Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 07.10.2020 г.
град С.З.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
На
двадесет и осми юли 2020
година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
Секретар:
Диана И.,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик Бончева търговско дело № 224 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.432, ал.1, във вр. с чл. 429, ал. 3 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищецът Е.Я.Х. е
предявила обективно съединени искове против „Застрахователно акционерно дружество
З.” АД, с цена на исковите претенции: 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева) -
обезщетение за неимуществени вреди и 5 844.77 лв. (пет хиляди осемстотин
четиридесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки) - обезщетение за
имуществени вреди. В исковата молба се посочва, че на 14.11.2018 г., около
17:30 часа гр. С.З., на пешеходната пътека на кръстовището на ул. ,,***‘‘ и ул.
,,***‘‘, Е.Я.Х., като пешеходец, е пострадала от ПТП. Пътният инцидент
настъпил, когато ищцата предприела пресичане на обособената за целта пешеходна
пътека тип “3ебра“. По време на пресичането, ищцата е била блъсната от л.а. марка
„Опел“, модел „Астра“ с peг.
№ СТ 1104КК, управляван от водача Г.М.В. с ЕГН **********. За причиненото ПТП е
образувано ДП № 217/2018г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР С.З. и
пр.пр. № 4964/2018г. по описа на Районна прокуратура С.З.. Към датата на ПТП -
14.11.2018г. л.а. марка„Опел“, модел „Астра“ с per. № СТ 1104КК, управляван от виновният водач Г.М.В., е
бил с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна
полица № BG/30/118000898751, сключена на 21.03.2018г. със срок на покритие от
22.03.2018г. до 21.03.2019г. към „З.“ АД. Твърди, че от Констативния протокол
за ПТП с пострадали лица е видно, че водачът е тестван за употреба на алкохол,
като резултатът от пробата е бил отрицателен. Видно от протокол от с.з. от
05.06.2019 г. по НОХД №1473/2019 г. по описа на PC - С.З., с определение,
влязло в законна сила на 05.06.2019 г., съдът е одобрил постигнатото
споразумение за прекратяване на наказателното производство между РП - С.З. и
обвиняемия (виновния водач) Г.М.В.. С
определението си съдът признал обвиняемия за виновен в това, че на 14.11.2018г.
в гр. С.З. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка
„Опел“, модел „Астра“, с per.
№ СТ 1104 КК, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), а именно - чл.20, ал. 2, изречение второ от ЗДвП
(„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“), чл.116 от ЗДвП („Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците...“)
и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП („При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“), и
по непредпазливост причинил на Е.Я.Х. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на таза в областта на дясната срамна кост, довело до трайно
затруднение на движенията на долния крайник, като деянието е извършено на
пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б.„а“, във връзка
с чл. 343, ал. 1, б. „б“, във връзка с чл. 342, ал. 1, във връзка с чл. 55, ал.
1, т .1 от НК съдът е наложил на обвиняемия наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от девет месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание на обвиняемия Г.М.В. е отложено за срок от три години,
считано от датата на влизане в сила на определението за одобряване на
споразумението за прекратяване на наказателното производство. На основание чл.
343г, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК обвиняемият е лишен от право да
управлява моторно превозно средство за срок от една година. Ищцата счита, че
предвид горните обстоятелства, по категоричен и безспорен начин се установява
вината на водача Г.М.В., застрахован в „Застрахователно акционерно дружество З.”
АД л.а, „Опел Астра“ с per.
№ СТ 1104 КК, което обуславя пасивната процесуално и материалноправна
легитимация на ответното застрахователно дружество. След инцидента пострадалата
е транспортирана от екип на ЦСМП - С.З. до УМБАЛ „П.“ АД, гр. С.З.. След
направени изследвания, била насочена за хоспитализация в Клиниката по ортопедия
и травматология към УМБАЛ „П.“ АД гр. С.З.. От издадената на ищцата Епикриза
към ИЗ № 23330, издадена от Ортопедичен комплекс, Клиника по ортопедия и
травматология в УМБАЛ „П.“ АД, гр. С.З., се установява, че на 14.11.2018 г.
пострадалата е постъпила в Клиниката след като е пострадала при ПТП. Ищцата Е.Х.
е приета в болницата с фрактура на горен и долен клон на дясна пубисна кост. Извършена е операция под локална анестизия и закрито наместване на фрактурата. Направена
закрита репозиция на фрактурата. На 20.11.2018 г.
ищцата била изписана с препоръка да спазва постелен
режим, без активни движения в продължение на 2 месеца. Предвид необходимостта
от ранна физикална терапия и рехабилитация, още същия
ден била приета в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина. Тъй като е получила силно сърцебиене,
по спешност била прегледана от кардиолог, който констатирал, че ищцата е
получила предсърдно мъждене.
Това наложило веднага да бъде приета за лечение във 02 Клиника по кардиология с
дейност по обща кардиология на УМБАЛ „П.“ АД гр. С.З.. Видно от Епикриза към ИЗ
№23714/2018г., на ищцата е била приложена медикаментозна терапия за овладяване
на състоянието й. На 26.11.2018г. е била
изписана от болницата за продължаване на лечението в домашни условия. След
изписването й от лечебното заведение ищцата продължила да изпитва силни болки в
ударените места. Съгласно лекарските препоръки, трябвало да спазва постелен режим, без активни движения за период от 2 месеца.
Тъй като не можела да се обслужва сама, а нейните близки - двама сина са в
работоспособна възраст и се трудят по цял ден, нямало кой да поеме грижите за
нея, тъй като следвало непрекъснато 24 часа да се грижат за нея и да бъде под
непрекъснат медицински и свързан с обслужването й контрол. Предвид липсата на
близък, който да се грижи денонощно за нея, ищцата е била принудена да прибегне
до услугите на „Дом за стари хора С.“ гр. С.З., където изцяло са поели грижите
по нейното ежедневно обслужване. С оглед характера на предоставената социална
услуга, пострадалата се е възстановявала не в домът си, а в чуждо за нея място,
при условия, които е можела да си позволи финансово, тя и нейното семейство.
Оставяйки се на грижите на непознати за нея хора за дълъг период от време,
изпитала изключително силни и негативни емоции, които били различни от
претърпените болки и страдания от претърпените от нея травматични увреждания.
Тези емоции се засилили допълнително и от факта, че при инцидента ищцата изпитала силен страх за живота си. Ищцата
все още не е преодоляла стреса от ПТП. Често си припомня за инцидента, в
резултат на който се е оказала в това безпомощно състояние, при което е
затруднена сама да извършва елементарни ежедневни дейности. С оглед
установяване на влошеното здравословното състояние, не възстановяването на движението
в пълен обем, посетила ортопед, за което представя Амбулаторен лист № 161 от
18.04.2019 г., издаден от д-р М.С. - специалист по ортопедия и травматология,
от който е видно, че при извършен от него личен преглед е установил, че дясната
тазобедрена става (близката до фрактурата) е с ограничени движения. Установил
е, че е налице паравертебрална болка на лумбалния сектор на гръбначния стълб. Установени са отоци
на двете подколенници в резултат на дългия леглови период. Сочи също, че се установяват рентгенови
данни за хиперкалус около фрактурата, както и че е
налице пълна консолидация на същата. Ищцата е извършила на 18.04.2019 г.
рентгенография на таз с двете тазобедрени стави - лицева проекция в Сектор
„Образна диагностика“ при МЦ „П.“ - С.З., от която се установява състояние след
фрактура на горен и долен клон на дясната пубисна
кост. Към датата на депозиране на исковата молба ищцата все още не се е
възстановила напълно от получените травматични увреждания при претърпяното от
нея ПТП. Същата продължава да страда от ограничени движения в дясната
тазобедрена става и да изпитва затруднения при придвижването си. Във връзка с
лечението си от получените увреждания вследствие на претърпяното на 14.11.2018
г. ПТП, ищцата е понесла и имуществени вреди, които безспорно са в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното от нея ПТП от 14.11.2018 г. За
ангажираните социални услуги е сключила договор от 26.11.2018 г. с „Ч.“ ЕООД с
ЕИК *********. Съгласно договора, за предоставените социални услуги, ищцата
следвало авансово да заплаща месечна такса в размер на 820 лв. Пострадалата е
заплатила следните суми за лекарства и медицински изследвания по издадени й 19
бр. Фискални бонове: 22.61 лв. по Фискален бон от 15.11.2018г. и 35.05 лв. по
Фискален бон от 16.11.2018г., издадени от „П.“ ООД; 15.20 лв. по Фискален бон
от 26.11.2018г„ 2.26 лв. по Фискален бон от 27.11.2018 г., 13.92 лв. по
Фискален бон от 27.11.2018г., 9.94 лв. по Фискален бон от 03.12.2018 г., 6.54
лв. по Фискален бон от 06.12.2018г., 3.47 лв. по Фискален бон от 06.12.2018г.,
57.35 лв. по Фискален бон от 06.12.2018г., 3.47 лв. по Фискален бон от
04.01.2019г., 57.35 лв. по Фискален бон от 07.01.2019г., 13.92 лв. по Фискален
бон от 25.01.2019г., 2.26 лв. по Фискален бон от 25.01.2019г., 6.54 лв. по
Фискален бон от 05.03.2019г„ 8.75 лв. по Фискален бон от 05.04.2019г. и 38.01
лв. по Фискален бон от 05.04.2019г., издадени от „П.“ ООД; 10.00 лв. и 27.50
лв. по 2 бр. Фискални бонове от 18.12.2018г., издадени от СМДЛ „Р.“ ООД; 5.11
лв. по Фискален бон от 25.12.2018г,, издаден от „М.“ ЕООД. Ищцата е направила и
следните разходи по издадени й 14 бр. Фактури с фискални бонове: Съгл. Фактура
№********** от 20.11.2018г. и Фискален бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „П.“
АД - С.З., пострадалата е заплатила сумата от 34.80 лв. за болничен престой. От
Фактура №********** от 26.11.2018г. и Фискален бон от същата дата, издадени от
УМБАЛ „П.“ АД - С.З., е видно, че Е.Х. е заплатила сумата от 23.20 лв. за
болничен престой; От Фактура №********** от 26.11.2018г. и Фискален бон от
същата дата, издадени от „С.“ ЕООД, е видно, че пострадалата е заплатила сумата
от 20.00 лв. за медицински транспорт от УМБАЛ „П.“ АД - С.З. до Частен дом за
стари хора „С.“ - гр. С.З., кв. „З.“. От Фактури №********** и №********** от
26.11.2018г. и Фискални бонове от същата дата, издадени от „Ч.“ ЕООД, е видно,
че са заплатени сумите съответно от 820.00 лв. и 450.00 лв. за социална услуга „грижа
за възрастни хора“ с настаняване в Дом за стари хора „С.“ - гр. С.З., кв. „З.“,
и рехабилитация. От Фактура №********** от 29.11.2018г. и Фискален бон от същата
дата, издадени от УМБАЛ „П.“ АД - С.З. е видно, че Е.Х. е заплатила сумата от
10.00 лв. за запис на рентгенографско изследване на
CD. От Фактура №********** от 18.12.2018г. и Фискален бон от същата дата,
издадени от ,Д.“ ЕООД, е видно, че е заплатена сумата от 286.28 лв. за
лекарства. От Фактури №********** и №********** от 25.12.2018г. и Фискални
бонове от същата дата, издадени от „Ч.“ ЕООД, е видно, че са заплатени сумите
съответно от 820.00 лв. и 450.00 лв. за социална услуга грижа за възрастни хора
с настаняване в Дом за стари хора „С.“ - гр. С.З., кв. „З.“, и рехабилитация.
От Фактури №********** и №********** от 27.01.2019г. и Фискални бонове от
същата дата, издадени от „Ч.“ ЕООД, е видно, че за Е.Х. са заплатени сумите
съответно от 820.00 лв. и 450.00 лв. за социална услуга - грижа за възрастни
хора с настаняване в Дом за стари хора „С.“ - гр. С.З., кв. „З.“, и
рехабилитация. От Фактура №********** от 15.02.2019г. и 2 бр. Фискални бонове
от същата дата, издадени от „Д.“ ЕООД, е видно, че ищцата е заплатила сумата от
51.24 лв. за лекарства. От Фактури №********** и №********** от 26.02.2019г. и
Фискални бонове от същата дата, издадени от „Ч.“ ЕООД, е видно, че за
пострадалата са заплатени сумите съответно от 820.00 лв. и 450.00 лв. за
социална услуга - грижа за възрастни хора с настаняване в Дом за стари хора „С.“
- гр. С.З., кв. „З.“, и рехабилитация. Прилага 15 бр. рецептурни
бланки, от които е видно, че всички закупени от пострадалата лекарства са
предписани от лекар. Така, към настоящия момент общият размер на понесените от
ищцата имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с
претърпяното от нея ПТП, възлиза на сумата от 5 844.77 лв. (пет хиляди
осемстотин четиридесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки). Към
настоящия момент ищцата все още не се е възстановила напълно от получените
телесни увреждания. Същата продължава да страда от болки и ограничени движения
в областта на гърба, долните крайници и кръста. От представените медицински
документи е видно, че в хода на възстановителния период за ищцата са настъпили
усложнения в здравословното й състояние, които са довели до ограничени движения
на дясната тазобедрена става и неспиращи болки в областта на лумбалният сектор. Изпитала и силен стрес по време на и
след инцидента, а фактът, че в продължение на повече от 6 месеца не е можела да
се обслужва напълно самостоятелно и е имала нужда от чужда помощ при извършване
на ежедневни дейности е повлиял негативно върху психиката й, като я е накарал
да се чувства непълноценен човек. Предвид изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 от КЗ, ищцата Е.Х. е отправила до ответното
дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за
имуществени и имуществени вреди по която е образувана Щета №
0801-003404/2018-01. След проведена между страните кореспонденция, при която
ответното застрахователно дружество е изисквало предоставяне на допълнителни
документи, такива са му били изпращани, но въпреки това, с писмо с изх.
№2581/09.07.2019г. „Застрахователно акционерно дружество З.” АД е уведомило
пострадалата, чрез пълномощника й адв. Ж.З., че след запознаване с допълнително
представените документи е взето решение, че не са налице основания за уважаване
на предявената претенция. Предвид получения изричен отказ от страна на
застрахователя да изплати на Стефка Колева обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди, и предвид факта, че към датата на подаване на исковата молба в съда
ищцата не е получавала каквото и да било обезщетение за претърпените от нея
вреди в резултат на претърпяното ПТП на 14.11.2018 г., ищцата е предявила
настоящия иск за репариране на причинените й неимуществени и имуществени вреди,
вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, против ответното застрахователно дружество, отговорно за
възстановяване на вредите, причинени от застрахования. Предвид изложеното, се
установява, че вследствие на претърпяното на 14.11.2018 г. ПТП на пешеходна
пътека, ищцата е получила счупване на таза в областта на дясната срамна кост,
довело до трайно затруднение на движенията на долният крайник, ограничение на
движенията на долният десен крайник и негативни изживявания, довели до стрес,
както и се е влошило качеството й на живот. В продължение на 3 месеца след
произшествието пострадалата е била на легло, а в продължение на 6 месеца след
инцидента търпи ограничения на движенията на долният крайник и през целият този
период не е можела да се обслужва самостоятелно и е имала нужда от чужда помощ
в ежедневието си. След рехабилитацията продължава да изпитва болки в областта
на травмите и да страда от ограничени движения. Въпреки проведеното лечение и
консултации със специалисти, възстановителният период на ищцата не е приключил
и към настоящия момент, пострадалата все още изпитва болки и страдания и
ограничени движения в гърба, долните крайници и кръста. До настоящия момент все
още изпитва затруднения в обслужването си. Продължителният и с незадоволителни
резултати възстановителен период е оказал влияние и върху психиката на ищцата.
При процесното ПТП е изпитала силен страх за живота и здравето си, а поради все
още ограничените движения и изпитваните затруднения в самообслужването,
пострадалата се чувства непълноценна. На основание чл.429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищцата претендира освен
репариране на имуществените и неимуществени вреди и дължимата законна лихва
върху обезщетенията, считано от датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице - 20.12.2018 г. до окончателното
изплащане на сумите.
Моли да се постанови решение, с което да се осъди
„Застрахователно акционерно дружество З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., п.к. ***, представлявано от представителите Б. Г.И., Р.В.М.
и Ж.С.К., да заплати на Е.Я.Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата
от 60000 лв. (шестдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на таза в областта на дясната
срамна кост, довело до трайно затруднение на движенията на долният крайник,
ограничение на движенията на долният десен крайник, влошеното й качеството на
живот, както и преживени душевни болки и страдания — довели до стрес, страх и
негативни емоции, в резултат на претърпяното от ищцата ПТП на 14.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 20.12.2018г. - датата
на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до
окончателното изплащане на сумата. Моли да се осъди ответника да заплати на
ищцата и сумата от 5 844.77 лв. (пет хиляди осемстотин четиридесет и четири
лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в направените от ищцата разходи за лечение, които са в
пряка причинно-следствена връзка с получените от нея травматични увреждания в
резултат на претърпяното ПТП на 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 20.12.2018г. - датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на
сумата. Моли съда да осъди ответника да заплати на ищцата, сторените от нея
разноски по настоящото дело. Моли присъдените
суми да бъдат изплатени по служебна банкова сметка ***. 39 от Закона за
адвокатурата в „Р.“ ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З.,
каквото право е предоставено на пълномощника с представеното адвокатско
пълномощно.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ (нов) като неоснователен и недоказан и моли да се отхвърли изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК моли за присъждане на разноски в настоящото производство, в това число и за юрисконсултско възнаграждение. Моли да се отхвърли и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск. В случай, че съдът прецени иска за основателен, моли да се намали размера на обезщетението, тъй като претендираното с исковата молба е прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед критериите, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП неимуществени вреди, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищцата и от трета страна, с оглед приноса на същата за настъпване на вредоносните последици от ПТП. Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. марка „Опел”, модел „Астра“, с per. № СТ 1104 КК по силата на Застрахователна полица № BG/30/118000898751/21.03.2018г., сключена със „З.” АД. Твърди, че в конкретния случай водачът Г.М.В. не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в подадена искова молба. Твърди, че липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно - противоправно поведение. Счита, че не са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което не следва да се ангажира отговорността на същия за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди на ищцата и предявените срещу „З.“ АД искове следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Счита, че претендираният от ищцата размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен. Съгласно Постановление №4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъждало само и единствено „след като се установи, че действително са претърпели такива вреди”. На следващо място твърди, че искът се явява неоснователен и в пълния предявен размер. Същият не бил съобразен с реално понесените от ищцата болки и страдания в резултат на процесното ПТП и надвишавал значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите й обезщетение. Претендираният размер не бил съобразен и с приноса на пострадалата за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП. Счита, че представените с исковата молба медицинска документи са недостатъчни и не обосновават нито твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях - липсват медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното състояние на пострадалата, нямало данни за спазване на рехабилитационния режим, за който са извършени разходи за период от три месеца в „Дом за стари хора - С.“ в гр. С.З., липсвали медицински документи относно възстановителните процеси, липсвали контролни прегледи при травматолог или неврохирург за петмесечен период от датата на инцидента. Следвало да се съобрази и възрастта на ищцата и нейните възприятия и подвижност, които настъпвали в тази възраст, както и установените от специалистите в Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ „П.“ АД „изразени артрозни промени в двете ТБС“, ведно с наличието на остеопороза. Счита, че твърдяното получено сърцебиене и предсърдно мъждене не са в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП, а са в следствие на дългогодишна хипертония на ищцата. Твърди, че описаните във фактури и касови бонове медикаменти и услуги също не са в причинно- следствена връзка с ПТП и не следва да се дължат от застрахователя, поради обстоятелството, че пострадалата е с установен хипертоничен проблем и необходимостта от приема на медикаментите не се е наложил от претърпяната фрактура. В тази връзка оспорва извършените разходи, извършени за закупуване на медикаменти за лечението на същата, както и за престой в отделение по кардиология. Оспорва необходимостта от 24-часови грижи за пострадалата, като твърди, че същата е изписана с препоръки за физикална терапия и рехабилитация, като следвало да спазва постелен режим и да избягва активни движения за период от 2 месеца, предвид което твърди, че евентуално е необходима почасова грижа, а не денонощна помощ, наблюдение и гледане. Оспорва твърдените изключително силни и негативни емоции, които ищцата е изпитала в следствие на постъпването и в „Дом за стари хора - С.“ в гр. С.З.. Твърди, че е морален дълг на нейните деца и близки да полагат грижи за майка си, стремейки се да избегнат допълнителен стрес и притеснения за възрастната жена, оставяйки я на непознато място, непознати хора да се грижат за нея за дълъг период от време. В тази връзка твърди, че представените фактури и Договор за предоставяне на социална услуга са за по-дълъг от предписания период за лечение, са за изключително завишена месечна сума, както и липсва описание на заплащаната ежемесечно сума в размер на 450,00 лв. за рехабилитация, като не става ясно каква рехабилитация е провеждана, колко често, от лекар- специалист ли е извършвана. Във връзка с гореизложеното твърди още, че установените в Амбулаторен лист № 161 от дата 18.08.2019 г. от д-р М.С. ограничени движения на тазобедрена става са поради провежданата и заплатена от ищцата рехабилитация за четиримесечен период, като твърди, че същата не е била ефективна, не е била извършвана на регулярен период от време, не е извършвана съгласно лекарски предписания, както и поради установената по-рано артроза на тазобедрените стави, както и описаната остеопороза. Сочи, че четиримесечната рехабилитация не е била адекватна и правилно проведена и поради наличието на залежаване, установено от д-р Сурчев. Не били проведени контролни прегледи по време на четиримесечния период на престой в „Дом за стари хора - С.“ с цел установяване необходимостта от прекъсване на същото или промяна в рехабилитационната терапия, която евентуално е била провеждана. Липсвали данни за проведена рехабилитация и в представената от ищцата карта за рехабилитация от 20.11.2018 г., издадена от Отделението по физикална и рехабилитационна медицина, като ответникът твърди, че лечение не е провеждано. В този смисъл прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, като несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания, както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, изразяващо се в това, че същата е навлязла внезапно на платното за движение, без да се съобрази преди навлизането на платното за движение с движещия се автомобил, неговата посока и отстояние, както без да съобрази напредналата си възраст и естествените по-бавни движения и трудната си подвижност. Прави възражения за съпричиняване на твърдените болки и страдания, твърдейки, че проведеното лечение и рехабилитационен режим не е бил спазван, както и не са проведени необходимите контролни прегледи навременно, а 5 месеца след настъпване на ПТП. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва и размера на претендиралите лихви и началния момент, от който същите се претендират, поради неоснователност на главните искове. В случай, че съдът прецени, че исковете са основателни, моли да намали размера и, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 497, ал.1 от КЗ (нов) лихвите за забава се заплащат от застраховатсля считано от деня следващ отказа или произнасяне за изплащане на застрахователно обезщетение, като в настоящия случай ответникът бил постановил отказ на ищцата на 09.07.2019 г.
Ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която поддържа подадената искова молба по аргументите, изложени в нея.
Ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който поддържа всички твърдения, възражения и оспорвания, направени с първоначалния отговор на исковата молба.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Съдът приема за
установено обстоятелството, че по НОХД №1473/2019 г. по описа на PC - С.З., с
определение, влязло в законна сила на 05.06.2019 г., съдът е признал обвиняемия
Г.М.В. за виновен в това, че на 14.11.2018г. в гр. С.З. при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, с per. № СТ 1104 КК,
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), а именно - чл.20, ал. 2, изречение второ от ЗДвП („Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“), чл.116 от ЗДвП („Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците...“) и чл.
119, ал. 1 от ЗДвП („При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“), и по
непредпазливост причинил на Е.Я.Х. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на таза в областта на дясната срамна кост, довело до трайно
затруднение на движенията на долния крайник, като деянието е извършено на
пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б.„а“, във връзка
с чл. 343, ал. 1, б. „б“, във връзка с чл. 342, ал. 1, във връзка с чл. 55, ал.
1, т .1 от НК съдът е наложил на обвиняемия наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от девет месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така
наложеното наказание на обвиняемия Г.М.В. е отложено за срок от три години,
считано от датата на влизане в сила на определението за одобряване на
споразумението за прекратяване на наказателното производство. На основание чл.
343г, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК обвиняемият е лишен от право да управлява
моторно превозно средство за срок от една година.
Не се оспорва обстоятелството, че по отношение на процесния автомобил „Опел
Астра“ с per. № СТ 1104 КК е
била налице валидно сключена застраховката „Гражданска отговорност" на
автомобилистите по полица №BG/30/118000898751 от 21.03.2018г., сключена със „З.“
АД.
Ищцата е отправила до ответното дружество писмена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и
имуществени вреди по която е образувана Щета № 0801-003404/2018-01, като
„Застрахователно акционерно дружество З.” АД е уведомило пострадалата, че не са
налице основания за уважаване на предявената претенция.
С оглед установяване на фактическите обстоятелства по
делото, свързани с механизма на процесното ПТП, от което ищцата е пострадала, е
назначена е приета съдебно- автотехническа експертиза. От заключението й се установи, че на 14.11.2018г., около 17:30 часа, в тъмната
част на денонощието, при работещо улично осветление, на кръстовището на ул. „***“
и ул. „***“ в гр. С.З. е настъпило ПТП между л.а. „Опел Астра“,
с peг. № СТ 1104 КК, управляван от Г.В., и пресичащата платното за
движение пешеходка Е.Х., вследствие на което са причинени телесни повреди на
пешеходната. Сочи се, че ПТП е настъпило на равен, прав участък от пътното
платно, осветен от улично осветление, като няма данни видимостта към движещата
се по пешеходната пътека от изток на запад пешеходка да е била ограничена. Водачът
на автомобила е имал възможност да възприеме пешеходката на разстояние не
по-малко от 100 м. Дори осветеността на пътя да е била само от късите светлини
на фаровете на лекия автомобил, водачът е имал техническа възможност да
възприеме пресичащата от ляво на дясно спрямо посоката му на движение пешеходка
и да спре преди мястото на удара, тъй като осветеният участък от 50 м е
по-голям от дължината на опасната му зона за спиране от 14.10 м при скорост на
движение от около 29 км/ч. Технически правилно е при приближаване към
кръстовище водачът на МПС да проявява необходимата предпазливост, за да може да
намали скоростта или да спре, за да пропусне пешеходците, които имат предимство
за преминаване. При приближаване към пешеходна пътека водачът на МПС е длъжен
да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре. Вещото лице заявява категорично, че водачът на
л.а. „Опел Астра“ е имал техническа възможност да
възприеме пресичащата от ляво на дясно спрямо посоката му на движение пешеходка
Е.Х.. Същият е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП,
като своевременно задейства спирачната система с необходимото спирачно усилие и
спре преди мястото на удара. Според
експертизата, ищцата също е имала техническа възможност да пропусне/изчака
лекия автомобил да премине, ако спре, и така да избегне настъпването на ПТП, но
в този случай би останала върху платното за движение, което е предпоставка за
ПТП с друг автомобил. Експертът заявява, че технически правилно е при пресичане
на
платното за движение
пешеходците да преминават
по
пешеходните пътеки, като са длъжни да не удължават
времето за пресичане, както и да спират без необходимост на платното за
движение. В работен ден, около часа на настъпване на ПТП /около 17.30ч./, в
градски условия, движението е било интензивно, като в различните участъци от
пътя във всеки един момент интензитетът непрекъснато се променя. Далечината на
видимост за пешеходката зависи от зрителните й функции: острота на зрението,
праг на контрастна чувствителност, бързина на различаване, цветова
чувствителност и адаптация към различната осветеност. При едни и същи обективни
условия може различните индивиди да имат различна възможност на виждане, в
зависимост от свойствата на техните зрителни функции, и е трудно да се посочи
конкретно разстояние. Ищцата е пресичала платното за движение, преминавайки по
пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка и е пътен знак Д17. Ударът е
настъпил в предна челна средна част на автомобила.
Заключението не е оспорено от страните по делото и
съдът го възприема като компетентно и добросъвестно дадено.
С оглед установяване на фактическите
обстоятелства по делото, свързани с настъпилите увреждания на ищеца, вследствие
на процесното ПТП, в хода на производството беше назначена съдебно - медицинска
експертиза. От заключението й се установява, че при
настъпилото на 14.11.2018г. ПТП ищцата е получила счупване на таза в горния и
долния клон на дясната пубисна (срамна) кост. В
конкретния случай това счупване не е възможно да се получи при падане от
собствен ръст върху твърда плоскост. Налице е пряка причинно-следствена връзка
между полученото травматично увреждане и настъпилото ПТП на 14.11.2018г. Оздравителният
период при правилно протичане на оздравителния процес и при правилно лечение е
в рамките на около 3-4 месеца. Според експерта, в конкретния случай лечението при
ищцата е правилно проведено и се е изразявало в първоначално безкръвно
наместване на счупването (болнично лечение), стремеж за обездвижване на тялото
за период от около 60 дни (леглови постелен режим) и продължителна рехабилитация, която се е
изразявала по стандарт в масажи и след втория месец в допълнение - всекидневни
упражнения и минимална апаратна физиотерапия. На ищцата е бил извършен и
контролен преглед, видно от Амбулаторен лист №161 от 18.04.2019г., издаден от
д-р М.С. - специалист ортопед-травматолог. В случая е налице настъпило
усложнение - установеният след зарастване на счупените кости хиперкалус. Разходите - фактури и фискални бонове,
приложени по делото, според вещото лице, са направени във
връзка с лечението на ищцата и по повод уврежданията, получени във връзка с
настъпилото ПТП. Само част от медикаментите са във връзка и със соматичното й
състояние (аритмия), което се е изострило и е било необходимо приемането на
такива медикаменти непосредствено след ПТП. Разходите по лечението и
рехабилитацията са относими към получените увреждания. В делото са налице заверени копия на фактури за
провеждана и заплатена рехабилитация за период от 4 месеца По делото липсват
представени рецепти за изписаните и
приеманите от ищцата лекарства. При
извършения преглед на ищцата е
установено задоволително общо състояние за възрастта, като е налице
невъзможност за движение без помощно средство — бастун, което е във връзка с
травмата и с получилото се усложнение — хиперкалус
(отлагане на по-голямо количество калций в областта на счупването). Обичайната
продължителност на възстановяването при счупване на таза в пубисната
кост е 3-4 месеца, но в конкретния случай образуването на хиперкалус
не е дало възможност да се възстанови в пълен обем движението на долния
крайник. При подобен вид травми счупвания в областта на таза, пострадалата е
била обездвижена за периода на възстановяване и й е била необходима чужда
грижа.
В съдебно заседание вещото лице уточнява,
че безкръвно наместване се води оперативна намеса без правене на разрез, но се
води оперативна намеса, т.е. става наместване на счупените кости. Според
експерта, болките на ищцата са били най-силни непосредствено след травмата, по
време на извършване на безкръвната интервенция и в продължение на дните на
зарастване, тъй като има движение в костната структура до пълно зарастване в
период от 2 месеца. Непълното движение на тазобедрената става при пострадалата
се дължи на хиперкалус (органично натрупване на
калций, което се среща при много индивиди), а поради непълното движение на
тазобедрената става е налице натоварване на колянната
става. Няма данни ищцата да е ползвала помощни средства преди ПТП. Според
експертизата, рехабилитацията, която е проведена от пострадалата, е изцяло във
връзка с травмата, вследствие на ПТП и също така е в рамките на периода, който
се дава за такава травма. В случая е била необходима постоянна грижа за ищцата.
Фактурата, с която са закупени обезболяващи лекарства, е непосредствено
свързана с получената травма и лечение. Експертът е посочил в съдебно
заседание, че възстановяването на счупването е протекло правилно, с образуване
на хиперкалус и че обичайната продължителност на
възстановяване при такова счупване е 3-4 месеца. Заключението не е оспорено от
страните по делото и съдът го възприема като компетентно и добросъвестно.
По делото бе назначена и допълнителна съдебно-медицинска
експертиза, изпълнена от вещо лице кардиолог. От заключението му се установява, че пострадалата Е.Х. има
дългогодишна артериална хипертония, като във връзка с това заболяване е
диспансеризирана и лекувана от личния си лекар д-р Д.. Ищцата е имала почти ежемесечни посещения за поддържане
на лекарствената терапия с диспансерни прегледи от 3- до 6-месечни интервали и
при нито един от тях не е била засичана аритмия. Преди оперативното наместване
на тазовата фрактура през месец 11.2018г. е проведена консултация с
анестезиолог и отново липсват данни за аритмия. Видно от експертизата, в
миналите периоди от време не се намират данни за лечения с антиаритмична
насоченост или антикоагулация, която е необходимост
от първа линия в терапевтичната схема при предсърдното
мъждене. Анализът на данните сочи, че регистрираният
и овладян медикаментозно епизод на предсърдно мъждене от 20.11.2018г. получен от ищцата след постъпването
й в отделението по физиотерапия след извършеното оперативно наместване на
тазовата фрактура, видно от Епикриза към ИЗ №23714/2018, издадена от КК с
дейност по обща кардиология към УМБАЛ „П.“ АД - С.З. е първи пристъп. Според
експертизата, при ищцата се касае за по-комплексна етиология на заболяването -
дългогодишната артериална хипертония и възрастта на пострадалата са предпоставки,
на фона на които развилата се хиперсимпатикотония
/стрес, страх, болка/ са довели до появата на 20.11.2018г. на епизода от предсърдно мъждене.
В открито съдебно заседание вещото лице установява, че полученото
сърцебиене и предсърдно мъждене
е в причинно-следствена връзка с настъпилата болка, дискомфорт,
страх, стрес, който увеличава адреналиновата
стимулация към сърцето и довежда до появата на предсърдното
мъждене. Експертът посочва, че то се случва точно
тогава, защото наред със съществуващите предпоставки - хипертония, възраст, се
появява едно състояние, което увеличава нивото на адреналина, каквото е стрес,
страх, и това извежда ищцата от нормален синусов ритъм и води до появата на предсърдно мъждене. Експертът
посочва, че няма никакви данни, независимо от подробната документация, да е
имало регистрирано в миналото предсърдно мъждене, включително и предоперативно.
Заключението не е оспорено от страните по
делото и съдът го възприема като компетентно и мотивирано.
По делото е изготвена и съдебно-психологична
експертиза. От заключението й се установява, че преживяното ПТП на 14.11.2018г.
и последиците от него за здравето на ищцата са представлявали психотравмено стресогенно
събитие, което е нарушило нормалното й психологично функциониране. След
инцидента у ищцата е било налице разстройство в адаптацията като резултат от
преживяното стресогенно събитие на 14.11.2018г.,
което е продължило около 3 месеца. Експертът заявява, че към момента на
освидетелстването негативните изживявания и стрес са отшумели.
В съдебно заседание вещото лице пояснява,
че в конкретния случай няма данни за назначаване на лечение във връзка с
описаните в експертизата оплаквания на ищцата от психично естество.
Заключението не е оспорено от страните по делото и съдът го възприема като компетентно
и добросъвестно изготвено.
Във връзка с установяване на фактическите
обстоятелства по делото, свързани с уврежданията на ищцата и здравословното й
състояние, по делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетеля Г.М.В., водача,
предизвикал ПТП, се установява, че същият се движел с колата на снаха си по ул.
„***“ с около 40 км/ч. и блъснал една жена на пешеходната пътека. Смрачавало
се, защото лампите били запалени, а жената била с тъмни дрехи. Свидетелят заяви,
че се движел само направо, а пешеходката си вървяла нормално по пътеката. Твърди,
че я видял в последния момент и просто я блъснал. Когато отишъл при нея, тя
стояла седнала с протегнати крака. Свидетелят отишъл да й помогне, но тя му
казала да мине отзад и в това време се появили две момчета и му помогнали да я
вдигнат. Ищцата казала, че живее наблизо и иска да й помогнат да се прибере
вкъщи. Извикали Бърза помощ и се обадили на полицията. Св. В. твърди, че ищцата
била в съзнание, той и другите две момчета я подкрепяли, тя правела крачки и
после дошла линейката.
От показанията на свидетеля И. И. – син на
ищцата се установява, че видял майка си на следващия ден в ортопедията, където
я били приели след инцидента. Заявява, че ищцата била в ужасно състояние. Свидетелят
не можел да я докосне, била много зле. В отделението по ортопедия най-ужасното
било, че на третия ден казали на свидетеля, че клиничната пътека била свършила
и трябвало да вземе майка си. Впоследствие станало ясно, че можело да бъде
преместена в друго отделение - за рехабилитация, където може да получава грижи,
докато намерят къде да я настанят. На другия ден я намерили в кардиологията и
разбрали, че била получила нещо на сърцето. При следващото ходене ищцата била в
кардиология, от където я изписали и тя не могла да изкара целия престой на
рехабилитацията. Като станало ясно, че след третия ден трябва да я вземат, свидетелят
и брат му решили да потърсят дом, в който поне временно да има кой да се грижи
денонощно за майка им. Домът за стари хора се оказал подходяща нова сграда, с
постоянни грижи, постоянна рехабилитация. Там ищцата изкарала 4 месеца.
Свидетелят твърди, че той й носел лекарствата, ходел до личния лекар и ходел до
там да я преглеждат, да видят състоянието й. Водел личен лекар, зъболекар,
правили пълно изследване, платил на лабораторията да отиде екип на място, за да
й вземат кръв. За всички неща по лечението, майка му била под постоянно
наблюдение. Правели и каквото трябвало да се направи допълнително. Рехабилитацията
била провеждана всеки ден, различни степени на раздвижване - от първоначалните
леки движения до ставане с проходилка и във фитнес
залата. Когато пострадалата се подобрила, я преместили на друг етаж и на самия
етаж имало зала с уреди за рехабилитация. Свидетелят твърди, че изправянето на ищцата
до седеж и право положение на тялото се случило едва
около третия месец. Психичното състояние на пострадалата в самото начало било
ужасно, била много травмирана, с негативни мисли и емоции, мислила, че няма да
оживее, но с минаване на времето явно болката й намаляла, а и всички близки й
давали кураж и се подобрила. Свидетелят
посочва, че първоначално мислите на ищцата били само черни, само лоши, но
постепенно с времето започнала да мисли,
че е по-добре и има шанс да проходи. Откакто излязла от дома, навсякъде се
движила с бастун. Когато имала да качва стълби и да преминава през препятствия
- изправяния и сядания, вече ги правела сама. Преди процесното ПТП майка му нямала
проблеми със сърцето, не е лежала в болница, освен посещенията всеки месец при
личен лекар, за да й изписва хапчета за кръвното. Свидетелят посочва, че преди
инцидента майка му живеела напълно самостоятелно, не е имала заболявалия, а той
я посещавал редовно, събирали се заедно през почивните дни.
От показанията на свидетелката Я.Н.,
роднина по сватовство на ищцата, се установява, че на другия ден след инцидента
отишла при пострадалата, за да й занесе нещо да се завива. Когато за първи път
видяла ищцата, последната била в много лошо състояние - плачела, не искала да
се храни. Оплаквала се, че повече няма да може да стане, изпитвала големи болки.
След няколко дни се наложило да я преместят за физиотерапия. От силните болки
била получила сърдечни болки - от високото кръвно и от напрежението и я преместили
в отделението по кардиология. Ищцата не давала да я пипнат от болките. Два
месеца не можела да става, а след това вече към петия месец започнала да става
с рехабилитатор. Към третия месец след инцидента ищцата започнала да се хваща
за стойката на леглото и съвсем леко да се надига от кръста нагоре, надолу
въобще не можела да се движи, като по-нататък с раздвижвания долу-горе се
подобрила, но пак останала да се движи с бастун. По време на пандемията въобще
не излизали и се чували само по телефона. Свидетелката твърди, че ищцата все
още чувства болки и не е предишната жена, която била. В момента ищцата била с
помощно средство - с бастун и не можела да стои права много време, не можела да
носи чанти. Твърди, че на пострадалата пазаруват двамата й сина. Свидетелката
споделя, че преди ПТП и тя, и ищцата страдали от високо кръвно, дори пиели едно
и също лекарство, не знае ищцата да е имала други заболявалия.
Съдът кредитира показанията на разпитаните
по делото свидетели, тъй като същите са непротиворечиви досежно
сочените обстоятелства и се подкрепят от представените по делото писмени
доказателства – медицинска документация, както и от приетите по делото две
съдебно-медицински и съдебно-психологическа експертизи. Свидетелите имат
непосредствени впечатления от състоянието на ищцата след процесното ПТП, били са
в непрекъснати контакти с нея, така че показанията им могат да установят
физическото и психическо състояние на ищцата след катастрофата, претърпените от
нея болки и страдания.
От представените по делото писмени
доказателства – фискални бонове и фактури е видно, че ищцата е понесла разходи
за лечението си в общ размер на 5 844.77 лв.
Предвид установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията
на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП
– 14.11.2018 г., по силата на което ответникът по делото е поел
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил
трети лица.
При
така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за ангажиране
отговорността на ответното дружество по предявените срещу него искове с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ.
Съгласно посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане на дължимото му се
обезщетение.
Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищцата е отправила до ответното дружество
писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, получена надлежно от ответника, но оставена без уважение от застрахователя.
В случая следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
С определение, влязло в законна сила на
05.06.2019 г. по НОХД №1473/2019 г. по описа на PC - С.З., е одобрено
споразумение, с което съдът е признал обвиняемия за виновен в това, че на
14.11.2018г. в гр. С.З. при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, с per. № СТ 1104 КК, нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост причинил на Е.Я.Х. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на таза в областта на дясната срамна кост, довело до
трайно затруднение на движенията на долния крайник, като деянието е извършено
на пешеходна пътека.
От назначената по делото съдебно- автотехническа
експертиза се установи по безспорен начин механизмът на процесното ПТП, описан
подробно по-горе в изложението. Експертизата
сочи, че Г.В. е имал техническа възможност да възприеме пресичащата от ляво на
дясно спрямо посоката му на движение пешеходка Е.Х., която се е движила по
обозначена пешеходна пътека при работещо улично осветление. Според вещото лице,
водачът е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като
своевременно задейства спирачната система с необходимото спирачно усилие и спре
преди мястото на удара.
Поради изложеното, съдът приема, че основна причина за
възникването на процесното ПТП е виновно поведение на водача на лек автомобил „Опел“,„Астра“, с per. № СТ 1104 КК Г.В., който не
е контролирал движението на МПС, който е следвало да прояви необходимата
предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне пешеходката,
която има предимство за преминаване.
Безспорно в случая е налице и последният
признак за уважаване на предявените искове– причинно- следствена връзка между
процесното ПТП и получените от ищцата вреди. Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, налице
е пряка причинно-следствена връзка между полученото травматично увреждане и
настъпилото ПТП на 14.11.2018 г..
Относно размера на иска за неимуществени
вреди, съдът намира следното: Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ
№4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата, при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
При
определяне размера на дължимото в случая обезщетение за причинени неимуществени
вреди съдът взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищцата вреди от следните травматични увреждания, а именно: счупване
на таза в горния и долния клон на дясната пубисна
(срамна) кост. Ищцата е спазвала постелен леглови режим в продължение на 2 месеца, а
възстановителният й период е продължил около 4 месеца. Непълното движение на
тазобедрената става при пострадалата се дължи на настъпило усложнение - хиперкалус, а поради непълното движение на тазобедрената
става е налице натоварване на колянната става. След
инцидента ищцата се придвижва с помощта на бастун. След инцидента на
14.11.2018г. същата е получела предсърдно мъждене, което в случая съдът намира, че е в
причинно-следствена връзка с настъпилата болка, дискомфорт,
страх, стрес, който увеличава адреналиновата
стимулация към сърцето и довежда до появата на предсърдното
мъждене, както е посочило вещото лице в съдебно-медицинската
експертиза. Рехабилитацията, която е проведена от пострадалата, е изцяло във
връзка с травмата, вследствие на ПТП и също така е в рамките на периода, който
се дава за такава травма.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от ищцата остра
стресова реакция, която е довело до негативна промяна в психо
– емоционалното й състояние. От показанията на разпитаните по делото
свидетели, както и от изготвената съдебно-психологична експертиза се установява,
че инцидентът от 14.11.2018г. се е отразил изключително негативно на психиката
на ищцата. Преживяното ПТП и последиците от него за здравето й са
представлявали психотравмено стресогенно
събитие, което е нарушило нормалното й психологично функциониране. След
инцидента у ищцата е било налице разстройство в адаптацията, като резултат от
преживяното стресогенно събитие, което е продължило
около 3 месеца, като към момента на освидетелстването негативните изживявания и
стрес са отшумели.
Съдът взема предвид освен интензитета на
преживените болки и страдания, също и тежестта на причинените увреждания,
продължителността на търпените болки и страдания и продължителността на
възстановителния процес и рехабилитация. В случая на ищцата е причинена средна
телесна повреда– счупване на таза в горния и долния клон на дясната пубисна (срамна) кост. Претърпяното ПТП, както и
уврежданията, които е получила, са променили в негативна насока живота на ищцата,
затрудняват социалния й живот, тъй като й се налага да ходи с помощта на
бастун, като и към настоящия момент страда от ограничени движения в
тазобедрената става и изпитва затруднения в придвижването си.
Относно направените от ответника възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, съдът намира същото за недоказано. За да бъде намалено обезщетението за
вреди, съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо
пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е
конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или
въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла
на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението
си е създал предпоставки за осъществяване на деликта
и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно, съпричиняване на
вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало
причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на
вредата.
В конкретния случай ответникът не доказа
такъв принос в хода на производството: Съгласно заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, ищцата е имала техническа възможност да пропусне/изчака лекия
автомобил да премине, ако спре, и така да избегне настъпването на ПТП, но в
този случай би останала върху платното за движение, което е предпоставка за ПТП
с друг автомобил. Ето защо, технически правилно е при пресичане на платното за движение пешеходците да преминават по пешеходните пътеки, като са длъжни да не удължават
времето за пресичане, както и да спират без необходимост на платното за
движение. Ищцата е пресичала платното за движение, преминавайки по пешеходна
пътека, обозначена с пътна маркировка и е пътен знак Д17, като по никакъв начин
не е допринесла за настъпване на процесното ПТП. Напротив, видно от
постигнатото споразумение по НОХД
№1473/2019 г. по описа на PC - С.З., виновен е водачът на МПС Опел, който е
нарушил правилата за движение по пътищата, като деянието е извършено на
пешеходна пътека.
С оглед на изложените съображения, съдът
намира, че предявеният иск за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, е
основателен и доказан за сумата 50 000
лв. и в този размер следва да бъде
уважен. За разликата над тази сума до предявения размер от 60 000лв. искът
следва да се отхвърли като недоказан.
От изготвените по делото съдебно-медицинска
експертиза по категоричен начин се установи и това, че всички претендирани от ищцата разходи, направени по повод
лечението й след процесното ПТП, са били необходими и в пряка
причинно-следствена връзка с него и с получените от пострадалата увреждания. Съдът
приема, че представените по делото писмени доказателства, установяващи закупени
лекарства, медикаменти, заплатени изследвания и други здравни услуги са във
връзка с получените увреждания от ищцата в резултат на процесното ПТП. Ето
защо, съдът счита, че предявеният иск в размер на 5 844.77 лв. се явява
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Съдът счита, че в настоящия случай следва
да присъди и лихва за забава. В случая лихвата за забава следва да се дължи с оглед
разпоредбите на чл.429, ал.3, вр. с ал.2, т.2 от КЗ.
Съгласно чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал.3. Текстът на чл.429, ал.3 от КЗ гласи, че лихвите
за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. От
представените по делото доказателства е видно, че пред застрахователя е
предявена претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди, по която е образувана Щета №0801-003404/2018-01 от 20.12.2018 г.
Следователно, именно тази дата следва да се приеме за релевантна по отношение
на това от кога се дължи лихва - от 20.12.2018г.
По разноските, съдът приема следното:
С оглед изхода на делото, ответникът следва
да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 2500 лв.,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. По направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца съдът намира че същото е
неоснователно, тъй като е съобразено с чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът да заплати
в полза на Държавата, чрез Окръжен съд- С.З. държавна такса върху уважената
част от исковете в размер на 2233.79 лв. и сумата 723 лв., възнаграждение за
вещи лица.
Ищцата следва да заплати на ответника
сумата 204 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно отхвърлената част
на иска, от която 170лв. възнаграждение за експертизите и 34лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните мотиви Старозагорският
окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *** представлявано от представителите Б. Г.И., Р.В.М.
и Ж.С.К. да заплати на Е.Я.Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез адв. З. ***,
сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, преживени болки и страдания, в резултат на претърпяното от
ищцата ПТП на 14.11.2018
г., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2018 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 50 000лв. до предявения размер от
60 000лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
„З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. *** представлявано от представителите Б. Г.И.,
Р.В.М. и Ж.С.К. да заплати на Е.Я.Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез адв. З. *** сумата
5 844.77 лв. /пет хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и 77 ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направените от Е.Я.Х. разходи за лечение, които са в пряка причинно-следствена
връзка с получените от нея травматични увреждания в резултат на претърпяното
ПТП на 14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
20.12.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *** представлявано от представителите Б. Г.И., Р.В.М.
и Ж.С.К. да заплати на Е.Я.Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез адв. З. *** сумата 2500 лв. /две хиляди и петстотин лв./,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на
предявените искове.
ОСЪЖДА „З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *** представлявано от представителите Б. Г.И., Р.В.М.
и Ж.С.К. да заплати в полза на Държавата, чрез Окръжен съд- С.З. държавна такса
върху уважената част от исковете в размер на 2233.79 лв. /две хиляди двеста
тридесет и три лв. и 79ст./ и сумата 723 лв. /седемстотин двадесет и три лв./,
възнаграждение за вещи лица.
Присъдените суми могат да се заплатят на служебна
банкова сметка по чл.29 от Закона за адвокатурата в „Р.“ЕАД
с IBAN:*** с титуляр адв.Ж.С.З..
ОСЪЖДА
Е.Я.Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С.З.,
ул. „***“ ***, чрез адв. З. – АК С.З. да заплати на „З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. *** представлявано от представителите Б. Г.И., Р.В.М.
и Ж.С.К. сумата 204 лв. /двеста и четири лв./, представляваща разноски по
делото, съразмерно отхвърлената част на иска, от която 170лв. възнаграждение за
експертизите и 34лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: