Р Е Ш Е Н И Е
№262246/13.7.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12204 по описа на Варненски
районен съд за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от А.П., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Л.Н.Г.П., ЛНЧ: **********, гражданка на Република Гватемала,
родена на *** г., с адрес: *** иск за прекратяване на сключения между страните
на 14.05.2014 г. граждански брак,
В исковата молба се излага, че на
14.05.2014 г. страните са сключили граждански брак. От брака няма родени деца.
Страните са във фактическа раздяла, считано от 02.032020 г., когато ответницата
напуска семейното жилище и заживява при семейството си в Република Гватемала.
Към момента страните не общуват.
Ответницата – Л.Н.Г.П., чрез назначения
особен представител, депозира писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в
който излага становище за допустимост, но неоснователност на брачния иск, до
колкото напускане пределите на страната, само по себе си, не доказва настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.
49, ал. 1 СК.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство в отношенията между страните.
В тежест на ответника е да установи
възраженията си относно основанията за ангажиране вината на ответницата за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Видно от представеното на л. 5 удостоверение, А.П. и Л.Н.Г.П. сключват
граждански брак на 13.10.2017 год.
Съоразно
разясненията, дадени в ППВС № 10/ 1971 г. такова
състояние на брачните отношения е налице, когато запазването на брака не създава
нормални условия на живот на
съпрузите, като дълбоко е разстройството, при което между тях
липсват взаимност, уважение, доверие, другарски отношения, брачната връзка съществува формално. Непоправимо е разстройството, което не може да
бъде преодоляно и да се възстановят
нормални отношения между съпрузите, като продължителната фактическа раздяла на съпрузите може
да е причина за или проява
на дълбокото разстройство на брака.
В случая, за установяване разстройството в брачните отношения и вината за
това, са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Мария
Иванова Попова.
В показанията си свидетеля Попова
излага, че познава страните, ищецът е нейн внук. Последната
и среща с ответницата датира от началото на 2020 г., когато поведението и е
променено - сдържано и студено. След това ответницата отпътува за Гватемала, от
тогава не поддържа връзка с ищеца, двамата не са се виждали.
В настоящата хипотеза, твърдения на ищцата, изложени в исковата молба, както и анализът на събраните по
делото гласни налага извода, че брачните отношения
между съпрузите са дълбоко и непоправимо
разстроени. Безспорно е, а и се установява от ангажираните гласни
доказателства, кредитирани от съда при условията на чл. 172 ГПК, като
отразяващи преки и непосредствени впечатления и кореспондиращи с други
доказателства, събрани по делото, продължително разделно живеене на съпрузите – около осемнадесет месеца. От началото на 2020 г.
местоживеенето на съпругата е неизвестно за ищеца. Двете страни нямат лични
отношения, не поддържат общо домакинство, не общуват.
В случая при съпрузите липсва взаимност, уважение и разбирателство, общи усилия за
осигуряване благополучието на семейството. Съществуващата при тези обстоятелства
брачна връзка има само формален
характер, а с оглед липсата на воля
от страна и на двамата съпрузи
за съвместно живеене, това й състояние не може
да бъде преодоляно.
Бракът на страните е изпразнен от дължимото си
съдържание, не изпълнява своята социална функция, като запазването му би било
вредно за самите съпрузи, тъй като между
тях не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на
обич, взаимност и привързаност. Изложеното обуславя
извод за наличие на предвидените в чл. 49
ал. 1
СК предпоставки за прекратяването на брака.
В предвид липсата на изрично отправено искане, съдът не дължи произнасяне
по въпроса за вината, по арг. от чл. 49, ал. 3 СК.
Разноски в полза на страните не следва да се присъждат.
На основание чл. 6, т. 2 ТДТССГПК, всяка от страните следва да бъде осъдена
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
районен съд, окончателна държавна такса в размер на 25.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между А.П., ЕГН: **********, с адрес: *** и
Л.Н.Г.П., ЛНЧ: **********, гражданка на Република Гватемала, родена на *** г., с адрес: ***, сключен на 14.05.2014 г. в САЩ, за което от
Община Варна е съставен акт за сключен граждански брак № */ 13.10.2014 г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл.
49, ал. 1 СК.
ОСЪЖДА А.П., ЕГН: **********, с адрес: *** да
заплати в полза
на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Варненски районен
съд, държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева, на основание чл.
6, т. 3 и чл. 7, т. 1 от Тарифа
за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Л.Н.Г.П., ЛНЧ: **********, гражданка на Република Гватемала, родена на *** г., с адрес: *** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка
на Варненски районен съд, държавна
такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева, на основание чл.
6, т. 3 и чл. 7, т. 1 от Тарифа
за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: