Р Е Ш Е Н И Е
№ 260332 02.10.2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
и при секретаря Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 3 809 по
описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Н.Ж. П. ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат М. и
адв. Костов, против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“-
град София, бул. „Ген. Н. Скобелев“ №21, представлявана от директора, за
осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 200 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд от
200 часа за периода от 15.05.2017 година
до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
плащане.
Исковата молба е основана на следните фактически
твърдения:
Ищецът излага, че е държавен служител на
длъжност надзирател в затвор първа категория
- затвор Бургас и заема тази
длъжност през последните три години преди предявяване на иска. В исковата молба ищецът
излага довод, че съгласно ППЗИНС нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в ГДИН и териториалните
й служби е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 – дневна работна
седмица. Посочено е, че съгласно чл.16е
от ППЗИНС работното време включва:
работните часове в рамките на установеното работно време, удълженото работно
време, времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд и дежурство,
времето за физиологична почивка, времето за отдих, времето за хранене,
фактически извършената работа по време на разположение, времето за провеждане
на професионално обучение и времето за дежурство. На следващо място в исковата
молба е посочено, че със Заповед №
453/14.08.2014 година Началника на затвора Бургас е определил за
дежурните главни надзиратели режим на работа при 24 часови смени, с начало на
работния ден 8,00 часа и край на работния ден 8,00 часа на следващия ден,
съответно при дванадесет часови смени – 8,00 часа до 20,00 часа и при
осемчасови смени – от 08,00 часа до 16,30 часа.
В същата заповед /т.9/ е определен началния момент на ежедневните
инструктажи, който е петнадесет минути преди работното време и в исковата молба е конкретизирано в какво се
изразява инструктажа. Уточнено е, че независимо от тази заповед служителите от
охранителния състав в ЗО „Дебелт“ се явяват
на работа 15 минути преди началото на работното време – 8,00 часа. В
тази насока е посочено още, че практически дежурството започва с дейности преди
инструктажа и завършва с изпълнение на всички дейности по сдаването му, които
също са описани. Уточнено е, че всеки надзирател е постови по смисъла на чл.309
от ППЗИНС и са посочени съответните му задължения в това качество.
Предвид изложеното по – горе в исковата молба е направено обобщение, че
практически за всеки един надзирател, се
явява на работното си място в 07,45 часа. Инструктажът, независимо от
постановената заповед, започва в 8,00 часа и продължава до 8,15 часа и след
този момента започна смяната на постовете. След приключване на дежурството
започват дейностите по предаване на новия постови, като тези дейности заедно с
участието в отвода и предаване на
техническите пособия отнема 45 минути. В обобщение в исковата молба е посочено,
че обичайно, извън времето за дежурство, ищецът полага допълнително минимум 60
минути на смяна, за който труд излага довод, че се извършва със знанието е без
противопоставянето на работодателя.
На следващо място в исковата молба е посочено,
че със Заповед № Л – 2271/2019 година на гл. директор на ГДИН е разпоредено
времето за подготовка и провеждане на инструктаж , приемане, сдаване и
освобождаване от наряд да е в рамките на 30 минути, както и това време да се
включи в отработеното време и да формира възнаграждение. Със Заповед № Л – 2788/2019 година е отменена предходната
заповед, но е определена същата продължителност на времето за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд.
Ищецът твърди, че през посочения в исковата молба период многократно е назначаван в наряд
и е изпълнявал дежурства. Отработеното време в изпълнение на посочените по –
горе задължения не е отчитано, а след 11.05.2019 година от отработеното време е
приспадан половин час. Такива дежурства
са давани както през делнични, така и през празнични дни.
В исковата молба са приложени писмени
доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на
препис от исковата молба ответникът
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ , чрез пълномощника си
инспектор Т.Ч. – старши юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ - град Бургас, дава писмен отговор на предявения иск, в който
посочва, че искът е допустим, но неоснователен. В тази насока излага, че след
законодателна промяна чл.305, ал.1 /отм. ДВ , бр.20 от 07.03.2014 година/, е
отпаднало изискването назначените в наряд да се явяват в поделението 15 минути
преди определеното за инструктаж време. На следващо място е посочено, че
съгласно заповед на Министъра № ЧР – 05-120/21.04.2017 година полагането на допълнителен
труд над 70 часа на тримесечие е само с изрично съгласие на служителя, а
съгласно т.31.2 от тази заповед недаването на съгласие не е основание да се
търси дисциплинарна отговорност. От
името на ответника не е оспорено твърдението, че времето за инструктаж
представлява работно време и следва да се заплаща като отработено време. На
следващо място е посочено, че времето за почивки, които са конкретизирани, не
се отчитат като работно време. Отразено е, че считано от 27.06.2014 година,
съгласно чл.187, ал.5, т.2 и ал.7 от ЗМВР, се заплаща извънреден труд по 70
часа на тримесечие за служители, работещи на смени. Над тези часове положенията
извънреден труд не се компенсира, тъй като е отменена нормата на чл.211, ал.5,
т.2 от ЗМВР за компенсиране с допълнителен отпуск за отработено време над 50
часа.
По фактите в писмения отговор от името на
ответника е посочено, че липсва нормативен акт, който да задължава служителите
да пристигат на работа в 7,45 часа и да бъдат цивилни, последното съгласно
чл.305 от ППЗИНС.
Направено е позоваване на Директива 93/104/ЕО на
Съвета от 23.11.1993 година, изменена и допълнена с Директива 2000/34/ЕО на
Европейския парламент и Съвета, а през 2003 година консолидирана като Директива 2000/88/ЕО на Европейския
парламент и Съвета от 04.11.2003 година, както и на решение на Съда на ЕО.
Поради това е изложен правен довод, че ако работника се явява по – рано на
работа и няма разпореждане за това от работодателя това не следва да се счита
за полагане на извънреден труд, а и действията, които ищецът твърди, че
извършва преди и след края на работното време, установено със заповед на
началника на затвора, не са му вменени в задължения.
В
писмения отговор е посочено, че времето за приемане и сдаване на едно дежурство
е различно в зависимост от това дали са касае за 8 – часово, 12 – часово и 24 –
часово дежурство, както и за дневни и нощни смени и наряди в почивни и
празнични дни или делнични дни.
В писмения отговор са посочени доказателства и е
дадено становище по доказателствените искания от името на ответната страна. По
тези съображения от името на ответника е поискано предявеният иск да бъде
отхвърлен, както и ищецът да бъде осъден да плати юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Костов поддържа предявения
иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни
фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание е
прието изменение на иск, като претенцията за заплащане на извънреден труд за
посочения в исковата молба период се счита предявена за сума в размер от
1 000 лева.
В
съдебно заседание ответникът, чрез процесуалните си представител - ст.ю.к Ч. и Директора на Затвор - Бургас поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор, сочи
доказателства. В заседание по същество
на спора от името на ответника са изложени подробни фактически и правни доводи
за основателност на иска.
Предявеният иск е с материално правно
основание чл.19 от ЗИНС вр. чл. 187, ал.5 от ЗМВР.
От събраните по делото
доказателства, предвид и становището на страните по фактите, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че
ищецът Н.Ж. П. е държавен служител към Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ и заема длъжността надзирател за посочения в исковата молба период.
Като
писмено доказателство е приета Заповед № ЧР – 05 -11 от 30.01.2015 година,
издадена от Министъра на правосъдието, в която е посочено, че за дейностите,
чието изпълнение се изисква непрекъснат работен процес работното време се
организира в 8 –часови, 12 – часови и 24 часови наряди по утвърден график или
дежурство. При работа в наряд е възможно полагане на труд и през нощта между
22,00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов наряд.
/Раздел I,
т.2.1 т. 2.2./. В ДР от тази заповед е посочено, че под „непрекъсваем работен
процес“ следва да се разбира процес, при който редовното работно време е организирано в наряд и изпълнение на служебните задължения не
трябва да се преустановява до поемане на следващия служител, без разрешение от
съответния ръководител. В ДР, т. 2 от тази заповед, е посочено, че през време
на дежурството служителят се явява на работното си място и изпълнява служебните си задължения в
рамките на продължителността на дежурството. Съгласно Заповед № ЧР -05-78 от
09.04.2015 година на Министъра на правосъдието часовете положен труд над установената нормална продължителност
на работното време се отчитат ежемесечно в часове за месеца, в който са
положени, както и е посочено как е формиран размера на месечното
възнаграждение, което е допълнително.
Със Заповед № 1 – 2271 от 13.05.2019 година на
Министерство на правосъдието, Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“ , Главен директор, е наредено, че
времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори, затворнически общежития
и посочени конкретни арести да е в рамките на 30 минути, а за всички
останали арести и поправително домове –
15 минути. Посочено е, че така определеното работно време следва да се включи
към отработеното време съгласно чл.16е, т.3 от ППЗИНЗС и цитираната по – горе
заповед от 30.01.2015 година. В идентичен смисъл относно затворите в страната,
посочените арести и общежития е времето
за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство е и Заповед № Л -2788 от 14.06.2019 година
на Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ , Главен комисар.
Посочено е, че тази заповед влиза в сила на 01.07.2019 година.
Като
писмено доказателство е приета и Заповед № 453 от 14.08.2014 година на
Началника на затвора – Бургас относно организация и разпределение на работното
време на служители в затвора в град Бургас. В нея са посочени часовете,
представляващи начало и край на работния ден при отделните видове смени –
8 - часови, 12 – часови и 24 – часови,
както следва за Затвор Бургас и ЗО да е
в рамките на 30 минути, както следва: за затвора при 24 и 12 часови дневни смени - 30 минути, за затвора, при 12 часови нощни смени и 8 часови смени и всички временни постови по
чл.309, ал.3, т.4 от ППЗИНЗС – 15 минути. За ЗО „Строител“ е посочено, че при
24 и 8 часови смени и всички временни постове
по чл.309, ал.3, т.4 от ППЗИНЗС – 15 минути. С тази заповед са
регулирани са и други хипотези, които не са относими към предмета на настоящото
производство.
За
установяване на твърденията на ищцата за времето, необходимо на надзирател за приемане и сдаване на дежурство по делото
като свидетел е разпитан Т.Д.К., колега на ищеца, заемащ също длъжността
надзирател в общежитието в Дебелт. Уточнява, че почти през цялата 2018 година
работили в корпуса на затвора заедно с ищеца, а в останалата част от
периода - в общежитието.
Свидетелят
установява, че инструктажът започва в 8,
00 часа и отнема 10 -15 минути. Ако има някакви ситуации, които трябва да се
обсъдят инструктажът може да продължи и по – дълго. Посочва, че пътуват с лични автомобили и в 7,
30 часа минават през КПП, където оставят личното си оръжие, в случай, че някой
носи лично оръжие. Там се проверяват и служебни карти, след което служителите
се отправят към корпуса на затвора , където са намира сградата за надзорния
състав, за да се преоблекат с униформи и да вземат белезници и оборудване.
Преди инструктажа служителите подписват ежедневна ведомост. След това
надзирателите се отправят се отправят към дадения пост, за да се сменят с
колегата. Уточнява, че има постове, които се сменят по – бързо от други в
зависимост от салона и групата и конкретизира, че най - големия пост изисква около 10 – 15 минути.
След приемане на салона се попълва документация. Свидетелят излага още, че
първо се прави проверка на салона , след което се отива на постовата будка.
Колегата, който издава смяната казва дали има особености с някой от лишените от свобода, проверява се
пожарогасителя, след което се подписва книгата за издаване на поста. По отношение на отвода е посочено, че той се
изразява в това какво се е случило в дадено дежурство, продължава около 10 - 15 минути
и не по- рано от 8,45 – 850 часа служителите си тръгват. Уточнява, че
смените са 24 – часови от 08, 00 часа на единия ден до 08,00 часа на другия
ден.
Свидетелят
излага, че има устна заповед да отиват на работа в 7, 30 часа, за да има време
да се извършат дейностите по проверка на надзирателите от ръководителите им и
не му е известно те да са се противопоставяли на това.
Тъй като
свидетелят е работил за периода, посочен в исковата молба, на две работни места
– в корпуса на затвора и в общежитието, уточнява, че това което е казал за
работното време по – горе са отнася и за корпуса на затвора с разликата, че има
и 12 – часови смени. Но уточнява, че явяването на работното място също е в 7,
30 часа. Посочва, че и тези, които са на 8 – часови смени присъстват на
инструктажа, но свидетелят не знае дали сдават на някой, тъй като той не е
полагал такъв вид смяна. Уточнява още, че вечерният инструктаж е малко по – кратък
и продължава 5-10 минути, отвода вечер продължава около 10 – 15 минути
обичайно, ако няма нещо особено. Посочената фактическа обстановка настоящият
състав приема за установена и след допълнителните отговори на свидетеля на
въпроси от ответната страна, тъй като не се констатират противоречия с казаното
и изложено по – горе. Тези факти не
противоречат на и на фактите, които съдът приема за установени от показанията
на свидетеля Янко Добрев Желев, чиито
разпит е поискан от името на ГД „Изпълнение на наказанията“. Свидетелят Желев
заема длъжност началник – сектор
затворническо общежитие Дебелт. Той също излага, че инструктажът започва
в 8, 00 часа и отнема 10 – 15 минути. Посочва, че сдаването на поста отнема 10
минути и след това е отвода. Посочва, че ако между 8, 00 часа и 8,30 часа се е
случило нещо тогава се докладва, след което в 8,30 часа надзирателите са
свободни да си тръгнат.
Предвид цитираната по – горе заповед и факта,
че в това общежитие инструктажа е в рамките на работното време, настоящият
състав приема, че 30 минути, признати със Заповед № 1 – 2271 от 13.05.2019
година на Министерство на правосъдието, Главна дирекция „ Изпълнение на
наказанията“ , Главен директор като време необходимо за подготовка и провеждане
на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за
всички затвори, затворнически общежития и посочени конкретни арести, следва в случая да бъде признато като
отработено време времето от 8,00 часа до 8,30 часа. За този период от време
полагането на труд е доказано в настоящия процес с оглед цитираните по – горе
доказателства – разпита на свидетеля И.Д.К. и издадените заповеди.
Не е установено безспорно, при условията на
пълно и главно доказване, че за целия период, за който ищцата е работила на това
работно място си е тръгвала в 8,45 часа след дежурство. За извод в посочената
насока настоящият състав взе предвид, че свидетелят Тома Кръстев няма лични впечатления за всеки
един от дните.
Предвид
посочените по – горе писмени и гласни доказателства и по – конкретно
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели и заповедта на
главния директор, определяща 30 минути времето за подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички
затвори, затворнически общежития и посочени конкретни арести и включването на
това време като отработено време по смисъла на чл.16е ППЗИНЗС, настоящият
състав приема, че при полагане на дежурства за целия посочен период,
включително считано и за периода, в
който ищцата е била командирована тя е полагал по 30 минути извънреден труд. От
показанията на свидетеля, допуснат до разпит по искане на ищцовата страна, не може да бъде направен извод, че е доказано
при условията на пълно и главно доказване, че за целия процесен период той е полагал
извънреден труд в рамките на 60 минути
на смяна.
При тази
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.
16а ППЗИНЗС е регламентирано, че нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. В чл.16е,
т.3 от ППЗИНС е посочено, че времето за инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство се включва в отработеното време.
Съгласно чл.305 от ППЗИНЗС назначените в наряд се явяват в поделението в определеното за
инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения. В ал.2 е
посочено, че застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени
в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид.
Поради приложението на чл.
305 от ППЗИНЗС не следва да бъде
възмездено като извънреден труд времето, отделено от ищеца за привеждане
в съответствие с изискванията за униформено облекло.
Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. В ал. 2 е посочено, че за държавните служители, които изпълняват
служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето,
се установява намалено работно време. Работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период. В ал.5 е посочено, че работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите
на ненормиран
работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени. Съгласно ал.6 извънредният
труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно.
От изложеното в
заключението на вещото лице и поясненията дадени от ней в съдебно заседание се
установява, че за месеците май и юни на 2017 година, посочени в исковата молба,
ищецът не е полагал наряди, тъй като е бил на школа и на местоработата си, но
не е имал дежурства. Поради изложеното
следва с решението по делото претенцията
за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд за тези два месеца да
бъде отхвърлена.
От
таблицата, обективирана в заключението
на вещото лице, се установява, че за периода от месец август 2017 година до месец декември
2017 година ищецът е положил 34 смени от по 24 часа.
За 2017
година средномесечното трудово възнаграждение е в размер от 630 лева или 3,81
лева на час или по 5, 72 лева на час възнаграждение, увеличено със 150 % за
изчисление размера на положения извънреден трус. Тъй като за този период не е
извършвано за плащане на суми на това основание настоящият състав приема, че за
посочените дежурства следва да бъде изплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за 30 минути за всяко от тях или при общ брой дежурства от 34 следва да бъдат заплатени общо 17 часа
извънреден труд, които са в общ размер от 97, 24 лева при 30 минути извънреден
труд на смята. Посочената сума от 6,21 лева на час е формирана като стойността
на един отработен час, която е увеличена с 50 %. В заключението на вещото лице
е посочено, че увеличението е направено със 150 %, но следва да се приеме, че
това е техническа грешка, която е допусната и увеличението е с 50 % предвид
Заповед № ЧР -050120 от 21.04.2017 година на Министъра на правосъдието,
регламентираща заплащане на този труд.
За тези
дежурства следва да бъде добавено и допълнително възнаграждение с увеличението
от 100 %, /съгласно чл.262, т. 3 от КТ/, което се прибавя към стойността, посочена по –
горе и което увеличение, но в случая не се установява дежурства да са
полагани в празнични или почивни дни.
Общо
задължението за положен извънреден труд за периода от 01.08.2017 година до
31.12.2017 година включително е в размер от 97, 24 лева.
Видно от
таблицата от заключението на вещото лице за периода от 01.01.2018 година до
31.12.2018 година ищцата е положила 55 броя смени по 24 часа, 24 броя смени дневни
от по 12 часа, 10 броя смети нощни от по 12 часа, 1 смяна от 8 часа или общо смени 90.
Среднодневното възнаграждение е в размер от 4,72 лева на
час, а с увеличението от 50 % , което се прави по посочените по – горе
съображения за приложение на Заповед № ЧР -050120 от 21.04.2017 година на
Министъра на правосъдието, възнаграждението е в размер от 7,08 лева на час или общо сума в размер от 318, 60 лева за 45
часа извънреден труд /при 30 минути за всяка от 90 смени/.
Настоящият
състав приема, че приемане и сдаване на дежурство се извършва за всеки вид
дежурство, без значение на продължителността му
/24-часово, 12 часово и 8 часово/.
Общо
задължението за положен извънреден труд за периода от 01.01.2018 година до
31.12.2018 година включително е в размер от 318,60 лева.
Видно от
таблицата от заключението на вещото лице за периода от 01.01.2019 година до
30.06.2019 година ищецът е положил 37
дежурства с 24 часови смени, 2 дежурства с нощни смени от по 12 часа, 2
дежурства с дневни смени от 8 часа, общо 41.
Среднодневното
възнаграждение за периода е в размер от 5, 28 лева, към които се прибавят 50 %
увеличение за положен извънреден труд по посочените по – горе съображения, с
което възнаграждението на час е в размер от 7, 92 лева или общо сума от 162,36
лева.
Общо
задължение за възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.01.2019 година до 30.06.2019 година е в размер от 162,36 лева
Видно от
таблицата към заключението на вещото лице за периода от 01.07.2019 година до
31.12.2019 година ищецът е положил 69 дежурства от по 24 часа, 2 дежурства от
12 – часови дневни смени, 4 дежурства от 12 – часови нощни смени, 2 дежурства
от 8 – часови смени или общо 77 дежурства.
В
заключението на вещото лице е посочено, че за периода от 01.07.2019 година до
01.03.2020 година е започнало отчитане и заплащане на времето, необходимо за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или
дежурство в рамките на 30 минути при 24 и 12 часови дневни смени в затвора и по
15 минути при 12 часови нощни смени и при 8 часови смени в затвора и всички
временни постове във външни болници. Уточнено е, че за ЗО „Дебелт“ при 24 –
часови смени се отчитат и заплащат 30 минути извънреден труд, а при 8 – часови
смени и временни постове по 15 минути. Поради изложеното вещото лице посочва,
че са отчетени и платени от ответника общо 18 часа за 38 смени.
Предвид
изложеното настоящият състав приема, че от дължимите за 38, 5 часа извънреден
труд възнаграждение следва да бъде приспаднато възнаграждение за 18 часа.
За 2019
година среднодневното възнаграждение с увеличението от 50 % е в размер от 7, 92 лева, както беше
посочено, поради което дължимата сума е в размер от 142, 56 лева.
За
периода от 01.01.2020 година до датата на подаване на исковата молба на 15.07.2020
година ищецът е положил 40 дежурства от по 24 часа, 2 дежурства с 12 – часови
дневни смети, 2 дежурства с 12 – часови нощни смени или общо дежурства 44.
Съгласно
заключението на вещото лице за този период са платени на ответника
възнаграждение за 21, 15 минути и п при дължимо възнаграждение за 45 минути
следва да му бъде присъдена сума в размер от 5, 94 лева.
С горните мотиви следва да
бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца
сумата от 726, 50 лева, като искът за периода от
15.05.2017 година до 31.07.2017 година бъде отхвърлен, както и да бъде
отхвърлена претенцията до пълния предявен размер от 1000 лева.
Съгласно чл.243 от ГПК не
следва да бъде допускано предварително изпълнение на постановеното по делото
решение.
При този изход от спора и
съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и
разноските, направени по водене на делото. Видно от приложения договор за правна защита и
съдействие платеното възнаграждение е в размер от 300 лева. Съответно на
уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца
разноски в размер от 217, 95 лева.
Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ответникът същи има право на разноските, направени по водене на делото,
съответно на отхвърлената част от иска, присъждане на които е поискано в
съдебно заседание. Разноските са за юрисконсулт и се дължат съгласно чл. 78,
ал.8 от ГПК и Наредбата за правната помощ, което съдът определя в размер от 100
лева, предвид фактическата и правната сложност на делото. Съответно на
отхвърлената част от иска е в размер от 27,35 лева.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен
съд държавна такса в размер на 50 лева за иска за присъждане на главница. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл.83,
ал.1, т.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноските
за извършване на експертизата, които са
в размер от 200 лева. Общо задължението на посоченото основание е в размер от 250 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“-
град София, бул. „Ген. Н. Скобелев“ №21, представлявана от Главна директора, да
плати на Н.Ж. П. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 726, 50 лева
/седемстотин двадесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляващ общ размер на възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.08.2017 година до 15.07.2020 година, от която
сумата 578, 20 лева /петстотин седемдесет и
осем лева и двадесет стотинки/, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.08.2017 година до 30.06.2019 година за по 30
минути извънреден труд на смяна с общ
размер на смените от 128, сумата от 148,
30 лева /сто четиридесет и осем лева и тридесет стотинки/, представляваща общ
размер на възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2019
година до 15.07.2020 година за по 15 минути на всяко едно дежурство с общ брой
на дежурствата от 82, ведно със законната лихва върху главницата от 726, 50
лева /седемстотин двадесет и шест лева и петдесет стотинки/, считано от датата на подаване на исковата
молба на 15.07.2020 година до окончателното й плащане, както и сумата 217, 95
лева /двеста и седемнадесет лева, деветдесет и пет стотинки/, представляваща
разноски, направени по водене на делото, съответно на уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н.Ж. П. ЕГН **********,
с адрес: ***, за осъждане на ответника
Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията“- град София, бул. „Ген. Н. Скобелев“ №21, представлявана
от Главния директор, да плати възнаграждение за положен извънреден труд за
разликата между присъдената на това основание сума от 726, 50 лева /седемстотин двадесет и шест лева и
петдесет стотинки/ до пълния предявен размер от 1 000 лева /хиляда лева/,
както и претенцията за периода от 15.05.2017 година до 31.07.2017 година, както
и претенцията за разноски за разликата между присъдената сума от 217, 95 лева
/двеста и седемнадесет лева, деветдесет и пет стотинки/ до пълния предявен
размер от 300 лева /триста лева/.
ОСЪЖДА Н.Ж. П. ЕГН **********, с адрес: ***,
да плати
на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“- град София, бул. „Ген. Н.
Скобелев“ №21, представлявана от Главния директор, сумата от 27,35 лева /двадесет и седем лева, тридесет и пет
стотинки/, представляваща разноски, направени по водене
на делото, съответно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“-
град София, бул. „Ген. Н. Скобелев“ №21, представлявана от Главния директор, да
плати по сметка на Бургаски районен съд разноски, направени по делото, в общ
размер от 250 лева, от които 50 лева /петдесет лева/ платена държавна такса и
200 лева /двеста лева/ възнаграждение за
вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.