№. 726 / 28.11.2019 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 28.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 27.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№. 2358 по описа на съда за 2019 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238, вр.с чл.239 от ГПК.
Разглеждат се обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 228 ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал.1 ТЗ, чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Т. Р. К. О., ЕИК: xxxx , със седалище и. адрес на управление: г. б. Б. I. №. 1. Е. О. 34, представляван от управителите- В. С. Г. и. Т. Л. Ш. е предявил срещу И..В.Ц. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx обективно съединени установителни искове, за признаване за установено, че съществуват следните вземания на дружеството-ищец към ответника: 303,42 лв., представляващи главница по Споразумение за ползване на земеделска земя от 04.02. 2016 г. за стопанската 2015/2016 г., платима както следва: в срок до 01.09.2016 г.; 88,45 лв. мораторна лихва, дължима за периода от 02.09.2016 г. до 19.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
ТД ,, Р. К. О. е собственик на земеделски земи, като основният предмет на дейност на дружеството е отдаването под наем и. аренда на собствените му земеделски имоти. При осъществяване на търговската си дейност, дружеството влязло в правоотношение с отв. И..В.Ц..
На 04.02.2016 г. между страните било сключено Споразумение за ползване на земеделска земя, за една стопанска година, за земеделски земи с обща площ от 10,114 дка, находящи се в землището на с. Смирненски, община Брусарци.
Ответникът е следвало да заплати наемната цена за ползване на земите от 30,00 лв. на декар или общо сумата от 303,42 лв. най-късно до 01.09.2016 г.
Ответникът не заплатил дължимата сума на датата на падежа, поради което ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК за исковите суми. Съдът уважил заявлението, като на ответника била връчена заповедта на по чл.410 ГПК, който в срока по чл. 414, ал.2 ГПК подал възражение срещу заповедта, като тъврди, че не дължи така претендираните срещу него суми.
Горното е обусловило правния интерес от предявяване на настоящата искова молба.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като съобщението с приложен препис от исковата молба е надлежно връчено на ответника по реда на чл.40, ал.2 ГПК. Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, не се явява и. не се представлява и. на проведеното публично съдебно заседание, без да е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
С нарочна молба вх.№. 14383/26.11.2019 г. дружеството-ищец е направило искане съгласно чл. 238, във вр. с чл. 239 от ГПК съдът да се произнесе с неприсъствено решение по делото.
Съдът, въз основа на закона и. на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, а именно: 1.) ответникът не е представил в срок писмен отговор на исковата молба; 2.) не се е явил и. не се представлява в първото заседание за разглеждане на делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; 3..) на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и. от неявяването им в съдебно заседание; 4.) искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и. с оглед представените доказателства; 5.) ищецът е поискал от съда да се произнесе с неприсъствено решение с нарочна молба.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски-както в исковото, така и. в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 228 ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал.1 ТЗ, чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 238, вр. с чл.239 от ГПК
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане наТ. Р. К. О., ЕИК: xxxx , със седалище и. адрес на управление: г. б. Б. I. №. 1. Е. О. 34, представляван от управителите- В. С. Г. и. Т. Л. Ш. към И..В.Ц. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, както следва : 303,42 лв., представляващи главница по Споразумение за ползване на земеделска земя от 04.02. 2016 г. за стопанската 2015/2016 г., платима както следва: в срок до 01.09.2016 г.; 88,45 лв. мораторна лихва, дължима за периода от 02.09.2016 г. до 19.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2019 г. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК И..В.Ц. с ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на Т. Р. К. О., ЕИК: xxxx , със седалище и. адрес на управление: г. б. Б. I. №. 1. Е. О. 34, представляван от управителите- В. С. Г. и. Т. Л. Ш. сумата от общо 325,00лв.-разноски, направени по гр.д.№.2358/2019г. по описа на РС-Монтана, от които: 25,00лв. държавна такса и. 300,00лв. юрисконсултско възнаграждение, както и. сумата от общо 175,00 лв.- 25,00 лв. държавна такса и. 150,00лв. юрисконсултско възнаграждение-разноски, направени в заповедното производство- ч.гр.д.№. 1915/2019 по описа на РС-Монтана.
Решението е окончателно и. не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239, ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: