Определение по дело №468/2021 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 552
Дата: 29 ноември 2021 г. (в сила от 29 ноември 2021 г.)
Съдия: Румяна Вълчева Райкова
Дело: 20213600500468
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 552
гр. Шумен, 29.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500468 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с рег. № 4159/07.10.2021г.
(пощ.кл. от 06.10.2021г.) депозирана от „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бел
„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г, представлявано от П.С.С.,
Я.М.Д., Д.К.Д. чрез юрисконсулт Л.М. срещу определение № 480 от
27.09.2021г. по гр. д. № 20213620101044 по описа на РС – Нови Пазар, с което
е оставено без уважение искането на жалбоподателя за възстановяване на
внесената по делото държавна такса в размер на 75 лева. Жалбоподателят
излага, че таксата е внесена след получени указания дадени му с
Разпореждане № 549/16.06.2021г. на РС – Нови пазар по ч.гр.д. № 627/2021г.
предвид обстоятелството, че издадената по делото Заповед за изпълнение №
176/12.05.2021г. е връчена в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на заявителя
е указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
След предявяване на исковата претенция е образувано процесното дело,
прекратено с определение, тъй като съдът е установил, че длъжникът е
починал. За да отхвърли искането за възстановяване на държавната такса,
съдът е приел, че не съществува основание, по силата на което да възстанови
таксата при положение, че производството е прекратено поради ненадлежна
1
пасивна легитимация, за която ищецът е следвало да положи усилия да
изследва, преди предявяване на исковата претенция. Сочи, че съда не е
съобразил факта, че гражданите и юридическите лица нямат достъп до
регистри, съдържащи информация относно статуса на физическите лица и
дали същите могат да бъдат субекти, по отношение на които е налице
процесуална правоспособност и дееспособност и тъй като на дружеството не
му е бил известен факта на настъпване на смъртта на длъжника, същото е
изпълнило указанията на съда и е внесло по сметка на РС – Нови пазар
държавна такса на отпаднало основание. С оглед изложеното, моли съда да
отмени Определение № 480/27.09.2021г. на РС – Нови пазар и да възстанови
неоснователно платената такса.
Съдът след като се запозна с изнесените доводи в жалбата и
материалите по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт подлежащ на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неосноснователна, поради следните съображения:
Производството по първоинстанционното дело е образувано по искова
молба с правно основание чл. 422 от ГПК, подадена от жалбоподателя
„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК ********* чрез юрисконсулт М.М.
срещу Ф.А.А.. с ЕГН ********** от гр. Каолиново, обл. Шумен, ул. Тича №
2. В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на „ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД във връзка с продажбата на ел. енергия за обект на
потребление, заведен с аб. № **********, находящ се на адрес: п.к. 9960
Каолиново, кв. Боймир 65 и е изпаднал в забава, поради неплащане в срок на
дължими суми, за използвана електроенергия. На осн. чл. 410 от ГПК във вр.
чл. 107 от ЗЕ на 05.05.2021г. е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника по което било образувано ч.гр.д. № 627/2021г.
Съдът по заповедното производство е дал указания на заявителя, че
доколкото заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, то следва в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
вземането си, като доплати и следващата се държавна такса.
С определение № 331 от 28.07.2021г. първоинстанционният съд е
констатирал (след направена служебна справка), че ответникът Ф.А.А.. е
починал на 10.03.2017г., преди образуване на делото на 23.07.2021г. и е
прекратил производството по делото, поради ненадлежна пасивна
2
легитимация на предявения иск.
На 07.09.2021 г. ищеца е депозирал молба, с искане да му бъде
възстановена неоснователно платената държавна такса в размер на 75 лева, по
прекратеното дело, с оглед обстоятелството, че е отпаднала необходимостта
от водене на установителния иск по чл. 422 от ГПК. С обжалваното пред
настоящата инстанция определение първоинстанционния съд е оставил без
уважение молбата. Приел е, че таксата е внесена при наличие на основание за
плащане по см. на чл. 71, ал. 1 от ГПК и не подлежи на връщане на осн. чл. 4б
от ЗДТ, тъй като не е недължимо платена. Същата била платена на осн. чл. 71
и чл. 72 от ГПК във вр. чл. 128, т. 2 и чл. 129, ал. 2 от ГПК – като условие за
редовността на исковата молба и същата се дължи за предявяване на
обективирания в нея иск. Съгл. чл. 3 от ЗДТ, държавната такса се заплащала
при предявяване на искането, независимо дали то ще бъде разгледано и при
липса на съответна законова разпоредба, съдът нямал правомощие сам да
преценява дали да връща таксата (за разлика при хипотезата на сключена
съдебна спогодба, одобрена от съда), нито да определя каква част от
внесената държавна такса съответства на извършената от съда работа по
делото.
Настоящата въззивна инстанция намира определението за правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 4б от ЗДТ по искане на заинтересованата страна
се връщат само недължимо платените държавни такси, т. е. само таксите, по
които исково или охранително производство не е било образувано или
таксите са били събрани въпреки, че ищецът е бил освободен от заплащането
им, както и надвнесените такси. Само в тези хипотези таксите следва да се
приемат като недължимо платени, т. е. платени без да е налице основание за
това по смисъла на чл. 3 от ЗДТ. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДТ изрично
предвижда, че държавната такса, която се събира от органите на съдебната
власт, се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието
и/или при издаването на документа, за който се плаща такса, както е указано в
тарифата, одобрена от Министерски съвет. Основанието за внасянето на
държавната такса следователно е отправяне на искане до съдилищата за
защита на лични или имуществени права чрез провеждане на съдебно
производство, респ. за издаване на определен документ в изрично
предвидените случаи. Законът не свързва в първата хипотеза основанието за
внасяне на държавна такса със задължението на съда да постанови определен
3
съдебен акт, т. е. основанието за внасяне на таксата не е обвързано с очакван
от вносителя правен резултат, както в хипотеза на издаване на документ, при
която таксата се заплаща само ако документът бъде издаден. Изпълнението
на задължението на съда по чл. 2 от ГПК, е образуване на исково
производство, в което да бъде извършена преценка за допустимостта и
основателността на заявеното от страна на ищеца искане за защита и
съдействие на лични и имуществени права, при което следва да се има
предвид, че разпоредбата на чл. 2 от ГПК не касае защита само правата на
ищеца, но и на правото на ответника да получи съдействие за неговите права,
чието съществуване ищецът оспорва. Прекратяването на производството по
делото поради недопустимост на иска по причина, че законът не предвижда
основание за ангажиране отговорността на ответника по посочения от ищеца
ред, брани правото на ответника срещу недопустимо посегателство върху
неговата правна сфера по смисъла на чл. 2 от ГПК. Разпоредбата на чл. 4,
буква "а" ЗДТ изрично предвижда, че държавната такса се заплаща за искови
молби, т. е. предявяването на иск, чрез подаване на искова молба до съда, а не
извършването на определено съдопроизводствено действие от страна на съда
е основание за заплащането й. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗДТ установява
само механизма, по който простите такси следва да бъдат определени от
Министерския съвет по предвидения в чл. 1, ал. 2 от същия закон ред, но не и
действията, които задължително следва да бъдат извършени от съда при
подадена искова молба срещу внесената държавна такса.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че таксата била
внесена, с оглед дадените указания на заповедния съд и същата била внесена
на отпаднало основание, тъй като ищецът нямало как да знае предварително
за настъпилата смърт на сочения длъжник. Указанията на съда, за внасянето
на съответната държавна такса, за подаването на искова молба, не са по
усмотрение на съда, а същите произтичат по силата на законовите разпоредби
и избора е предоставен изцяло на страната, дали ще се възползва от тях или
не. Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът указва на заявителя,
че може да предяви иск за вземането си, като в т. 2 изрично е посочено,
когато заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК
и преценката за завеждане на иска за установяване на вземането и за
доплащане на дължимата държавна такса е предоставена изцяло на заявителя.
Указанията на първоинстанционния съд, по заповедното производство, са
4
изцяло съобразени със сроковете и реда посочен в разпоредбата на чл. 415, ал.
1, т. 2 във вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК и не могат да бъдат променяни от съда по
свое усмотрение. Дължимоста на държавната такса не е обвързана единствено
с хипотезата на разглеждане на исковете по същество и постановяване на
съдебното решение. Таксата се дължи изобщо за всички действия, които
съдът предприема по повод на исковата молба от момента на депозирането й
и същата не е обвързана от крайния резултат по производството. В този
смисъл, таксата се дължи и при предявяване на недопустими искове,
производството по които приключва с определение за прекратяване, а
прекратяването на делото не води до отпадане на дължимоста на таксата и тя
не подлежи на връщане на отпаднало основание, защото основанието й за
заплащането не е отпаднало, каквито са основните доводи на жалбоподателя в
разглежданата жалба.
Ето защо, като е оставил без уважение искането на ищеца, за
възстановяване на внесената от него държавна такса, първоинстанционния
съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, а
жалбата срещу него, като неоснователна следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 480 от 27.09.2021г. по гр. д. №
20213620101044 по описа на РС – Нови пазар, с което е оставено без уважение
искането на ищеца „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК ********* за
възстановяване на внесената по делото държавна такса в размер на 75 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5