РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 20.11.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на седми ноември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Г. ХРИТОВ
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА
ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 115 / 2023 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 131 от 30.06.2023 г., постановено по НАХД № 279/2023 г., Ловешкият районен съд, осми състав, е отменил електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система – Серия Г № 0049230 на ОД на МВР – Ловеч, с който на „Стопанство Литаково“ ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от И.М.Б., е наложена на основание чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, имуществена санкция в размер на 2000 лева, за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като незаконосъобразен.
Със същото решение е осъдена ОД на МВР – Ловеч да заплати на „Стопанство Литаково“ ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от И.М.Б., сумата от 500 лв. разноски по делото.
Недоволна от така постановеното решение е останала Областна дирекция на МВР – Ловеч, представлявана от ВПД директор С.В., която чрез юрк. Р. Р., е подала касационна жалба с твърдения за нарушения на материалния закон. Касаторът сочи, че органът максимално се е постарал да конкретизира правната квалификация на нарушението спрямо описанието на същото. Счита за необоснован и неправилен извода на съда, че законодателят прави ясно разграничение между нарушението на разпоредбата по чл. 483, ал.1 от КЗ и това по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като счита, че няма две различни нарушения, а нарушението е едно, а именно : несключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което е вменено в задължение на собственика на МПС. Изтъква, че единствената разлика между двата текста от закона се състои в начина, по който се констатира факта на несключената застраховка „гражданска отговорност“ и че с нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ законодателят само е създал облекчен ред за установяване на нарушението и санкционирането му. Акцентира на обстоятелството, че само когато се установи управление на МПС, независимо по какъв начин, за което не е била сключена застраховка ГО, то тогава собственикът ще понесе санкция. Допълнително сочи, че цитираната от районния съд практика на Административен съд – Ловеч не следва да бъде споделяна. В заключение се иска отмяна на решението на РС и постановяване на друго, с което да се потвърди електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система – Серия Г № 0049230 на ОД на МВР – Ловеч.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба „Стопанство Литаково“ ЕООД, ЕИК:*********, не се представлява, а е изпратено писмено становище, в което се сочи, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение законосъобразно, поради което се иска неговото оставяне в сила, като се претендират и разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв.
Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно. Сочи, че споделя изводите на РС, че в обжалвания ЕФ е допуснато смесване на два различни състава на административно нарушение, поради което правилно ЕФ е бил отменен.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение на РС - Ловеч е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система – Серия Г № 0049230 на ОД на МВР – Ловеч, с който на „Стопанство Литаково“ ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от И.М.Б., е наложена на основание чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, имуществена санкция в размер на 2000 лева, за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Районният съд е отменил обжалвания ЕФ, като се е съобразил с практиката на Административен съд – Ловеч по: КАНД № 112/2022 г. на Административен съд – Ловеч и КАНД № 42/2023 на Административен съд – Ловеч.
За да отмени процесният електронен фиш, районният съд се е позовал на редовно събраните по предвиденият в НПК процесуален ред доказателства, въз основа на които е приел, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в електронният фиш липсва коректно описание на извършеното от жалбоподателя административно нарушение по КЗ. Приел е, че предвид на констатираните несъответствия между описаното нарушение, посочената за нарушена разпоредба и санкционната норма е останала неясна волята на административнонаказващия орган относно конкретното нарушение, което нарушение е довело до ограничаване правото на защита на дружеството – жалбоподател от една страна и от друга препятства съда относно преценката му дали са налице отделните елементи на административното нарушение, и дали това описание съответства на дадената правна квалификация на деянието. Подробно са анализирани посочените във фиша разпоредби от КЗ, като решаващият състав при РС - Ловеч е приел и акцентирал, че законодателят е направил ясно разграничение между нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 и това по чл. 638, ал. 4. Посочено е, че нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е формално, при форма на изпълнителното деяние бездействие и санкционната норма за него е тази по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ. Изтъкнал е, че за съставомерността на деянието по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е без правно значение дали автомобилът се управлява или не, а съставът се счита за довършен с неизпълнение на задължението за сключване на застраховка ГО от собственика на МПС. За нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ районният съд е приел, че изпълнителното деяние се изразява в действие и като елемент от фактическия състав на нарушението следва да е налице управление на автомобила, за който няма сключен и действащ валиден застрахователен договор за задължителната застраховка ГО. След като е констатирал смесване на съставите на две различни нарушения в обжалвания ЕФ и приемайки, че това представлява съществено процесуално нарушение, първоинстанционният съд е приел незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и го е отменил на формално основание.
Приетата от РС фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите жалваното решение, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от касационния състав на съда. Последният споделя мотивите на решаващият съд, с които е отменен електронният фиш, към които следва да препрати на основание чл.221, ал. 2 от АПК.
Правилни са изводите на РС за незаконосъобразност на издаденият електронен фиш, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, с оглед констатираните несъответствия между описаното нарушение, посочената за нарушена разпоредба и санкционната норма.
Действително, в дадената в процесния ЕФ правна квалификация на описаното в обстоятелствената му част нарушение наказващият орган е смесил съставите на две отделни нарушения по КЗ, свързани със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Внимателния анализ на цитираните разпоредби води до извод, че законодателят разграничава нарушенията по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и това по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като първото е формално, при форма на изпълнително деяние бездействие и в случаите като настоящият, когато собственик на МПС е юридическо лице или ЕТ, то е наказуемо по реда на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ. Задължението за сключване на задължителната застраховка възниква от момента на придобиване и регистриране в Р България на МПС или от изтичането валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Съгласно нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, договор за застраховка ГО на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение. Тоест, след като превозното средство е било регистрирано по надлежния ред в страната и не е спряно от движение, то независимо дали фактически се управлява или престоява на паркинг или в гараж (в какъвто смисъл са доводите на касационния жалбоподател), то задължително за него следва да бъде сключен договор за застраховка ГО, респективно при изтичането на такъв да бъде подновен. Ето защо, по отношение съставомерността на деянието по ангажирания текст на чл. 483, ал. 1, т .1 от КЗ е без правно значение дали автомобилът се управлява или не, а съставът на нарушението се довършва с неизпълнение на задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност” от лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.
Що се отнася до състава на нарушението по другият посочен в процесния ЕФ текст на чл. 638, ал. 4 от КЗ, то той е различен, тъй като в него е включен допълнителен елемент, а именно: управление на моторното превозно средство. Изпълнителното деяние в този случай се осъществява с действие и се счита за довършено при установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, а несключената застраховка е елемент от фактическия състав на нарушението.
Административнонаказателната отговорност за нарушение на разпоредбата на чл.483, ал. 1, т. 1 от КЗ се реализира със съставянето на акт за установяване на административно нарушение, респективно издаването на наказателно постановление - чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ. Фактическата установеност по делото сочи, че в процесният случай се касае за друга процедура, която е регламентирана в нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, при която законодателят е въвел особен ред за установяване на административно нарушение, изразяващо се в управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Този ред е приложим само по отношение на собственика на моторното превозно средство и е в отклонение от общото правило, въведено в разпоредбата на чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ.
Предвид на тези съображения, настоящият касационен състав намира за правилен и почиващ на коректен анализ на закона извод, до който е достигнал районният съд, че се касае за две отделни нарушения, с оглед характера на изпълнителните им деяния. Правилни са изводите на районния съд при така констатираните несъответствия между описаното нарушение, посочената за нарушена разпоредба и санкционната норма, че останала неясна волята на административнонаказващия орган относно конкретното нарушение, за което се твърди, че е осъществено от наказаното лице. Същите обосновават процесуални нарушения и такива на материалния закон, ограничават правото на защита на наказаното лице и като последица водят до незаконосъобразност на издаденият електронен фиш.
С оглед правомощията
на касационната инстанция по чл. 218,
ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон.
От страна на
ответника по касация се претендират разноски за настоящата инстанция в размер
на 500 лв., които са своевременно заявени и доказани, видно от молба вх. №
3143/06.11.2023 г. на л. 18 от настоящото дело и списък с разноските на л. 19
от делото, както и договор на л. 18-гръб от делото. От страна на касатора
липсва възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника,
поради което съдът не следва да го обсъжда. Поради това следва да се осъди
ОДМВР – Ловеч да заплати на ответника по касация сумата от 500 лв. за
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 131 от 30.06.2023 г., постановено по НАХД № 279/2023 г на Ловешкия районен съд, осми състав.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Ловеч да заплати на „Стопанство Литаково“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от И.М.Б., сумата от 500 лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: