Решение по дело №1762/2020 на Окръжен съд - Бургас

          Р Е Ш Е Н И Е

Номер V-199                                                             Година 2020, 25.08                          град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав

На трети август, две  хиляди и двадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА

                                                               мл.с.Александър МУРТЕВ

Секретар   Таня Михова

като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова

въззивно гражданско дело  номер 1762  по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Производството по делото е въззивно, с правно основание чл.258 и сл. от ГПК във връзка с чл.17 от ЗЗДН. Образувано е по въззивна жалба вх.2583/17.06.2020г., подадена от К.Г.П., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв.М.М.-БАК, със съдебен адрес:***, срещу Решение №52 от 08.06.2020г. по гр.д.№ 129/2020г. описа на Районен съд- Царево.

              С посоченото решение, съдът е отхвърлил молбата на К.Г.П., за признаване за установено, че К.К.К., ЕГН ********** и Г.К.П., ЕГН **********, на 23.04.2020г., са осъществили акт на домашно насилие спрямо молителя, като неоснователна.

             Със същото решение, съдът е отменил Заповед за незабавна защита №4/30.04.2020г., издадена по  гр.д.№ 129/2020г. описа на Районен съд- Бургас.

             Молителят П. е осъден да заплати дължимата държавна такса за производството по сметка на РС- Царево, в размер на 25лв, както и сторените по делото разноски в полза на ответниците.

С  въззивната  жалба се изразява недоволство от обжалваното решение, като се излагат  доводи за неправилност и необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила. 

На първо място се оспорват изводите на първоинстанционния съд, че конфликтът между страните  бил породен от молителя, който системно се опитвал да изгони родителите си от обитавания от тях жилищен етаж, както и да ги принуди да му прехвърлят собствеността върху имота. Твърди се, че горните констатации противоречали на действителната фактическа обстановка и представените по делото доказателства(писмени и гласни). Развиват се подробни съображения в тази насока.

               Жалбоподателят  посочва, че  ответниците (негови близки роднини- баща и съпруг на сестрата на К.П.), многократно  осъществявали действия  на домашно  насилие  спрямо  нето, поради  което  последният бил принуден  да подаде  жалби  до  РУП- Царево. Подчертава, че районният съд не допуснал да бъдат представени по делото  посочените жалби,  като указал, че следвало да се обсъдят само действията на насилие от 23.04.2020г.

             Отбелязва, че по повод предходни инциденти,  въззивникът подал молба за образуване на производство  по чл.8 от ЗЗДН (гр.д.№575/2019г. по описа на ЦРС), впоследствие-прекратено.

             Във въззивната жалба е направено обобщение на събраните в първоинстанционното производство  гласни доказателства, кредитирани от съда.  Твърди, че в съдебномедициснското удостоверение подробно се описвало здравословното състояние на пациента, като нараняването по главата било причинено от  нанесен побой, а не в резултат на самонараняване. Счита, че районният съд не обсъдил  всички представени по делото доказателства, поради което и не достигнал до обективни изводи.

             Моли за отмяна на  обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

              В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден писмен отговор.

В с.з. въззивникът се явява лично и с процесуалния си представител адв. Матеева. Поддържа въззивната жалба. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.

 Въззиваемите се явят лично и с процесуалния си представител адв. Николова. Оспорват въззивната жалба. Молят за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

По допустимостта на производството:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен  представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което делото следва да се разгледа по същество.

След съвкупна преценка на доводите на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и с оглед приложимите разпоредбите на закона Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

            Производството пред Районен съд-Царево е образувано по молба на К.Г.П., по чл.8, т.1 ЗЗДН - за защита от домашно насилие извършено върху него. В молбата като извършител на домашно насилие са посочени  К.К.-съпруг на сестрата на молителя и Г.П.-негов баща. В молбата е направено искане за издаване на заповед за незабавна защита на осн. чл.18, ал.1 ЗЗДН с налагане на ограниченията по чл.5, ал.1, т.т.1, 2, 3 и 4 от ЗЗДН поради пряка и непосредствена последваща опасност за живота и здравето за молителя. Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, съдебномедицинско удостоверение №77/20г., епикриза от 23.04.2020г. издадена о МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД.

С молбата си, молителят посочва, че на 23.04.2020г. в 08,30ч. в жилището на родителите му в гр*** започнал почистване вътре в сградата във входа на коридора на партера с цел дезинфекция, превенция и защита от „COVID 19“, когато баща му започнал да му крещи и да го заплашва, че ще извика съпруга на сестра му. След малко се появил и той започнал да му крещи в лицето да се махне от къщата и да ги остави да живеят спокойно. Молителят се опила да избяга в гаража, но бил спрян от от баща си и зет си, които започнали да го бутат, блъскат и удрят двамата заедно по главата. След няколко удара паднал на земята в безпомощно състояние, но К. се качил върху него и започнал да вдига и блъска главата му в мраморния под с думите „Умри  куче“. Бил спрян от бащата на молителя, но той продължил да лежи в безпомощно състояние на пода. Молителят позвънил на номера за спешни повиквания 112. Пристигнала полицаи, които се обадили на спешна медицинска помощ. Молителят бил откара в Спешното отделение на МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД, където са извършени медицински манипулации. Сочи, че през последните месеци многократно е търсил съдействие от РС-Царево по ЗЗДН. Допълва, че описаният акт на насилие е осъществен в присъствието на детето му К..

Съдът е постановил заповед за незабавна защита от 30.04.2020г. като е задължил К.К. и Г.П. да се въздържат  от извършване на домашно насилие  спрямо молителя и ги е предупредил за последиците по чл.21, ал.2 ЗЗДН при неизпълнение на заповедта.

За установяване на изложените в молбата оплаквания пред първоинстанционния съд са разпитани в качеството им на свидетели лицата К.П.-майка на молителя и С.Н.-полицейски служител.

От свидетелските показания не се потвърждават изявленията в молбата за защита.

Представени са медицинско удостоверение №77/20 от 27.04.2020г. и епикриза от отделение по неврохирургия на МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД. Видно от същите молителят е постъпил на 23.04.2020г. в отделението с травма на главата като под местна анестезия са почистени  подкожни тъкани с отстраняване на тъканен дефект. Изписан е на 27.04.2020г., на която дата е прегледан от д-р Парасков, който е установил открита рана на главата във фронталната област 

          При проверката на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК Бургаският окръжен съд намира, че същото е валидно и допустимо.

         По повод оплакванията в жалбата следва да се посочи следното:

         Неоснователни са доводите на въззивната страна за допуснати процесуални нарушения от съда, във връзка с преценката му за наличието на декларация по чл.9, ал.3  ЗЗДН към молбата за защита.

       На първо място следва да се подчертае, че смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт /актове/ на домашно насилие, като в разпоредбата на чл. 2 от закона, "домашно насилие " е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лицата, които се намират или са били в семейна или родствена връзка.

    В конкретния случай декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН не установява твърдените в нея обстоятелства, въпреки че по принцип се ползва с материална доказателствена сила, макар и не абсолютна. В случая, верността на изложените в нея обстоятелства, възпроизвеждащи твърденията в молбата за защита, не се доказват, тъй като доказателствената сила на тази декларация е разколебана. От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява на посочената дата да е присъствала дъщерята на молителя К. /св. Николов заявява, че при посещението на адреса са установили три лица, които посочва да се намират в с.з/, както и не се установява твърдения от молителя начин на нанасяне на ударите, нито безпомощното му състояние. При твърдение, че е бил съборен на земята и главата му блъскана в пода, непонятно остава защо раната, която е била обработена в Спешния център, е във фронталната част на главата, а според свидетеля Николов, незаинтересуван от изхода на делото и чиито показания съдът възприема като обективни,  молителят е имал кръв само по видимата част на лицето. Същият свидетел е категоричен, че молителят е бил напълно адекватен при пристигането му на мястото-с него е разговарял. По тази причина не може да се приеме за установено, че нараняванията, описани в съдебномедицинското удостоверение, са нанесени на молителя от ответника К., по начина посочена в молбата за защита.

От писмените доказателства, приложени по делото се установява, също така, че между страните съществуват конфликти, във връзка с които са подавани жалби от молителя до РУ –Царево. Безпротиворечиво се установява само, че на посочената дата-23.04.2020г. в къщата в гр.Царево на ул.“Странджа“ №4, действително е имало конфликт между страните по делото. При това положение, след като случилото се между страните не се установява посредством безспорни доказателства, а част от изложените в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН твърдения /за присъствието на детето К. и за осъществено физическо насилие посредством удари на главата на молителя в пода/ се опровергават от свидетелските показания /св. Николов/ и писмените такива, въззивната инстанция намира, че и останалите твърдения на молителя-за осъществено спрямо него психическо насилие чрез отправени обидни думи и заплахи за живота му от страна на ответниците, са неверни.

При тези данни, Бургаският окръжен съд намира, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение като правило и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

          На основание чл.11, ал.3 ЗЗДН таксите и разноските за производството следва да се понесат от въззивника. В случая сторените от въззиваемите разноски на  въззивната инстанция в размер на по 200 лв. за всеки от тях или общо 400 лв.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №52 от 08.06.2020г. по гр.д.№ 129/2020г. описа на Районен съд- Царево.

ОСЪЖДА К.Г.П., ЕГН **********, да заплати на К.К.К., ЕГН **********, сумата от 200,00 лева /двеста лв./, за направени разноски по делото пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА К.Г.П., ЕГН **********, да заплати на Г.К.П., ЕГН **********, сумата от 200,00 лева /двеста лв./, за направени разноски по делото пред въззивната инстанция.

             Настоящото решение е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

           ЧЛЕНОВЕ: