Решение по дело №899/2022 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 105
Дата: 17 март 2023 г.
Съдия: Нина Русева Моллова Белчева
Дело: 20222150100899
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. гр.Н., 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20222150100899
по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД- гр. Бургас, против А. А. С., гражданка на Руската Федерация,
родена на ********** г., с адрес в Република България: гр. Н., к.к. С.б.- запад,
комплекс „................“, сграда № 1, ет. .... В исковата молба се твърди, че С., като
собственик на обект, била абонат на ищцовото дружество и в качеството си на
потребител използвала услугата, предоставяне от ищеца, а именно доставка, отвеждане
и пречистване на вода за обект- гр. Н., к.к. С.б.- запад, комплекс „................ 5“, сграда
№ 1, ет. ..., с идентификатор 51500.506....., със заведена партида в базата данни с аб. №
...... Сочи се, че съобразно разпоредбата на чл. 8 от Наредбата, предоставянето на ВиК
услугите се извършвало по силата на публично известни Общи условия, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4,
изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от
Наредбата, за процесния период отчитането на водомера на абоната се е
осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство,
чрез сканиране на баркода, поставен в близост до самия водомер. Съществувала
възможност и за „самоотчет“. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия било
допустимо за обекти, имащи сезонен характер да бъдат отчитани от ВиК оператора два
пъти годишно. След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок били
издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали
отчетените водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава,
както и единичните цени на всяка от предоставените от оператора услуги- вода, канал и
1
пречистване. В случая била издадена фактура № **********/28.10.2019 г. за сумата от
135.42 лв. Падежът на плащане на фактурата бил 30 дни от издаването им, съгласно
изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като неплащането в този срок
поставяло автоматично ответника в забава след изтичането на 30 /тридесет/ календарни
дни, считано от датата на тяхното издаване. Върху тази сума по фактурата ответникът
дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху
стойността на издадената фактура от момента на падежа до датата на предявяване на
исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването на иска до
окончателното й изплащане. Предвид на това се моли да бъде осъдена С. да заплати
сумата от 135.42 лв., дължими по издадена фактура от 28.10.2019 г., с отчетен период
по фактури 11.04.2019 г.- 28.10.202103.10.2019 г., сумата от 37.58 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от 28.11.2019
г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и
разноски по настоящото производство. Представят се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В месечният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответната страна, с който исковата молба се оспорва. Излагат се
доводи, че ищецът не представя доказателства за валидно възникнало и съществуващо
облигационно правоотношение с ответника. Твърди се, че не може да се направи извод
за връзка на ответника с имота, за който са начислени задълженията. Навежда се
ненадлежно отчитане на водомера и липса на валидни доказателства за количествата
потребена вода. Сочи се, че по делото няма доказателства за връчване на фактура и за
изпращане на покана за доброволно изпълнение на ответника. Моли се съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът следва да докаже доставянето, отвеждането и пречистването на вода за
процесния период на основание валидно сключен договор с ответника; консумация от
страна на последния; качеството потребител на ответника; извършване на отчитанията
на консумация през отчетния период в съответствие с нормативната уредба. При
доказване на тези факти ответникът следва да докаже, че е заплатил дължимите суми
или че не дължи същите на сочените в отговора основания.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.
198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане
2
на територията на гр. Н., к.к. С.б.- запад.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги. В подкрепа на това на обстоятелството, че ответника е собственик на
водоснабдения имот, представляващ ап. В341, находящ се в гр. Н., к.к. С.б.- запад,
комплекс „................ 5“, сграда № 1, ет. 3, са представените по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ..., том VIII, рег. № ...., дело № .... от 2015 г. на
нотариус М.Б., вписана под рег. № ... на НК, с район на действие Районен съд - Н.,
заявление за откриване на партида, както и справка от Служба вписвания.
Действително адреса, описан в трите документа, не съвпада по всички параметри, но
след като по делото не са наведени твърдения, че ответника притежава и друг имот в
КК „С.б.“, комплекс „................ 5“, то имота, посочен на трите места, както и в справка-
извлечение, е един и същ. Като собственик ответникът притежава качеството
потребител на ВиК услуги.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при
общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4,
като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на
индивидуален договор между страните. Нормата на чл.8, ал.5, в редакцията, в която се
цитира от ответника, е в сила от 2019 г., а правоотношението между страните е
възникнало преди това. Видно от представеното заявление за поставяне на
индивидуален водомер в имота, депозирано от пълномощни на ответницата, през 2017
г. в имота е бил монтиран водомер, като това е най- късната дата, считано от която
следва да се приеме, че е налице облигационна връзка между страните. В тази връзка
нарочен писмен договор не е бил необходим. Само въз основа на общите условия,
следва да се приеме, че ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и
пречиства вода, потребена в собствения на ответника имот, находящ се на
горепосочения адрес, а последния е поел задължението да я заплаща.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004 г., услугите на ВиК се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение.
Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004 г. допуска електронно отчитане и
предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
3
електронен път. Налага се извод, че отразеното в справката и фактурите се
потвърждава от събраните по делото доказателства и следва да се кредитира от съда.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор- „ВиК“ ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат
публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно
от интернет страницата на „ВиК“ ЕАД-Бургас, Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД -
гр. Бургас, са приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са
във в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от
29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги,
какъвто съгласно чл. 2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.
По делото по категоричен начин е установено, че ответника е титуляр на
партида с абонатен № ..... за сочения по- горе имот, по отношение на който се
претендира незаплатена стойност по издадена фактура за ползвани ВиК услуги от
28.10.2019 г., с отчетен период по фактури от 11.04.2019 г. до 03.10.2019 г.
След като дружеството- ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справка-
извлечение на отчет с мобилно устройство, съдържаща показанията на отчетеното
количество вода по партида с абонатен номер ....., с титуляр А. А. С.. От справката
извлечение е видно, че на монтирания в обекта, имащ сезонен характер на ползване,
водомер (1715/1012), с адрес: к.к. С.б.-запад, комплекс „................ 5“, Д/3/В- 341, е
направено отчитане за периода от 11.04.2029 г. до 03.10.2019 г., когато водомерът бил
„видян“ от служители на ищцовото дружество. Представена е и справка-извлечение на
отчет с мобилно устройство, съдържаща показанията на монтирания в обекта
централен водомер (1715/845) с потребителски номер ....., с адрес на водомера: к.к.
С.б.- запад, комплекс „................ 4, 5“, на който е направено отчитане за периода от
11.04.2019 г. до 03.10.2019 г., при който водомерът също бил видян служители на
дружеството. С оглед на гореизложеното се установява, че до водоснабденият имот, с
абонатен № ....., е доставено фактурираното количество вода.
От приетото заключение на изготвената по делото съдебно- техническа
експертиза се установява, че вещото лице е посетило комплекса, но не е бил допуснат
до процесния апартамент. Става ясно, че за процесният апартамент при ищцовото
4
дружество е открита партида с абонатен № ...... Административният адрес, абонатният
номер и идентификатора, заедно и поотделно, индивидуализират водоснабдявания
обект. Регистрирано е едно измервателно устройство, което се отчита електронно от
служителите на водния оператор с ползване на мобилен промишлен компютър.
Отчитането е сезонно с осигурен достъп до него. Експертът сочи, че справката
извлечение от водния оператор е достоверна, защото представлява извлечение от
електронния карнет на абоната за определения период. Електронният карнет е
изготвен от програмата на водния оператор и се зарежда автоматично от трансфера на
данните от промишления мобилен компютър, с който е отчетено измервателното
устройство. Вещото лице установява, че е воден електронен карнет, според който
служител на ищцовото дружество през периода от 11.04.2019 г. до 03.10.2019 г. лично
е отчел данните от измервателното устройство два пъти- в началото и в края на
периода, за което има регистриран запис „видян“. По данни от програмата на
дружеството вещото лице заявява, че водомера има изискуемите пломби и баркод,
необходими за отчитане с електронно устройство. Вещото лице е посочило, че данните
от отчитането на доставеното и консумирано количество вода са нанесени в
електронен карнет в откритата партида с абонатен № ..... в програмата на ищеца, като
тези данни са възпроизведени в приложената справка-извлечение. Експертът
установява, че изразходваното количество вода, преминало през измервателното
устройство за отчетния период е 24 куб.м., от разпределение е 21.23 куб.м., като
общото количество за заплащане е 45.23 куб.м. Вещото лице излага, че са спазени
изискванията на разпоредбите на чл. 30 и чл. 39, ал. 2 от Наредба № 4/2004 г. Според
вещото лице всички цени в издадената фактура, отговарят на одобрените цени за
съответния период с Решение на КЕВР № Ц-20/28.12.2018 г.
Видно от Решение № Ц-20/28.12.2018 г. на КЕВР цената на доставяне вода на
потребителите към 2018 г. била без ДДС: 1.399 лв. на куб.м. за доставяне на вода, 0.477
лв. на куб.м. за отвеждане на вода и 0.619 лв. на куб.м. за пречистване на вода. По
делото е представена фактура № ********** от 28.10.2019 г., от която се установява,
че за водомер (1715/2012) за периода от 11.04.2019 г. до 03.10.2019 г. били начислени
цени от 1.399 лв. за вода, 0.477 лв. за канал и 0.619 лв. за пречистване.
Гореизложеното налага извод, че посочените количества са правилно
остойностени за посочените периоди. Без правно значение относно дължимостта на
сумите е дали фактурите са били връчени на ответната страна. След като се
установява, че соченото от ищеца количество вода е доставено до имота, задължение
на ответника е да заплати стойността му, което не е било сторено.
Ответната страна по спора не е ангажирала доказателства за цялостно плащане
на дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за
главница, обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск в размер на
135.42 лв., ведно със законната лихва върху тази част, считано от датата на подаване на
5
исковата молба- 26.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. Като не е
платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в положението на
неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за плащане на
обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от издаването на
всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 28.11.2019 г. до датата на
подаване на исковата молба, възлизащо общо в размер на 37.58 лв.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 800 лв., от които: държавна такса- 100 лв., възнаграждение за особен
представител- 300 лв., депозит за вещо лице- 300 лв. и юрисконсултско
възнаграждение- 100 лв., съобразно Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. А. С., гражданка на Руската Федерация, родена на ********** г.,
БУЛСТАТ ......, с адрес в Република България: гр. Н., к.к. С.б.- запад, комплекс
„................“, сграда № 1, ет. ..., да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД,
ЕИК ........, със седалище и адрес на управление- гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир
Вазов“, № 3, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата в размер на
135.42 лв., представляваща доставена, отведена и пречистена вода за обект с адрес: гр.
Н., к.к. С.б.- запад, комплекс „................ 5“, сграда № 1, ет. ..., дължима по издадена
фактура 28.10.2019 г., с отчетен период по фактура от 11.04.2019 г. до 03.10.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба- 26.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата в размер на 37.58 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главниците, дължимо за периода от 28.11.2019 г. до датата на подаване на исковата
молба - 26.08.2022 г.
ОСЪЖДА А. А. С., гражданка на Руската Федерация, родена на ********** г.,
БУЛСТАТ ......, с адрес в Република България: гр. Н., к.к. С.б.- запад, комплекс
„................“, сграда № 1, ет. ..., да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД,
ЕИК ........, със седалище и адрес на управление- гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир
Вазов“, № 3, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата в размер на
800 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6