Решение по дело №1753/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 октомври 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20194430201753
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Плевен ,  31.10.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично заседание на двадесет и трети октомври , две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА

 

и секретар: Петя Каракопилева ,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1753 по описа за 2019 година на ПРС,  трети  наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление  № 19-0938-002529 от 16.05.2019г. на Началник сектор Пътна полиция към О.н.М.  упълномощен с МЗ № 8121з-952 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи,  с което на Г.Г.В. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1 от му е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл 175 ал1т5 от ЗДвП му  е наложено административно наказания Глоба в размер на 50лв  и лишаване от право да управлява МПС  за срок от 1 м за  нарушение на  чл 123, ал1т3 б” б”от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно и необосновано. Излага се становище за допуснати груби нарушения на процесуалните правила  при съставянето на АУАН и НП, за неустановеност на важни фактически обстоятелства при които е извършено твърдяното нарушение, довело до грешни фактически и правни изводи на контролните органи и АНО. С жалбата не се правят доказателствени искания.

   Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв. Н.Н.-*** който поддържа жалбата. Не прави нови доказателствени искания. В пледоарията си излага доводи по същество на искането си към съда за отмяна на издадено НП. 

   Въззиваемата страна - АНО редовно призован, в съдебно заседание не се представлява.

   Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

   Жалбоподателят В.  е правоспособен водач на МПС.  Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 05.05.2019г. от свидетел С.Г.К. , полицейски служител на длъжност мл.автоконтрольор при ОД на МВР гр.Плевен,с-р Пътна полиция акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА б № 200109 против жалбоподателя, за това, че на 05.05.2019г. около 01,40 часа на ул *** до ***,движейки се в посока към ул ***управлява лек автомобил  ***с Д.К № ***като при движение с несъобразена скорост с пътните условия,завой на дясно  губи контрол над автомобила, и удря челно в предната част правилно паркиран л.а ***с ДК№***,като по този начин реализира ПТП с материални щети.След възникването на ПТП напуска мястото на произшествието,без да уведоми контролните органи на МВР. Виновно е нарушил чл.20, ал.1 и ал.2 от и чл 123 ал1т3 б „в” от ЗДВП.

 Съставянето на АУАН от свидетел К.  станало след подаване на данни на устройството издаващо АУАН-автоматично,и според въведените данни   бил изготвен и констативен протокол за ПТП  с скица на него.

 В законоустановеният три дневен срок пред контролните органи не са били представяни от жалбоподателя писмени възражения или доказателства по отношение фактите изложени в акта.

 На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя. В издаденото НП по идентичен с АУАН начин е описано нарушението, като е посочено че е нарушена правната норма на чл.20, ал.2 от   и чл 123ал1т3 б „б „от ЗДвП.   Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 08.08.2019г. Издаденото НП е обжалвано в срок пред РС гр.Плевен от жалбоподателя. 

   Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят посочи че нарушението е станало  късно вечерта, след обаждане и получаване на сигнал за ПТП, той заедно с колегата  си св.К.П. посетили мястото на произшествието. На мястото заварили само паркираният ударен автомобил. А извършителят на ПТП бил видян от очевидец,които подал сигнала като посочил и регистрационен номер. По   този номер нарушителят бил намерен на адреса на който живее и след като го посетили  и  разговаряли с него съшият не отрекъл да  е ударил паркиралият автомобил на ул „***” но се изплашил и избягал. Като автомобилът на  извършителят на ПТП бил огледан от органите на КАТ и същите твърдят ,че  бил със сходни по форма и размер щети,сравнени с удареният автомобил. Свидетелят  на АУАН К.П. преповтори написаното в АУАН посочи, че не са  очевидци  на нарушението, както и че след проведен  от него и неговият колега разговор с нарушителят му съставили АУАН.

 Поради не наличие на основание за критика съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични и съответстващи с другите доказателства по делото.

Така  изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от  приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН,  справка за нарушител/водач, оправомощителни Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.  и  Протокол за ПТП ведно със скица на ПТП.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд  / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. 

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция  на  Еднолични търговци или  Юридически лица се касае за обективна  невиновна отговорност  и съответно  в тези случаи е достатъчно  доказването  на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично   отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.  Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено  административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и  се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция  може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

            Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на Плевенския районен съд,  достигна до следните правни изводи:

            С оглед изложеното,  съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните  правомощия за тези действия. По делото е представена и приета оправомощителни Заповеди  8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, удостоверяваща материалната компетентност на  контролния орган, с правомощия да съставя актове за установяване на нарушения по ЗДвП по отношение на актосъставителят, както и тази на АНО да издава НП при установени нарушения по ЗДвП. Атакуваното НП е издадено в срок, но въпреки това същото следва да бъде отменено поради следните основания:

        1.  Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление за лице, което се движи с несъобразена скорост, не спазва дистанцията или извърши нарушение на чл.179, ал.1 от ЗДвП. В настоящия случай в АУАН и в НП не е посочен нито един от примерно изброените фактори, с които водачите на превозните средства следва да съобразяват скоростта си, а единствено е отразено, че скоростта не е съобразена. Непосочването на факторите с които водачът е следвало да съобрази скоростта на движение на управляваното от него МПС представлява нарушение на правото му на защита,  доколкото за него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си (дали с релефа на местността, дали със състоянието на пътя, или с някой от друг от посочените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори). Отделно от това, от показанията на актосъставителя в съдебно заседание се установява, че същият е стигнал до извода за несъобразена скорост, без да е посетил местопроизшествието, а на база на свидетелските показания на пострадалият,които също не е очевидец,без да е установен и да е разговаряно с очевидеца подал сигнала . Други данни за несъобразяването на скоростта по делото не се съдържат.

Освен изложеното при извършената служебна проверка от съда се установи, че с атакуваното НП е прието, че жалбоподателят е загубил контрол над управляваното МПС и се удря  челно в предната част на правилно паркиран автомобил,  като причинил пътно-транспортно произшествие. Наред с това със същото НП е прието, че жалбоподателят също така не избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създалата опасност за движението и е допуснал пътно- транспортно произшествие. Посочена е правната квалификация на нарушението – чл.20, ал.2 от . За това нарушение, на основание чл.179, ал.2 от на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв.

Очевидно е в случая при съпоставка на съдържанието на атакуваното НП реално е било  установено нарушение по чл.20, ал.1 от /водачът изгубил контрол над управлявания автомобил/. С описание на нарушението при издаване на НП обаче е прието нарушение по чл.20, ал.2 от . В случая е неясно на базата на какви данни от страна на АНО е прието че е осъществено това нарушение, тъй като при съставянето на съставения АУАН е прието за нарушени разпоредбата по чл.20, и ал.2 от , а е изписана текстово  ал1 на чл 20 от ЗДвП.

         Не посочването конкретно и ясно на състава на извършеното нарушение в АУАН съгласно изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН и в самото НП съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и на нарушените правни норми съгласно изискванията на чл.42, т.5 от ЗАНН за АУАН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН за НП, представлява съществени процесуални нарушения, които от своя страна съществено накърняват правото на защита на нарушителя поставяйки го в невъзможност да разбере за какво точно нарушение се ангажира отговорността му, а от друга страна поставя съдът в невъзможност да направи преценка и относно законосъобразността на акта по същество на спора.

  Административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липсата на произвол. В конкретния случай когато държавните органи искат да ангажират административно наказателна отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени. Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право. Допуснатото несъответствие от наказващия орган между фактическото и юридическо описание на нарушението, от една страна, и основанието за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя, от друга страна, е съществено не само защото на практика е довело до противоречиво  административно обвинение, но и защото не би могло да бъде санирано в съдебното производство чрез изменение на НП, тъй като става въпрос за неточно прилагане на разпоредби, които не са само санкционни, т.е. нямат отношение единствено към вида и размера на наказанието. Изложеното означава, че НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в частта в която за нарушение на чл 20 ал2 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лв. на осн. чл  179 ал2 пр1 от ЗДвП..  

2.Относно наложеното наказание на основание чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3 б.”б” от ЗДвП е необходимо да се посочи следното:

В конкретния случай актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени в нарушение разпоредбите на чл.42, т.5 ЗАНН, изискващ отразяване на законните разпоредби, които са нарушени в акта за установяване на административно нарушение.

В обжалваното НП  е посочено че нарушението е осъществено  по реда на чл 123 ал3 б”б” от ЗДвП,която хипотеза се отнася ,  когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:,като б) (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017/ в която хипотеза нарушителят няма задължение да изчака органите на МВР,тъй като се касае за нарушение ,което е свързано с взаимно  признаване на фактическата обстановка от страна на двете страни участвали в ПТП.От разпита и на актосътавителят и на свидетелят не се установи да е налице подобна фактическа обстановка.Касае се за съвсем друго по вид нарушение , а именно напуснал ПТП, не уведомил органите на полицията, но административно наказващият орган е  приложил неправилно материалният закон и го е квалифицирал в АУАН  като нарушение по чл 123,ал3б”в” от ЗДвП . По отношение на описаното като т.2 от наказателното постановление се констатира, включително от разпита на водача на удареният автомобил., че действително след настъпването на ПТП нарушителят е напуснал мястото на произшествието, като не е спрял. Само по себе си това негово поведение обаче, осъществява състав на нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, което създава общо задължение за водача да спре, без да създава опасност за движението, за да установи какви са последиците от произшествието. В рамките на акта и наказателното постановление е записано, като в АУАН и НП е записано  чл.123, ал.1т3, като има разминаване в посочване на  текстовете в АУАН и НП,които са нарушени в АУАН  е посочено че е нарушен чл 123,ал1т3б”в” от ЗДвП, а в НП ,че е нарушен чл 123,ал1т3 б”б” от ЗДвП. Те касаят различни  хипотези на нарушението , а именно 3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:б) (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие;

в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

В случая се установява от доказателствата по делото, че водачът изобщо не е спрял, за да е налице постъпил от негова страна отказ от установяване вредите от произшествието и посочването на б”в” на чл 123 ал3 от ЗДвП е да спре и да окаже помощ на пострадалите, каквито никъде не  се твърди да е имало. Освен това се сочи и че водачът не е уведомил контролните органи. В случая не може да се твърди, че е било налице несъгласие, доколкото такова не е било изразено от която и да било от страните, защото, както се каза, жалбоподателят изобщо не е спрял на мястото на произшествието. Ако е налице впрочем нарушение на това изискване на закона – да не бъде уведомена съответната служба за контрол на МВР, то следваше нарушението да е такова по чл.123, ал.3, от ЗДвП. В случая текстово в АУАН и наказателното постановление са смесени две различни хипотези на нарушение на задълженията на водач при ПТП само с имуществени вреди по чл.123, ал.3 от ЗДвП, а при установеното от доказателствата действително фактическо положение, правилно би било поведението на водача да се квалифицира по реда на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, а не съобразно с посочения в АУАН и наказателното постановление законов текст. Поради това и в тази му част   наказателното постановление същото ще следва да се отмени като незаконосъобразно.

            Воден от гореизложените мотиви, съдът

Р Е Ш И:

   ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № Наказателно постановление  № 19-0938-002529 от 16.05.2019г. на Началник сектор Пътна полиция към О.н.М.  упълномощен с МЗ № 8121з-952 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи,  с което на Г.Г.В. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1 от му е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.20, ал.2 от ,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № Наказателно постановление  № 19-0938-002529 от 16.05.2019г. на Началник сектор Пътна полиция към О.н.М.  упълномощен с МЗ № 8121з-952 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи,  с което на Г.Г.В. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН И чл. 175 ал.1т.5 от ЗДвП е  наложено административно наказания Глоба в размер на 50лв  и лишаване от право да управлява МПС  за срок от 1 м за  нарушение на  чл. 123, ал1т3 б „б”от ЗДвП.

           Решението  не е окончателно и подлежи на обжалва пред Административен съд Плевен от страните  в 14-дневен срок  от получаване на съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

                                                  

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: