187 ал.4 ЗДДС, тъй като тази норма е приложима, когато за
поведението на съответното лице е ангажирана и административно-наказателна
отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до
отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на действието й.
В съдебната
практика е възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно
неизпълнение на административноправни задължения е независима и самостоятелна
от административната принуда като вид държавна принуда. Дори при издадено и
отменено НП с влязло в сила съдебно решение, не би било
налице абсолютно основание за отмяна на ПАМ, доколкото съществува хипотеза на
процесуални нарушения при издаване на НП, без да се отрича осъществяването на
административно нарушение.
2.2. Според целите на принудителните
административни мерки по см. на чл.22 ЗАНН, следва, че ПАМ е необходимо да
бъдат прилагани своевременно при констатиране на допуснато нарушение.
Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната
административна мярка неефективно, което е самостоятелно основание за отмяна на
заповед за налагане на ПАМ. Посоченото съществено изискване е съобразено в
конкретния случай, предвид установяване на факти, квалифицирани за осъществено
нарушение на 24.10.2020г. и издаване на оспорената заповед на 29.10.2020г. ПАМ
е наложена по отношение на обекта, където е констатирано нарушението. При
нарушение по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, съдебната практика приема, че
налагането на ПАМ е с превантивна цел, свързана с предотвратяване извършването
на други нарушения от същия вид - предупредителна и превъзпитателна цел и в случая
наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН.
2.3. Нормата на чл.186 ЗДДС не разграничава вид на обектите /не се
преценяват признаци площ и местоположение/ и предлаганите стоки, както и
стойност на контролна покупка, когато е извършена - предпоставка за налагане на
ПАМ е неспазване на установения ред от обхвата на ал.1 т.1-5 ЗДДС.
Принудителната административна мярка
се налага с оглед обективно извършване на нарушение, като има за цел неговото
преустановяване и превенция срещу последващи неправомерни деяния. Тоест, само
по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие за налагане на
ПАМ, но във всички случаи мярката следва да съответства на целите на закона. В
тази вр. следва да бъде отбелязано, че правилно е съобразено писменото
обяснение на продавач - консултанта за причината за установената разлика между
фактическата наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от
ФУ в размер на 57,93лв. – неиздаване на касови бележки. При тези данни следва
да бъде прието, че действително е налице неправомерно поведение на ЕТ и същото
не е инцидентен случай, изолиран спрямо цялостното търговско поведение. Това
означава, че случаят действително касае практика в търговския
обект, която не цели спазване на данъчното
законодателство, при което преценката за срок на ПАМ е основана на
обективните факти, установени при проверката.
2.4. При определяне срок на мярката
в рамките на предвидените от закона до 30 дни, административният орган действа
при условията на оперативна самостоятелност. С арг. от чл. 169 АПК в този случай законът не предоставя на съда
правомощие за произнасяне вместо органа - с изменение на административния акт и
определяне на по-кратък срок на наложената ПАМ. В хипотеза на определен срок в
нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло /Решение № 14225
от 17.11.2020г. на ВАС по адм. д. № 7937/2020г., I о.; Решение № 9501 от
14.07.2020г. на ВАС по адм. д. № 2526/2020г., I о. и др./.
Срокът на
запечатването – 14 дни е основан на информация за : местоположение на търговския обект, предлагани
стоки, работно време, положителна касова разлика в размер
на 57,93лв. От
значение за определяне на срока е установената положителна касова
разлика в размер на 57,93лв., на който факт се е позовал административният
орган при определяне срок на действие на ПАМ. В тази вр. е приложен дневен
отчет към 13:16ч. на 24.10.2020г. /л.35/ с данни за общо налични 107,57лв.,
които спрямо паричните средства в касата – 165,50лв., формират разликата от
57.93лв. Положителната касова разлика в размер на 57,93лв. действително е с
приоритетно значение за определяне срока на действие на ПАМ, тъй като според
данни, изходящи от продавач – консултанта, разликата се дължи на неиздаване на
касови бележки. Посочената причина ориентира към извод не за инцидентна проява,
а за продължително неправомерно поведение, което правилно е обвързано с
тежестта на нарушението, която е със значение при определяне срока на действие
на ПАМ. Срокът произтича
от обективен критерий и в този смисъл съобразява чл. 6 АПК.
Различен би бил изводът при
установена положителна касова разлика единствено в размер на конкретната
контролна покупка или при отсъствие на разлика в касовата наличност /в тази
насока Решения №№ 13680/2020г., 14508/2020г., 14452/2020г., ВАС и др./, тъй
като съображенията за местоположение на търговския обект, предлагани стоки и работно време, са общи,
предвид и отсъствие на съпоставимост спрямо тежестта на
извършеното нарушение и последиците от него.
Нарушението е установено посредством
редовен способ – контролна покупка преди легитимация, ведно с проверка на
касовата наличност и наличност по ФУ, потвърждаващи констатираните факти. В
случая правилно е възприето обяснението на продавач-консултанта за причината за
установената разлика между фактическата и регистрираната касова наличност,
която многократно /девет пъти/ надвишава стойността на контролната покупка –
неиздаване на касови бележки, потвърждаващо поведение в неизпълнение на
задължението за документиране на касова продажба на стоки/услуги с фискален
бон, а не като изолиран случай в търговската практика.
Жалбата се приема
за неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение / чл.78 ал.8 ГПК
- изм. ДВ, бр.8 от 24.01.2017г. с препратка към Закона за правната помощ /чл.37/
вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ / в размер на 100 лв.
Мотивиран с
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата
на ЕТ А.Б. - А., ****, против Заповед № ФК – 688 - 0075992 от 29.10.2020г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в ЦУ на НАП.
Осъжда ЕТ А.Б. - А.,
ЕИК *********, представляван от А.К.Б., ****, да заплати на ЦУ на НАП -
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен
съдия :