Номер 382118.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 18.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20203100503110 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София
против Разпореждане № 30904 от 24.09.2020 г. на ВРС по ч. гр. д. № 10451/2020 г. по описа
на същия съд в частта, в която е отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника И. К. Д. от
с. Приселци, обл. Варна, за сумата от 59,03 лв., представляваща дължимо възнаграждение по
договора за поръчителство от 14.12.2016 г. и сумата от 24,48 лв., представляваща
административни разноски по кредита. С жалбата се претендира пълния размер от сторените
в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.
Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно като излага следните
аргументи: Твърди се, че първоинстанционният съд неоснователно е приел, че
претендираните административни разноски целят заобикаляне на забраната по чл. 33 от ЗПК
и противоречат на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Административните разноски се формират от
извършени разходи от „Кредисимо“ ЕАД във връзка с извънсъдебното събиране на
просроченото вземан, за които е съставен протокол. Същите не били разходи свързани с
усвояване и управление на кредита. Счита, че заповедният съд неправилно е приел, че в
нарушение на чл. 146 от ЗПК на длъжника не е предоставено право на избор и възможност
за индивидуално договаряне и е бил задължен да избере поръчителството на „Ай Тръст“.
Предоставянето на обезпечение не е задължително условие за сключване на договор за
кредит и за длъжника няма санкция (неустойка или по-голям приложим размер на лихва),
ако избере необезпечен кредит. Длъжникът сам е избрал при кандидастването си за кредит
от „Кредисимо“ ЕАД да обезпечи изпълнението на задълженията си като осигури
поръчителство от трето одобрено от кредитора юридическо лице. В случая има
индивидуално договаряне, поради което клаузата за поръчителство не е нищожна. Счита, че
заповедният съд неправилно е приел, че „Кредисимо“ ЕАД не е спазило изискванията на чл.
416 ЗПК да оцени платежоспособността на потребителя. Излага подробна аргументация.
Моли за отмяна на разпореждането в обжалваната му част и издаване на заповед за
изпълнение и за горните претенции.
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес от
обжалване и в законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като
1
съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
По подадено заявление от „Ай Тръст“ ЕООД, гр. София, в развилото се производство
по ч. гр. д. 10451/2020 по описа на ВРС е издадена Заповед № 5051/24.09.2020 за изпълнение
на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът И. К. Д. от с. Приселци, обл.
Варна,, да заплати на дружеството – заявител следните суми: 196,66 лв. – главница по
договор за кредит № 780792 от 14.12.2016г., сключен между длъжника и „Кредисимо" ЕАД,
обезпечен чрез договор за поръчителство от 14.12.2016 г., сключен между „Ай тръст" ЕООД
и длъжника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда; 31,66 лв. – договорна възнаградителна лихва по кредита за периода от 21.05.2017 г. до
20.01.2018г.; 66,29 лв. – наказателна лихва в размер на законната лихва за забава, за периода
от 20.11.2018 г. до 03.08.2020 г., които суми са заплатени от заявителя „Ай тръст" ЕООД в
полза на „Кредисимо" ЕАД на 10.08.2020 г., както и сумата 58,43 лв. – сторени по делото
разноски, от които 19,48 лв. – държавна такса и 38,95 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Отказано е издаването на заповед за изпълнение за сумата от 59,03 лв., представляваща
дължимо възнаграждение по договора за поръчителство от 14.12.2016 г. и сумата от 24,48
лв., представляваща административни разноски по кредита.
По доводите в жалбата:
Правилно, при решаване на делото заповедният съд се е позовал на разпоредбата на
чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съгласно които съдът е длъжен служебно да извърши проверка
дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а в контекста на потребителската
защита, доколкото длъжникът е с очевидно качество на потребител, и дали договорът
съответства на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Още на фаза заповедно
производство следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните
правоотношения – потребителя, а чл. 411 ал. 2 т. 2 от ГПК, предвижда възможността да се
откаже издаване заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и добрите
нрави като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля
тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково
производство (така Решение на СЕС по дело С448/17 и други).
Относно спорното пред настоящата инстанция вземане възникнало от сключения
договор за поръчителство. Съгласно описаното в т.12 от заявлението, между страните е
уговорено заплащане на претендираното възнаграждение в полза на заявителя за договорно
поръчителство, т.е. за солидарна отговорност с длъжника за задълженията му към кредитора
по договора за кредит. Твърди се, че длъжникът сам е избрал да обезпечи изпълнението на
задълженията си по сключения между него и „Кредисимо“ ЕАД договор за кредит, макар че
е имал възможност да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция като
друг вид обезпечение.
От анализа на изложените факти се стига до извода, че при сключването на
акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал
право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се
има предвид, че едноличен собственик на капитала на заявителя е кредитора на длъжника по
договора за кредит. Следователно, юридическото лице – поръчител, което е предварително
одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до значително
неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за
добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за
индивидуално договаряне.
На следващо място, така създадената от „Кредисимо" ЕАД схема за предоставяне на
2
кредити, обезпечени чрез поръчителство от дъщерно на кредитора дружество, цели
заобикаляне на ограничението предвидено в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно което годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута. Отпуснатият кредит е в размер на 295,18 лева
и е разсрочен на 13 месечни вноски в размер на 28,54 лева, включващи главница и лихви.
Дължимото възнаграждение на поръчителя за предоставеното обезпечение е в размер на
21,78 лева на месец за периода на действие на договора за кредит или общо 283,14 лева.
Видно е, че възнаграждението на поръчителя се дължи ежемесечно и е със същия матуритет,
с който е и отпуснатият кредит. Определеният в договора за кредит ГПР е 50 %. За да
преодолее ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и да получи допълнителен доход в размер
на близо 100% от главницата, кредиторът е създал схема, при която потребителят да заплати
този допълнителен доход чрез дъщерното дружество на „Кредисимо" ЕАД „Ай Тръст“
ЕООД. Така с привидно законни средства се постига една противозаконна цел, което е
класически пример за заобикаляне на закона. Индиция за това е и уговореното в чл. 8, ал. 4
от договора за предоставяне на поръчителство сключен между кредитополучателя и „Ай
тръст“ ЕООД, според което потребителят има „право“ да заплаща възнаграждението към
поръчителя директно по банковата сметка на „Кредисимо“ ЕАД. Ето защо, съдът намира, че
договорът за поръчителство е нищожен на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал.
1, предл. 2 от ЗЗД.
Що се отнася до втората спорна претенция относно сумата представляваща
"административни разноски за извънсъдебно събиране на задължението", същата не се
дължи за нищо друго освен за управление на кредита, а такси за това не могат да се събират
от длъжника – чл. 10а ал.2 от ЗПК, респективно клаузата, предвиждаща такива разходи е
нищожна. Отделно от това липсва яснота какви точно дейности са извършени от кредитора
и как е определена цената на тези услуги.
С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане не страда от визираните в
жалбата пороци и следва да се потвърди.
Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 30904 от 24.09.2020 г. на ВРС по ч. гр. д. №
10451/2020 г. по описа на ВРС в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Ай Тръст“
ЕООД, гр. София за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК против длъжника И. К. Д. от с. Приселци, обл. Варна, за сумата от 59,03 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение по договора за поръчителство от 14.12.2016 г. и
сумата от 24,48 лв., представляваща административни разноски по кредита.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4