№ 115
гр. Варна, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500142 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№28426/08.11.2024г. по описа на
ОС-Варна, депозирана от Д. Ш. Д., ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ул.“*. *“
*, вх.*, ап.*, чрез процесуален представител адв. Костелянчик, против
решение № 1063/22.10.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. №
851/2024г., с което е прието за установено по отношение на въззивницата, че Р.
А. А., ЕГН * с адрес гр.Варна, ул.“*.*“ *, вх.*, ап.* е изключителен собственик
на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №10135.2559.10.1.7,
находящ се в гр.Варна, ул.“*“, блок * , вх.*, ет.*, с площ 86.45 кв., с
предназначение за здравни и социални услуги, състоящ се от : входно антре;
кухня-столова; дневна, две спални, килер- дрешник, баня, тоалет, два балкона,
при съседни обекти : на същия етаж- 10135.2559.10.1.6; под обекта -няма; над
обекта – 10135.2559.10.1.14, ведно с избено помещение под ап.7 с площ 9
кв.м., при граници : избен коридор; изба №27; двор; изба №14, ведно с общо
избено помещение под стълбището и 4.1074 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж, върху имота, в който е построена сградата,
по силата на трансформация на лични средства при придобиването му и е
осъдена първата да заплати разноски.
Наведените в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. Сочи се, че не са представени оригинални
удостоверение за данъчна оценка и скица на процесния имот, приети са
1
нечетливи доказателства, решението е постановено на следващия деня, в
който е изтекъл срока за писмени бележки, ден. Твърди се, че решението е
неправилно, тъй като въобще не е отчетено, че въззивницата има принос в
придобиването на имота, доколкото по време на брака е отгледала две деца,
работила в семейната лаборатория, грижела се за домакинство, внасяла
средства в семейния бюджет от възнаграждения и дарения от родителите й.
Излага, че неправилно са кредитирани свидетелските показания на
свидетелите П. А. и Ив. А., тъй като същите са близки роднини на ищеца.
Оспорва се , че е доказано дарение от 6 800 долара, а ако има такова, се
твърди, че то не е само в полза на ищеца, а на семейството. Счита, че дори да
са били лични на съпруга част от средствата, то той влагайки ги, е дарил
половината на съпругата си. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на
предявения иск с присъждане на разноски.
На 23.01.2025г. е депозирано от Д. Д. чрез адв. Д. А. допълнение към
въззивна жалба, в което са наведени нови и допълнени изложените вече
основания за обжалване. Депозираното допълнение съставът намира, че
следва да бъде оставено без разглеждане, доколкото е подадено след изтичане
срока за въззивно обжалване. Въззивната жалба е била редовна, поради което
и навеждането на нови основания след срока за обжалване е преклудирано.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Р. А. А., чрез проц. представител П. Х., с който отговор
жалбата се оспорва. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно.
Излага, че предмет на спора е дали имотът е закупен изцяло с лични средства
на единия съпруг, а не дали е налице принос от въззивницата. Моли
решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Постъпила е и частна жалба от Р. А. А., чрез проц. представител П. Х.,
срещу Определение № 508/28.01.2025г. в частта, с която е оставена без
уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за
разноските чрез увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение от
4 000 лв. на 5 000 лв. Сочи се, че първоинстанционният съд не е съобразил, че
спорът е сложен от фактическа и правна страна, а материалният интерес с
оглед статута на имота- лаборатория и медицински кабинет, съответства на
претендирания хонорар. Твърди се, че същият не е прекомерен и моли да бъде
присъден в пълен размер.
Отговор на частната жалба не е депозиран от Д. Д..
За да се произнесе по спора, съобразно събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съставът взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.23 ал.1
СК от Р. А. да се приемане за установено в отношенията между него и
бившата му съпруга Д. Ш. Д., че ищецът е собственик на придобития по
време на брака с лични средства на ищеца недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №10135.2559.10.1.7, находящ се в гр.Варна,
2
ул.“*“, блок * , вх.*, ет.*, с площ 86.45 кв., с предназначение за здравни и
социални услуги, състоящ се от : входно антре; кухня-столова; дневна, две
спални, килер- дрешник, баня, тоалет, два балкона, при съседни обекти : на
същия етаж- 10135.2559.10.1.6; под обекта -няма; над обекта –
10135.2559.10.1.14, ведно с избено помещение под ап.7 с площ 9 кв.м., при
граници : избен коридор; изба №27; двор; изба №14, ведно с общо избено
помещение под стълбището и 4.1074 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж, върху имота, в който е построена сградата. В исковата
молба се излага, че страните са бивши съпрузи като бракът им е сключен на
23.03.2002г. и прекратен с развод с решение, постановено по гр.д.
№13309/2023г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 21.12.2023г. Твърди
се, че процесният имот е придобит по време на брака изцяло с лични средства
на ищеца, което се случило чрез няколко трансформации и дарение от близки.
Като цена в нотариалния акт била записана сумата 21 000 лева, но в
предварителния договор за закупуване на имота от 23.02.2005г. била посочена
действителната цена 38 000 евро, които се твърди да са платени изцяло с
лични средства на ищеца чрез последователни трансформации на средства,
дарени от родителите му и вложени лични средства в друг закупен по време на
брака имот. В деня на подписване на предварителния договор 23.02.2005г. от
него била заплатена сумата от 3800 евро, която получил като дарение от
родителите си, като баща му я бил изтеглил още в края на месец януари
съгласно платежен документ №30545/31.01.2005г. Останалите 34 200 евро
били заплатени в деня на подписване на сделката 15.03.2005г., като 28 000
евро били преведени от ищеца по банковата сметка на Д. Б., съгласно авизо
046/22737/15.03.2005г. на ОББ, а останалите били заплатени в брой отново от
ищеца, който ги изтеглил от банковата си сметка съгласно разписка от ОББ от
15.03.2005г. Продажната цена, извън дарението на родителите на ищеца, се
твърди да е платена с лични негови средства от продажната цена на имот,
който също бил закупен с негови лични средства, макар и придобит по време
на брака чрез две последователни трансформации на лични средства. Преди
брака през *г. ищецът закупил ап.44 в ж.к. Младост 2, бл.*, вх.*, ет.* съгласно
НА №164, т.21, дело 7916/1998г. Този имот бил продаден за 8 000 щ.д., като в
предварителния договор за продажбата му била вписана и ответницата, но
същият бил лична собственост на ищеца като придобит преди сключването на
брака им. С НА №49, т.1, рег. №41/2003г. на 17.03.2003г. по време на брака им
страните закупили ап.33 в ж.к. Възраждане, блок *, ет.*, вх.* за сумата от 16
615 лева. В предварителния договор за закупуване на имота от 12.02.2003г.
била вписана действителната продажна и платена цена 14 800 щ.д., от които
8000 щ.д. била сумата, получена от ищеца от продажбата на личното му
жилище в ЖК „Младост“, а равностойността на 6 800 щ.д. били получени от
неговата майка, която дълги години работила в Л. и дарила част от
спечелените там пари на двамата си сина. Този имот – в ЖК „Възраждане“,
бил продаден през 2005г., като в предварителния договор от 29.01.2005г. била
вписана действителната продажна цена 41 500 евро, от които 25 400 евро били
3
преведени по банковата сметка на ищеца в ОББ и откъдето заедно с други
лични средства на ищеца е била преведена остатъчната цена от 34 200 евро.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Д. Д. е депозирала отговор на
исковата молба, в който е изразила становище за неоснователност на иска. Не
се оспорва, че има редица покупко-продажби, докато се стигне до последната
сделка. Не се оспорва, че през 1998г. е закупен апартамент преди брака, който
е продаден за 8000 щ.д. през 2003г. Сочи се, че следващата сделка била през
2003г., като по предварителния договор страните заплатили 1500 долара, като
800 долара от тях били от полученото капаро от продажната цена на първия
имот, а остатъкът бил заплатен със семейни средства, в които участвала и
ищцата. Покупната цена на имота била 14 800 долара, като се твърди, че е
изплатена с общи средства, в които участвала й ответницата, и които били от
заплати, получавани от двамата. Този имот бил продаден за 41 000 евро. На
21.01.2005г. било получено капаро от 4 100 евро съгласно предварителния
договор. Това капаро било дадено на 23.02.2005г. за капариране на процесния
имот. Цената на процесния имот била по-ниска от последния продаден имот
поради това нямало доплащане, нито били влагани някакви други средства.
Оспорва се да са дарявани средства за закупуване на процесния имот. Излага
се, че няма връзка, нито логично обяснение за твърдяната нужда от сума в
размер на 3 800 евро, която се твърди ищецът да е получил като дарение от
баща си. Сочи се, че това от коя сметка са били преведени парите не води до
извод за лични средства, тъй като именно ищецът бил получил сумата от
отпуснатия кредит на предходните купувачи в ОББ. Оспорва се да са дарявани
средства от майката на ищеца в размер на 6800 щ.д. Излага се, че ответницата
е зъботехник и е работила от 01.10.2002г. в частната семейна лаборатория,
която от началото била в друг имот. След закупуването на процесния имот
лабораторията се преместила в него и тя продължила да работи там.
Трудовото й правоотношение било прекратено на 12.01.2024г. ищецът бил
неин работодател в качеството му на управител на „СМТЛ Родента“ ЕООД.
Сочи се, че ответницата е работила заедно с ищеца, неин бивш съпруг, с който
имат две деца, за които тя полагала грижи. През 1999г. тя продала свой
апартамент парите, от който послужили впоследствие за издръжка на
семейството. Излага се, че е заплащала данъците за ½ ид.ч. от процесния имот,
както и че е допринесла за придобиването му с вложени средства от труд от
01.10.2002г. , с грижите и издръжката за децата и семейството, както и
средства от продажба на предходен апартамент, който е бил СИО. Отправя
искане за отхвърляне на иска.
По съществото на спора, съобразно наведените във въззивната
жалба оплаквания, въз основа на събраните по делото доказателства и
приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Няма спор между страните, че същите са сключили граждански брак
през *г., прекратен с развод през 2023г. Безспорно е, че лична собственост на
ищеца е бил имот, находящ се в ж.к.“Младост“ бл.*, вх.*, ет.*, който е бил
4
закупен лично от него преди брака, видно от НА №164, том XXI, дело
№7916/1998г. На 23.01.2003г. Р. А. А. и Д. Ш. А. са сключили предварителен
договор за продажба на Ап.44, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл.*,
вх.*, ет.* с Ил. П. Ил. с продажна цена 8 000 щатски долара. На 10.02.2003г. Р.
А. А. с договор за покупко-продажба, обективиран в НА №58, том 1, рег.
№1291, дело №48/2003г. на нот. №214-Ж. К. продава Ап.44, находящ се в
гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл.*, вх.*, ет.* срещу продажна цена от 13 334.40
лева. Няма спор, че действително получената цена е 8 000 щ.д., както и
посочено в предварителния договор.
На 12.02.2003г. Р. А. А. и Д. Ш. А. са сключили предварителен договор
за закупуване на Ап.№33 в гр.Варна, ж.к.Възраждане, бл.*, ех.*, ет.* за сумата
от 14 800 щатски долара. На 17.03.2003г. е сключен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в НА №49, том I, рег.№1469, дело
№41/2003г. на нот.№149- Ж. К., съгласно който Р. А. А. и Д. Ш. А. закупуват
Апартамент №33, находящ се в гр.Варна, ж.к.“Възраждане“ бл.*, вх.*, ет.*
срещу продажна цена от 16 615 лева. Няма спор, че реалната договорена и
заплатена цена е 14 800 щ.д., както е посочено в предварителния договор. На
29.01.2005г. Р. А. А. и Д. Ш. А. сключват предварителен договор от
29.01.2005г. за продажба на Ап. №33 в гр.Варна, ж.к. Възраждане бл.*, вх.ет.*
за сумата от 45 100 евро. На 28.02.2005г. с договор за продажба, обективиран в
НА №107, том I, рег.№1140, дело 91/2005г. на нот.№192-Д. С., Р. А. продава
Ап.№33, находящ се в гр.Варна, ж.к.Възраждане, бл.*, вх.*, ет.* срещу
продажна цена от 41 000 евро. Видно от приложена справка от „СЖ Е.“ клон
Варна е, че на 31.01.2005г. А. Цв. А. е получил по сметката си сумата от 4 100
евро. На 23.02.2005г. Р. А. А. е сключил Предварителен договор за закупуване
на Апартамент №7 в гр.Варна, ул.“*“ бл.*, вх.*, ет.* за сумата от 38 000 евро с
Д. П. Б.. Продажната цена е уговорено да се изплати по следния начин : 3 800
евро при подписване на предварителния договор и останалата част в размер на
34 200 евро в деня на нотариално изповядване на сделката. Съгласно
представено нареждане разписка от 15.03.2005г. Р. А. А. е изтеглил от
банковата си сметка в ОББ сумата от 6 200 евро. Представено е авизо по
платежно нареждане от 15.03.2005г. за внасяне на сумата от 28 000 евро по
банковата сметка на Д. П. Б. от Р. А. А. с посочено основание – покупка на
апартамент. На 15.03.2005г. Р. А. А. е сключил договор за покупко-продажба
на Апартамент №7 в гр.Варна, ул.“*“ бл.*, вх.*, ет.* за сумата от 21 000 лева,
обективиран в НА №197, том I, рег.№1450, дело №118/2005г. на нот.№192-Д.
С.. Отново няма спор между страните, че реално заплатената цена е тази,
посочена в предварителния договор, а не в НА.
На 25.06.1996г. е сключен договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в НА №22, том V, рег.№4778, дело №1271 /1999г., с който В. К. А.
и Д. Ш. Д. продават на П. Ш. Д., Апартамент №3, находящ се в гр.Силистра,
ул. * * *, етаж * за сумата от 5 милиона лева. Представен е препис от
трудовата на книжка на Д. Ш. А.. Съгласно вписванията в същата в периода
01.10.2002г. до 12.01.2024г. тя е заемала длъжността зъботехник в СМДЛ
5
„Родента“ ЕООД.
Предвид установеното с приложените писмени доказателства и
съобразно наведените от страните твърдения, съставът приема, че спорни
между тях са две обстоятелства- сумата от 6 800 щ.д. при закупуване на
недвижимия имот в ЖК „Възраждане“, дарена ли е на ищеца от родителите
му, както и дали капарото в размер на 3 800 евро, дадено при сключване на
предварителния договор за закупуване на процесния имот, е дарено от бащата
на ищеца. И доколкото е установено от депозирания от банковата институция
отговор, че не се пазят архиви са да се установи какво е движението по
сметката на ищеца А., то са допуснати гласни доказателства. Същите са
допустими, доколкото дарствените сделки са между лица, които са в родство
по права линия. Така от разпита на свидетелката П. Д. А. /майка на ищеца/ се
установява, че същата е работела в Л. от 04.12.1994г. до месец май 2003г., като
е дала средства на сина си Р. още през *г.- преди да сключи брак, за закупуване
на имота в ЖК „Младост“. Впоследствие се върнала, когато щял през *г. да се
ражда внукът й П.. След това заминала за А., където работила до 2020г. Знае,
че апартаментът в Младост бил продаден в началото на 2003г. и с парите от
него и добавяне на още пари от нейната сметка – 6800 щатски долара, които
изтеглил бащата на Р., закупили по-голям тристаен във Възраждане. Сочи, че
оставила пълномощно на бащата на Р. и така той е можел да тегли от нейната
сметка. Казва, че не е чула и видяла Д. да е давала пари за имота в ЖК
„Възраждане“. Мъжът на свидетелката й казал, че е изтеглил пари и ги е
предал на Р. за покупката на жилище. Излага, че тези пари са били дарени на Р.
и че са нямали уговорка да им ги връща. В началото на 2005г. този апартамент
бил продаден и с парите от него закупили друг апартамент, където били
лабораториите и кабинетите, като Р. доплатил 3 800 евро, които отново били
изтеглени от баща му от сметката на свидетелката. Лабораторията била на Р. и
той я имал още преди да се ожени за Д.. Излага, че бившата й снаха работела
като зъботехник при сина й. Не знае тя да има ниви. Знае, че имат апартамент
в гр.Силистра. За закупуването на апартаментите всичко е заплатено от
свидетелката. Свидетелят Ив. А. А. / брат на ищеца/ излага, че е стоматолог и
работи в клиниката на ул.“*.*“, бл.*, вх. *. Помещението било закупено от
брат му Р. през 2005г., като цената била 38 000 евро. Знае, че за заплащането
на капарото баща му А. А. дарил сумата от 3800 евро, които били по сметката
на последния и били средства на родителите на свидетеля. Останалата част от
цената била доплатена с пари от продажбата на двата апартамента, които
продали. Единият апартамент в Младост до Газостанцията бил продаден през
2003г. за 8000 щатски долара, а като няколко седмици след това бил закупен
друг апартамент в кв.Възраждане за 14 800 евро. Сумата от 8000 щ.д. били
вложени в покупката и пак имало дарение от родителите им за останалата част
в размер на 6 800 щатски долара. Лабораторията била закупена от продажбата
на апартамента, който струвал 38 000 евро. Сочи, че майка им доста години
работела в Л., а баща им бил лекар. Това били лични средства, с които се
сдобили вследствие на работа. Сочи, че физически е участвал в ремонтите на
6
тези апартаменти. Д. през годините работела в лабораторията. Брат му и тя
сключили брак през *г. Не знае какво е ставало с парите в тяхното семейство,
нито колко пари са изкарвали. Излага, че лабораторията на брат му имала
добри доходи. Не бил чувал родителите на Д. да са помагали със средства. Те
живеели в Силистра и идвали един път в годината. Брат й идвал още по-рядко,
защото работел в чужбина. Свидетелят П. Ш. В. /брат на ответницата/ излага,
че веднага след завършване на гимназиалното си образование Д. била приета
да учи в Медицинския университет в гр.Варна. През 1997-1998г. той откупил
от нея дела й от един наследствен имот, стойността на половин жилище.
Сестра му разполагала с тази сума и отделно помагали на семейството
финансово и с всякакви материални помощи. Сочи, че Д. винаги била
работела. Започнала стаж във фирмата на бившия си съпруг, после останала
на работа при него и сключили брак. Той твърдял, че фирмата за
зъботехнически услуги била на едно първите места във Варна, което говорело
за големи печалби и твърдял, че никога не е вземал нищо от майка си и баща
си всичко било благодарение на неговия бизнес. Свидетелят се чувствал
унизен в присъствието на неговите родители и останал с впечатлението, че
живее на гърба на майка си и баща си. Това той го твърдял още от самото
начало и преди да сключат брак. Характерът му бил такъв, винаги се хвалел.
Излага, че майка му е наследник на земеделски земи, които носят годишна
рента, която споделяла с тях. Били работно, пестеливо и скромно семейство.
Родителите му се стремели да спестяват, за да има за тях и винаги им
помагали. Д. се задомила първа и първа имала деца и се стремили да им
помагат колкото могат. Свидетелят заминал да работи във Франция през
1999г., където работел една година. От 2002г.-2003г. почти постоянно бил в
чужбина допреди три-четири години. През 2005г. също бил в чужбина и не
бил присъствал лично на сделката за лабораторията. Когато продали жилище в
кв. Възраждане, Р. мислил, че е реализирал много голяма сделка и е спечелил
голяма сума пари, която е стигнала за закупуването на апартамента, в който се
разполага неговата фирма и дори имало пари за ремонта.
Като съобрази свидетелските показания в тяхната съвкупност, както и с
оглед представените писмени доказателства, съставът приема, че показанията
на свидетелите П. и Ив. А.и са преки и непосредствени, установяват в
конкретика определени обстоятелства, не противоречат помежду си и с
приложените по делото писмени доказателства, поради което и следва да
бъдат кредитирани. Показанията на свидетеля Ш. на първо място, не
установяват конкретни обстоятелства, а по-скоро странични впечатления на
свидетеля как са се развили отношенията между страните и то съдейки от
изказвания и изявления на ищеца, че реализира добри доходи и че сам е
постигнал всичко /като същевременно свидетелят сам твърди, че ищецът е
обичал да се хвали/, както и разсъждавайки, че родителите му като скромни и
трудолюбиви хора са помагали на сестра му. Конкретни впечатления, че
някакви суми са давани от родителите на сестра му и с тях са заплатени някои
от недвижимите имоти на страните, свидетелят не излага. Същият няма и
7
впечатления с какви средства за закупени имотите, в частност процесния.
Установява неотносими за делото обстоятелства, че сестра му също е работила
и реализирала доходи, както и че предположения, че ищецът реализира високи
доходи от дейността си. Предвид изложеното, съставът приема, че следва да
бъдат ценени показанията на свидетелите П. А. и Ив. А., тъй като въпреки
близката родствена връзка между свидетелите и ищеца не възникват у съда
съмнения за недостоверност на тези доказателства. Безспорно от приложените
писмени банкови документи се установява, че бащата на ищеца е превел по
сметката си сумата от 4 100 евро само двадесет дни преди даването на
капарото от 3 800 евро за закупуване на процесния имот. Също безспорно се
установява, че ищецът от своя банкова сметка е превел на продавачката сумата
от 28 000 евро, както и в деня на сделката е изтеглил в брой останалата сума от
6 200 евро. Показанията на свидетелите са логични и последователни и в
синхрон и с останалите доказателства. Затова и съставът приема, че следва да
бъдат приети за установени фактите, че при закупуване на имота в ЖК
„Възраждане“ сумата от 6 800 евро е дарена от родителите на ищеца- от
сметката на майката П. А., сумата е дарена чрез бащата А. А.. Следва да бъде
прието и че сумата от 3 800 евро е дарена на ищеца от неговия баща, който е
превел парите и изтеглил сумата от 4 100 евро на 31.01.2005г., която сума е
вложена като капаро от ищеца при сключване на предварителния договор за
закупуване на процесния имот.
Съдът намира за неоснователни наведените в жалбата възражения за
неизследван от първоинстанционния съд принос и на ответницата при
закупуване на имота, поради следното:
Съобразно дадените с Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2022 г., на ОСГК разяснения, уредената в чл. 23
СК трансформация на лично имущество е самостоятелно основание за
възникване на лично притежание, наред с посочените в чл. 22 СК. В
цитираната хипотеза обаче новопридобитото става лично по силата на закона,
като за него презумпцията за съвместен принос изобщо не действа, поради
което обосноваването на лично притежание не преминава през оборването й.
Съпругът, който твърди, че е титуляр на конкретно вещно право поради
трансформация, трябва да докаже по пътя на пълно и главно доказване
произхода на средствата, вложени в придобиването, за да се приеме, че то
представлява преобразуване на негово лично имущество, като напълно
ирелевантен е и не се изследва приносът на другия съпруг по смисъла на това
понятие, произтичащ от разпоредбата на чл. 21, ал. 2 СК. Затова и
възраженията, наведени във въззивната жалба на Ш., че и тя чрез полагане на
грижи за децата и семейството, чрез реализиране на трудови доходи и влагане
на свои средства е имала принос при закупуване на процесния имот, са
неоснователни.
Безспорно се установява, че 28 000 евро са преведени от банковата
сметка на ищеца, като няма спор, че тази сума е постъпила от прехвърления
само месец по-рано имот в ЖК „Възраждане“, който е закупен с лични
8
средства на ищеца – част от 14 000 долара, получени по продажба на личен
имот на А. и 6 800 щ.д.- дарени от майката на А. чрез неговия баща. Безспорно
се установява, че дарението е било не в полза на семейството, а в полза на
сина на дарителите, каквато е и установената презумпция. Предвид горното и
следва да се приеме, че сумата от 28 000 евро по банковата сметка на ищеца е
представлявала негови лични средства. Сумата от 3 800 евро- заплатено
капаро, също е представлявала лични средства на ищеца предвид произхода й-
дарение от страна на родителите на ищеца. Сумата от 6 200 евро представлява
лични средства на ищеца, получени от продадения апартамент в ЖК
„Възраждане“- негова лична собственост. Предвид всички изложени
съображения, съставът приема, че процесният имот е закупен изключително с
лични средства на ищеца А., поради което и се установява наличието на пълна
трансформация на лични средства. Процесният имот, макар и придобит по
време на брака между страните, не представлява семейна имуществена
общност, а е лична собственост на ищеца Р. А.. Предявеният иск с правно
основание чл.23, ал.1 СК следва да бъде уважен, а решението на ОС-Варна в
горния смисъл – потвърдено.
По депозираната от Р. А. А., чрез проц. представител П. Х., срещу
Определение № 508/28.01.2025г. в частта, с която е оставена без уважение
молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските
чрез увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение от 4 000 лв. на
5 000 лв., съставът намира следното:
Производството е протекло в едно открито съдебно заседание, в което са
разпитани двама свидетели от страна на ищеца и един от страна на
ответницата. Експертиза е допусната, но по обективни причини не е
изготвена. Други доказателства освен тези, представени с исковата молба, не
са ангажирани. Делото не е от фактическа и правна сложност, поради което и
само факта, че цената на иска е на стойност от 69 666 лв., не е основание да
обуслови присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на присъдените
4 000 лв. Ирелевантно е обстоятелството, за което е наведено възражение в
частната жалба, че имотът представлява медицински кабинет и лаборатория
понастоящем, тъй като това не релевира върху правната сложност на спора.
Затова и съставът приема, че определението в частта, с която е оставено без
уважение искането на молителя Р. А. за присъждане на адвокатско
възнаграждение над 4000 лв. е законосъобразно. Частната жалба следва да
бъде оставена без уважение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата страна има право на
разноски. Претендирани са 5 000 лв., за което е представен договор за правна
защита и съдействие, съдържащ и разписка, че сумата е заплатена. Направено
е възражение за прекомерност от адв. А.- процесуален представител на
въззивницата Д., като е уточнила, че адвокатското възнаграждение следва да
бъде намалено до минималното такова. Самата адв. А. е представила списък с
разноски, от който е видно, че се претендира заплатено й възнаграждение в
размер на 4 000 лв. Предвид изложеното, както и като съобрази, че делото и
9
пред въззивната инстанция е приключило в едно открито съдебно заседание, в
което не са събирани никакви доказателства, с явяване на адв. Х., която е
депозирала отговор на въззивната жалба, съставът намира, че възражението за
прекомерност е основателно. Като съобрази, че самата въззивница е
претендирала възнаграждение в размер на 4 000 лв., което очевидно намира за
минималното такова, дължимо в такъв вид производство, то и възражението за
прекомерност следва да бъде уважено в посочения размер. В полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 4 000 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1063/22.10.2024г., постановено по
гр.д. № 851/2024г. по описа на ОС – Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 3581/06.02.2025г. по
вх. р-р на ОС-Варна, депозирана от Р. А. А. чрез проц. представител П. Х.,
срещу Определение № 508/28.01.2025г. в частта, с която е оставена без
уважение молбата на А. за изменение на решението в частта за разноските
чрез увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение от 4 000 лв. на
5 000 лв.
ОСЪЖДА Д. Ш. Д., ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ул.“*. *“ *, вх.*,
ап.*, да заплати на Р. А. А., ЕГН * с адрес гр.Варна, ул.“*.*“ *, вх.*, ап.*,
сумата от 4 000 /четири хиляди лева/, представляваща направени разноски
пред настоящата инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10