№ 359
гр. Благоевград, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно
гражданско дело № 20231200500562 по описа за 2023 година
Производството по делото пред настоящия съд е образувано по депозирана въззивна
жалба с вх. № 3561/02.05.2023г. от С. Г. И., ЕГН **********, с адрес за призоваване: *****
срещу Решение № 88 от 24.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 252/2023г. по описа на РС-с..
С въззивната жалба – предмет на производството се атакува така постановеното
решение като неправилно при допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон и необоснованост на същото, като се иска от въззивния съд неговата
отмяна и постановяване на друго такова, с което да се отхвърли предявената от молителката
молба за защита от домашно насилие като неоснователна и недоказана.
В срока за отговор на въззивната жалба, не е постъпил такъв от въззиваемата –
молителката в първоинстанционното производство.
В проведеното пред въззивния съд открито по делото съдебно заседание на
13.06.2023г. въззивникът поддържа въззивната жалба и направените с нея искания, а
въззиваемата страна – молител в първоинстанционното производство оспорва същата и
моли решението на РС – с., атакувано в настоящото производство да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на
обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от ГПК, при
съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
1
Производството пред РС – с. е било образувано по молба на Ю. Н. И. от ***** срещу
С. Г. И. от ***** за налагане на мерки за защита от домашно насилие, като в молбата се
сочи, че страните по делото са съпрузи и не са в добри отношения. Твърди се, че на
02.03.2023г., около 12, 00 часа в магазина, находящ се в *****, съпругът й я е ударил с
юмрук и се е заканил със саморазправа. Твърди се, че и преди този случай, а именно на
27.12., ответникът по молбата й е нанесъл побой, като я е удрял с юмрук 10 пъти в областта
на главата. По изложените съображения се иска налагане на мерки за защита от домашно
насилие. В подкрепа на молбата се представят писмени доказателства и се сочат гласни
такива. В съдебно заседание молителката и процесуалният й представител поддържат
подадената молба.
Ответникът и процесуалният му представител оспорват твърдения акт на домашно
насилие. Твърдят, че на процесната дата между страните не е имало стълкновение. В
подкрепа на становището се сочат писмени и гласни доказателства.
Страните по делото са съпрузи от 30.05.1993г. - видно от удостоверение за сключен
между тях граждански брак, издадено от Община с., съгласно което те са сключили
граждански брак на посочената дата, за което е съставен акт за сключен граждански брак №
69/30.05.1993г. на Община с..
Семейното им жилище се намира в гр. с. на *, собственост на съпруга и неговия брат
видно от нотариален акт, приет като писмено доказателство по делото в хода на
производството пред РС - с.. На същия адрес е и магазинът за плод и зеленчук, в който
работи съпругата съгласно събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. П.
и св. Т..
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че в отношенията между
съпрузите имало проблеми и от м. декември 2022г. страните са разделени, като съпругата е
останала в семейното жилище, а съпругът го е напуснал (св. Т. и св. И.). На 02.03.2023г.,
около обяд, съпругът отишъл да вземе с колата си своя брат и снаха (свидетелите И.и), за да
отидат на почивка в с. Б. Като пристигнал пред къщата (същата сграда, в която е и
магазинът, в който работи молителката Ю. И.) им се обадил по телефона да слизат, като ги
уведомил, че докато те слязат, той ще отиде при съпругата си да се разберат за къщата.
Свидетелите И.и слезли и започнали да слагат багажа в колата. Докато прибирали багажа в
колата двамата чули, че се говори на висок тон в магазина и влезнали да видят какво става.
Видели двамата съпрузи да си говорят на висок тон и да се упрекват взаимно относно
семейни отношения. Пред тях съпрузите продължили да се карат, след което всички излезли
от магазина. Ответникът, заедно със свидетелите И.и се качили в автомобила му и заминали
за с. Б. Ю. И., която била плакала и се тревожила от случилото се в магазина, споделила със
своя колежка - св. П. (работеща в магазин от другата страна на улицата), че съпругът й е
дошъл в магазина, ударил я с юмрук по главата и изхвърлил телевизора. По късно същия
ден, още разтревожена и изплашена, тя споделила и със св. Т. (колежка от съседния
магазин) за случилото се в магазина й, като й казала, че съпругът й е дошъл в магазина,
ударил я по главата с ръката си и изхвърлил телевизора в контейнера.
2
Към молбата за защита от домашно насилие е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, в която молителката декларира, че на 02.03.2023г., около 12 часа, съпругът й е дошъл
в магазина, ударил я с юмрук и се заканил със саморазправа, както и че преди това - на
27.12., й е нанесъл побой-10 удара с юмрук в областта на главата.
Видно от издаденото на 06.03.2023г. медицинско удостоверение № 8 от д-р Д П.
(извършил преглед на лицето и запознал се с амбулаторен лист на неотложен кабинет, в
който е описан оток в окосмената част на главата в дясната й половина) е, че Ю. И. е с
повърхностна травма на окосмената част на главата, която може да бъде причинена от удар с
тъп твърд предмет и която й е причинила болка и страдание.
На 08.05.2012г. на Ю. И. е предписано лекарството сперидан, заплащано от НЗОК
във връзка с поставена клинична диагноза: параноидна шизофрения - за поддържащо
лечение (представения протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК).
От представеното медицинско становище от „ИПСИМП по психиатрия - д-р Г. Д.“ -
гр. Благоевград е видно, че към настоящия момент Ю. И. провежда коректно назначеното
поддържащо лечение на поставената й психиатрична диагноза ( шизоафективно
разстройство. Депресивен тип. Афективно разстройство. Депресивен епизод с психотични
сиптоми), като в резултат на това е постигната терапевтична ремисия, като през последните
пет години не са се наблюдавали симптоми на влошаване на психичното състояние. От това
становище е видно още, че състоянието на молителката понастоящем е стабилизирано, не се
наблюдават патологични симптоми и поведенчески отклонения.
При установяване на горната фактическа обстановка, първоинстанционният съд,
намирайки молбата за допустима - подадена е от Ю. Н. И. срещу съпруга й С. Г. И. (чл. 3, т.
1 от ЗЗДН), за което лице се твърди, че е упражнил домашно насилие спрямо нея ( чл. 8, т. 1,
пр.1 от ЗЗДН), подадена в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН (твърди се, че
последният акт на домашно насилие е осъществен на 02.03.2023г.) и основателна е
постановил решение, с което е ИЗДАВАЛ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която налага следните
мерки: 1. задължава на С. Г. И., с ЕГН **********, от ***** да се въздържа от извършване
на домашно насилие над Ю. Н. И., с ЕГН **********, от ***** и 2. забранява на С. Г. И., с
ЕГН ********** да приближава Ю. Н. И., с ЕГН **********, както и жилището й в *****, а
също и местоработата й - магазин за плод и зеленчук, находящ се в ***** на по-малко от 20
(двадесет) метра за срок от девет месеца, считано от датата на постановяване на решението,
налага на С. Г. И., с ЕГН **********, от *****, глоба в размер на 200, 00 лева (двеста лв.),
на основание чл. 5, ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие, осъжда С. Г. И., с ЕГН
**********, от ***** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - с. държавна такса в размер
на 25 лева (двадесет и пет лв.) и 5 лева (пет лв.) в случай на издаване на изпълнителен лист
и осъжда С. Г. И., с ЕГН **********, от ***** ДА ЗАПЛАТИ н а Ю. Н. И., с ЕГН
**********, от ***** сумата от 600 лева (шестстотин лв.) за направени по делото разноски.
В производството пред въззивния съд в проведеното по делото открито съдебно
заседание на 13.06.2023г. е прието по реда на чл. 266, ал. 2 ГПК удостоверение изх. №
491/03.05.2023г., получено по първоинстанционното дело след постановяване на решението
3
по него, издадено от „ЦПЗ-Благоевград“- ЕООД, поради неточно съдържание на
предходното изпратено такова, прието от РС – с., съгласно което новоприето като
нововъзникнало писмено доказателство удостоверение, Ю. И. не се води на диспансерен
отчет, лекувана е в лечебното заведение за времето от 27.12.2007г. до 10.01.2008г. с
диагноза шизоафективно разстройство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
По допустимостта на въззивната жалба:
Депозираната въззивна жалба отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК,
депозирана е в срока по закон, от страна в първоинстанционното производство, с интерес от
обжалването, респ. е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
По арг. от разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата като следи служебно за
спазването на императивните материалноправни норми, по указанията на т. 1 на ТР №
1/2013 г. ОСГТК на ВКС.
С оглед горното при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съдът
счита, че то е валидно и е допустимо в проверяваната част.
По доводите във въззивната жалба:
Въззивникът оспорва решението – предмет на въззивното производство, намирайки,
че изводите на районния съд са необосновани, твърдейки, че той е оценил гласните
доказтелства събрани по искане на молителката при нарушение на процесуалните правила,
изготвил е непълен доклад и е постановил решението си кредитирайки само гласните
доказателства, събрани по искане на молителката без да обсъди пълно и всеобхватно тези,
събрани по искане на ответника по молбата.
Посочените оплаквания за необоснованост и неправилност на атакуваното в
настоящото производство решение от въззивника, съдът намира за неоснователни по
следните съображения:
Крайният анализ на събраните по делото пред районния съд доказателства (писмени
и гласни) е в състояние да мотивира извода и на въззивния съд, че ответникът по молбата е
обективирал на процесната дата спрямо молителката поведение, което покрива
съставомерните признаци на визираните в разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН действия,
изразяващи се в упражнено върху последната физическо насилие и съпроводеното с него
психическо, емоционално такова. В тази връзка съдът приема изложените в молбата
обстоятелства за действително настъпили с оглед изявлението на молителката в нарочно
изготвена под страх от наказателна отговорност декларация, която макар и съставена за
нуждите на производството, се явява годно за кредитиране доказателствено средство с оглед
4
разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Следва да се посочи, че декларацията,
приложена към молбата за защита от домашно насилие има значение когато няма други
доказателства – чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, а когато е съпоставена с други доказателства и те
разколебават съдържанието й, тя губи своята предопределена стойност, тъй като логиката на
закона е такава, че декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН има своята изключителна стойност
когато домашното насилие е извършено „на четири очи”, както е в настоящия случай.
Разпитаните в хода на процеса пред първата инстанция всички свидетели не са присъствали
в момента на извършване на акта на домашно насилие в помещението – магазин за плод и
зеленчук, при което първоинстанционният съд правилно е дал вяра на годното за
кредитиране доказателствено средство с оглед разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и чл. 13, ал. 3
ЗЗДН, като посоченото в нея се подкрепя от събраните писмени доказателства от
първоинстанционният съд - издаденото на 06.03.2023г. медицинско удостоверение № 8 от д-
р Д П., извършил прегледа на молителката и запознал се с амбулаторен лист на неотложен
кабинет, в който е описан оток в окосмената част на главата в дясната й половина.
Оплакването на въззивника за постановяване на решението, атакувано в настоящото
производство при процесуално нарушение - изготвяне на непълен доклад е неоснователно –
видно от протокола от проведеното пред районния съд открито съдебно заседание на
30.03.2023г., съдът е обявил на страните доклад по делото, съдържащ реквизитите на чл. 146
ГПК.
Оплакването на въззивника, че не са обсъдени всеобхватно събраните гласни
доказателства, допуснати от първоинстанционния съд по негово искане, е неоснователно – в
решението си първоинстанционния съд подробно е обсъдил гласните доказателства, събрани
по искане на ответника по молбата, като съдът е мотивирал отказа си да кредитира
показанията на свидетелите И.и, разпитани по искане на ответника по молбата, както поради
близките родствени отношения между тях и ответника по молбата, така и поради
установените противоречия на показанията им касателно соченото в молбата за зашита от
домашно насилие обстоятелство по вземане на телевизора от магазина от страна ответника.
Настоящият съд споделя крайния извод за основателност на молбата на
първоинстанционния такъв именно и доколкото св. И.и не са присъствали през цялото време
на срещата между страните процеса, по време на която ответникът по молбата е осъществил
акт на домашно насилие спрямо молителката, а са влезнали в магазина след като чули
високия тон на разговор между страните в процеса. Приетото във въззивното производство
удостоверение изх. № 491/03.05.2023г., издадено от „ЦПЗ-Благоевград“- ЕООД не
разколебава по никакъв начин извода на въззивния съд за правилността на атакуваното
решение на районния съд за основателност на молбата за защита от домашно насилие,
депозирана от молителката И. съобразно събраните от първата инстанция доказателства.
Предвид горното, молителят като намиращо се в риск лице, следва да получи съдебна
защита от бъдещи посегателства срещу личността му. В тази връзка съдебният състав счита,
че адекватно на извършеното от ответника домашно насилие и установеното по делото,
районният съд е наложил посочените мерки за защита, предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3
5
ЗЗДН, като съдът намира и за правилно определен срока относно мярката за защита по чл. 5,
ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
При така очертаните параметри на въззивната проверка и съгласно правомощията на
въззивния съд по реда на чл. 269 ГПК, намирайки за правилни изводите на
първоинстанционния съд за допустимост и основателност на молбата за защита от домашно
насилие, депозирана от въззивемата в настоящото производство, атакуваното решение в
настоящото производство следва да се остави в сила съобразно разпоредбата на нормата на
чл. 17, ал. 5 ЗЗДН.
По разноските:
Разноски са претендирани от въззиваемата, които й се следват предвид изхода от
делото пред въззивния съд и доколкото тя е ангажирала доказателства за извършването на
такива за адвокатски хонорар в размер на 600, 00 лева видно от представения договор за
правна защита и съдействие.
По обжалваемостта на настоящия съдебен акт:
Настоящото съдебно решение е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 88 от 24.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 252/2023г.
по описа на РС-с..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Г. И. с ЕГН ********** от ***** да
заплати на Ю. Н. И., ЕГН ********** от ***** сторените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 600, 00 лева за адвокатски хонорар.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6