№ 440
гр. Пазарджик, 04.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на първи юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Съдия:Красимир Ст. Комсалов
СъдебниСНЕЖАНА К. ПИСКОВА
заседатели:ЕЛЕНА Г. ЧИФЧИЕВА
МАРИЯ В. Н.А
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
и прокурора С. Г. Я.
Сложи за разглеждане докладваното от Коста Ст. Стоянов Наказателно дело
от общ характер № 20255200200207 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Подсъдимият А. В. А., редовно призован се явява лично и с адв. Х. Б.,
редовно упълномощен.
Подсъдимият А. В. Я., редовно призован, се явява лично и с адв. И. Г.,
редовно упълномощен.
Подсъдимият В. Н. П., редовно призован, се явява лично и с адв. Ч. Ч.,
редовно упълномощен.
Частният обвинител – гр. ищец П. Х. П., редовно призован, се явява лично
и с адв. С. А., редовно упълномощена.
За ОП-ПАЗАРДЖИК се явява прокурор С. Я..
Явяват се свидетелите: И. Л. С., В. А. Т. - С., Д. С. С., Г. Д. А., В. Н. Я., Г. П.
К., всички редовно призовани.
По хода на делото:
АДВ. Б.: Дава ход на делото.
АДВ. Г.: Дава ход на делото.
АДВ. Ч.: Дава ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Дава ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА получена от РС- Пазарджик, Бюро съдимост, справка за
съдимост на П. Х. П. с отбелязани 9 бр. осъждания.
ДОКЛАДВА получена от Кметство Звъничево, характеристична справка за
лицето П. П..
Страните /поотделно/: Да се приемат.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото, справка за съдимост и
характеристична справка за лицето П. П..
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
СВИД. И. Л. С. – 50г, българин, български гражданин, живущ в с. З, женен,
неосъждан, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. На свидетеля се
разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НПК.
СВИД. В. А. Т. - С. – 48г., българка, българска гражданка, живущ в с. З,
омъжена, неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по
делото. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НПК.
СВИД. Д. С. С. – 56 г., българка, българска гражданка, живущ в с. З,
неомъжена, неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по
делото. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НПК.
СВИД. Г. Д. А. – 47 г., българин, български гражданин, живущ в с. З,
неженен, неосъждан, без родство и служебни отношения със страните по
делото. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. На
свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НПК.
СВИД. В. Н. Я. – 44 г, българин, български гражданин, живущ в с. З,
неженен, неосъждан, баща на А. Я.. Предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК. На свидетеля се разясниха правата му по чл.119
до чл. 122 вкл. от НПК.
СВИД. Я.: Желая да бъда свидетел. Обещавам да говоря истината.
СВИД. Г. П. К. – 58 г, българин, български гражданин, живущ в с. З, със
средно образование, неженен, неосъждан, без родство и служебни отношения
със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
от НК. На свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от
НПК.
Свидетелите напуснаха съдебната зала.
2
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Съдия, аз предлагам частният обвинител да
бъде разпитан заедно с вещите лица и д-р М., за да може самото вещо лице да
изслуша неговия разпит.
АДВ. А.: И аз се присъединявам към това искане.
АДВ. Б.: Ние се противопоставяме, тъй като считаме, че частния обвинител
следва да бъде разпитан първи.
АДВ. Ч.: Може да има някакво противоречие във връзка с разпита на
свидетелите.
АДВ. А.: Ще ги констатираме следващия път, защото вещото лице, по
принцип, трябва да присъства на разпита на всички свидетели.
Съдът счита, че за да се промени реда на разпит е необходимо съгласие на
страните. В този смисъл, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на представителя на държавното
обвинение, частния обвинител да бъде разпитан по-късно.
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ изслушване на частния обвинител П. Х. П..
Сне се самоличността на същия, както следва:
П. Х. П. - 47 г., от с. З, българин, български гражданин, със средно
образование, женен, осъждан, без родство и служебни отношения със
страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Обещавам да говоря истината. Аз бях леко
пийнал и отидох към бензиностанцията в с. З да се разкарам. Отидох до
входната врата там и някой от служителите, не помня кой беше, го питах какво
става, как в положението, защото се носиха слухове, че В. Я. е купил
бензиностанцията. Почнахме да си говорим, може и да съм повишил тон.
Нямам точен спомен, но аз така си говоря. Питах как е възможно един
общински съветник с 2000 лв. заплата, намира 300 000 лв. да купи тази
бензиностанция. Той се е подразнил, че аз питам тези работи. След като
поседях там 10 мин., отидох в ресторанта, срещу бензиностанцията. Седнах,
поръчах си. Г. беше на една маса, аз седнах срещу него. Донесоха ми едно
питие и мезе, в това време дойде В.. Викна ме настрани, почнахме да говорим
на по - висок тон. Той ме обиждаше, аз може и аз да съм го обидил нещо. Не
мога да кажа точно какво е. Спречкахме се. По едно време той ме бутна. И. ми
помогна, та станах, разбрани ни. Аз седнах пак на масата в ресторанта, правех
си мухабет с Г., пиех си и по едно време чувам как спира една кола, зад мен,
точно зад гърба ми, няма и два метра. Масата беше последната под навеса. От
колата слезе А. ме изпраска два пъти с нож в главата. При първия път като ме
удари, аз малко се замаях. Седях прав и не знаех какво се случва с мен. Втори
3
път ме удари, паднах назад и после някой неща си ги спомням, други не. След
това на камерите видях, кой как ме е ударил, че сина на В., отзад ходи, ходи и
ме удари един юмрук и паднах, след това неговия брат ме изрита в главата,
като бях паднал така на пейката. Дойдоха полицаи, жена ми, дъщеря ми и ме
закараха в бърза помощ. Това е. Всичко е защото попитах от къде са тези пари
на този общински съветник, да купува тези бензиностанции. Той започна да се
прави на интересен и като е станал един общински съветник, нещо много му е
пораснала работата. Не знам за какъв се мисли.
В. като дойде ме обиждаше. Подсъдимите, на камерите се вижда как кръжат
отстрани, от ляво, от дясно, единия ме удря, другия ме удря. Беше голяма
суматоха. След удара, може би 3-4 минути ми се въртеше главата. Седнах по
едно време. Отгоре все едно някой с топъл душ ме поливаше, а то е било
кръвта, която се е стичала. И да съм чул закани и обиди, не съм разбрал кой
точно ги е казал и какво. Бяха много викове, много обиди, но кой точно ги е
казал не знам. Не вярвам жена ми и дъщеря ми да са ме обиждали и
заплашвали. Щом са дошли да ме ръгат, това е най-малкия проблем, да ме
заплашват. Чух обиди и закани, но като съм бил в смътно съзнание, не знам
кой го в казал. Може и В. да го е казал, може сина му, само предполагам.
Бензиностанцията е на не повече от 50 метра от ресторанта. Аз седнах на
масата, последна на редицата, под навеса, на циментова площадка. Отгоре е
покрита с дървен навес. Околовръст има 40-50 метра паркинг, да спират
колите. Пазарчето е по-вдясно. Май имах едно патронче уиски с мен, като
отидох в ресторанта, после там си поръчах още едно питие и съм го изпил и
него. Бях седнал с гръб към пътя, на около 20 м. от шосето. Срещу мен беше Г.
А.. Ние си говорихме общи приказки с Г.. В., бързо дойде, сигурно са му се
обадили от бензиностанцията, че съм бил там. До сега не сме имали никакви
пререкания с него. Единствено за това, за което се поинтересувах, как и от
къде купува бензиностанцията. Той просто парадира с това. Купи и старите
гробища, засипа ги, отстрани направи ограда.
Нямам спомен да съм заставал пред колата му и да му преча да тръгне. Той
при самото слизане, ми вика: „Аз до кога ще се разправям с теб? Ти на какъв
се правиш ?“, обиди ме, какво ме нарече там „мърша“ ли, „боклук“ ли, нещо
такова. И. С. се намеси, когато В. ме бутна и аз паднах на земята. Тогава И.
дойде и го спря, да не става по-лошо. Помогна ми, станах и после пак се върна
навътре. Аз си седнах при Г.. На масата имаше нормални прибори за мезе,
вилица, порцеланова чаша, бутилка нямам спомен да е имало на масата. Ние
си седяхме с Г., В. се качи в джипа, направи ми впечатление, че джипа беше на
5-6 метра и го видях, че говори по телефона, но хич не ми е дошло на акъла, че
може да се обажда да дойдат тия другите. След 10 – 15 мин, идват и започват
играта – нападение, удари. Ако ги нямаше персонала, жена ми и детето,
можеше да не съм сред живите. Те дойдоха с една кола, аз чувам зад мен, че
спира кола. Обръщам се и гледам как А. слиза и започна да ме удря. Колата
беше на 2-3 метра от нашата маса. Те като слязоха от колата, нищо не казаха,
директно ме нападнаха. Не знам какво им е казал В. по телефона, може да е
4
преиграл. Не знам защо ме нападнаха така. Не сме имали разправии и
пререкания с тях. Специално за тази ситуация, не виждам причина, едно
питане от къде са му парите за тази бензиностанция, да е причината. С А.
преди години сме имали пререкания, с този който ми посегна, но тогава пак
всичко мина по етапен ред, платих си каквото трябва и всичко приключи. Той
ако търси възмездие за стари работи, аз не знам какво си мисли в главата. Това
беше преди 3-4 години, осъдиха ме на пробация. Сега, той ако има някакви
намерения да си връща, не знам. Не сме имали след това други дразги с А., с
нито един от подсъдимите не сме имали драги.
Съпругата ми и дъщеря ми, дойдоха в момента, в който ме удари. Чух ги и
си помислих, че сънувам, а те в същия момент са идвали. Жена ми е била при
самия удар. Аз не съм я виждал, защото ми е била в гръб и вече като ме удари
я чувах, че вика зад мен много силно „Ще го утрепете бе.“. Просто, като на
филм ми се случи цялата работа. После ми се чу гласа на дъщеря ми.
Предмета с който ме удари в главата А., не съм го видял, защото то се случи
в гръб. След това, той се е дръпнал назад. Аз, от порядъка на 3-4 мин. не знаех
къде се намирам. Не съм се обръщал да гледам. Не съм видял нещо да пада на
земята от него. На записа чувам, че жена ми казва „вземи го ножа, вземи го“ и
тогава той се навежда и го взима. Не можах да се отбраня. Как да се отбраня,
като съм в гръб. Не съм очаквал, че ще слезе от колата и ще ме удари с нож в
главата. В главата ме удари А. - вуйчото, в лицето ме удари сина на В., А. –
малкия, а В. ме изпраска отзад в главата, след като се бях свлякъл от пейката
долу на земята. Намира пролука и ме рита. От вторичните удари изпитах
болка. Не знам да съм падал върху прибори, стояха си на масата. Не знам
какво е станало после с тримата подсъдими. Стояха така отстрани. Дойде
полиция, линейка и аз тръгнах към болницата. Те къде са ходили след това, не
ги знам.
От подсъдимите, май че само А. беше с едни сини ръкавици. За останалите
не си спомням. Спомням си, че крясъците, но от тези крясъци, не мога да кажа
кой, какво е крещял и какво е казал, аз бях замаян. Викаше се още при самото
налитане. Обикаляха с думите „боклук“, „ще те смачкам“, но кой го е казал, не
знам. Мъжки гласове бяха. Разпознах гласа на жена ми, защото крещеше все
едно нея я бият.
Тримата подсъдими не помня дали останаха на място, докато дойдоха
полицаите. Мен ,лично, не са ме разпитвали там на място.
Не знам тази или предишната вечер, ходих в бензиностанцията при Н.. Аз
отидох, защото ние се познаваме с него, със сина му сме набори и сме
приятелски семейства и на майтап. Той ми каже някоя приказка на майтап, аз
му кажа някоя приказка на майтап. Същата вечер, като съм отишъл, ако е бил
Н. В., ми вика: „ Е, П., пийнал си, това, онова, еди какво си. Е сега ще взема
една лопата и щи ударя една лопата.“ Там вътре има лопата. Викам „Баче Н.,
не се занимавай с щуротии.“ Гледам го, че тръгва да взима лопатата и мислех,
че си прави майтап. Хванах я лопатата, е така я държах само, колкото да я
5
остави на място. В това време дойдоха А. и С., ама не знам това дали беше
тази вече. Ооо, това не беше тази вечер. Аз не мога да кажа, дали въпросната
вечер е бил А. В. на работа. Не мога да кажа дали тази вечер е бил на смяна
или предходната вечер е било. Аз съм ходил два пъти. А за тази вечер не съм
сигурен дали А. В. беше на работа. Може да е бил другия служител, има едно
момче от с. Мокрище. Аз не съм сигурен коя вечер е било, но А. като посегна
да взима лопатата, да се прави на интересен, аз го прегърнах и го спрях с
едната ръка, хванах лопатата. В това време идват Р. и С., казаха ми да го
оставя, забраха ме и си седнахме да си пием, там отсреща при Р.. Когато ходих
при И. Д., беше с цел да си викна такси, да дойде там на бензиностанцията.
Саморазправа с него не съм имал. Имаше дело, приключи, но при положение,
че В. ги кара да си измислят и да съчиняват, че аз съм отишъл да ограбя
бензиностанцията. Даже си измисли, че вечерта, когато ме удариха, аз съм
отишъл и съм му обрал къщата и съм взел злато. Колко му е да е натиснал
служителя и да каже, че аз съм отишъл да го ограбвам.
АДВ. Ч.: Упражнявали ли сте физическа саморазправа срещу И. Д.?
ПРОКУРОРЪТ: Г-н Съдия, възразявам, той по този начин може да се
уличи сам в престъпление.
АДВ. Ч.: Какво значи да се уличи? Ние говорим за една поредица, в която
ходи непрекъснато, в продължение на една седмица, в бензиностанцията и
създава проблеми. Кажете, имало ли е проблеми като сте ходили? Налагало ли
се е да се вика полиция?
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Полицаите дойдоха, разпитаха всички,
видяха, че няма нищо и го прекратиха. Два пъти го прекратяват.
АДВ. Ч.: На тази дата, да разбираме ли, че реално Вие нож не сте видели?
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: На тази дата нож не съм видял, бях в гръб.
Пътя е непосредствено на 5-6 метра от ресторанта. На място не съм отправял
закани и заплахи към тримата подсъдими. Дори не знаех, че ще дойдат. Преди
малкия А. да ме удари, не съм го заплашвал и нищо не съм му казвал, аз бях
неадекватен в момента. Не съм бил неадекватен, а от самия удар се чувствах
главозамаян. Не е под въздействието на алкохола. Аз съм си бил леко пийнал,
обаче съм си бил адекватен. Всичко си знам и си помня.
Тримата подсъдими дойдоха 15 – 20 мин, след спречкването с В. Я., може и
на 5-тата да са дошли, може и на 25-тата, знам ли. Те като спряха, аз се
обърнах и видях, че спря една кола. Всички тръгват към мен. Този от предната
седалка идва и почва да ме удря, същевременно и другите двама, и жена ми
идва, и И. идва. Без думи, само действия. Жена ми я чувах само, в последния
момент я видях. На камерата я видях, как седя на земята, а тя зад мен дърпа
другите, да не ме ритат, да не ме утрепат. И И., и Д., всички се опитваха да ги
спрат. Дъщеря ми не е участвала. Беше по-отстрани. Жена ми беше до мен,
дъщеря ми не мога да кажа да е дърпала някой. Аз съм изпил едно патронче
200 гр. и после в ресторанта си поръчах още едно уиски. Аз това патронче,
6
дето го пиех, го носих с една пластмасова чаша. В болницата, не мога да си
спомня дали са ми били упойка. Доктора каза, че 24 часа трябва да съм под
наблюдение, но аз си тръгнах с близките ми към с. З. Подписах и си тръгнах.
А.-вуйчото, ми беше в гръб при първия удар. Като ме удари, аз вече съм се
обърнал и го виждам, че е той, даже ръцете му бяха с кръв, при ръкавицата.
Видя ми се, че е с гумени, сини ръкавици. Това, което разказах сега, е това,
което лично съм възприел.
ПРОКУРОРЪТ: Констатирам противоречие. Той спомена в показанията
си, че не е видял падане на нож, но в протоколите за разпит в досъдебното
производство, говори, че е видял как е паднал ножа и подсъдимия А. А. се
навел и го е взел. Това е в Протокол от 31.03.24 г. и в Протокол от 03.04.24 г. ,
където пак говори за същото. Моля да се прочетат показанията на П., в
цитираните протоколи.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Съгласни сме да се прочетат показанията на
П..
На подсъдимите се разясни разпоредбата на чл.281, ал.7 от НПК.
ПОДС. А.: Давам съгласие.
ПОДС. Я.: Давам съгласие.
ПОДС. П.: Давам съгласие.
На основание чл. 281, ал.5 във вр. с ал. 1, т.1 от НПК с оглед констатираното
противоречие в показанията на частния обвинител П. П., съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА Протокол за разпит от 31.03.24 г. и Протокол за разпит от
03.04.24 г. на П. П., находящи се съответно на лист 24 и лист 63 от ДП.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Чух това, което прочетохте. Поддържам
прочетеното. Това не е противоречие, това са неща, които моята жена ми е
казала. Тя е видяла как той изпуска ножа и се навежда и го взима. Аз Ви казах,
че съм го видял как слиза от колата и усещам как ми нанася два удара с остър
предмет. Аз лично, не съм го видял, как изпуска ножа на земята и го взима
след това. Всичко стана за секунди. Всичко това, за ножа, ми е предадено от
съпругата ми и аз го приемам за истина. Не съм го видял лично, бях с гръб.
ПРОКУРОРЪТ: Понеже разпитът от 31.03.24 г. е приключил в 08:59 часа,
това е непосредствено след вечерта. Вие тогава сте казали, че виждате как А.
изпуска ножа на земята. Към този момент, сутринта в 8 часа, Вие гледали ли
сте някакъв запис или жена ви, ви е разказвала нещо?
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Жена ми всичко ми разказа, като на филм.
Цялата нощ си бях у нас и говорихме, кое как се е случило. Те всичко ми
преразказаха.
АДВ. Ч.: Имате ли роднински отношения с кмета на с. З?
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Майка ми и кмета на с. З, са първи
7
братовчеди.
Съдът ОБЯВИ почивка от 10 минути. Съдебното заседание продължи в
14:30 часа.
В залата беше въведен свидетеля И. С..
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. И. Л. С. със снета по-горе
самоличност:
СВИД. С.: Вечерта на 30 март, към 19:30 – 20:00 ч., си затварях
магазинчето за зеленчуци, което е до ресторанта. П. П. дойде от отсреща,
седна си с Г. А. в заведението и си правеха мухабет. Бяха само двамата. Както
си прибирах магазинчето, В. прекоси с джипа си и спря пред ресторанта.
Слезе от джипа и си размениха реплики с П. П.. Не ги чувах какво точно си
говорят. По едно време се доближиха един до друг и аха да се сбият. Минах
между двамата и има казах, че не е редно в моето заведение да стават
разправии. Единия пийнал, другия нали. П. си седна на масата, а В. се качи в
колата, а аз продължих да си прибирам. Мислех, че В. ще си тръгне, защото му
казах: „Трезвен си, това момче е пийнало, аз ще си го изпратя да си отива. Да
не стават скандали в заведението.“ След малко В. пак слезе от колата и пак
започнаха да се обиждат. Мен ме интересуваше да не стане проблем. Пак ги
разтървах, В. се качи пак в колата и аз мислех, че вече ще си тръгне. Пред
заведението спряха, с една кола, А. – сина на В., брат му, и тръгнаха да влизат
в груб на П.. Аз тръгнах натам, да не стават скандали, поле разбирам, че при
слизането, А. го е ударил, не знам с какво, и му е разцепил главата. Казах им
да си ходят. В същото време, дойде жена му на П.. Моята жена й се е обадила,
да дойдат да си го приберат. Щерка му дойде с нея. Те се развикаха, уплашиха
се. Разтървахме ги. Тримата си тръгнаха, а жена му на П. си извика линейка и
патрулка. Дойдоха полицаи, взеха ни показания, искаха записите от камерите
в ресторанта. Дадохме им ги. Това е. Аз не съм видял, когато А. е посегнал, аз
вървях към тях и после видях, че е ударен. Не съм видял с какво е ударен.
П. беше седнал на последната маса. Колата беше на 3-4 метра от нея.
Масите са под навес, на площадка, градинка се води, на нивото на тротоара. П.
беше с гръб към пътя. Г. А. беше срещу него. Бяха само двамата. Аз си
прибирах зеленчуците.
От колата, която спря зад П., слязоха тримата подсъдими. Имаше и малко
дете с тях. На Велчо детето, беше покай тях. Кой пръв се е отправил към П.,
не мога да кажа. Аз препречвах пътя на А. Я. и на В. П. и през това време А.
А. го е ударил с нещо. Като слязоха от колата нищо не казаха, направо слязоха
да си го бият. Не са викали, не са се заканвали. Стана суматоха след това.
Жената и дъщерята на П. дойдоха, след като го бяха ударили и като видяха, че
е ударен и има кръв, започнаха да се разправят. Не бяха там преди удара, може
би, точно по време на удара дойдоха. Аз съм бил в гръб. Не си спомням, то е
8
минало време.
ПРОКУРОРЪТ: Тъй като е минало време и свидетелят не си спомня добре,
моля да се прочетат показанията на свид. С..
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Съгласни сме да се прочетат показанията на
свид. С..
На подсъдимите се разясни разпоредбата на чл.281, ал.7 от НПК.
ПОДС. А.: Давам съгласие.
ПОДС. Я.: Давам съгласие.
ПОДС. П.: Давам съгласие.
На основание чл. 281, ал.5 във вр. с ал. 1, т.2 от НПК с оглед многократните
изявления на свидетеля, че не си спомня, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА Протокол за разпит от 31.03.2024 г. на свидетеля И. С., както и
Протокол за разпит пред съдия, находящи се съответно на лист 43 и на лист 44
от ДП.
СВИД.С.: Чух това, което прочетохте. Поддържам прочетеното и в двата
протокола за разпит. Минало е време. Аз не си спомням точно как са се
обиждали. Имаше някакви реплики между тях, при слизането на А. – малкия
от колата. Щом съм го казал, значи съм го чул.
Не си спомням Я. да е правил опит да си тръгва с личния си автомобил, а П.
да го е спирал, заставайки пред или зад джипа му. То бяха толкова бутаници,
толкова разправии.
АДВ. Ч.: От страна на П. П., към тримата подсъдими, имало ли е някакви
реплики, обиди?
СВИД. С.: Не, не е имало реплики, преди да го ударят.
АДВ. Б.: Вие споменахте няколко пъти, че сте били все на далеч, до
сергията и не сте чувал добре думите и обидите?
СВИД. С.: Първо имаше някакви реплики. После, като ги разтървавах и
съм бил по-близо, съм чул обидите явно. Не помня вече.
Към свидетеля не постъпиха други въпроси и същият беше освободен от
съдебната зала със съгласието на страните.
В залата беше въведен свидетеля В. Т. - С..
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. В. А. Т. - С. със снета по-горе
самоличност.
СВИД. Т. - С.: Беше в края на месец март. Бях си в кухнята на ресторанта и
колежката ме извика да изляза навън, защото въпросните господа са се
скарали и съпруга ми не може да ги разтърве. Когато излязох, видях П. П.,
паднал на земята. Съпругът ми го вдигна да седне на пейката. Помоли В. Я. да
9
си тръгне, но той остана. След това дойдоха тримата подсъдими, посегнаха на
П. П. и след това извикахме полиция. Явно си имаха някаква вражда. Те, без
да казват нищо, слязоха от колата и директно го нападнаха. Удариха го в
главата, бутаха го и ние между тях, не можем да ги разтървем. Синът на В. Я.
издебна и го удари един юмрук и той падна на пейката.
В началото, когато беше разправията между П. П. и В. Я., В. не си тръгна,
остана. Когато аз излязох не беше в колата, беше отвън. След като П. седна на
пейката, В. се качи в колата и аз предполагах, че ще си тръгне, говореше по
телефона. П. П. беше с гръб към главния път. Не мога да кажа точно колко
време след разправията между П. и Я., дойдоха тримата подсъдими. Може би
30 мин. Видях ги, като дойдоха. Бях отвън. Като слязоха нищо не казаха,
директно посегнаха. Пръв не мога да кажа кой е посегнал. Те слязоха и
направо го нападнаха в гръб. В гръб и от двете страни, т.е. от всички страни.
Вуйчо му на В. Я. го нападна в гръб, а другите двама - в лице. В цялата
суматоха и в бутането, не съм видяла как точно и с какво вуйчото на В. е
нападнал П.. Само чух, че съпругата на П. П. казва: “А.е, ти с нож ли го
удари?“ и после викаше: „Вижте го, взима го.“ Аз не съм видяла, защото съм
била с гръб. Аз се обадих на жената на П., още преди да дойде В. Я.. Извиках я
да дойде, защото П. не беше в трезво състояние, да го прибере. Тя и дъщеря
му се появиха точно, когато спираха момчетата с колите, точно тогава се
появиха и те. Имам предвид тримата подсъдими. В един и същи момент беше.
П. П. беше ударен в лицето от сина му на Вссил, не си спомням да е ритан.
На П. му идваше от всички страни, не можеше да се защити. На масата беше
само Г. А., нямаше друг. Нямаше счупени чинии по масата, нямаше такива
неща.
С ръкавици беше сина на В. Я.. Други не съм забелязала, направи ми
впечатление само той.
АДВ. Ч.: Вие роднини ли сте с пострадалия П. П. или не?
СВИД. Т. - С.: Не, не сме роднини.
АДВ. Ч.: По друго дело сте заявявали, че сте роднини. Баща ви е братовчед
с майка му.
СВИД. Т. - С.: Да, някакви далечни роднини сме.
АДВ. Ч.: Бихте ли ни разяснили, какви бяха тези ръкавици?
СВИД. Т. - С.: Ръкавиците бяха сини, еднократни ръкавици.
АДВ. Ч.: Вие видяхте ли всички тези удари?
СВИД. Т. - С.: Удара от страна на А. Я. го видях, удара на А. В. не го видях,
защото бях с гръб. Чух само жената на П. да казва: „А.е, ти с нож ли го
удари?“. Излязох в момента на разправията с В. Я.. Караха се нещо, явно стари
вражди. Не ме интересуваше за какво се карат, исках само трезвия да си
тръгне и да се приключи всичко. Като аз излязох, П. П. беше на земята. После
продължиха да се разправят.
10
АДВ. Б.: Видяхте ли П. П. да е наранен по някакъв начин?
СВИД. Т. - С.: След това, да. От главата му течеше кръв. Жена му дойде с
дъщеря им, в момента, в който спираха с колата тримата подсъдими. Може би
е била някъде от страни. Двете бяха заедно. Те не се намесваха с обиди и
псувни. Нямаше комуникация между двете жени и нападателите, единствено
това, че жена му на П. пита с какво го удари, беше като въпрос. И каза: „
Вижте, вижте, прибира си го.“. Полицаите свалиха записа от камерите, от моя
телефон. Полицаите ми дадоха зарядно, защото ми беше паднала батерията.
Записа го гледах в момента, в който ми се включи телефона. С полицаите го
гледах записа.
Към свидетеля не постъпиха други въпроси и същият беше освободен от
съдебната зала със съгласието на страните.
В залата беше въведен свидетеля Д. С. С..
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. Д. С. С. със снета по-горе
самоличност:
СВИД. С.: Г. А. беше в заведението, в което работя като сервитьорка. Той е
клиент. Ние приключвахме, събирахме покривки, когато П. П. дойде с чаша с
алкохол и седна при Г.. Говориха си. Шефа ми прибираше магазина и
трябваше да затворим. Дойде В. Я., отиде при П. и му каза, че му забранява да
ходи в бензиностанцията. Това чух. Започнаха да се разправят. После не помня
кой посегна първи, мисля, че В. Я.. Удари го, на самата маса, след което отиде
към колата си. С него беше Г. К.. П. отиде по него, В. го удари и го бутна на
земята. Колата му беше точно срещу входа на ресторанта. И., шефа ми, им
каза да се прибират, да не се разправят в заведението. В. се качи заедно с К. в
колата си, говореше по телефона сигурно 10 мин. Ние помислихме, че ще си
тръгва. Преди да се качат в колата, аз извиках В., шефката, тя беше в кухнята.
Аз я извиках, че се бият и се карат. Тя се обади на съпругата на П. П., да дойде.
После В. пак излезе от джипа. До масата, на която седеше П. П., спря една
кола. От нея слязоха тримата присъстващи тук и нападнаха П.. В същото това
време дойдоха съпругата му и дъщеря му. А. В. го удря в тила, синът му го
бута, пада на пейката. На П. му беше ударена главата, течеше много кръв.
Жената и дъщерята на П. извикаха полиция и бърза помощ. Останалите
отидоха отсреща в бензиностанцията, която е собственост на В. Я.. Ние
останахме в ресторанта, давахме показания.
В началото, когато дойде В. Я., видях как удари и бутна П.. А. В. го удари
отзад в тила, а А. Я., го удари с юмрук в главата и той падна на масата.
Ритници не съм видяла.
Тримата подсъдими дойдоха 10 – 15 мин. след разправията между П. и В..
В. явно ги е извикал по телефона. Спря да говори и изчакваше, явно знаеше,
че ще дойдат. Като дойдоха, слезе. Присъстващите тук, дойдоха като на кино
и тримата слязоха заедно. Едното момче беше с ръкавици, сина на В. Я..
11
Ръкавиците не помня какви бяха. Не са се заканвали, не са обиждали,
започнаха директно, без да кажат нищо. Колата спря на 2-3 метра от масата, а
П. беше с гръб към шосето. Масата е под навеса на ресторанта. П. не можа да
се защити. Бяха един, срещу трима. И. помагаше да ги разтърве. Жената на П.
викаше: „А.е, уби го“, може би като е видяла кръвта. Когато малкия А., удари
П., П. беше прав и после падна на пейката. Нямаше прибори по масата. Ние
прибрахме всичко. Аз съм сервитьорка и съм сигурна, че нямаше нищо,
всичко бяхме прибрали. Нямаше нищо счупено, П. дойде с пластмасова чаша.
Имаше и пластмасово шише, мисля, че беше Пепси Кола.
ПРОКУРОРЪТ: Констатирам едно противоречие с досъдебното
производство. Сега свидетелката казва, че са го нападнали без да викат и
псуват, докато по време на разпита е казала, че те са слезли от колата, крещели
са, заканвали са се. Също сега заяви, че само единия е бил с ръкавици, а тогава
е казала, че и тримата са били с ръкавици. Моля да се прочетат показанията на
свидетелката при първия проведен разпит.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Съгласни сме да се прочетат показанията на
свид. С..
На подсъдимите се разясни разпоредбата на чл.281, ал.7 от НПК.
ПОДС. А.: Давам съгласие.
ПОДС. Я.: Давам съгласие.
ПОДС. П.: Давам съгласие.
На основание чл. 281, ал.5 във вр. с ал. 1, т.1 от НПК, с оглед
констатираните противоречия, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА протокол за разпит от 01.04.2024 г. на свид. С., находящ се на
лист 39 от ДП.
СВИД. С.: Чух това, което прочетохте. Поддържам изцяло прочетеното.
Караха се, така е. За да съм казала, че са се псували, съм го чула. Все пак е
минало година и половина от тогава. Поддържам, че само малкия А. беше с
ръкавици.
Към свидетеля не постъпиха други въпроси и същият беше освободен от
съдебната зала със съгласието на страните.
В залата беше въведен свидетеля Г. Д. А..
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. Г. Д. А. със снета по-горе
самоличност:
СВИД. А.: П. дойде в заведението и седна при мен. Аз бях бая пийнал.
Правихме мухабет и дойде В.. Отидоха да се разправят настрани, не съм ги
следил. Караха ли се, не знам. После П. дойде при мен на масата и после с
една кола дойдоха А. и другите двама. Викаха, караха се, не помня точно
12
какво си казаха. Като дойдоха, А. го удари с нещо по главата, потече му кръв.
С желязо ли, с какво ли, не знам. Аз като видях, това нещо, станах и си
тръгнах. Аз желязо не съм видял, но нещо ми лъсна такова, като желязо. Като
видях, че става бой си тръгнах. Бях пийнал горе, долу половин кило водка. Не
си спомням всичко, мина доста време.
ПРОКУРОРЪТ: Свидетелят няколко пъти заяви, че не си спомня. Моля да
се прочетат показанията му.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Съгласни сме да се прочетат показанията на
свид. А..
На подсъдимите се разясни разпоредбата на чл.281, ал.7 от НПК.
ПОДС. А.: Давам съгласие.
ПОДС. Я.: Давам съгласие.
ПОДС. П.: Давам съгласие.
На основание чл. 281, ал.5 във вр. с ал. 1, т.2 от НПК с оглед многократните
изявления на свидетеля, че не си спомня, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА протокол за разпит от 02.04.2024 г. на свидетеля Г. А., находящ
се на лист 62 от ДП.
СВИД. А.: Чух това, което прочетохте. Поддържам прочетеното.
Към свидетеля не постъпиха други въпроси и същият беше освободен от
съдебната зала със съгласието на страните.
В залата беше въведен свидетеля В. Н. Я..
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. В. Н. Я. със снета по-горе
самоличност:
СВИД. Я.: На 30.03.24 г. след обиколка, която направих из околните села,
да видя как са горивата по бензиностанциите, към 19:00 ч. спрях пред
бензиностанцията в с. З, която е моя, да видя как са нещата, как е служителя
А. В.. Той беше много притеснен и уплашен и го попитах какъв е проблема.
Той каза: „ Шефе, аз не мога да работя повече. Днес дойде П. П., влезе в
бензиностанцията и ме нападна.“. Попитах го, да не би да имат някакъв
конфликт двамата, той отрече. Каза: “П. 3 дни пие отсреща на пазарчето, а аз
се бях заключил вътре. Страх ме е да работя.“.
Аз си тръгнах. За да изляза от бензиностанцията, трябва да изляза на
главния път и да обърна, да се прибирам. Като излязох, видях П. П.. Беше
седнал на първата маса от към шосето. Там беше и И. С., прибираше си
плодовете. Попитах го какъв е проблема и защо притеснява персонала ми. Той
започна да ме псува, заплашваше, че ще ме заколи, ще ме утрепе. Наричаше
ме мангал. Питаше как така ще купувам тази бензиностанция, че той е човека
там. Аз се дръпнах назад, дойде И. между нас двамата, защото П. беше
13
тръгнал да ме удря. Аз вдигнах ръце нагоре, подпрях го и се дръпнах
настрани. Той продължи да ме заплашва, застана зад джипа, не ми
позволяваше да потегля. Продължи да ме заплашва, че ще бъда приключен
тази вечер, че ще бъда унищожен.
След това дойдоха моите роднини, които най - вероятно са минавали от там
в този момент и са видели той как ме заплашва. Получи се един скандал. Беше
напсувал сина ми на майка. Заплашвал е и него. Аз бях в колата и тъкмо като
тръгнах да слизам, видях, че става скандал между моите хора и П.. Той ги
предизвикваше и вуйчо ми - А. В. А., го удари един шамар по главата, това
видях. Кръв не съм видял, нито други удари.
След първоначалната разправия между мен и П., влязох в колата си и бях
тръгнал да набирам телефон 112, за да подам сигнал, но след това набрах брат
ми В. П., обаче докато го набирах, те тримата вече бяха дошли. Аз и не можах
да се чуя с брат ми. Като видях, че идват, слязох от колата. Аз тръгнах да
звъня на брат ми, защото г-н П. беше застанал зад колата и не ми позволяваше
да тръгна. Звъннах на брат ми, за да дойде да го дръпне от колата, защото И.
С. не можеше да го дръпне от колата.
П. П. си беше на масата. След това видях, че дойде жена му с дъщеря им.
Беше с гръб към улицата. Моите хора, като дойдоха, го питаха защо отива там,
защо псува, напада и прави тия скандали, но той беше започнал да ги
заплашва всичките. Започна да псува сина ми и най-вероятно на него не му
издържаха нервите и го удари. Не мога да кажа как точно го удари сина ми, не
съм обърнал внимание. Бях там, но през това време съм разговарял с жената
на г-н П.. Той беше прав, когато те дойдоха и говореше на висок тон. Преди
това се опитваше да ме удари, налиташе ми на бой. Не съм видял да се опитва
да удря някой от тримата подсъдими. Когато моите хора дойдоха, аз тъкмо
отивах към масата, да го питам защо прави тези работи, защо постоянно
напада персонала там, не съм бил в колата.
АДВ. А.: А. с какво удари П.?
АДВ. Ч.: Възразявам, г-н Съдия, той каза, че не е видял как го е ударил.
Каза, че е разбрал, че е ударен.
СВИД. Я.: Не съм видял как го е ударил. Бях видял, че П. П. беше прав и се
заяждаше, постоянно псуваше и ругаеше. След удара, мисля, че падна, не си
спомням точно. В. не съм видял да го е удрял по време на този скандал. Вуйчо
ми не беше с ръкавици, не държеше нищо, не съм видял да държи предмет.
Видях, че вуйчо замахна веднъж, не съм видял предмет.
Сина ми е бил с ръкавици. Той имаше рожден ден на същия ден. В
механата, ние чакахме 60 човека гости. Той в това време готви в тази механа.
Другите двама нямаха ръкавици. Синът ми е готвил, затова е бил с ръкавици.
Не мога да кажа от къде са разбрали, те тримата. Просто видях, че
пристигнаха.
На масата с П. беше Г. А.. С мен беше Г. К.. Той е свидетел на всички
14
действия, беше с мен през цялото време. С роднините ми беше и 10 годишния
ми племенник. Чувах постоянно нападки от П.. Каза, че ще ни заличи
всичките и каза, че от тази вечер аз съм приключил. Аз даже като стана
конфликта, казах на жена му да си го прибере, че е пиян. Двама от
служителите ми напуснаха заради него, защото ходи в бензиностанцията, да ги
тормози. В началото на инцидента, жената на П. не беше там. Тя дойде 2-3
мин. след моите роднини. Не можах да видя дали има кръв по П.. Той си
ходеше свободно, придвижваше се. След инцидента ние отидохме на
бензиностанцията. Тогава дойдоха полицаите и писахме обяснения. Отидохме
към механата, видяхме, че беше дошла линейка и пак отидохме на
бензиностанцията.
АДВ. Ч.: Казахте, че и друг път е имало нападение срещу служители. Кога и
спрямо кой друг служител е упражнявал насилие П.?
СВИД. Я.: Той започна от 28-ми Март, беше влязъл с взлом в
бензиностанцията. Там пише, на входната врата, че е строго забранено
влизането на външни лица. Беше придърпал служителя да го бие. Момчето е
от с. Мокрище, в момента не мога да кажа как се казва. Спрямо него беше
упражнил физическо насилие. Има разследване по случая. А. го е душил.
Хванал го е за гушата и го е стиснал. А. се е освободил, благодарение на други
двама души, които са дошли и са му помогнали.
Преди да дойдат, сина ми, вуйчо ми и племенника и брат ми, са били в
механата и са ме чакали. Ние се подготвяхме за рождения ден. С тези
ръкавици, сина ми е пекъл мръвките и така е тръгнал. От механата, където
празнувахме рождения ден до ресторанта са около 400-500 м.
ПРОКУРОРЪТ: Вашият син, как точно удави П. П.?
СВИД. Я.: Не съм видял, г-н Прокурор.
ПРОКУРОРЪТ: Констатирах противоречие в днешните показания на
свидетеля и протокола за разпит. Днес той каза, че не е видял как сина му е
ударил П., а при разпита е заявил, че го е ударил с юмрук.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Съгласни сме да се прочетат показанията на
свидетеля В. Я..
На подсъдимите се разясни разпоредбата на чл.281, ал.7 от НПК.
ПОДС. А.: Давам съгласие.
ПОДС. Я.: Давам съгласие.
ПОДС. П.: Давам съгласие.
На основание чл. 281, ал.5 във вр. с ал. 1, т.1 от НПК с оглед констатираното
противоречие, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА протокол за разпит от 31.03.2024 г. на свидетеля В. Я., находящ
се на лист 34 от ДП.
15
СВИД. Я.: Чух това, което прочетохте. Поддържам прочетеното.
Към свидетеля не постъпиха други въпроси и същият беше освободен от
съдебната зала със съгласието на страните.
В залата беше въведен свидетеля Г. П. К..
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. Г. П. К. със снета по-горе
самоличност:
СВИД. К.: Отивам да си пазарувам от магазина и видях В.. Каза, че иска да
почерпи за рождения ден на сина си. Разходихме се с колата, докато станат
готови с приготовленията. Обикаляхме малко и на връщане минахме през
бензиностанцията. Там работника се оплака, че П. П. е ходил през нощта и
после през деня, да ги притеснява. После тръгнахме към тях и при тръгването
видяхме, че П. П. е в заведението и В. вика, чакай да му кажа да не се
занимава с хората ми, работника се е наплашил, седи вътре и не смее да
излезе, и спряхме. В. отиде при него. П. започна да го обижда, да го псува.
Сдърпаха се и В. вика, не искам да се занимавам. През това време И. дойде,
дръпна П. назад, застана по средата да не стане беля и вика: „Аз съм се обадил
на жена му, да го забере.“ П. обиждаше през цялото време. Ние искахме да си
тръгнем, но П. заставаше отпред, отзад на колата и не ни позволяваше. И. го
дърпаше. После дойдоха В., малкия беше с него и другите двама, който са тук
в момента /сочи подсъдимите/. П. псуваше подсъдимите на майка, обиждаше
ги. Не помня точно какво им е казвал. Дойде жена му на П. и каза да спре.
През това време са го ударили. Аз бях към колата, не съм видял удара. Видях,
че П. се е изправил. Имаше кръв на шията. Минало е доста време, някои неща
ги помня, но подробности не си спомням.
АДВ. Г.: Свидетеля каза, че е минало много време и не помни. Моля да се
прочетат показанията му.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Съгласни сме да се прочетат показанията на
свид. К..
На подсъдимите се разясни разпоредбата на чл.281, ал.7 от НПК.
ПОДС. А.: Давам съгласие.
ПОДС. Я.: Давам съгласие.
ПОДС. П.: Давам съгласие.
На основание чл. 281, ал.5 във вр. с ал. 1, т.2 от НПК с оглед многократните
изявления на свидетеля, че не си спомня, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА протокол за разпит от 02.04.2024 г. на свид. К., находящ се на
лист 40 от ДП.
СВИД. К.: Чух това, което прочетохте. Поддържам прочетеното.
Към свидетеля не постъпиха други въпроси и същият беше освободен от
16
съдебната зала със съгласието на страните.
За изслушване заключението на вещите лица, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 23.09.25 г. от 13:30 часа, за която
дата и час страните уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16:20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
17