О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 09.10.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение-Брачни състави, І- ви въззивен брачен състав в закрито заседание на девети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното
от съдия Хасъмска гр. дело № 9198 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274-чл.279 ГПК, вр. чл.577 ГПК и чл.32а ПВ.
Образувано е по частна жалба с вх. №
18-00-114/ 01.07.2019 г. по описа на Служба по вписванията – гр. София, подадена
от ,,О.Б.Б.” АД, ЕИК *******, чрез адв. Я.Т., срещу отказ на съдия по вписванията при СРС, обективиран в определение от 07.06.2019 г., с който е
отказано заличаване на възбрана, вписана под акт № 11, том 20, дв.вх.рег. № 41350 от 25.09.2012г. в СВ – София.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното
определение на съдията по вписванията е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, като излага подробни съображения в подкрепа на заявеното становище.
Поддържа, че съдията по вписванията не е взел под внимание съществени
обстоятелства и особености, касаещи настоящия случай, а именно, че процесната възбрана е била вписана преди извършването на
публичната продан в рамките на изпълнително производство, което е образувано по
инициатива на молителя. В този смисъл, вписаната възбрана изначално не е противопоставима на молителя, доколкото предназначението й
е да гарантира именно неговите интереси. Нейното налагане е противопоставимо
само на действията на трети лица, но не и на самия молител. Позовава се на разясненията,
дадени в Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.
№ 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които след влизане в сила на
постановлението за възлагане от публична продан придобилият собствеността
купувач на имота може да поиска заличаването на вписаната възбрана по
изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани
права. Счита, че в случая вписаната възбрана не брани права на кредитори, тъй
като производството по делото е прекратено. Върху имота не били вписани и
никакви други възбрани. Излага, че след като публичната продан е успешно
приключила и липсва основание за противопоставимост
на възбраната спрямо купувача, нито има данни тя да брани някакви други права,
то следва да се признае интересът на молителя като купувач от публичната
продан, да иска и да постигне заличаване на вписаната възбрана, така че
придобитият имот за бъде освободен от всякакви тежести. Предвид изложеното, моли
съда да отмени обжалваното определение на съдията по вписванията като му укаже
да извърши исканото заличаване.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Производство пред Службата по вписванията,
гр. София е инициирано по молба с вх. № 34929/07.06.2019 г. подадена от „О.Б.Б.“ АД, с която е поискано заличаване на възбрана върху следния
недвижим имот - Жилищна сграда с идентификатор 02659.2191.1378/2,
представляваща жилищна сграда на две нива, находяща
се в гр. Банкя, ул. „*******, с площ по скица от 71 кв.м., състояща се на
партера от дневна-трапезария, кухня и тоалетна, и на етажа от две
спални с баня -тоалетна и тераса, заедно с мазе с площ от 10.48 кв. м., находящо се
в югозападната част в сутерена на съседната/стара/ къща, при съседи: гараж и
мазе, заедно с 42.10% ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата,
представляващо поземлен имот с идентификатор 02659.2191.1378, цялото с площ по
нотариален акт от 900 кв.м., а по скица от 880 кв. м., при съседи по скица:
02659.2191.710; 02659.2191.46; 02659.2191.1379, 02659.2191.219, съставляващо урегулиран
поземлен имот IX- 1378 в квартал №12 по плана на в.з. „Банкя“, при съседи по
нотариален акт: улица, урегулиран 7 поземлен имот Х-1378а, УПИ XIV- за
озеленяване и УПИ VІІІ-1379.
Молителят е посочил, че съгласно постановление за възлагане на недвижим имот,
издадено на 14.02.2014 г. по изп.д. № 20127810400801
по описа за 2012 г. на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ, вписано под акт № 61,
том 129, дв.вх. рег № 52902
от 22.10.2014 г. по описа на СВ – София му е възложено правото на собственост
върху процесната жилищна сграда. Считал е, че с оглед
разясненията, дадени в ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.
№ 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС вписването на възбраната можело да бъде заличено,
тъй като същата не му е противопоставима, не брани
права на кредитори и производството по изпълнителното дело е прекратено.
Към молбата са приложени копия от възбраната
и възлагателното постановление, копие на
удостоверение с изх. № 07263/27.05.2019 г., издадено от ЧСИ Г.Д., рег. № 781, с
район на действие СГС, с което е прекратено изп.д. №
20127810400801 по описа за 2012 г., пълномощно и доказателство за платена
държавна такса от 10 лв. по сметка на Агенцията по вписванията, с основание
заличаване на възбрана.
С обжалваното определение съдията по
вписванията при СРС, след като се е запознал с депозирана от „О.Б.Б.“ АД молба, приложените към нея преписи и след извършена
справка в книгите на Служба по вписванията е констатирал, че под вх. рег. № 41350
от 25.09.2012 г., акт № 11, том 20 в Служба по вписванията е вписана възбрана
от ЧСИ Г.Д. с peг. № 781 на КЧСИ за обезпечаване на
вземането на Банката по изп.дело № 20127810400801 по
описа на съдебния изпълнител. С оглед на това и на основание чл. 31 от ПВ е приел
в мотивите на обжалвания акт, че тъй като възбраната е допусната от съдебен
изпълнител, то същия би следвало да я заличи, поради което постановил обжалвания
отказ за заличаване на възбраната на процесния
недвижим имот.
При така установеното от фактическа страна,
Софийски градски съд намира от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна,
поради следните съображения:
Въпросът, предмет на настоящото производство
е изцяло правен и е разрешен с постановеното Тълкувателно решение № 1/2015 г.
на ОСГТК на ВКС, поради което мотивите на същото по т. 3 следва да бъдат
възпроизведени в цялост в настоящия съдебен акт.
Публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване на вещни права, в която
насока са дадените задължителни разясненията по т. 2 на ТР № 2 от 26.06.2015 г.
по т.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, базирани на принципното разбиране, че
купувачът от публична продан придобива собствеността само ако длъжникът е
собственик, тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава.
Възбраната на недвижим имот, наложена като
обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложена в хода на
образувано производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК
и чл. 452, ал. 2 ГПК, се подчинява на правила, установени в ГПК и ПВп. Касае се до акт от категория на тези, за които по
закон е предвидено вписване (чл. 4, б. "л" ПВп).
Наложената от съда или в изпълнението възбрана се вписва въз основа на
властнически акт на компетентно длъжностно лице или учреждение
и не се погасява. Вписването на възбрана има за цел да се даде гласност на
подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в ПВп.
Вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са
предвидени изрично в законите или в ПВп.
Възбраната на недвижим имот може да бъде
заличена съгласно чл. 31 ПВп с "писмено
нареждане на учреждението или длъжностното лице,
което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или
обезпечението" или "по искане на заинтересования със заявление, към
което прилага удостоверение от надлежното учреждение,
че вписването може да се заличи".
Възбраната, наложена в изпълнителното
производство по чл. 449, ал. 2 ГПК, има за цел да препятства длъжника при
насочено принудително изпълнение по отношение на негов недвижим имот, да
извърши действия, с които да осуети или затрудни удовлетворяване вземането на взискателя - кредитор. Възбраната цели да запази
недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум и
осигури ефективната реализация на установеното със сила на пресъдено
нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие
имуществено право на кредитора (взискател), чрез
установената от законодателя с разпоредбата на чл. 453 ГПК непротивопоставимост
на последвало наложената възбрана разпореждане или учредяването на вещни права,
извършени от собственика на имота.
С вписване на възбраната последващите
разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя
и присъединените кредитори. На тях са непротивопоставими
и претенциите на трети лица към възбранения имот, ако
исковите молби, с които тези претенции са заявени пред съд, подлежат на
вписване, но не са вписани преди вписване на възбраната. Поради това действие
на възбраната взискателят и присъединените кредитори
по чл. 456 ГПК ще могат да се удовлетворят от цената на имота въпреки последващи разпореждания на длъжника и независимо от
основателните претенции на трети лица към възбранения
имот.
Наложената обезпечителна възбрана не се
погасява, нито се отменя след извършване на публичната продан на възбранения недвижим имот, тъй като същата брани интереса и
на купувача от публичната продан. Въз основа на постановлението за възлагане
купувачът придобива всички права върху закупения имот, които длъжникът е
притежавал към момента на вписването на възбраната и на него не може да се
противопоставят никакви права на трети лица, които са непротивопоставими
на взискателя и присъединените кредитори. Купувачът
от публичната продан "встъпва" едновременно в правното положение,
както на длъжника, като придобива неговите права върху имота, така и в правното
положение на кредиторите - в смисъл, че на него е непротивопоставимо
всичко, което не може да бъде противопоставено на кредиторите. Вписаната
възбрана осигурява по-ранна противопоставимост на
правото на собственост на купувача по публичната продан, за времето от датата
на вписване на възбраната спрямо лицата, вписали свои актове относно недвижимия
имот след този момент, до вписване на постановлението за възлагане.
Възбраната не е вещно право, тя е вещна
тежест върху недвижим имот. 3а разлика от ипотеката, възбраната не дава право
на предпочтително удовлетворение, а само обезпечава възможността за ефективна
реализация на принудително изпълнение спрямо възбранения
недвижим имот.
Вписаната възбрана в изпълнителното
производство преди публичната продан също следва да бъде запазена, тъй като тя
би имала своята, макар и по- ограничена по обхват, защитна функция дори в
хипотеза, когато към момента на публичната продан длъжникът не е собственик на
имота, доколкото не може да се изключи възможността същият имот отново да се
върне в патримониума на длъжника и по отношение на
същия да се проведе нова публична продан. Наложената възбрана в изпълнението
върху недвижим имот постига своя ефект - забрана за длъжника сам да се
разпорежда с вещта, като запазва имота в патримониума
му до момента на публичната продан, при която имотът е разпореден
не от длъжника, а от съдебния изпълнител. Като изключение, при което вписаната
възбрана подлежи служебно на заличаване, е изрично уредената с чл. 494, ал. 2 in fine ГПК хипотеза на освобождаване
недвижимия имот от изпълнение. Без да отпада самото основание за обезпечение,
възбраната следва да бъде заличена по искане на съдебния изпълнител, който е
поискал налагането й, като от момента на вписване на заличаването с обратно
действие ще се заличат правните последици на тази възбрана, респ. сключените
сделки ще могат да се считат за противопоставими на взискателя по изпълнението - арг.
от чл. 453, т. 1 ГПК. Наложените мерки, които обезпечават иска, не се вдигат
след като същият бъде уважен, тъй като съдебното решение, с което се уважава
искът, "поглъща" всички наложени обезпечителни мерки, в т.ч. възбраните.
Допуснатото обезпечение на иска се отменя не по волята на ищеца, а само
доколкото искът е отхвърлен или производството по делото - прекратено.
Съдържанието на правото на кредитора с наложена възбрана за обезпечаване на
изпълнението на парично задължение се заключава в това, той да се удовлетвори
от цената на възбранения имот по съразмерност според
привилегията и наличието на други вземания. Докато правото на кредитора с
наложена възбрана не бъде удовлетворено, възбраната не може да бъде вдигната
(заличена). Това право се удовлетворява с плащането по влязлото в сила
разпределение на постъпленията от публичната продан.
При извършена публична продан възбраната не
може да бъде вдигната и след изплащането на сумите по разпределението, тъй като
тя брани интереса на купувача от публичната продан. Когато бъде вписано
постановлението за възлагане, то не придобива ред от вписването, но от най -
ранно вписаната възбрана от кредитор, който е участвал в разпределението, тъй
като всички кредитори, вписали по-късно възбрани, се присъединяват и имат равни
права с този, който е вписал най-ранната. Дори отделни разпореждания и искови
молби да са вписани по-рано от възбраните на последващите
кредитори, те са им непротивопоставими, тъй като последващите кредитори са присъединени по право към този с
най-рано вписаната възбрана. Вдигнатата (заличената) възбрана губи своето
действие, но действието на останалите незаличени вписвания остава според
тяхната поредност. По този начин купувачът от
публичната продан, чието постановление за възлагане е вписано последно, би се
оказал обвързан от предходните незаличени вписвания, а те може да са
разпореждания на длъжника с възбранения имот или
уважени искове по искови молби, вписани след първата възбрана, но преди
вписването на постановлението за възлагане.
При прекратяване на изпълнителното
производство при условията на чл. 433, ал. 1 ГПК (редакция до изм. ДВ. бр.
86/2017 г.), в ал. 2 (стара) на цитирания текст законодателят изрично вменява
задължението съдебният изпълнител да вдигне служебно възбрани и запори, след
влизане в сила на постановлението за прекратяване. Установеното правило не
засяга правата, които трети лица са придобили преди влизане в сила на
постановлението за прекратяване въз основа на изпълнителните действия, поради
което следва да се приеме, че изключва вдигането (заличаването) на възбраната
по извършена публична продан.
След влизане в сила на постановлението за възлагане
от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота
може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права. Като краен извод е
прието, че вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени
в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл.
452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от
закона хипотези.
В случая по съображенията, развити в тълкувателното
решение и с оглед на обстоятелството, че вписаната възбрана не е материално
право, от което купувачът може да се откаже, а законна (правна) последица, то заличаването
й следва да се извърши при условията на чл. 31 ПВп, а
те не са налице.
В настоящата хипотеза молителят и настоящ жалбодател се легитимира като купувач от публична продан на
недвижим имот, представляващ жилищна сграда с идентификатор 02659.2191.1378/2, находящ се в гр. Банкя. Липсва спор, а и от представените
доказателства се установява, че преди извършване на публичната продан върху
имота е вписана възбрана в рамките на изпълнителното производство,
наложена от ЧСИ Г.Д. рег. № 781, с район на действие СГС. От съдържанието на приложеното удостоверение изх.
№ 07263/ 27.05.2019 г., издадено от ЧСИ Г.Д. към молбата на „ОББ“
АД до съдията по вписванията за заличаване на възбраната е видно, че
изпълнително дело № 20127810400801 по описа за 2012 г. е прекратено на 20.02.2019
г . на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, или иначе казано на основание настъпила
„перемпция“. Предвид
това и с оглед съдържанието на цитираното по-горе тълкувателно решение се
налага категоричния извод, че законодателят изрично е вменил служебно на
частният съдебен изпълнител вдигането на възбраната, след влизането в сила на
постановлението за прекратяване. Ето защо, следва да се приеме, че купувачът от
публичната продан може да поиска след влизане в сила на постановлението за
възлагане заличаването на вписаната възбрана върху недвижимия имот от поискалия
вписването й съдебен изпълнител.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният
отказ на съдията по вписванията при СРС следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 18-00-114/
01.07.2019 г. по описа на Служба по вписванията – гр. София подадена от ,,О.Б.Б.” АД, ЕИК *******, срещу отказ на съдия по вписванията
при СРС, обективиран в определение от 07.06.2019 г.,
с който е отказано заличаване на възбрана, вписана под акт № 11, том 20, дв.вх.рег. № 41350 от 25.09.2012г. в СВ – София.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.