№ 30
гр. Велики Преслав, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, IV СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена В. Хазарян
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно
наказателно дело № 20253610200048 по описа за 2025 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на въззивна жалба
от Областна администрация Шумен, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Шумен, бул.“Славянски“№30, представлявана от областен управител
Б.А., срещу Наказателно постановление № 3/20.01.2025 г. издадено от Директора на
Басейнова Дирекция „Черноморски район“ гр.Варна, с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на осн.чл.201, ал.2, вр. чл.200,
ал.1, т.43 от Закона за водите, за нарушение на чл.140, ал.5 от Закона за водите.
В жалбата са изложени доводи за отмяна на Наказателното постановление като
немотивирано и недоказано, издадено при съществени процесуални нарушения. Сочи
се, че не е посочено в пълнота вмененото нарушение, което препяства правото на
защита. Счита се също, че са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, касаеща
„маловажен случай“. Счита, че е налице обективна безвиновна отговорност. Сочи се и
че издаденото НП е при несъобразяване на реалната фактическа обстановка, като се
излагат подробни мотиви в тази връзка. Моли се въз основа на посоченото в
депозираната пред съда жалба, НП да бъде отменено.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуален представител поддържа
изцяло наведените с жалбата основания и доводи за отмяна на атакуваното НП, като
доразвива и допълва същите. Претендират се и разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, в проведеното съдебно
заседание моли да се потвърди издаденото Наказателно постановление от Директора
на Басейнова дирекция„Черноморски район“, като законосъобразно и правилно.
Претендират се разноски.
Призованата на осн.чл.62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 12.09.2024 г. е извършена проверка от експерти на БДЧР, обективирана в
1
Констативен протокол № Ш-308/ 12.09.2024 г., от която е установена нарушена
проводимост в участък от река Голяма Камчия с дължина от около 1000 м. от
вливането на река Врана при село Хан Крум по течението на реката, общ. Велики
Преслав, поради паднали в речното корито дървета и клони. Провереният участък е
извън регулация, съгласно чл. 140, ал. 5, във връзка с чл. 138, ал. 5, т. 2, буква „б“ от
Закона за водите, отговорен за почистването на речните легла извън границите на
урбанизираните територии е областния управител на съответната област. За така
констатираното нарушение е изпратено писмо - покана за съставяне на АУАН до
областна администрация - Шумен, областен управител на област Шумен с изх. № 08-
00- 1183/А114/ 04.10.2024 г. На 11.10.2024 г. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 234/ 11.10.2024 г. /бланка № 001656/ от Д. Т. Ч. - мл.
експерт в Дирекция „Контрол” при БДЧР, ИРМ - Шумен, ул. „Кирил и Методий“ №
34. Актът е подписан от Н.А.Ц. - упълномощено лице, като е посочено, че писмени
възражения, ще бъдат представени в законоустановения срок. В законоустановения
срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, до Директора на БДЧР с вх. № 08-0-1183/А120/
16.10.2024 г. е постъпило писмено възражение по повод съставения и връчен АУАН, с
доводи, касаещи обективна невъзможност за осигуряване на средства за изпълнение на
дейността.
Видно от преписката по делото, в същата са приложени писма, обективиращи
водената от страна на Областния управител на обл. Шумен кореспонденция касателно
осигуряване на финансови средства от Държавата за изпълнение на процесното, а и
останали идентични предписания, сред които: писмо рег. № 06. 00-138/24.11.2023 г. на
главен секретар на МС, адресирано до Областния управител на обл. Шумен, в което е
посочено, че средства за дейности по чл.140 от ЗВ не са осигурявани в рамките на
утвърдените разходи по бюджета на МС със Закона за държавния бюджет на
Република България за съответната година, писма от Областен управител на област
Шумен до Министър-председателя на РБ, Министъра на околната среда и водите,
Секретаря на междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС
и Директора на БДЧ, както и писмо от Администрацията на Министерски съвет, видно
от което се сочи, че със Закона за държавния бюджет на РБългария не са утвърдени
средства за изпълнение на ангажиментите на областните управители по чл.140 от ЗВ,
доколкото и въпросът за почистване на участъците от речни легла с намалена
проводимост, находящи се извън урбанизираните територии не можело да бъде решен
в рамките компетентността на първостепенния разпоредител с бюджета на
Министерския съвет.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на
анализа на доказателствата - писмени и гласни, събрани в хода на настоящото
производство и приобщени в хода на съдебното следствие. Свидетелските показания
депозирани от разпитания свидетел - св.Ч. са напълно безпротиворечиви, допълващи и
в кореспондираща връзка с писмените доказателства по делото. С оглед и на
посоченото съдът възприема с доверие и цени изцяло както показанията на разпитания
свидетел, считайки ги обективни и достоверни, така и кредитираните писмените
доказателствени източници.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, и в установения от закона срок от връчването на НП. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това на настоящата
инстанция са следните:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни органи както и в законоустановените в
ЗАНН срокове. При издаване на НП, наказващият орган е спазил задължението си по
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на събраните и представени доказателства. Спазена
2
е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми
съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на
нарушението, обстоятелствата, като е посочена и конкретната нарушена
административна норма от Закона за водите.
При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал
съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен по безспорен и
категоричен начин състава на вмененото административно нарушение.
В АУАН и в НП, подробно са описани всички елементи от състава на нормата,
проявлението на които сочат на съставомерност на деянието, по приложения от
административно наказващия орган административно- наказателен състав. Безспорно
установено е, че към процесната дата 12.09.2024 г. вписана в НП, не е изпълнено
даденото такова предписание, жалбоподателят да предприеме действия за почистване
на участък от река Голяма Камчия с дължина от около 1000 м. от вливането на река
Врана при село Хан Крум по течението на реката, общ. Велики Преслав, поради
паднали в речното корито дървета и клони, съгласно даденото му предписание, със
срок на изпълнение - до 30.06.2024 г. поради, което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Самото нарушение е
едно - неизпълнение на задължително предписание, и като такова изпълнителното
деяние се осъществява чрез непредприемане на дължимите действия (бездействие).
С нормата на чл. 200, ал.1, т. 43 от ЗВ е предвидено административно наказание
- глоба, съответно имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева, за всички
останали случаи на нарушаване на забрани или неизпълнение на задължения по
закона. В случая предписанието е дадено на Областна администрация Шумен, за
осигуряване на проводимост на участък от река Голяма Камчия с дължина от около
1000 м. от вливането на река Врана при село Хан Крум по течението на реката, общ.
Велики Преслав, със срок за изпълнение -удължен до 30.06.2024 г. Предписанието не е
оспорено и е влязло в сила, поради което е налице стабилитет на издадените
предписания, неизпълнението на които е предпоставило и атакуваното НП, доколкото
и същият няма данни да е оспорил по съдебен ред направеното предписание, предвид,
че същото представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1
от АПК и подлежи на съдебен контрол. В тази връзка и исканията за удължаване срока
за изпълнение на същото по изложени от обективна невъзможност съображения не са
годни да препятстват стабилитета на издадения административен акт, атакуването на
който е самостоятелно производство и се разглежда по различен процесуален ред пред
компетентния административен съд като първа инстанция, и в този смисъл е налице и
влязъл в сила административен акт, който подлежи на изпълнение/ Определение №
2157/18.02.2021 г. по адм. д. № 1319/2021 г. по описа на ВАС на Р България/.
Доколкото и по делото спор няма относно неизпълнението на така даденото
предписание, като безспорно се установи, че от Областна администрация Шумен са
предприети действия чрез заявяването на необходимост пред компетентните
институции от осигуряване на финансов ресурс за извършване на дейност по
почистване и осигуряване на нормална проводимост на процесния речен участък, то
следва да се посочи, че липсата на отпуснати средства не може да се сочи като
аргумент и причина за неизпълнението на даваните многократно касателно посочения
участък предписания, видно и от приложените по делото в тази връзка писмени
доказателства.
С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени
признаците на състава на административно нарушение по чл.140, ал.5 от ЗВ, както
правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото
нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за
предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, е безпредметно да се
3
изследва субективната страна - налице е обективна безвиновна отговорност съобразно
чл.83, ал.1 от ЗАНН.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е приел, че
извършеното нарушение не представлява маловажен случай, поради което
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. Касае се за нарушение, осъществявано
трайно във времето и свързано пряко с осигуряване безопасността на населението,
като бездействието на нарушителя за продължително време би я е застрашило. При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се
съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Действително в
случая не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората,
околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само
по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че
законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение
или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да
се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни
последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да
обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това
значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят вследствие
бездействие за поддържане на проводимост на обследвания участък от река Голяма
Камчия и наводняване на същия при обилни валежи и прииждане на води, доколкото и
степента на потенциална опасност от това съобразно оценката на риска от човешки
жертви, икономически, социални и екологични щети е изключително висока, като
реалните примери в тази насока в страната ни са десетки.
Съдът намира, че отговорността на жалбоподателя правилно е ангажирана от
административнонаказващия орган, при отчитане на предвидените в чл. 27, ал. 1 и ал.
2 ЗАНН критерии и според настоящия състав, същата съответства на характера на
извършеното нарушение и би постигнала визираните в ЗАНН цели на наказанието,
като с оглед конкретните обстоятелства по делото и във връзка с проверка на
материалноправната законосъобразност на наказателното постановление, в частта за
наложената санкция настоящият състав намира, че определеното наказание
имуществена санкция в размер на 500,00 лева е обосновано определена.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК, като на основание чл. 144, ал.3 от АПК, с оглед изхода на
делото такива следва да се присъдят на административнонаказващия орган, който
своевременно е направил изрично искане за това. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност намира, че на
страната следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80,00
/осемдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 3/20.01.2025 г. издадено от
Директора на Басейнова Дирекция „Черноморски район“, с което на Областна
администрация Шумен, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на
500,00 лева, на осн.чл.200, ал.1, т.43, вр. чл.201, ал.2 от Закона за водите, във вр.с
чл.140, ал.5 от Закона за водите.
4
ОСЪЖДА Областна администрация Шумен, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
Басейнова Дирекция „Черноморски район“, сумата от 80,00 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд
– Шумен по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5