Р Е Ш
Е Н И Е
№ 13.06.2018г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА
гражданско дело № 1221 по описа за 2016г. и
като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл.109 от
ЗС.
Ищецът твърди, че притежава самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 00702.513.141.1.12, ведно с 1,888% идеални части от поземления
имот, в който е разположена сградата – 00702.513.141 по КККР на гр. Асеновград.
Ответникът притежава самостоятелен обект в същата сграда, който е с
идентификатор 00702.513.141.1.4, ведно с 2,31% идеални части от същия поземлен
имот. Без съгласието на ищеца и въпреки неговото противопоставяне, ответникът
ежедневно заема задната част на свободното дворно място от съсобствения
поземлен имот, като там разполага автомобили, чиято бройка варира, но най-често
са по три броя. Обичайно те заемат мястото пред гараж №10 (собственост на
съпругата на ответника) и №6, както и непосредствено до или в зелените площи.
Единият от автомобилите е без номера, паркиран е в непосредствена близост до
зелените площи, като в продължение на месеци местоположението му не е
променено. Останалите автомобили се сменят, като това е свързано с
осъществяваната от ответника търговска дейност за продажба и монтаж на
автокасетофони и централно заключване (алармени системи). Тази дейност е
свързана и с често и ежедневно вдигане на шум, който пречи на ищеца, чийто
апартамент е разположен непосредствено над гаражите, пред които са паркирани
автомобилите. Това разположение на последните създава непосредствена опасност
от проникване в жилището му, като освен това води и до невъзможност да се
използва и поддържа зелената площ, предвидена в дворното място. Дворното място
е обща част към сградата, която е етажна собственост. Не е извършено
разпределение на реалното ползване на същото и не е взето решение на общото
събрание за това. Въпреки това то се използва изключително от ответника чрез
разполагане върху него на движими вещи, а това създава пречки за ищеца да
използва притежавания от него апартамент и идеални части от дворното място. Ето
защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден да прекрати
неоснователните си действия, с които пречи на упражняване на правото на
собственост на ищеца, изразяващи се в паркиране на автомобили в западната част
на дворно място, представляващо ПИ 00702.513.141 по КККР на гр. Асеновград.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявения
иск. Твърди, че същият е недопустим, тъй като с него се заобикаля процедурата
по определяне начина на ползване на дворно място, в което се намира жилищна
сграда с гаражи, разпределена между 12 собственика. Признава, че е собственик
на гараж в сградата, разположена в процесния имот, както и че търговската
дейност, с която се занимава е „продажба и монтаж на автокасетофони и централно
заключване (алармени системи)“. Но оспорва всички останали твърдения, изложени
в исковата молба. Твърди, че в западната част на дворното място е паркирал само
един автомобил, но това се е случвало със съгласието на останалите
съсобственици, като е съобразил позиционирането му по такъв начин, че да не
пречи на никого. Останалите автомобили и през деня и през нощта се паркират от
другата страна на улицата и не влизат в имота. Освен това естеството на
работата му не е свързана с форсиране на двигателите на автомобилите, а с
електрониката им. Между паркирания в дворното място автомобил и терасата на
ищеца има около три метра, поради което той не създава опасност за сигурността
на жилището. Той не пречи на използването на зелената площ, а площадката върху
нея, описана в исковата молба, е направена от ищеца без съгласието на
останалите етажни собственици. Признава, че няма извършено разпределение на
реалното ползване на дворното място, но твърди, че предназначението му е за
паркиране на автомобили и то не е променено. Ето защо предявеният иск е
неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото
разноски.
След като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
Не е спорно между страните, че ищецът притежава правото на собственост
върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.513.141.1.12, ведно с 1,888% идеални части от поземления
имот, че ответникът притежава самостоятелен обект в същата сграда с
идентификатор 00702.513.141.1.4, ведно с 2,31% идеални части от същия поземлен
имот, като и че ответникът извършва търговска дейност за продажба и монтаж на автокасетофони и централно
заключване, алармени системи, като ателието му е разположено в гараж 1-2, който
е с лице откъм улица „Клокотница“. Не се спори също така, че дворното място е
обща част към сградата и че не е извършено разпределение на реалното ползване
на същото, тъй като липсва решение на общото събрание за това.
Свидетелите Бонев и Димитров имат непосредствени
впечатления от процесното дворното място, тъй като единият често посещава дома
на законния представител на ищцовото дружество, а другият – живее в него. Те
познават Д.Л. и често са го виждали да паркира автомобили в дворното място пред
намиращите се в него гаражи. От показанията на свидетелите Я. и Р. се
установява, че автомобилите, чийто престой се налага във връзка с извършваната
от ответника дейност, са паркирани на улицата. Само един автомобил, който е
собственост на Л., стои непрекъснато в двора. Същият се намира на разстояние от
три метра от терасата на апартамента, принадлежащ на ищеца.
При това положение съдът намира, че ответникът не провел
пълно и пряко доказване на фактите, посочени в исковата молба като основание на
предявения иск. Показанията на свидетелите Бонев и Димитров са твърде общи,
като те не посочват конкретни дати, брой автомобили, време на престой. Освен
това следва да се има предвид възможната тяхна заинтересуваност от изхода на
спора. Поради това не може да се приеме, ответникът е извършил противоправни
действия или бездействия, с които пречи на пълноценното упражняване на правото
на собственост на ищеца. Събраните по делото доказателства не подкрепят
твърденията, че от постоянно паркираният автомобил може да се проникне в
жилището на първия етаж и по този начин да се създаде някаква опасност, както и
че паркирането на автомобили пречи на свободното използване на дворното място и
зелените площи в него. Напротив от показанията на свидетелите се установи, че
свободно пространство почти липсва, тъй като е оформена пътека, която служи за
достъп на автомобилите до гаражите, а малката част, предназначена за отдих не е
засегната от паркирани от ответника автомобили. Дори да се приеме, че постоянно
стоящият автомобил на Л. (по отношение на който всички са категорични, че не
променя местоположението си и не е в движение) е разположен точно в тази част
от дворното място, то преместването му от там не е поискано. Ето защо предявеният
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на
ответника направените по делото разноски в размер на 1000 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от „СМДЛ – Медицел“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул.“Захари Стоянов“ №17,
представлявано от Златка Христева Димчева, против Д.Г.Л., ЕГН ********** *** за
прекратяване на неоснователните му действия, изразяващи се в паркиране на
автомобили в западната част на дворното място, представляващо ПИ с
идентификатор 00702.513.141.
ОСЪЖДА „СМДЛ – Медицел“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Асеновград, ул.“Захари Стоянов“ №17, представлявано от Златка
Христева Димчева, да заплати на Д.Г.Л., ЕГН ********** *** от 1000 лева (хиляда
лева), направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: