№ 23940
гр. София, 02.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110100597 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Депозирана е молба с вх. № 2158898/07.05.2025 г. от ответника „Вивус БГ“ ЕООД, чрез
процесуален представител юриск. И.И., с която е заявено искане по чл. 248 ГПК за
изменение на постановеното по делото Решение № 7695 от 30.04.2025 г. в частта за
разноските. Моли да не се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в полза на
ответника, евентуално същото да бъде намалено до дължимото се юрисконсултско
възнаграждение, с оглед подаване на ИМ от юрисконсулт на дружеството – ищец. Твърди, че
по делото липса представен Договор за правна защита и съдействие между ищеца и адв. Д.,
поради което на последния не се дължи адвокатско възнаграждение, още по-малко в
присъдения размер от 400 лв., който се явява прекомерен и несъобразен с ниската
фактическа и правна сложност на делото, и извършените от пълномощника процесуални
действия. На следващо място, ответника твърди, че на ищеца не се следва адвокатско
възнаграждение, тъй като същия е действал в нарушение принципа за добросъвестност при
упражняване на процесуалните си права, установен с разп. на чл.3 от ГПК, тъй като
умишлено е образувал десетки дела с един и същи свой цедент, в случая Н.Н.В., между
който и ответното дружество имало сключени повече от 10 ДПК, с една единствена цел, да
натовари ответника с допълнителни разноски.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът „Тесдо“ ЕООД депозира становище, като счита
молбата за неоснователна, като излага подробни аргументи. Поддържа становище, че
договорът за правна защита е неформален и писмената му форма е за доказване, а не за
действителност, поради което и липсата на представен такъв по делото, не е основание на
ищеца да не се присъдят разноски, за плащането на които са представени годни
доказателства. Оспорва да е упражнил правото си на иск недобросъвестно, както и че
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно и несъобразено с
фактическата и правна сложност на делото и осъществените от пълномощника процесуални
действия. Моли за отхвърляне на молбата.
Съдът, като се запозна с искането ответника, намира молбата по чл. 248 ГПК за
подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което същата е
процесуално допустима, като по същество съдът я намира за неоснователна, поради
следните съображения:
На първо място, съдът счита, че за присъждане на сторените от ищеца съдебни
1
разноски, в частност заплатеното адвокатско възнаграждение, не се изисква да е представен
Договор за правна защита и съдействие, а само доказателства за реалното му заплащане, тъй
като ДПЗС е неформален и писмената му форма е за доказване, а не са действителност. За
присъждане на разноските е достатъчно, страната която ги претендира да е доказала тяхното
реално заплащане, в брой или чрез банков превод. В конкретния случай са представени
допустими и относими доказателства, установяваща реалното заплащане на уговорения
адвокатски хонорар, в присъдения размер от 400 лв. На следващо място, съгл. разпоредбата
на чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право да получи заплатеното от него възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Следователно,
независимо колко пълномощници и процесуални представители е ангажирал за своята
правна защита в производството, ищецът има право на възнаграждение за един адвокат. В
случая, безспорно исковата молба е подадена чрез юрисконсулт, но всички други
последващи молби, вкл. писмена защита по съществото на спора, са подадени от името на
упълномощен адвокат, в лицето на адв. Д., който в последното съдебно заседание, в писмена
молба е поискал да му се присъди адвокатско възнаграждение, съобразно представените
доказателства за заплащането на такова.
С оглед изложеното съдът счита, че ищецът е установил извършването на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания размер, като е представил писмени
доказателства в предвидения за това срок, до приключване на устните състезания пред
настоящата инстанция. Следователно неоснователно се явява искането на ответника да не се
присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответника.
На следващо място, съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че
ответника за пръв път, с молбата по чл.248 от ГПК е заявил възражението си за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, по см. на чл.78, ал.5 от ГПК.
Напротив, ответника „Вивус БГ“ ЕООД, чрез пълномощника си юриск. И. е заявил още с
молбата от 28.11.2024 г. такова възражение, като е изложил подробни мотиви защо намира
претендираното от ищеца адв. възнаграждение за прекомерно, несправедливо като
надхвърлящо защитимия интерес по иска, необосновано завишено спрямо ниската
фактическа и правна сложност на делото и реално извършените действия по процесуална
защита.
В тази част, съдът намира молбата на ответника за основателна.
Действително в съдебното решение, съдът е пропуснал да обсъди възражението на
ответника по чл.78, ал.5 от ГПК и не е изложил мотиви защо приема за основателно по
размер претендираното от ищеца възнаграждение от 400 лв.
В конкретния случай, въпреки, че съдът приема за доказан платения хонорар от 400 лв.
и без да е приложен писмен договор за правна защита и съдействие, намира този размер за
прекомерно завишен, с оглед материалния интерес по делото /от 218,51лв. /.
Следва да се отчете безспорно, че от името на ищеца са депозирани по делото две
писмени становища от пълномощника адв. Д., съответно на 25.11.2024 г., преди о.с.з.
насрочено за 26.11.2024 г. и от 07.02.2025 г., преди насроченото за 07.02.2025 г. о.с.з., които
са идентични по съдържание и съдържат искане за гледане на делото, в отсъствие на техен
представител. В проведените две открити съдебни заседания и двете страни не са изпрати
представители, а са депозирали писмени становища, вкл. по съществото на спора. Отделно
от горното, както и ответника е заявил, а и на съда е служебно известно, между същите
страни, във връзка с отделни кредитни правоотношения с цедента на ищеца – Н.Н.В., на
производство в СРС се водят още 10 искови производства, като същите са с един и същи
предмет и по тях се провежда една и съща процесуална защита от страна на ищеца и
получаването на хонорари в посочения размер от 400 лв. по всяко от единадесетте дела, би
довело до проява на неоснователно обогатяване за ищеца и необосновани претенции за
съдебни разноски, не кореспондиращи с фактическата и правна сложност на делото и
2
действително извършените от пълномощника процесуални действия по защита на интереса
на ищеца. Доколкото обаче, осъществената от адвоката на ищеца дейност по защита на
интереса на последния, следва да бъде съобразена както с пазара на правни услуги в
страната, така и с факта, че адвокатската професия е свободна такава и не може да се
идентифицира напълно с юрисконсултската професия, на адвоката следва да се присъди по-
висок размер от обичайно присъжданото по делата с ниска правна и фактическа сложност,
юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.
По настоящото дело, отчитайки материалния интерес на иска, и действително
осъществените правни действия по защита интереса на ищеца, съдът намира, че справедлив
размер на адвокатското възнаграждение, което се следва на ищеца, възлиза в размер на 250
лв., до който размер ще следва да се редуцира присъденото с решението, в полза на ищеца
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Решение № 7695 от 30.04.2025 г.
постановено по гр. д. № 597/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав, в частта за разноските,
като НАМАЛЯВА присъдените в полза на ищеца съдебни разноски до размер от общо 300
лв., от която сума 50 лв. заплатена държавна такса и 250 лв., представляващи заплатено от
ищеца адвокатско възнаграждение и отхвърля претенцията в частта за присъждане на
адвокатско възнаграждение до пълния претендиран размер от 400 лв., като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3