Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.11.2021
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На четиринадесети
октомври две
хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 2607 по описа за 2020 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ХVІІІ-та” вр.
гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Р.С.В., с
ЕГН ********** – лично като ипотекарен съдлъжник и в качеството й на ЕТ „Е.- Р.В.“,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, като
кредитополучател, и С.С.В., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, като ипотекарен съдлъжник, с която
претендират да бъде осъдено „Л.“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** да им заплати солидарно сумата от 11 236.82 лв. (единадесет хиляди
двеста тридесет и шест лева и осемдесет и две стотинки), като платена
без основание по нищожен договор за потребителски ипотечен кредит от
20.06.2019г., представляваща
разликата между реално предоставената по договора сума от 13 901.18лв.
(тринадесет хиляди деветстотин и един лева и осемнадесет стотинки) и върнатата
от ищците сума в общ размер на 25138 лева,
или в условието на евентуалност да я заплати изцяло на Р.С.В..
В
исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Р.С.В. се свързала с ответното
дружество, което се рекламирало като финансова институция предлагаща кредити на
физически лица срещу ипотека. Като условие да й отпусне заема обаче,
дружеството изискало тя да регистрира търговско дружество или
ЕТ, тъй като условията на кредити за търговци са по-изгодни. Р.С.В. се регистрирала като
***
„****-
Р.В.“, на 20.06.2019г. и на 26.06.2019г. бил сключен договора за заем, наименуван
Договор за Бизнес кредит №****., съгласно
който дружеството ответник следвало да предостави на ищеца - ЕТ заем в размер
на 7 700 евро. (седем хиляди и седемстотин евро), равняващи се на 15 059.89лв,
от които реално са предоставени 13 901.18 лева
равняващи се на 7 107.56 евро, от които преведени по
банковата сметка на Р.В. на 27.06.2019г. - 1 300.00лв и на 28.06.2019г. - 12 601.18лв. Останалите
суми са удържани от ответното дружество за такси.
За обезпечение на кредита била учредена договорна ипотека върху имот
собствен на Р.С.В. и другия ищец С.С.В., който поел и задължение да отговаря солидарно за
задължението.
Практиката на ответника била посочен от него адв.
*********
като пълномощник да регистрира кредитоискателите като
еднолични търговци. Целта била да се заобиколят нормите на Закона за защита на потребителя, Закона
за кредитите на недвижими имоти на потребителите и Закона за потребителския кредит. Заемът бил предоставен по банковата
сметка на физическото лице и е връщан от физическото лице Р.В.. До настоящия момент, ЕТ никога не е извършвал никаква търговска дейност и не е регистриран в ****. Налице е
привидна търговска сделка, респ. привидност на сключения потребителски договор
за заем като търговски такъв. Върнатата сума от 25138 лв, е почти двойно по-голяма
от реално предоставената на заемополучателя 13 901.18лв. Сумите за такси, лихви и неустойки
надхвърлят размера на предоставената заемна сума в пъти.
Кумулативното налагане на санкция едновременно под
формата на законна лихва и мораторна неустойка за забава за неизпълнение на
едно и също парично задължение е
недопустимо. Твърди се, че договор за бизнес кредит клиентски №**** е нищожен поради
накърняване принципите на морала и добрите нрави, предвид клаузите на т.2.1. (b) (i),
т.2.1. (b) (iii), т.2.2. (b) (i), т.2.2. (ii), т.2.2. (d),
т.2.2. (е), т.2.3. (а), т.2.3. (b) (i), т.2.3. (ii
) (), т.2.3.
(b) (iii),
т.2.3. (b) (iv), т.2.3. (с), т.2.3. (d), т.2.3. (е), т.2.3. (f), т.2.3. (g),
т.2.3. (h), т.2.3. (i), т.2.4. (е), т.2.4. (g), т.4.1. (i), т.4.1. (с),
т.4.1. (е), т.4.1. (f), т.4.1. (g), т.4.1. (к), т.4.1. (1), т.4.1. (е), т.4.1.
(р), т.4.1. (q), т.4.1. (г), т.4.1. (s), т.4.1. (t), В случая
налице са насрещни престации по договора за заем, за които може категорично да
се приеме, че са в драстично нарушение на принципа на
справедливост и добросъвестност. Налице е неравновесие на поетите от страните
насрещни престации, същите са неадекватни и водят само до несправедливо
обогатяване на ответното дружество за сметка на ищците. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
редовно уведомения ответник, с която оспорва иска. Сочи, че цялата уговорена сума по кредита от 7 700 (седем
хиляди и седемстотин евро), представляващи 15 059.89 (петнадесет хиляди петдесет и девет лева и
осемдесет и девет стотинки) е отпусната на части - сумата от 1257.12 (хиляда двеста петдесет и седем евро и дванадесет
евро цента) представляващи 2 458.71 (две хиляди четиристотин петдесет и осем лева и седемдесет и една стотинки) е усвоена целево като от нея 1 020.71 (хиляда и двадесет лева и
седемдесет и една стотинки), представляващи 521.88 (петстотин двадесет и едно
евро и осемдесет и осем евро цента) са използвани за административни и
юридически разходи, вкл. нотариалани такси. Сумата от
138 (сто тридесет и осем
лева), представляващи 70.56 (седемдесет
евро и петдесет и шест евро цента) е преведена по сметка на лицензиран оценител „******“ ** за извършване на експертна
оценка на имуществото, предмет на
обезпечението по Договора за заем. Сумата от 664.68
(шестстотин шестдесет и четири евро и шестдесет и осем евро цента),
представляващи 1 300 (хиляда и триста лева) са преведени като предварително
усвояване по посочена от Заемополучателя сметка. Останалата
част от заема до размера EUR
7 700 (седем хиляди и седемстотин евро), които след изваждане на
вече отпуснатите по-горе суми възлизат на
6 442.88 (шест хиляди шестстотин четиридесет и евро и осемдесет и осем евро
цента), представляващи 12
601.18 (дванадесет хиляди шестстотин и един лева и осемнадесет стотинки) са
преведени по посочена от Заемополучателя банкова сметка. *** - Искане за Бизнес кредит от *** г., Договор за заем, Искане за погасяване от 30.01.2020г., както и
Удостоверение №***** г., е видно, че
страните са желали и са сключили именно договор за заем - бизнес кредит. В
титулната част на Договора за заем е посочено, че е бизнес с оглед качеството
на страните и целите, за които ще се използват средствата, а именно за
оборотни. Това е посочено изрично и в чл. 2.1., б. (б ), т. (i) от Договора, съгласно който страните се съгласяват
целта на отпуснатия заем е да бъде използван за оборотни средства. Р.С.В.,
регистрирайки се като едноличен търговец и кандидатствайки за заем като такъв е
имала за цел при проверка в Централния кредитен регистър по ЕИК, да избегне
задълженията си на физическото лице, каквито са били налице според нея и биха
били видими при справка по ЕГН. Едноличният търговец е получил по-добри условия
с оглед добрата си кредитна история. Заемополучателят
посочва по коя банкова сметка ***. В случая физическото лице отговаря с цялото
си имущество за задълженията на Едноличния търговец и до посочената банкова
сметка ***, в качеството си на Заемополучател по Договора за заем. Счита, че е ирелевантно кой е бил пълномощник на ищцата при регистрацията
й като **** не е страна в техните отношения и за него е било
меродавно единствено правилната легитимация на страните и съществуването на
тези субекти в правния мир.
При привидната сделка
насрещната страна на сделката изрично е уведомена, че със сделката не се желаят
тези правни последици, а чрез нея само се прикрива истинската сделка. В случая
страните са желали настъпването на правните последици на търговската сделка, а
именно отпускането на бизнес кредит. **** предлага на
своите клиенти и потребителски кредити, като Р.С.В. е имала възможността да
избере именно потребителски кредит с клаузи и разпоредби, отговарящи на
законовата регламентация по ЗПК и ЗКНИП в зависимост от търсените от него
условия, но ищецът е избрал да кандидатства за предлагания от финансовата
институция Бизнес кредит. Договорът за
заем, сключен между страните, е с нотариална заверка на подписите и
съдържанието. Страните по договора са имали възможност да обмислят добре дали
да сключат сделка с такива параметри, при което потвърждаването на така
сключената сделка през нотариуса още веднъж затвърждава наличието на воля за
сключване именно на търговска сделка. В настоящия случай не са въведени от
ищците твърдения за съществуването на обратно писмо или на начало на писмено
доказателство, които да навеждат на мисълта, че симулация би могла да
съществува.
Договорът за Заем Бизнес Кредит №****. представлява
търговска сделка и към него следва да се прилагат разпоредбите на ТЗ.
Неоснователни и неотносими към настоящия спор са направените възражения, които
се основават на разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗКНИП. Същите се прилагат, когато
страна по заемното правоотношение е „потребител“ по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. В настоящия случай договорът е сключен между двама търговци. Със
сключването на настоящия договор страните са се съгласили да се отпусне
определена парична сума в заем срещу заплащането на възнаградителна лихва в
размер на 27% (двадесет и седем на сто), изчислявана на годишна база върху
усвоената и непогасена част от главницата. Възнаградителната
лихва представлява възнаграждението, което *****, като
финансова институция, която по занятие отпуска заеми, получава като насрещна
престация срещу отпускането на конкретния заем. Тя представлява и печалбата,
която търговското дружество реализира от рисковата дейност, която извършва.
Съгласно чл. 240, ал. 2 вр. чл. ЗЗД и принципа на свободата на договаряне,
стопанските субекти могат свободно да определят цената (в случая
възнаградителната лихва), срещу която да предоставят предлаганата от тях
услуга. Съгласно чл. 2.3. б. (с) от Договора, неустойка за забава се начислява
само върху непогасената част от главницата на база изминали дни. Същата започва
да се начислява от деня, следващ падежа на съответното задължение, до
окончателното плащане на всички задължения по заема. Неустойка не се начислява
и върху вече начислената неустойка и върху начислените такси и разноски. Не се
начислява едновременно законна лихва и неустойка за забава. По заемното правоотношение
има начислявана само и единствено неустойка за забава с параметри, предвидени в
Договора. Няма начислявана законна лихва или друг вид мораторна лихва върху
същото парично задължение. Размерът на
неустойката, уговорена между страните обезпечава изпълнението, обезщетява
вредите от неизпълнението и служи като имуществена санкция за
недобросъвестността на длъжника. Уговорената неустойка за забава се намира в
една разпоредба с клаузи, които са изцяло в полза на Заемополучателя - чл. 2.3
от Договора. Уговорената неустойка по б. (с) и (d) следва да се
тълкува във връзка с постигнатите уговорки в б. (h) и б. (i) от чл. 2.3.
на Договор за Заем. С предвидената в чл. 2.3. б.(с) и б. (d) неустойка за
забава се постига еквивалентност на престациите по Договора - готовността на
Заемодателя да възстанови изключително голям размер от договорната лихва при
добросъвестно изпълнение на задълженията по Договора, а при
пълно погасяване на Заема до 90 дни и от целия размер. В сферата на търговското
право разпоредбата на чл. 92 ал.2 от ЗЗД търпи модификация с оглед специалната
норма на чл. 309 от ТЗ - не може да се намалява поради прекомерност
неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.
Клаузата за заплащане на такса за предсрочна
изискуемост, предвидена в чл. 2.4, точка (е), подточка (ii) от договора
се дължи при предсрочно погасяване на Заема, като първоначално уговореният срок
за плащане, предвиден в чл. 2.4 (а) от Договора не се прилага. Има характера на отнапред
уговорено обезщетение, което кредитополучателят
ще дължи на банката при погасяване на отпуснатия кредит преди крайния падеж,
което има за цел да обезщети вредите
(пропуснатите ползи), които кредиторът ще претърпи от загубата на дохода, който
би получил за срока на действие на договора за кредит, ако не беше прекратен и има
характер на вземане за неустойка. За да се породи задължение за заплащане тя
трябва да бъде определена по размер по общо съгласие на страните в момента на
сключване на договора. В настоящия
случай размерът на вземането е уговорен като пропорционален размер. Същият се
начислява само върху сумите, които не са погасени и се погасяват предсрочно и
върху които няма да се начислява договорна лихва. Таксата за предсрочно
погасяване не дублира друго вземане по настоящия договор.
Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – заверени за вярност искане за бизнес
кредит от 26.06.2019г.; договор за заем бизнес
кредит клиентски № ***. с приложение 1 - погасителен план; извлечение от банкова сметка *** Р.В. за периоди 20.06.2019г. - 31.12.2019г. и
01.01.2020г. - 19.02.2020г.; искане за погасяване от 30.01.2020г.; платежни нареждания за заплатена
сума от 25 138,00 лв. в полза
на „Л.“ АД с удостоверение изх. № ***. от
„Л.“ АД; договори за
заем бизнес кредит с клиентски № *****., клиентски № ****., клиентски № ****. и клиентски № *****. с приложения 1 - погасителни планове; справки от ТР на ЕТ „Е.Р.В.“, *****“; ******“; *****“; пълномощни – 3 броя, се установява, че: на
20.06.2019г., Р.С.В. се регистрирала като
ЕТ *****.“. На ****. бил сключен
Договор за Бизнес кредит №****., съгласно който „Л.“ АД следвало
да предостави на ЕТ ****.“ заем
в размер на 7 700 евро (седем хиляди
и седемстотин евро) или 15
059.89лв.
На
27.06.2019г. „Л.“ АД превело по сметка на Р.С.В. 1300.00лв и на 28.06.2019г. -
12601,18лв. Р.С.В. превеждала по сметка на „Л.“ АД в
периода от 24.07.2019г. до 27.01.2020г. ежемесечно суми с посочено основание вноска по ипотека на
обща стойност 2414,21 лева, на 29.01.2020г. превела 83,79 лв. с посочено
основание - такса за забавяне на ипотека 2498 лв. и на 17.02.2020г. сумата от 22640 лв. с посочено основание - заличаване на договорна ипотека.
От заключението по
приетата ССчЕ се установява, че във връзка с договор за бизнес кредит клиентски № 6361 от 26.06.2019г. в счетоводството на ответника са налице регистрирани като разход превод по
сметка на Р.С.В. на сума в
размер на 13901,18 лева, и като приход - върната от същата сметка сума в размер
на 25138 лева. От „Л.“ АД са осчетоводени плащания във
връзка с кредита в размер на 1020,71 лева - такса администртивно и юридичеко
обслужване и 138 лв. - оценка от *****“ ООД. Начисляваната лихва за забава на ден е в размер на 0,27% на ден или 97,2% на годишна база. Таксата за предсрочно
погасяване се
изчислява върху остатъка от кредита
по погасителен план, като включва
главницата и
лихвата.
Въз основа на така
установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД.
Според
цитираната разпоредба на чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, който е получил нещо без основание,
е длъжен да го върне. Съгласно Постановление
№1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС посоченият фактически състав изисква предаване, съответно – получаване на нещо при
начална липса на основание и
е приложима, когато при самото получаване
е липсвало
основание за преминаване на блага от имуществото
на едно лице
в имуществото на друго, вкл. при твърдяна и установена нищожност на договор. Съгласно константната съдебна практика по въпроса, в тежест
на ищеца по този иск
е да докаже пълно и главно даването, съответно – получаването, или преминаването на благото в имуществото на ответника /
сумата от 11 236.82 лв./, а
в тежест на ответника е да установи пълно и главно наличието на годно правно основание, съществувало към момента на
разместване на имуществените блага – валиден договор за търговски кредит, по който ответникът е изправна страна и от който е възникнало задължение на ищеца за заплащане на претендираните
суми; размера на договорната лихва, неустойка и такси– главница върху която се
изчислява, размер на лихвен процент,
период.
От
ответника са въведени твърдения за противоречието на договора с императивни
норми на ЗЗД, ЗПК
и ЗЗП, за съответствието с които съдът следва
да следи и служебно.
Съдът не намира наличието на нищожност по чл. 26 ал. 2 ЗЗД. Не е налице
привидност на договора за заем, предвид обстоятелството, че страните по него са
целяли последиците типични за договорите за заем,
като доколкото заемополучателят е един идентичен
правен субект, независимо дали е действал като физическо лице или едноличен
търговец, не е налице и симуалация относно страните
по сделката. Съдът не намира, че твърденията за противоречието на договора с
добрите нрави или заобикаляне на закона по реда на ЗЗД и ЗПК са относими към настоящия спор, тъй като за него е релевантен друг
специален закон, по долуизложените съображения.
Нормата на чл. 20 ЗЗД предвижда, че при
тълкуване на договорите трябва да се търси
действителната воля на страните, тълкувайки
отделните уговорки във връзка едни
с други и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора, обичаите
и добросъвестността. В тази
връзка, когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост
по установените в договора клаузи, в това число и по
обема на правата и обектите, които следва да
се придобият по конкретно сключения
между страните договор, при тълкуването
на тези клаузи
следва да се има предвид
и се изследват обстоятелствата, при които е сключен договора, породените към този момент
отношения между страните и произтичащото от това поведение
на последните, както и това след
сключването му, които обстоятелства водят до цялостно
изясняване на действителната воля на страните. Следователно, при
търсене на действителната обща воля на страните
по сключения договор, следва да се съобразят
обстоятелствата при сключването, както и изявленията и поведението на страните, предшестващи
и последващи сключването на последния. Този принцип, отнасящ се до приложението
на чл. 20 от ЗЗД и следващият
се от тази
норма правен режим на тълкуване
на двустранните договори, е възприет трайно в съдебната практика на ВКС /решение № 502/26.07.2010г. по гр. д. № 222/2009 г. по описа на
ВКС, IV г.о.; решение № 89/17.07.2009 г. по гр. д. № 523/2008 г. по описа на
ВКС, II то, решение № 38/
27.02.2012г. по гр. д. № 1227/2011г. по
описа на ВКС, II г.о; решение
№ 788/15.12.2005г. по гр. д. № 513/2004г. по
описа на ВКС, II го, постановено по реда на
ГПК/отм./.
В
тази насока, тълкувайки правоотношението внесено като предмет на делото въз
основа на всички представени доказателствата и твърдения в тяхната цялост по
реда на чл. 20 ЗЗД, съдът намира, че в случая субектът договарял и получил
сумата в заем е била ищцата Р.В. като физическо лице, а не като едноличен
търговец в контекста на извършвана от нея дейност като такъв. По делото не бяха
опровергани твърденията й, че никога не е извършвала търговска дейност и целта
на регистрацията й шест дена преди сключване на договора за заем е била единствено
с оглед сключването му. Никъде в искането за отпускане на кредит или в самия
договор не е формулирана търговската цел, за която ще бъде ползван този кредит.
В тези документи не е упоменато, заемодателят да е поискал от заемателя изготвянето на бизнес план или друга обосновка за
исканите средства. Не обуславя друг извод аргумента на ответника, че причина за
това е разграничението между физическото лице и ЕТ в кредитния регистър. Това
записване е ирелевантно в случая, тъй като
имуществото на физическото лице и ЕТ е едно общо цяло и доколкото обезпечението
е дадено от физическото лице, за кредитора последиците биха били идентични
независимо на кого ще отпусне заема. В т.см. е съдебната практика – пр. Решение
по т.д. № 122/2021
г. на ВОС, с което е потвърдено решение по гр.д. № 3748/2020г. на ВРС.
Съобразно чл. 1 от
Закон за кредитите за недвижими
имоти на потребители /ЗКНИП/ с него се урежда
предоставянето на кредити на
потребители, обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим
имот, и кредити, чиято цел е придобиване или запазване на вещно право върху
недвижим имот
В § 1 т. 20 от ДР на ЗКНИП е дадена дефиниция, че "Потребител" е всяко
физическо лице, което при сключването
на договор за кредит за
недвижим имот действа извън рамките
на своята търговска, стопанска или професионална дейност.
След като ищецът е действал в качеството си на физическо
лице, процесния договор попада в обхвата на цитирания
ЗКНИП, като нормата на чл. 38 гласи, че когато не са спазени изискванията на чл. 23,
ал. 1, чл. 24, ал.
1, т. 5 - 9 и 11 и чл.
25, ал. 3 от закона, договорът
за кредит е нищожен.
В процесния
договор не е налице надлежно посочен и описан ГПР съобразно чл. 24 ал. 1 т. 9
ЗКНИ. Това е достатъчно основание искът да бъде уважен.
Отделно от горното - в случая неустойката за
предсрочно погасяване е 8,5% върху
всички вноски по погасителен план, което противоречи на чл. 37 от ЗКНИ – ал. 1, според който
всяка клауза в договор за кредит за недвижим имот,
която противоречи на закона или има за цел заобикаляне на този закон, е
нищожна; и ал.2 - Всяка клауза в договор
за кредит за недвижим имот с фиксиран лихвен процент, която определя
обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 41, ал. 3, е
нищожна. Според чл. 41 ал. 3 кредиторът има право на справедливо и обективно
обосновано обезщетение за евентуалните разходи, които са пряко свързани с
предсрочното погасяване на кредита, в размер до едно на сто от предсрочно
погасената сума по кредита, когато кредитът е погасен преди изплащане на 12
месечни погасителни вноски от усвояването му.
Съобразно
чл. 40 от ЗКНИП за договора за кредит се
прилагат и чл. 143 - 148а от Закона за
защита на потребителите, като от това следва, че клаузата за
обезщетение за забава в размер на 97,2 % на година
противоречи на чл. 143 ал. 2 т. 5 ЗЗП.
Съобразно чл. 39 от ЗКНИП, когато договорът за кредит е обявен
за нищожен от съда, потребителят
дължи връщане на сума, равняваща
се на общия
размер на кредита, но не
дължи лихва или други разходи
по кредита.
По делото не се спори за стойностите на получената
от заемателя главница и върнатата от него сума на кредитора, като разликата е
равна на предявения иск. По делото не се твърди и не се установи части от
сумата да са били платени от другия ищец, поради което главният иск за
солидарно присъждане следва да се отхвърли, като се уважи евентуалния за
присъждане на сумата само в полза на ищцата Р.В..
На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски,
които според приложения списък по чл. 80
ГПК и доказателствата за реалното им извършване
– договор за правна помощ за платено
адвокатско възнаграждение 1000 лв. /близка
до минималния размер по чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС от 867,10 лв./, депозит за експертиза 150 лв. и вносни
бележки за държавна такса – 449,47 лв. са в общ размер от 1599,47лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.С.В., с ЕГН ********** – лично като ипотекарен
съдлъжник и в качеството й на ЕТ „Е.- Р.В.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, като кредитополучател, и С.С.В.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, като ипотекарен
съдлъжник, искове с правно основание чл. 55
ал. 1 пр. 1 ЗЗД да бъде осъдено „Л.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да им заплати солидарно сумата от 11 236,82 (единадесет хиляди
двеста тридесет и шест лева и осемдесет и две стотинки), като платена
без основание сума по нищожен договор за потребителски ипотечен кредит от
20.06.2019г., представляваща
разликата между реално предоставената по договора сума от 13 901,18лв. (тринадесет хиляди
деветстотин и един лева и осемнадесет стотинки) и върнатата от ищците сума в
общ размер на 25138 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 „Л.“ АД, с ЕИК ******* да заплати на Р.С.В., с ЕГН ********** сумата
от 11 236,82 лв. (единадесет хиляди двеста тридесет и шест лева и осемдесет и две
стотинки), като платена без основание сума по нищожен договор за
потребителски ипотечен кредит от 20.06.2019г., представляваща
разликата между реално предоставената по
договора сума от 13 901.18лв.
(тринадесет хиляди деветстотин и един лева и осемнадесет стотинки) и върнатата
от ищците сума в общ размер на 25138 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
1 ГПК Л.“ АД с ЕИК ****** да заплати на Р.С.В., с ЕГН ********** сумата от 1599,47 лева,
представляващи разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: