РЕШЕНИЕ
гр. София, 4
Декември 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 10330 описа за 2016 год.
, за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане е частичен осъдителен иск с правно основание чл.430 (1) ТЗ във вр.
с чл.432 ТЗ във вр. с чл.60, (2) от ЗКИ.
Ищецът „Ю.Б.“ АД
твърди, че по силата на договор за кредит за покупка на недвижим имот от 26/06/2007г.
и допълнителни споразумения към него от 23/04/2010г., 21/06/2011г., 24/10/2011г.,
1/11/2011г. и 21/03/2012г. е отпуснал на ответника банков кредит в размер на
315 700 евро със срок на изплащане 360 месеца. Поддържа, че кредит е бил усвоен
изцяло на 9/07/2007г., но длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си за погасяване
на главница и договорени лихви, както и уговорени такси съобразно договора. Твърди,
че с нотариална покана, връчена на ответника на 15/06/2016г., целият кредит е обявен
за предсрочно изискуем. Предявява частичен иск за изплащане на 270 000 евро, представляващи
част от неиздължена главица от 315 700 евро. Претендира също юрисконсултско възнаграждение
и разноски.
Ответникът Е.П.К.
оспорва иска изцяло като неоснователен. Твърди, че размерът на претендираната
от банката главница е неправилно определен, тъй като ответникът е надплатил
възнаградителна лихва и заплатените в повече суми следвало да се отнесат за
погасяване към главницата. Прави и възражения за прихващане със сумата 9049
евро, представляващи по-висока по размер лихва, които твърди, че е платил в повече
по договора за кредит като резултат от едностранно прилагана от ищеца по-висока
възнаградителна лихва. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
От
събраните по делото доказателства се установи, че на 26/06/2007 год. между Българска
пощенска банка АД и Е.П.К. е сключен договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 21787, по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 315 700 лева, със срок на погасяване 360
месеца. Страните са уговорили дължимата годишна лихва да се формира на база на
базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро (6% към момента на
сключване на договора), а в случай на просрочие да бъде увеличен с 10 пункта. В
чл.3 ал.5 от договора е записано, че базовия лихвен процент не подлежи на
договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните, като банката уведомява
кредитополучателя за датата, от която е в сила промененият базов лихвен
процент. Страните са договорили задължение на кредитополучателя да заплаща
такса за управление в размер на 0.75% еднократно и такса за управление в
началото на всяка следваща година, в размер на 0.1% от непогасената главница.
Банката си е запазила правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, при
посочени в договора условия, сред които е и неизпълнение на което и да е задължение
по договора, при непогасяване на която и да е вноска – чл.18 ал.1 от договора.
На 09/07/2007 год. е открита сметката за превеждане на сумите по кредита и на
същата дата сметката е заверена със сумата 315 000 евро.
На
7/4/2009 год., на 23/4/2010 год., на 21/6/2011 год. страните по договора за
кредит са подписали Допълнителни споразумения, уреждащи облекчен ред за
погасяване на задълженията по договора за кредит.
На
24/10/2011 год. страните са подписали Допълнително споразумение за прекратяване
на действието на облекчено погасяване на кредита.
На
1/11/2011 год. страните са сключили Допълнително споразумение, с което са
променили лихвата по кредита, като са уговорили, че за период от 3 месеца,
кредитополучателят ще ползва облекчено погасяване на дълга с лихва от 2.79%, а
след изтичането на този срок лихвата ще се определя от базовия лихвен процент
на банката, намален с 0.09 пункта. Кредитополучателят се е задължил да заплаща
на банката такса за администриране на просрочен кредит.
На
21/3/2012 год. е подписано допълнително споразумение за облекчен период на
погасяване на кредита с лихва от 2.83%, след изтичането на който лихвата ще се определя
от базовия лихвен процент на банката, намален с 0.07 пункта.
На
15/5/2016 год. е връчена нотариална покана на лице, което се е задължило да я
предаде на Е.П.К.. В нотариалната покана Ю.Б. АД уведомява кредитополучателя,
че има неизпълнени задължения за сумата 543 288.63 евро, посочени по пера,
определя 7 дневен срок за доброволно погасяване на задълженията и уведомява
кредитополучателя, че ще предприеме действия за принудително събиране на цялото
задължение до крайния срок на погасяване.
С
влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 2895/2013 год., Софийски
Градски съд е отхвърлил установителен иск на Ю.Б. АД срещу Е.П.К., предявен по
реда на чл.422 от ГПК, за признаване на съществуването на задължение по договор
за кредит № HL 21787 от 26/06/2007г. за покупка на недвижим имот и
допълнителни споразумения към него от 23/04/2010г., 21/06/2011г., 24/10/2011г.,
1/11/2011г. и 21/03/2012г., за сумата 350 992.71 евро главница;
10 277.09 евро договорна лихва за периода 10/4/2012 год.-4/10/2012 год.;
852.87 евро такси, за които суми е имало издадена заповед за изпълнение по
гр.д. № 47105/2012 год. на СРС. Искът е бил отхвърлен, поради липса на
доказателства за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. При постановяване
на решението, съдът е разгледал възражение за нищожност, направено от ответника
и касаещо следните клаузи чл.3, ал.1, изр.1; чл. 3, ал.5; чл. 6, ал.3; чл.7,ал.2 и чл.12 от договора за кредит; чл.2, ал. 2; чл.3,
ал.1; чл.5, ал.1 и чл.6 от допълнително споразумение от 21/06/2011г.; чл.2, ал.2;
чл.4, ал.1; чл.6 и чл.7, ал.1 и 2 от допълнително споразумение от 1/11/2011г.; чл.2,
ал.2; чл. 3, ал.1; чл.5 и чл.6, ал.1 и 2 от допълнително споразумение от 21/03/2012г.,
като е намерил възражението неоснователно, а оспорените клаузи валидни.
С
решение от 19/5/2016 год., постановено по гр.д. № 12798/2013 год. на СГС, съдът
е признал, че клаузите на чл.3, ал.1, изр.1; чл. 3, ал.5; чл. 6, ал.3; чл.7,ал.2 и чл.12 от договора за кредит; чл.2, ал. 2; чл.3,
ал.1; чл.5, ал.1 и чл.6 от допълнително споразумение от 21/06/2011г.; чл.2, ал.2;
чл.4, ал.1; чл.6 и чл.7, ал.1 и 2 от допълнително споразумение от 1/11/2011г.; чл.2,
ал.2; чл. 3, ал.1; чл.5 и чл.6, ал.1 и 2 от допълнително споразумение от
21/03/2012г. са нищожни и е осъдил Ю.Б. АД да върне на Е.П.К. сумата 9049.14
евро, като платени без основание. Решението не е влязло в сила.
Вещото
лице по назначената счетоводна експертиза дава заключение, че размерът на дълга
по процесния договор за кредит към 18/8/2016 год. е 469 048.50 евро, от
които 330 464.77 евро главница; 20 527.94 евро просрочена главница;
117 102.33 евро просрочена лихва; 419.95 евро такси и 533.51 евро
имуществена застраховка. Обслужването на кредита било спряно от
кредитополучателя от 10/8/2012 год., като частично или пълно неиздължени вноски
кредитополучателят имал през месеците февруари, март и април 2010 год. Вещото
лице е констатирало, че от 1/10/2007 год. банката е започнала да повишава
базовия си лихвен процент по жилищни кредити в евро, като повишението е от
6.35% и достига 8.45% на 1/10/2011 год., след което спада до 8.20% на 10/9/2012
год. Така банката прилагала по-висок лихвен процент от първоначално уговорения
с договора за кредит. Вещото лице изчислява, че, ако банката е прилагала
първоначално уговорения от страните лихвен процент от 6%, то към 18/8/2016 год.
размерът на непогасената главница би бил 302 435.51 евро, от които
270 301.20 евро редовна главница и 32 134.31 евро просрочена
главница. В резултат от прилаганата от банката лихва, в посочените по-горе
размери, кредитополучателят заплатил в повече лихва от 4959.92 евро и по-малко
главница от 1117.62 евро.
Вещото
лице по втората счетоводна експертиза дава заключение, че, при прилагания от
банката увеличен размер на базовия лихвен процент, за периода 9/7/2007
год.-10/7/2012 год. ответникът е платил лихва в размер на 15 650.35 евро в
повече, отколкото би дължал, ако банката е прилагала лихвения процент, уговорен
в първоначалния договор. За периода 9/7/2007 год.-21/3/2012 год.
кредитополучателят дължал главница от 14 303.34 евро, а към 18/8/2016 год.
той дължал редовна главница от 39 701.74 евро. Вещото лице е констатирало,
че кредитополучателят е погасявал задължения за главница до 21/3/2012 год. и
погасявания на задължения за лихва до 10/7/2012 год. За периода от усвояване на
кредита до преустановяване на плащанията за главница, при прилагане на годишна
лихва, от 6%, както е уговорено от страните при сключването на договора, размерът на дължимата главница бил
21 085.88 евро, а реално заплатеният размер бил 6782.54 евро.
Горното
се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението на
счетоводните експертизи, приети от съда.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Безспорно
се доказа по делото, че между ищеца и ответника е сключен договор за предоставяне
на банков кредит за закупуване на жилище. В изпълнение на този договор банката е
предоставила на ответника определена парична сума, а ответникът се е задължил да
я върне. Получаването на главницата по банковия кредит се доказва от изслушаната
по делото счетоводна експертиза и от представеното по делото извлечение от
сметката на ответника, заверена със сумата по отпуснатия кредит. Не се доказва се
ответникът да е извършил плащания във връзка с погасяване на задължение си за
главница след 21/3/2012 год., а на 10/7/2012 год. той преустановил изцяло
изпълнението на договора.
При
това положение, съдът приема, че ответникът е неизправна страна по договора за
кредит.
Възражението
на ответника, че е заплащал в по-висок размер суми за възнаградителна лихва е
неоснователно. Това си възражение ответникът обосновава с нищожност на клаузи
от договора и допълнителните споразумения, определящи задължението му за
заплащане на възнаградителна лихва. Съдът е разгледал подробно направеното от
ответника възражение в доклада на делото, във връзка с възражението за
недопустимост на производството по делото. Така, съдът е приел, че с влязлото в
сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 2895/2013г. Софийски градски съд, със сила на пресъдено
нещо, в отношенията между страните по договора за кредит, е признато, че
клаузите на договора за кредит са валидни и са създали подлежащо на изпълнение
задължение за всяка една от страните по правоотношението. С цитираното решение
Софийски градски съд е разгледал направените от ответника възражения за нищожност
на клаузите от договора за кредит и допълнителните споразумения, касаещи
определянето на възнаградителната лихва, поради това, че същите са неравноправни
по смисъла на ЗЗП. Тези възражения са били приети за неоснователни. Въпреки, че
с решението по делото е отхвърлен установителен иск на банката срещу
кредитополучателя за съществуването на задълженията по договора за кредит (и
допълнителните споразумения), обективните предели на силата на пресъдено нещо
обхващат и признатата от съда валидност на договора. Това е така, защото съдът,
във връзка с направените възражения е разгледал и признал валидност на клаузите
на договора и мотивите на съда в тази му част касаят основния предмет на делото
и се обхващат от обективните предели на силата на пресъдено нещо. При това
положение и като зачита силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. №
2895/2013 год. на СГС, настоящият съд приема, че ответникът е дължал изпълнение
на задължението си по договора за кредит, така, както е било уговорено и
променено с допълнителните споразумения. Размерът на заплащаните от ответника
месечни вноски съответства на задължението му, съгласно неопроверганото
заключение на счетоводната експертиза. Ето защо направеното възражение за
изпълнение над дължимия размер е неоснователно.
При
неплащане на една или повече вноски в срок и съгласно чл.60 ал.2 от Закона за кредитните
институции (ЗКИ), банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В този
случай кредитополучателите дължат незабавно изпълнение на цялото задължение. Подобно
право на банката – да обяви кредита за предсрочно изискуем, е предвидено в самия
договор за кредит – чл.18 ал.1. Обстоятелства, обуславящи настъпване на правото
на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем са настъпили още през 2010
год., когато ответникът не е заплатил изцяло три поредни вноски по кредита. Банката
е уведомила ответника, че обявява договора за предсрочно изискуем с нотариална покана,
връчена редовно на кредитополучателя на 15/05/2016 год. – в този смисъл съдът
възприема направеното от банката изявление, че при неплащане на посочените в
поканата суми в 7 дневен срок от връчването, ще пристъпи към събиране на цялото
си вземане, каквото е то до края на срока на договора.
Размерът на претендираната
част от задължението на ответника към банката е доказан от заключение на счетоводната
експертиза. При установеното неплащане, съдът приема, че задължението съществува
до частичния размер, претендиран в исковата молба. Ето защо искът за заплащане на
главница следва да бъде изцяло уважен.
Страните
в настоящото производство спорят относно началната дата на предсрочната
изискуемост. С оглед предмета на настоящия иск, както и предвид факта, че
ищецът не претендира лихви – възнаградителни и за забава, съдът намира този
въпрос за ирелевантен към предмета на делото.
Неоснователно
е направеното възражение за прихващане. Това възражение е обосновано с нищожност
на клаузите, определящи възможност на банката да определя едностранно размера
на възнаградителната лихва и свързаното с това недължимо плащане на лихви в
по-висок размер и с нищожност на клаузи от допълнителните споразумения,
уреждащи начина на формиране на задължението на кредитополучателя. В доклада на
съда по настоящото дело, са изложени подробни съображения за неприемане за
разглеждане в настоящото производство, на възраженията на ответника за
нищожност на оспорените клаузи, тъй като това би имало за резултат поставяне под
въпрос на формираната сила на пресъдено нещо с решението по гр.д. 2895/2013г.
По делото е представено и съдебно решение по гр.д. № 12798/2013 год., което
противоречи на приетото със съдебното решение по гр.д. № 2895/2013 год. Същото
обаче не е влязло в сила и не обвързва настоящия съд. С оглед постановената
валидност на клаузите на договора за кредит (и допълнителните споразумения) с
влязло в сила съдебно решение, липсва основание да се приеме, че ответникът е
надплатил суми в изпълнение на договора. При това положение за него не
съществува вземане в претендирания размер.
По
изложените съображения, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По
отговорността за разноски: С оглед изхода на спора и на основание чл.78
ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 21 572.96 лева и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя на сумата от 100 лева, с оглед фактическата и правна сложност на
делото и разглеждането му в две съдебни заседания.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.П.К., ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес ***, офис 30 – адвокат К.К. да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.430 ал.1 от Търговския
закон сумата 270 000 евро, представляваща част от общо 315 700 евро,
главница по договор за кредит № HL 21787 от 26/06/2007г. за покупка на недвижим
имот и допълнителни споразумения към него от 23/04/2010г., 21/06/2011г.,
24/10/2011г., 1/11/2011г. и 21/03/2012г., а на основание чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК сумата 21 672.96 лева разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба
пред Софийски Апелативен съд.
Председател: