Решение по дело №100/2019 на Районен съд - Враца

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 152

 

Гр.Враца 18.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачански районен съд, ІV - наказателен състав в публично заседание на 27.03.2019 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА КАСАБОВА

 

При секретаря В.Василева като разгледа докладваното от съдията НАХД №100 по описа за 2019г. на ВРС, въз основа на закона и доказателствата

                                              

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №1731242  на ОД на МВР – Враца, с който на Л.Й.П. *** с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1 вр. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА/ЗДвП/, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН - съгласно чл.63 ал.1 от ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ /ЗАНН/.

            РешенИЕТО подлежи на  обжалване в 14/четиринадесет/дневен срок от уведомяването пред Врачански административен съд.

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:      

            М  О  Т  И  В  И

Л.Й.П. *** с ЕГН ********** е обжалвал ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №1731242  на ОД на МВР - Враца, с който му е  наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 ГЛОБА в размер на 100/сто/ лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1 вр. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП. В жалбата и в становище по делото чрез процесуален представител адв.М.Димитров се иска отмяната на ЕФ, поради настъпила давност и допуснати процесуални нарушения при изготвянето му.

Ответникът по делото ОД на МВР - Враца в придружителното писмо излага становище в подкрепа на издаденият ЕФ.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН във вр.чл.189 ал.8 ЗДвП.

Анализирайки събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: На 03.09.2017г., в периода от 15.00 до 17.00ч.  полицейските служители – свидетелите М.Т. и А.А.били на смяна, като по предварително утвърден график се намирали в гр.Враца на бул.“Втори юни“ до „Химко” АД, където работели по скоростните режими със система за видеоконтрол ТFR-1М №611, като тяхната задача се изразявала в позициониране на сл. автомобил и въвеждане на настройките за контрол на скоростта, за засичане на скорости над 65 км/ч. при разрешена максимална скорост от 50 км/ч за населено място.

В 15.35 часа автоматизирано техническо средство – „Мобилна система за видео-контрол” „TFR1-М № 611” автоматично заснела движението на лек автомобил марка АУДИ А 6  модел„ОЛРОЛД КУАТРО“ с рег.№ СА 32 11 ХТ, собственост и управляван от жалбоподателя Л.Й.П. ***, който се движел в населеното място по бул.“Втори юни“ до „Химко” АД, с посока на движение Враца – Мездра, като регистрирала превишение на скоростта 74 км/ч., при максимално разрешена такава за градски условия от 50 км/ч. Автомобилът, управляван от жалбоподателя нарушител не е спрян, като лекият автомобил е заснет, след което в сектор "Пътна полиция" в отсъствие на свидетелите и в отсъствие на жалбоподателя, е последвало издаването на обжалвания ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №1731242 на ОД на МВР - Враца, като на жалбоподателя Л.Й.П. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв., за извършено нарушение на чл.21 ал.1 вр. чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП. В електронния фиш изрично е вписано и превишението на скоростта, възлизащо на 24 км/ч. и обстоятелството на установяване и фиксиране на превишението с автоматизирано техническо средство, за което системата заснела клип. Касателно установените по време на инкриминираната дата и място фактически обстоятелства, изложени в обжалвания електронен фиш и съгласно приложени доказателства от наказващият орган досежно наличието на мобилна техника за видеонаблюдение на визираното място на нарушение, се установява, че нарушението е заснето със АТТС – „Мобилна система за видео-контрол”, „TFR1-М № 611” собственост на ОД на МВР – Враца.

Горната фактическа обстановка се установява от приложеният по делото ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №1731242 на ОД на МВР – Враца, от снимковият материал с конкретно отчетени стойности, /които съдът кредитира като писмени доказателства/, както и от останалите приложени с административнонаказателната преписка писмените доказателства – писмо; жалба; пълномощно; не заверено и заверено копие от електронен фиш; снимков материал; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 от БИМ, Заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи, Разпечатка на заснети нарушения със система за видеоконтрол за дата 03.09.2017г., Протокол от проверка на РС №3-12-17/30.06.17г., Справка за собственост на МПС, Протокол за използване на АТТС от 03.09.17г. преминала задължителната проверка в лаборатория на БИМ и е годно измервателно средство, Приложение №1, пощенски плик, писмо, молба, становище.От тези  доказателства се установява, че в конкретния случай е използвана МОБИЛНА радарна система за видео-наблюдение собственост именно на ОД на МВР Враца.Също така по делото е представен снимков материал на самото място на нарушението, а за процесната дата с посочената система са регистрирани общо 62 бр. нарушения на скоростта, като от приложената Разпечатка от радарна система тип – „TFR1-М № 611”, за датата на нарушението, е видно че същото е регистрирано в 15:35:09 часа във видеоклип №13785 от дата 03.09.17г. приложен във вид на снимков материал, като в ЕФ изрично е отразено, че се касае за посоченото мобилно автоматизирано техническо средство на ОД на МВР- Враца. Конкретно е посочено и мястото на извършване на нарушението в съдържанието на електронния фиш, а именно в населено място „гр.Враца, по бул.“Втори юни“ до „Химко” АД, с посока на движение Враца – Мездра, видно от приложената по делото разпечатка на снимков материал, която е веществено ДС, съгласно чл.189 ал.15 от ЗДвП. Установява се и това, че по време на заснемането, автомобилът на жалбоподателят е бил единствен на пътното платно и не е имало изпреварване на автомобили или едновременно движение на повече от един автомобил.     Несъстоятелни и голословни са възраженията в жалбата, че не е имало обозначение за контрол на мястото на нарушението, но дори и това да е било така към конкретният момент то същото би било несъществено нарушение на правилата тъй като изискването за поставянето на знак „Е-24”, въведен с чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е отменено с изм. в ДВ бр.6 от 2018 год., в сила от 16.01.2018 г. По делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 03.09.2017г., съгласно одобреното с Наредбата приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, автомобила на който е поставено мобилното АТСС, и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш.На следващо място и противно на посоченото в жалбата - установено е и че санкционираното с издадения електронен фиш административното нарушение е осъществено в отсъствието на жалбоподателя и на контролен орган, при което следва, че са спазени изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП  - установяването и заснемането на административното нарушение да става при кумулативното наличие на трите задължителни предпоставки, а именно:

- първо със стационарно  техническо средство,

- второ в отсъствие на контролен орган и

- трето в отсъствие на нарушител.

На четвърто място за прецизност следва да се отбележи, че е налице различие между обжалвания по настоящето дело ЕФ и снимковия материал, относно превишената скорост.В електронният фиш е отразено, че превишаването на скоростта е с 24км/ч, за разлика от действително установеното превишаване с 27 км/ч, отразено в клипа, тоест установената скорост в ЕФ е посочена като 74 км/ч., вместо действителната 77 км/ч., отразена в клипа, но предвид това, че соченото в електронният фиш превишаване и установеното попадат в рамките на предвидената в разпоредбата на чл.189, ал.1, т.4 от ЗДвП скорост, съдът намира, че допуснатият порок не е съществен, тъй като е в полза на наказания нарушител и е вследствие приспадане на посоченото и в снимката „3/три/ процента толеранс”, като допустимо отклонение на заснемащото техническо средство.      От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата, място и час, с автоматизирано техническо средство „Мобилна система за видео-контрол”, „TFR1-М № 611”, собственост на ОД на МВР – Враца е било заснето движението на лек автомобил марка автомобил марка „АУДИ А 6” модел„ОЛРОЛД КУАТРО“ с рег.№ СА 32 11 ХТ, собственост и управляван от жалбоподателя Л.Й.П. ***, който се е движил със скорост от 74км/ч. тоест с 24км/ч., над максимално разрешената за движение в процесния пътен участък скорост от 50 км/ч., каквото ограничение е въведено за населено място.

От субективна страна жалбоподателят е осъществил деянието при форма на вина евентуален умисъл. Същият е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената и че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта (съзнавал е характера на извършеното и е предвиждал последиците му), но въпреки това е превишил скоростта за движение с 24км/ч., (съгласил се е с настъпването на последиците).

С оглед конкретната стойност на движение и превишение, правилно и законосъобразно е приложена и санкционната норма, по която е ангажирана отговорността на нарушителя - чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, съгласно която „за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 км/ч, водачът се наказва с глоба от 100 лева”. Жалбоподателят е санкционирана именно за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място с 24 км/ч, като наложената му глоба е в абсолютно определения размер от 100,00 лв., които размер е фиксиран и не подлежи на индивидуализация. Деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо и е санкционирано с относимата санкция. Санкционната разпоредба е предвидила това по вид и размер наказание, само за нарушителите – физически лица, тъй като административнонаказателната отговорност е лична и субект на нарушението по ЗДвП, може да бъде само физическо лице – каквото настоящият жалбоподател е.

Що се отнася до наведено от жалбоподателя съображение в жалбата,  като основание за отмяна на ЕФ, а именно настъпила законова давност съдът намира, че същото е неоснователно поради следните съображения:

На първо място и с оглед доказателства, съдът констатира, че административното нарушение е извършено на 03.09.2017г., при което същото независимо от твърденията на жалбоподателя не се явява погасено по давност към настоящия момент – месец април 2019 г. между впрочем не става ясно откъде жалбоподателя извежда довод, че ЕФ е издаден на дата 06.01.2019г., която освен това се сочи и като дата на получаването  му.

Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, за неуредените случаи по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността и др. се прилагат разпоредбите на общата част на НК. Следователно за неуредените случаи, какъвто е процесния, по  въпроса за давността, субсидиарно приложение намират разпоредбите на чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 вр. ал.3 НК.

Разпоредбата на чл.80 ал.1 т.5 от НК, в редакция си към момента на извършване на нарушението, съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 НК, е предвиждала погасяване на наказателното преследване по давност, за всички останали случаи, извън посочените в чл.80 ал.1 т.1 - 4 вкл. от НК, когато не е възбудено в срок от три години /считано от датата на деянието тоест от  03.09.2017г./

Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК обаче, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1 т.5 от НК, който е три години към дата на извършване на деянието.

Следователно, при спазване на посочените разпоредби следва извода, че в случаите, когато законът предвижда наказание ”глоба” /какъвто е настоящият случай/, възможността дадено физическо лице да бъде наказано се изключва с изтичането на четири години и половина от датата на извършване на деянието, който срок в случая ще изтече едва на 03.03.2022г./В горепосочения смисъл е и съдебната практика на ВС, АС-Враца, АС-София и др.

Не на последно място настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение на нарушението не може да намери приложение разпоредбата на  чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално и липсват съставомерни вреди, като законодателя е възприел, че самото нарушение на правилата за движение по пътищата е с достатъчно висока степен на обществена опасност. Контролът върху скоростта за движение е насочен към осигуряване на безопасността на движение, която дейност е с повишена опасност. Крайната цел на контрола е недопускане на ПТП, поради превишена скорост.Не се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради което и съобразно изложените доводи съдът счете, че атакуваният електронен фиш, като правилен и законосъобразен, следва да се потвърди.

Затова и съдът ПОТВЪРДИ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, „К” № 1731242 на ОД на МВР - Враца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН.

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: