Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.03.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 9 състав,
в публично заседание
на пети февруари
две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Славка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА търг. д. № 623 по описа
за 2019 г., И ЗА ДА СЕ
ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:
ПРОИЗВОДСТВО
ПО ЧЛ. 625 И СЛ. ОТ ТЗ.
С молба вх. № на СГС 47396/08.04.2019г. и уточненията към нея от 11.06.2019 г. и 20.05.2019 г.,
молителят “М.” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** 5930,
площад “*******, представлявано от управителя Т.Л.Л.,
действащо, чрез процесуалния си представител - адв. Е.Д., твърди, че е кредитор по търговска сделка свързана с неизпълнение на
задължение, което му е било цедирано по договор за банков кредит в размер на 6
266 360.66 евро. Бил е сключен договор за банков кредит между „Ю.Б.“
АД (с предишно наименование „Б.П.Б.“ АД)
и „А.П.Б.2“ ЕООД - Договор за банков
кредит № 100- 639 от 24.10.2007 г. На 12.06.2009 г. „А.П.Б.2“ ЕООД се е
вляло в „Б.П.“ ЕООД, ЕИК *******, което е вписано в Търговския регистър. По
този начин длъжникът е станал универсален правоприемник на кредитополучателя „А.П.Б.2“
ЕООД. На 13.10.2009 г. между „Б.П.Б.“ АД и правоприемника „Б.П.“ ЕООД е сключен
Анекс № 1 към договора за банков кредит. В последствие за сключвани многобройни
анекси към Договора за банков кредит, с които длъжникът е признавал
задължението си и е било отсрочвано изпълнението на същото, като е удължен и
срокът за погасяване. Последният подписан Анекс е Допълнително
споразумение № 6 от 29.09.2016 г., с което
срокът на кредита е удължен до 21.07.2017 г., като е налице и признание на
длъжника за дължимите от него суми. Предвид неизпълнение на задълженията в
дадения срок с Нотариална покана
връчена на „Б.П.“ ЕООД на 23.05.2018 г. е прекратен договорът за банков кредит
и е поискано длъжникът незабавно да изплати посочените в нотариалната покана
суми. Изпълнение на задължението не е последвало. На 28.09.2018 г. „Ю.Б.“ АД е цедирала
вземането си на „Л.И.“ АД, за което длъжникът е бил уведомен с
нотариална покана. На 06.12.2018 г. „Л.И.“
АД е цедирал вземането си придобито от „Ю.Б.“ АД на „М.“ ООД - настоящият
молител, като и в двата договора за цесия е посочено, че се прехвърлят
съответните суми съставляващи главница, договорни лихви, наказателни лихви,
такси и застраховки по обезпечения. Длъжникът е бил уведомен от цедента „Л.И.“
АД с Уведомление по чл.99, ал. 3 от ЗЗД. Твърди се, че длъжникът „Б.П.“ ЕООД има
и други задължения, включително и публични към общини и държави, които не
погасява, не разполага с ликвидни активи, няма налични парични средства или
вземания от трети лица и единственото имущество, с което молителят разполага е
недвижим имот находящ се в гр. София, ул. „*******. Поради това е направено
искане за откриване производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност, като молителят се позовава на презумпцията на чл. 608, ал.
3 от ТЗ. С цитираните по- горе молби-уточнения е заявено,
че размерът на главницата е 6 266 360.66 евро, молителят не е в
състояния да уточни
сумите за редовна и наказателна лихва, както и тяхното разграничение
по пера, поради което претенцията му е основана единствено на твърдяното
неизпълнение по отношение на главницата.
Въз основа на всичко изложено, молителят счита, че е
легитимиран като кредитор по търговска сделка, който има право да подаде молба
за откриване производство по несъстоятелност. Твърди, че тъй като длъжникът е спрял плащанията, в случая е налице презумпцията на чл.608, ал.З от ТЗ. Моли,
съда да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността на ответното дружество; да открие производство по несъстоятелност на „Б.П.“ ЕООД, ЕИК: *******; да
определи за начална дата на неплатежоспособността
на „Б.П.“ ЕООД – 20.06.2016г.; да назначи за временен синдик; да определи дата за първо събрание на кредиторите. Представят се писмени доказателства по опис. Правят се доказателствени искания. Претендират се разноски.
Ответникът „Б.П.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***,
до приключване на делото в първото съдебно заседание, не изразява
становище по допустимостта и основателността на молба, не ангажира доказателства,
не прави доказателствени искания. При разглеждане на делото в ОСЗ 05.02.2020г., след изясняването му от фактическа и правна
страна и даване ход по същество, длъжникът чрез процесуалния си представител навежда доводи
относно това, че
молителят няма качеството на кредитор, легитимиран
да води иск по чл. 625 от ТЗ, тъй като цесията чрез която е
прехврълено процесното вземене не е е търговска сделка. Направено
е и възражение във връзка с валидността на прехвърлителната сделка.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на молителя, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 24.10.2007 год между
“Ю.Б.” АД (с предишни наименования “Ю. И Е.Д.Б.” АД и “Б.П.Б.” АД), ЕИК*******),
и “А.П.Б.*” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, е бил
сключен Договор за банков кредит
№100-639, съгласно който “Ю.Б.” АД е предоставило на „А.П.Б.*” ЕООД банков
кредит в размер на 8 775 000 евро.
На 12.06.2009 год. в ТР към
Агенцията по вписванията е вписано преобразуване, посредством което “А.П.Б.*”
ЕООД се е вляло в “Б.П. ЕООД, ЕИК *******, с което „Б.П.“ ЕООД става
универсален правоприемник на “А.П.Б.*” ЕООД.
На 13.10.2009 год. между “Ю.
И Е.Д.Б.” АД (с предишно наименование “Б.П.Б.” АД) и длъжника „Б.П.“ ЕООД е
сключен Анекс №1 към Договор за банков кредит №100-639 от 24.10.2007г., по смисъла на който длъжникът изрично е признал съществуването
на банковия кредит и поемането на всички права и задължения на “А.П.Б.*” ЕООД,
произтичащи от Договор за банков кредит №100-639 от 24.10.2007г.
Впоследствие
между “Ю.Б.” АД и Длъжника са сключени поредица от анекси и допълнителни
споразумения към Договор за банков кредит №100-639 от 24.10.2007 год.
С Допълнително споразумение №6 от 29.09.2016
год.
към Договор за банков кредит №100- 639 от 24.10.2007 год., срокът за
окончателното погасяване на кредита е удължен до 21.07.2017 год. и Длъжникът е признал вземането на банката,
както и че все още има непогасен остатък по главницата на банковия кредит в
размер на 6 437 708,63 евро, като това задължение не включва начисляваните
редовни и наказателни лихви, такси и застраховки по Договор за банков кредит
№100-639 от 24.10.2007 год.
Поради
неизпълнението от страна на “Б.П.” ЕООД за обслужване на кредита, “Ю.Б."
АД е прекратило едностранно Договор за банков кредит №100-639 от 24.10.2007
год. с Уведомление от 18.05.2018 год.
чрез Нотариална покана, връчена на “Б.П.” ЕООД на 23.05.2018 год. от Нотариус В.И.,
с рег.№271, с район на действие Районен съд - София (СРС). В уведомлението за
прекратяване е посочено, че към 10.05.2018 год. непогасените задължения на “Б.П.”
ЕООД по прекратения Договор за банков кредит №100-639 от 24.10.2007год. са в
общ размер на 6 844 669,96 евро, включващи главница, лихви, такси и
застраховки.
На 28.09.2018 год. “Ю.Б.”
АД е сключило с “Л.И.” АД, ЕИК *******Договор за цесия, по силата на който “Ю.Б.”
АД прехвърля всичките си вземания по Договор за банков кредит №100-639 от 24.10.2007
год., ведно с всичките им принадлежности, привилегии и обезпечения на “Д.И.”
АД. Общият размер на прехвърлените вземания е 7 036 693,57 евро, съставляващ
главница, договорни лихви, наказателни лихви, такси и застраховки по
обезпечения. Договорът за цесия от 28.09.2018 год. е сключен с нотариална
заверка ,на подписите, извършена от НотариусИ.Н., с рег.№040, с район на
действие СРС.
За
прехвърлянето на вземанията по Договор за банков кредит №100-639 от 24.10.2007
год., извършено с Договор за цесия от 28.09.2018 год. длъжникът е уведомен от
цедента - „Ю.Б.” АД с Уведомление по
чл.99, ал.З от ЗЗД, връчено на Длъжника от нотариусИ.Н., с район на действие
СРС, на 05.11.2018 год.
На 06.12.2018 год. между “Л.И.”
АД и “М.” ООД е сключен Договор за цесия от 06.12.2018 год., по силата
на който „Л.И.” АД е прехвърлил
на “М.” ООД вземанията си към Длъжника по Договор за банков кредит №100-639 от
24.10.2007 год. в общ размер на 7 016 084,79 евро, ведно с принадлежностите,
привилегиите и обезпеченията им. Договорът е сключен с нотариална заверка на
подписите извършена от нотариус К.К., с рег.№201, с район на действие СРС.
За
прехвърлянето на вземанията по Договор за банков кредит №100- 639 от 24.10.2007
год., извършено с Договор за цесия от 06.12.2018 год,.
Длъжникът е уведомен от цедента - “Л.И.” АД с Уведомление по чл.99, ал.З от ЗЗД, връчено
на Длъжника от нотариусИ.И., с рег.№384, с район на действие СРС, на 14.12.2018
год.
В хода на съдебното производство е представено
Уведомление по чл. 78 ДОПК, както и доказатества
за правосубектността на търговците.
Видно от служебно
извършената справка с вх. № на СГС 92214/16.07.2019 г. от съда за данни за регистрирани в централната база на АИС
„КАТ“ МПС-та, бивша и настояща
собственост,
на името на „Б.П.“ ЕООД, дружеството притежава или е притежавало изброените превозни средства.
За установените вписвания, отбелязвания и заличавания по
отношение на „Б.П.“ ЕООД в периода
01.01.1998 г. до 09.07.2019 г. по делото е представена справка вх.№ на СГС 95760/27.07.2019г. на Служба вписвания
към АВ на МП.
Видно от удостоверение изх. № Изх.№ 01785/03.02.2020г. на Частен
съдебен изпълнител Г. *** действие Софийски градски съд има
образувано изпълнително дело № 20197810400542 по молба на "М." ООД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес:***,
чрез ад. Е.П.Д. и въз основа на изпълнителен лист от 26.06.2019 г.
издаден по гр.д. № 25933/2019 г. на
Районен съд София 166, състав срещу "Б.П." ЕООД ЕИК *******. Към
29.01.2020 г. по изпълнителното дело № 20197810400542 са
постъпили суми в общ размер на 118 459,14 лв.
Същите са разпределени, както следва: 1. В полза на
взискателя "М." ООД - 56 618,66лв.; 2. В полза на
присъединения по право взискател ТД НА НАП - СОФИЯ - 56 166,96лв.; 3. В
полза на ЧСИ Г. Дичев /за такси и разноски по изпълнението/ - 5 673,52 лв.
Съгласно удостоверение, издадено от адв. А. Н.а
Я., в качеството й на Депозитар по чл.38 от Закона за особените залози (303) по
Договора вписан в Централния регистър на особените залози под № 2014053002748
(Договора), с вписано към него пристъпване към изпълнение в Централния регистър
на особените залози под №2019021400654, постъпилите по особената сметка на
депозитаря суми и тяхното разпределение към 31.01.2020 год., е както следва: 1.Сума
в размер на 113 631,34 лева, разпределена и преведена на кредитора “М.” ООД,
ЕИК:********.; 2. Сума в размер на 47 597,86 лева, разпределена и преведена на
кредитора “М.” ООД, ЕИК:********, съгласно влязло в сила Разпределение по чл.41
от 303 от 30.07.2019 год.; 3.Сума в размер на 32 551,65 лева, разпределена и
разпределена и преведена на кредитора “М.” ООД, ЕИК:********,
съгласно влязло в сила Разпределение по чл.41 от 303 от 04.11.2019 год.
За изяснавяване финансово –
икономическо състояние на търговеца, по делото е допусната, изслушана и приета,
като неопорена ССчЕ. В
изпълнение на поставените й задачи, експертизата се е запознала
с приложените към делото документи и доказателствен материал, както и с
предоставените на вещото лице ГФО отчети към 31.12.2016 г, към 31.12.2017 г.
и към 31.12.2018 г и счетоводни извлечения и справки от счетоводната къща,
водеща счетоводтвото на “Б.П.” ЕООД, както и от молителя “М.” ООД - Дневник на
сметка Други дебитори, с контрагент “Б.П.” ЕООД, касаеща Договора за цесия.В
резултат на извършената проверка на предоставената документация експертизата е констатирала, че съгласно предоставено на вещото лице от “М.”
ООД извлечение с дата 04.09.2019г от сметка 498 "Други дебитори",
аналичната партида на “Б.П.“ - договор, общият размер на счетоводно отразеното
вземане на “М." ООД от “Б.П." ЕООД е с дата 31.01.2019 г. е
записан с основание „Договор за цесия - 3
000 000 евро " възлиза на 5 867 490,00
лв. (3
000 000 евро *1,955X3 лв./1 евро - 5 867
490,00 лв). С дата 23.05.2019 г.
е отразено намаление на вземането със сумата - 113 631,34 лв. Неиздълженият остатък при “М.” ООД е 5
753 858,66 лв.
Сьгласно
счетоводните регистри на “Б.П.” ЕООД към 30.06.2019 г.
неплатеният остатък по счетоводно отразеното задължение по с/ка 152/1 „Получени
дългосрочни заеми“- аналитична партида „Ю. и Е.Д.(евро) - “М.” ООД - цедент” е
в размер на 12 258 063,71 лв. Сьгласно счетоводните регистри на “Б.П.” ЕООД към
30.06.2019 г.
извършеното
плащане от дружеството в периода 01.01.2019 г- 30.06.2019 г. в размер на 113
631,34 лв. е отразено като плащане по с/ка 498/4 „Други разчети” към депозитар
Адриана Я. по кредита от „Ю. и Е.Д.”, като не е отразено в намаление на кредита
по с/ка 152/1 „Получени дългосрочни заеми”- аналитичпа партида „Ю. и Е.Д.(евро)
- “М.“ ООД - цедент“, поради непредоставено на счетоводството на “Б.П.” ЕООД
уведомление за нареждане на сумата от депозитаря към “М.” ООД. Съгласно предоставена на вещото лице от “Б.П.”
ЕООД Оборотна ведомост за периода от 01.01.2019 г до 30.06.2019 г по с/ка
703”Приходи от продажба на услуги“ е отчетена сумата в размер на 82 512,65 лв.
При анализ Балансите на дружеството
“Б.П.“ ЕООД към 31.12.2018 г.,
към 31.12.2017 г. и към 31.12.2016 г.,
касаещо активите на дружеството е видно, че преобладаващ дял в активите на
дружеството за целия анализиран период са имали дълготрайните материални активи, както
следва: към 31.12.2018
г. в размер на 4 886 х.лв, представляващи 98,0
% от общите активи; към 31.12.2017 г. в размер
иа 5 154 х.лв, представляващи 97,0 % от общите активи; към 31.12.2016 г.
в размер иа 5 456 х.лв, представляващи 98,9 % от общите активи.
От
извършеният анализ на Балансите на дружеството “Б.П.” ЕООД към 31.12.2018 г.,
към 31.12.2017 г. и към 31.12.2016 г.,
касаещо задълженията на дружеството
е видно, че преобладаващ дял в дружеството са имали краткосрочните задължения, както следва: към 31.12.2018г.
възлизат иа 13 312 хил.лв и представляват 266,9 % от общите пасиви; към
31.12.2017 г възлизат иа 13 392 хил.лв и представляват 252,1 % от общите
пасиви; към 31.12.2016 г възлизат на 13 400 хил.лв и представляват 242,8 % от
общите пасиви.
Съгласно
Балансите на дружеството “Б.П.” ЕООД към 31.12.2018 г.,
към 31.12.2017 г. и към 31.12.2016 г.,
изчислените показателите за ликвидност, са както следва: коефициент
на обща ликвидност: 0,0077; 0,0119; 0,0040; коефициент на бърза ликвидност: 0,0077; 0,0119; 0,0040; коефициент на незабавна ликвидност: 0,0024; 0,0101; 0,0028; коефициент на
абсолютна ликвидност: 0,0024; 0,0101; 0,0028;; Ликвидността е показател за способността на фирмата да извършва своите текущи
плащания към кредиторите си.
За норматив на общата
ликвидност се приема коефициент 1.00.
В обхвата на експертото заключение е проверката на финансовата автономност, като показател за
финансовото състояние на фирмата - т.е.нейната
способност да посреща дълготрайните си задължения. Собственият капитал на
фирмата би следвало да бъде минимум една трета от всички задължения, за да се
осигури възможност за разплащане за дълъг период от време. За общ норматив на финансова автономност се приема коефициент 0.33. Към 31.12.2018 г.
коефициентът на финансова автономност на дружеството е -
0,6253. Към 31.12.2017 г. коефициентът на
финансова автономност на дружеството е - 0,6033, Към 31.12.2016 г. коефициентът
на финансова автономност на дружеството е -0,5905. Или за целия анализиран
период “Б.П.” ЕООД има отрицателни коефициенти на финансова автономност, което
говори за декапитализиран собствен капитал.
Предмет на експертното заключение
е и изследването на коефициента на задлъжнялост, който по същността си е
показател
реципрочен
на показателя зa автономност. Установено е, че към 31.12.2018 г.
коефициентът на задлъжнялост на дружеството е: -1,5042. Към
31.12.2017 г. коефициентът на задлъжнялост
е - -1,6576, Към
31.12.2016 г коефициентът на задлъжнялост е -1,6033. т.е - в
случая, съшите отново са отрицателни величини, защото собственият
капитал е декапитализиран и показват задлъжнялостта на дружеството.
Анализирана в съответствие с Балансите на дружеството “Б.Н.” ЕООД към
31.12.2018 г., към 31.12.2017 г.
и към 31.12.2016 г. е и структурата
на краткосрочните и дългосрочни задължения,
която видно от
експертното заключение е както
следва: дългосрочни задължения: към 31.12.2018 г. -
стойност 0; към 31.12,2017 г. - стойност 0; към 31.12,2016 г. - стойност 0; краткосрочни
задължения: към 31.12.2018 г. - стойност 13 312
х.лв; към 31.12.2017 г. -
стойност 13 392 х.лв;
към 31.12.2016 г. - стойност 13 400
х.лв.; В рамките на извършена проверка, експертизата е констатирала, че в предоставеният годишен финансов
отчет на “Б.П.” ЕООД към 31.12.2016 г.,
задължението на дружеството към финансови предприятия е посочено като
краткосрочно задължение до 1 година. Същевременно, в годишни финансови отчети
на “Б.П.” ЕООД към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г.,
задължението на “Б.П.” ЕООД към финансови предприятия е посочено като
задължение над 1 година. Във връзка тези констатации и на база доказателствения
материа по делото, от експертът е изведен извод, че при съставяне
на Балансите на “Б.П.” ЕООД към 31.12.2018 г. и към
31.12.2017 г., дружеството некоректно е посочило, че
задълженията му към финансови институции е дългострочно, т.е. над 1 година. При
това положение, експертизата е извършила анализ на дейността на дружеството и
показателите за периода към 31.12.2018 г и към 31.12.2017 г, съобразявайки
описаните констатации по некоректното отнасяне на посочените задължения като
дългосрочни задължения и вземайки предвид тяхното отнасяне като краткосрочни задължения,
изискуеми задължения със срок до 1 година.
От анализа
на предоставените ГФО на дружеството “Б.П.” ЕООД към 31 12 2018 г.,
към 31.12.2017 г. и към 31.12.2016 г.,
е констатирано, че дружеството през анализирания период към 31.12.2018 г.,
към 31.12.2017 г. и към 31.12.2016 г.
не е отчело наличие на финансови дълготрайни активи - акции, дялове, участия и
предоставени заеми. Дружеството не
е отчело и наличие на
краткотрайни материални запаси. За анализирания период (31.12.2018 г., 31.12.2017 г. и
31.12.2016 г.), нетният оборотен
капитал на тъговеца е отрицателна
величина и по стойности е както следва: -13210; -13233; -13346. Установените финансовите резулати на дружеството за същия
период - са загуби.
В обобощение, експертното заключение сочи, че към 31.12.2018 г.,
към 31.12.2017 г. и към 31.12.2016 г.,
общата балансова стойност на притежаваните активи от дружеството “Б.П.” ЕООД за
целия анализиран период към 31.12.2018 г, към 31.12.2017 г и към 31.12.2016 г не са били
достатъчни за
покриване на всички негови задълженията- текущи и не текущи пасиви.
Към
датата на изготвяне на експертизата не е
предоставен на вещото лице междинен финансов
отчет на “Б.П.” ЕООД. От предоставена на вещото лице Справка за
задълженията на “Б.П.” ЕООД към фиска към дата 29.08.2019 г.,
е констатирано, че при задължения към 31.12.2018 г.
в размер на 87 хил.лв, към 29.08.2019 г. те са в
размер на 35 хил.лв. Същевременно, на основание предоставена Оборотна
ведомост на “Б.П.” ЕООД към 30.06.2019 г., експертизата е установила, че отчетените налични парични средства
към тази дата са в
размер на 30 370,45 лв, от които: по с/ка
503 „Разплащателна сметка в лева ” - 28 988,19 лв.; по с/ка 504 „ Разплащателна
сметка във валута ” -1 382,26 лв. Констатирано е също
така, че към
30.06.2019 г., отчетените вземания от контрагенти към
31.12.2018 г. по с/ка 411/1 „Клиенти в лева” е било в
размер на 60 435,51 лв. За периода от 01.01.2019 г.
до 30.06.2019 г. са начислени вземания в размер на 99 015,18
лв, получени плащания от клиентите за този период в размер на 97 629,69 лв и
остатък към 30.06.2019 г. в размер на 61 821,00 лв. Поради
блокиране на банковите сметки на дружеството, експертизата
сочи, че същото
извършва плащания към депозитаря със суми, постъпили от извършени плащания от
наематели на дружеството, както и разплащания от друго дружество за сметка на “Б.П.”
ЕООД във връзка с обслужване на текущите му задължения, касаещи наетите площи
от наематели. От предоставените на вещото лице документи,
не е констатирано извършване на разпоредителни действия за периода от
01.01.2016 г. до предявяване молбата за откриване
производство по несъстоятелност с машини, оборудване и транспортни средства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
За да бъде
открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки от сложния фактически състав, визирани в разпоредбите на чл. 608,
чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, а именно: 1. Компетентният съд следва да
бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на
чл.613 ТЗ; 2. Длъжникът да бъде търговец по смисъла на чл.1 ТЗ; 3. Да се
констатира неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, визирани в
разпоредбата на чл.608 ТЗ или свръхзадълженост на длъжника по смисъла на чл.742 ТЗ; 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност/свръхзадълженост да е обективно и трайно – арг. от чл.631 ТЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл.625 от ТЗ, писмена молба за откриване на производството
по несъстоятелност могат да подават длъжника,
съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от
Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата
или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по
частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция "Главна
инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца
задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите на търговеца.
По
своята правна същност, неплатежоспособността е обективна невъзможност на търговеца да изпълни задълженията си.
Тя е фактическо състояние на длъжника, което не зависи от волята му и което се
изразява в липсата на налични парични средства, с които да изпълни изискуемите
вземания по търговски сделки или публичноправните си задължения.
Чрез
новата редакция на чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който
не е в състояние да изпълни изискуемо: парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването. Смисълът на промяната е в разширяване на
активната легитимация на кредиторите чрез обхващане на всички парични вземания,
чиито фактически състав по необходимост включва сключването на търговска
сделка. Практическите ефекти от промяната се проявяват и при развалянето на
двустранните търговски договори, с обратна сила. Макар да е не съгласувана със
старата редакция на чл. 625 от ТЗ, която продължава да дефинира активната
легитимация чрез израза „кредитор на длъжника по търговска сделка“ не
би могло да има съмнение, че след промяната на чл. 608 от ТЗ, разпоредбата на
чл. 625 от ТЗ няма да има различно съдържание. Макар че, чл. 625 от ТЗ урежда
процесуалено – активната легитимация, а чл. 608 от ТЗ материалноправно,
активната легитамация е отражение на материалното право и следва да бъде
предоставено на съответния кредитор, който твърди, че е титуляр на парично
вземане, обосноваващо неплатежоспособност.
Освен
предпоставките на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, с
промените се въвеждат три оборими презумпции
за неплатежоспособност в полза на кредиторите, като основният мотив за
въвеждане на тези нови хипотези на неплатежоспособността са свързани с
необходимостта от по-ефективна процесуална защита на интересите на кредиторите
в производството по несъстоятелност и разширяване на възможностите за откриване
на производство по несъстоятелност чрез допълване на характеристиките на
понятието „неплатежоспособност“.
Една от
презумпциите е свръзана с т.нар. „спиране на плащанията“. При нея обаче не е
достатъчно кредитор да се позове на тази презумпция самостоятелно, извън
контекста на разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, т.е.
да твърди, че длъжникът е спрял плащанията към други кредитори в хипотезата на
чл. 608, ал. 3 ТЗ. В тази хипотеза, активната легитимация на
кредитора изисква той да докаже, че е кредитор на длъжника с изискуемо парично
задължение по чл. 608, ал. 1 или ал. 4 ТЗ, и заедно с това твърдение може да
обоснове като хипотеза на неплатежоспособност и спирането на плащанията по чл.
608, ал. 3 ТЗ по отношение на други кредитори и съответно и по отношение на
себе си.
Изискването
за активната легитимация на кредитора остава в сила и по отношение на
следващата презумпция, свръзана с приложението
на разпоредбата на чл. 608, ал. 2 ТЗ. При молба, подадена от кредитор, не би
могло да се сочи като самостоятелно основание за откриване на производството по
несъстоятелност с оглед активната легитимация на кредитора да подаде молба по
чл. 625 ТЗ. Кредиторът с твърденията си, че като не е обявил в последните три
години ГФО, длъжникът не е изпълнил задълженията си към него, не обосновава
активната си легитимация за подаване на молба по чл. 625 от ТЗ. В този случай молбата следва да съдържа твърдения и
доказателства за изискуемо парично задължение по чл. 608, ал. 1 или вземане по
чл. 608, ал. 4 от ТЗ относно активната легитимация на кредитора и съответно
твърдения и по чл. 608, ал. 2 от ТЗ като основание за откриване на
производство по несъстоятелност.
Активната
легитимация на кредитора, като задължилна предпоставка е относима и при
приложението на чл. 608, ал.4 от ТЗ. Според новата презумпция,
неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнителното производство,
образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.
625 ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6
месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. Презумпцията в хипотезата на чл. 608, ал. 4 ТЗ е тази, при която
кредиторът, подал молбата по чл. 625 от ТЗ
е и взискател в индивидуалното принудително изпълнение срещу същия длъжник.
Фактическият състав на чл. 608, ал. 4 от ТЗ
включва: 1. образувано
изпълнително производство по ГПК или по ДОПК, по което кредиторът има
качеството на първоначален или присъединен взискател; 2. актът, с който се установява
вземането на кредитора, предмет на удовлетворяване в изпълнението, да е влязъл
в сила; 3. вземането
на кредитора да е останало неудовлетворено (изцяло или частично) след изтичане
на 6 месеца от получаване на поканата или на съобщението за доброволното му
изпълнение; 4. кредиторът
да е молител по смисъла на чл. 625 от ТЗ,
съответно присъединен кредитор по чл. 629, ал. 4 от ТЗ, който
извежда активната си легитимация въз основа на неудовлетворено въпреки
индивидуалното изпълнение безспорно вземане по чл. 608, ал. 1 от ТЗ.
Изпълнителното производство може да предхожда или да следва образуването на
делото по несъстоятелност. В основата на новата презумпция по чл. 608, ал. 4 от ТЗ
стои идеята, че след като длъжникът не изпълнява едно вече безспорно по своя
характер вземане в достатъчен (според закона) срок, въпреки образувано от
кредитора производство по индивидуално принудително изпълнение, причината за
това е обективна, а не субективна. За приложението на презумпцията е необходимо
образуване на производство по принудително изпълнение по ГПК или по ДОПК.
Основният въпрос при откриване на производство по
несъстоятелност е установяване на основанията (неплатежоспособност и/или
свръхзадълженост) за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника,
като проблемът за качеството на кредитор на молителя по чл. 625 от ТЗ е обобсноваващ и е въпрос, относим към неговата активна
легитимация. Молителят-кредитор трябва да докаже
съществуването на задължение по сделка, която е сключена между него и ответника
– търговеца-длъжник, т.е. задължението по сделката трябва да е възникнало между
молителя и ответника. Доказателствената тежест за установяване на материалните
и процесуални предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност е
разпределена между участниците в производството. Ответникът-търговец може да се
брани в производството с възражения, които изключват правото на кредитора по
сделката, каквито са възраженията за нищожност на сделката, погасяване на
вземането по давност към датата на подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, направено прихващане при спазване на условията
по чл. 103–105 от ЗЗД и други. Възраженията обаче са
допустими до приключване на първото заседение по делото. В този смисъл са
разрешенията, дадени в Тълкувателно решение по дело №1/2017 г.,
ТК на ВКС, съгласно което срещу подадената молба по реда на чл. 625 от ТЗ длъжникът може да вземе
становище, да направи възражения и да поиска събиране на доказателства, както преди провеждане на първото съдебно
заседание, така и в самото съдебно заседание, но не по-късно от приключването
му. След приключването на това заседание
правото за възражения и доказателства се преклудира. Изрично уточнено с цитираното Тълкувателното решение е, че
преклузията не засяга едиствено възраженията, свързани с
предмета на делото и по-конкретно състоянието на неплатежоспособност или
свръхзадълженост и началната им дата.
Съобразявайки изложеното по-горе и предвид обстоятелството, че ответникът „Б.П.“ ЕООД, до приключване на делото в първото съдебно заседание, не оспорва
лигитимацията на молителя, съдът приема, направените възражения в тази посока
едва при даване ход на делото по същество
за процесуално недопустими и по
тях съдът не дължи произнасяне.
Що се отнася до възраженията, отново въведени едва в ход по същество и
касаещи валидността на цесионните правоотношения, настоящият съдебн състав
намира следното:
Дори да се приеме, че когато страна в производството се позовава на договор, дори и при лисата на своевременно направено о оспорване, съдът е
длъжен служебно да провери неговата действителност. Тази проверка обаче е на основание формалните
основания за нищожност, а именно – форма и
предмет, които в случая безспорно са спазени. Извън това обаче
произнасяне досежно нищожността на процесните
договори за цесия е недопустимо, тъй като ответникът нито е страна по договорите, нито тези
договори го увреждат. Договорът
не съставлява увреждане на длъжник, защото с уведомяването
на последния за цесията интересът му е изцяло защитен - от този момент
длъжникът знае, че следва да престира
на новия кредитор. На него длъжникът
може да противопостави всички свои възражения, които
произтичат от договора му с цедента и които имат отношение към конкретно
прехвърленото вземане. Или за
правния интерес на длъжника е важно
цедираното вземане да е конкретизирано и цесията да му е съобщена, което
в случая е налице. Всички други уговорки между цедента и
цесионера са въпроси, свързани с
правоотношението между тях, вкл.основанието
за сключване на договора, предмета
му, съгласието за пораждане на правните последици
и плащането на цената, ако такава
е уговорена. Тъй като в случая ответникът не е страна по
цесионното правоотношение, той няма
правен интерес от установяване, както
недействителността на договора за цесия, така
и изпълнението на този договор от сключилите го страни. Наличието
на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за всякакъв вид защита в
исковия процес и след като в случая такъв интерес липсва, възраженията
на ответника за нищожност на процесните
договори за цесия, като недопустими не подлежат на
разглеждане и на това основание.
Но дори
и да се приемат за допустими, възраженията
в горния смисъл направени от ответника за нищожност на
цесията, се явяват неоснователни. По отношение твърдението за недействителност на договора
за цесия поради липса на посочена в него цена, следва да се посочи, че съгласно
според разпоредбата на чл.99 и сл. от ЗЗД цесията е договор, с който кредиторът
по едно вземане прехвърля същото на друго лице, като прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и
другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, в който бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. По аргумент от разпоредбата на чл.100 от ЗЗД цесията може
да има възмезден или безвъзмезден характер, тоест цената не е от съществените
елементи на договора и нейната евентуална липса не би могла да доведе до
нищожност.
Установяването
на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на ответното дружество, като
обективно състояние на длъжника, се предпоставя от наличието на изискуемо
парично задължение породено от или отнасящо се до търговска сделка по смисъла
на чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ. В този смисъл,
за
да се прецени активната легитимация на молителят, съдът ще следва
да изследва вземането, като анализът в тази посока преполага
съблюдаване на нормативно установените критерии, определящи търговски характер на сделката между молителя и ответника.
За характеризиране на сделката като търговска приложим е чл.
286 от ТЗ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ТЗ.
Видно от съдържанието на цитираната разпоредба, законодателят разграничава два
критерия, които определят търговския характер на една сделка – обективен и
субективен.
Според обективния критерий, въведен с текста на чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1 от ТЗ – сделките, изброени в ал. 1 на чл. 1 ТЗ имат търговски
характер, независимо от качеството на лицата, които ги извършват; Субективният
критерий (чл. 286, ал. 1 от ТЗ), предполага, че сделка, сключена от търговец и свързана
с упражняваното от него занятие, има търговски характер. При разглеждане на въпроса относим към понятието субективен критерий, следва да се
направи отграничение от някои понятия, които са сходни, но не винаги се
покриват с “търговска сделка”. Съгласно съдебната практика “търговско дело” е понятие с по-широк обхват, отколкото “търговска
сделка”. Новият ГПК си служи с понятието “търговски спор”, което също се
основава на “търговска сделка”. В случаите, в които търговски спор е породен от
търговска сделка в размер над 25 000 лв, то той ще бъде предмет на особено
исково производство. От материалноправна
гледна точка, съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 1 от ТЗ търговска е
сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него
занятие. В правната литература е прието да се смята, че тази разпоредба дефинира т. нар. “субективен критерий” за определяне на
дадена сделка като търговска. От това зависи дали за сделката ще се прилага специалният режим, установен в
търговските закони. Чл. 286, ал. 1 от ТЗ изисква наличието на кумулативно изброените характеристики. На първо място,
сделката трябва да е извършена от търговец. На следващо място, тази сделка
трябва да е свързана с упражняваното от търговеца занятие. Занятието изисква
извършването на тези сделки да е трайно, системно, а не еднократно или
случайно, и да са насочени към получаване на доход. В теорията и практиката
няма съмнение, че определени сделки, макар и извършени от търговеца, нямат
търговски характер. Така например - не е търговска сделка и договорът за
прехвърляне на дружествени дялове чрез продажба, дарение, спогодба и др., а
представлява правна възможност за участие в друго дружество чрез придобиване на
членствени права в него. Не са търговски и сделките, свързани с търговската дейност въобще, или
по повод учредяване на дружеството, набирането на капитал, управлението,
представителството на търговеца и промените в него, защото тези сделки са
свързани с функционирането на търговското дружество, и не се сключват по
занятие от търговец.
В настоящия случай, по делото не се спори, а от представените
доказетелства се установява, че, на 24.10.2007 год.
между “Ю.Б.” АД (с предишни наименования “Ю. И Е.Д.Б.” АД и “Б.П.Б.” АД), ЕИК*******
и “А.П.Б.*” (дружество впоследствие вляло се в “Б.П. ЕООД),
е бил сключен Договор за банков кредит
№100-639, съгласно който “Ю.Б.” АД е предоставило на „А.П.Б.*” ЕООД банков
кредит в размер на 8 775 000 евро. Няма спор и относно
обстоятелствата, че между “Ю.Б.” АД и
Длъжника са сключени поредица от анекси и допълнителни споразумения към Договор
за банков кредит №100-639 от 24.10.2007 год., касаещи предоговаряне
на дълга и срока за изпълнение. Поради неизпълнение на насрещните задължения
на падежа (21.07.2017 г.), с Нотариална
покана от 18.05.2018 г., Банката
едностранно е прекратила действието Договора
за банков кредит №100-639, за което кредитополучателя е бил уведомен.
Размерът на просрочената главница към дата на едностранното волеизявление е в
размер на 6 382 708,63 евро. Възникналите
от процесната облигационната връзка, при
настъпила изискуемост вземания, са станали предмет
на две последвателни цесии, а именно – между “Ю.Б.” АД (с
предишни наименования “Ю. И Е.Д.Б.” АД и “Б.П.Б.” АД) и “Л.И.”
АД, а впоследствие между “Л.И.” АД и “М.” ООД. Не се спори, а и от
данните по делото се установява, че и за двете цесии длъжникът е бил надлежно уведомен в
съответствие с чл. 99 и сл. от ЗЗД.
Предвид изложеното съдът приема, че активната
процесуалноправна легитимация на молителя в настоящето производство произтича
от договор за цесия по смисъла на чл.99 от ЗЗД, при който прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително и изтекли лихви. Предмет на процесния каузален договор за
прехвърляне на вземане е задължение,
произтичащо от абсолютна търговска
сделка. При
определяне на търговскоправния характер на предявеното вземане, за наличието на
предпоставките по чл.286 от ТЗ е релевантен правопораждащият юридически факт за
вземането, който в разглеждания случай е Договора за банков
кредит. Последващо
настъпило правоприемство не може да промени основанието на дълга и
обстоятелството, че същият произтича от търговскоправна сделка. В този смисъл е Решение
№134/08.12.2009 г. по т.д. №141/2009 г. на ВКС;
Решение №549/27.10.2009 г.
по т.д. №239/2008г. на ВКС. Посоченото обосновава процесуалноправната и
материалноправната легитимация на молителя като кредитор
на ответника по търговска сделка – договор за цесия, с който се прехвърля
неиздължено вземане по такъв вид сделка.
Същевременно, видно от
заключението на ССЕ (в частта,
касаеща поставените задачи по отношение вземането на молителя), в предоставено
от “М.” ООД извлечение с дата 04.09.2019 г.
от сметка 498 "Други дебитори", аналичната партида на “Б.П.“договор, общият размер на счетоводно отразеното
вземане на “М." ООД от “Б.П." ЕООД, с дата
31.01.2019 г. и записано основание „Договор за цесия - 3 000 000 евро", възлиза на 5 867 490,00 лв. (3 000 000 евро
*1,955X3 лв./1 евро - 5 867 490,00 лв). С
дата 23.05.2019 г. при молителя е
отразено намаление на вземането със сумата - 113 631,34 лв.
Неиздълженият остатък при “М.” ООД е 5 753 858,66 лв. Процесното задължението фигурира и
в счетоводните регистри
на длъжника “Б.П.” ЕООД, като към 30.06.2019 г.
неплатеният остатък по счетоводно отразеното задължение по с/ка 152/1 „Получени
дългосрочни заеми“- аналитична партида „Ю. и Е.Д.(евро) - “М.” ООД - цедент” е дори в по-висок размер, а именно: 12 258 063,71 лв. Според експертизата, сьгласно счетоводните регистри на “Б.П.” ЕООД към 30.06.2019 г. извършеното
плащане от дружеството в периода 01.01.2019 г. -
30.06.2019 г. в размер на 113 631,34 лв. е отразено като плащане по с/ка 498/4
„Други разчети” към депозитар Адриана Я. по кредита от „Ю. и Е.Д.”, като не е
отразено в намаление на кредита по с/ка 152/1 „Получени дългосрочни заеми”-
аналитичпа партида „Ю. и Е.Д.(евро) - “М.“ ООД - цедент“, поради непредоставено
на счетоводството на “Б.П.” ЕООД уведомление за нареждане на сумата от
депозитаря към “М.” ООД. По отношение разликата в размера на вземането, в
обясненията на вещо лице, дадени по време на проведеното на 02.10.2019 г. съдебно заседание, цедираното вземане се явява частично спрямо
пълния размер на кредитното задължение. Същевременно, с молбата по реда на чл.
625 от ТЗ и уточненията към нея молителят е формулирал вземането си само като
главница, като не се предмет на разглеждане евентуални акцесорни
претенции за редовна и/или наказателна лихви. Във връзка с така направените уточнения, следва да бъде
отбелязано, че същите не влият върху
преценката за определяне легитимацията на кредитора. Материалноправната предпоставка за откриване на производство
по несъстоятелност е невъзможността на търговеца да изпълни парично задължение,
произтичащо от търговска сделка. Кумулативно с това от значение е и
икономическото състояние на длъжника. Не без значение е и
обстоятелството, че
при откриване на производството по несъстоятелност и
евентуалното предявяване на конкретната парична
претенция (формирана като главница, лихви и/или разноски) от страна
на кредитора, размерът на същата ще подлежи на допълнително уточняване и
установяване по реда на чл. 685, респективно – чл. 688, ал.1 от ТЗ.
Предвид изложеното настоящият състав на съда намира за доказано
твърдението на ищеца, че е легитимиран да предяви молба за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като
има изискуемо парично вземане по отношение на ответното дружество по търговска
сделка.
Безспорно установено е и
качеството на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ на лицето, за което
се цели да се докаже, че е неплатежоспособно „Б.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от представлявано
от управителя Х.Д.К..
За процеса
не се доказва неплащането на задълженията да се дължи на временни затруднения
или ответникът да разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, по смисъла на
чл.631 ТЗ, като на основание чл.154 ал.1 от ГПК, в
тежест именно на длъжника е да докаже тези обстоятелства.
По
своята правна същност, неплатежоспособността е обективна невъзможност на
търговеца да изпълни задълженията си. Тя е фактическо състояние на длъжника,
което не зависи от волята му и което се изразява в липсата на налични парични
средства, с които да изпълни изискуемите вземания по търговски сделки или
публичноправните си задължения. Легалното определение на понятието
"неплатежоспособност" е дадено в ал.1 на чл.608 от ТЗ, като
тя се предполага съгласно ал.2 на чл.608 от ТЗ при спиране на плащанията. Приема
също така, че дори длъжникът да е в състояние да плати частично или изцяло само
вземанията на отделни кредитори – чл.608, ал.3 от ТЗ, това
също предполага състояние на неплатежоспособност.
Преценявайки наличието, респ. липсата на това състояние, за
конкретния случай, съдът съобрази цялостното обективно икономическо състояние
на длъжника, задълбочен
анализ на което е направен в заключението на допуснатата, изслушана и приета
като неоспорена по делото ССчЕ. Видно
от събраните по делото доказателства към
31.12.2018 г., 31.12.2017 г. и 31.12.2016 г. показателите за автономност,
задлъжнялост и ликвидност са под необходимия минимум. Коефициентът на финансова
автономност е отрицателна величина, което говори за декапитализиран собствен
капитал. През посочения период
отрицателна величина е и коефициентът на задлъжнялост. Показателите за
рентабилност през 2018 г., 2017 г. и 2016 г. също са с отрицателни стойности,
тъй като през отчетните периоди, дружеството финансов резултат на дружеството е
загуба. Експертното заключение сочи още, че към
31.12.2018 г., 31.12.2017 г. и 31.12.2016 г. краткотрайните активи не са били достатъчни за покриване
на краткосрочните задължения. Под установения минумум е и
показателят на обща ликвидност, който при дадените от експерта изчисления е 0,0077; 0,0119; 0,0040,
при норматив 1.00.
Изводите
във връзка с горните констатации са, че дружеството е декапитализирано и се
намира в пълна финансова зависимост от своите кредитори предвид показателите му
задлъжнялост и финансова автономност, които са далеч под необходимия минимум.
Реално, длъжникът не обслужва задълженията си. Притежаваните активи далеч не са
достатъчни за погасяване на изискуемите му парични задължения към кредиторите.
Налице е обективно състояние на неплатежоспособност, тъй като длъжникът не е в
състояние да изпълни парични задължения по търговски сделки. Същият не представя доказателства за изпълнението им,
като не оспорва обстоятелството (а и това се установява от заключение на ССЕ),
че не плаща задълженията си по тях. По силата на
презумпцията на чл. 608, ал. 3
от ТЗ следва да се направи извод, че същият е неплатежоспособен - спрял е
плащанията и не е в състояние да
изпълни изискуеми и установени по основание парични задължения по търговска сделка, свързани с търговската му
дейност, поради което е изпаднал в състояние на неплатежоспособност.
Възможността за погасяване на текущите задължения не е пълна, дори и ако към
паричните средства се прибавят краткосрочните вземания (чието събиране не е
сигурно) съгласно
коефициента за незабавна ликвидност. Съдът
приема също така, че не е оборена презумпцията на чл.
608 ал. 3 от ТЗ
- длъжникът е в състояние да плати частично или изцяло само
вземанията на отделни кредитори. Оборването й е в тежест на длъжника. Същият
обаче не само, че не релевира твърдения в
тази посока, но не ангажира и относими доказателства. Освен
това разпоредбата на чл.631 от ТЗ установява наличието на две кумулативно
дадени условия – на първо място, длъжникът да разполага с налично имущество,
което да е достатъчно по размер и стойност, за да покрие неговите задължения, и
на второ - интересите на кредиторите да са охранени в достатъчна степен при
пристъпване към продажба на това имущество. От експертното заключение се установява, че притежаваните активи
от ответното дружество през периода 31.12.2018 г.,
31.12.2017 г. и 31.12.2016 г., вкл., не са
били достатъчни за покриване на неговите задължения – текущи и нетекущи пасиви.
Същевременно, съгласно Балансите към 31.12.2018 г.,
31.12.2017 г. и 31.12.2016 г.,
преобладаващ дял в активите на дружеството са имали дълготрайните активи. По отношение на така посоченото
обстоятелство следва да бъде отбелязано, че при определяне на платежоспособността,
дълготрайните материални активи не следва да бъдат оценявани и включвани в
актива, който се съпоставя и съотнася със задълженията на дружеството. Изводът
се налага от обстоятелството, че покриването на задълженията чрез осребряване
на движимото и недвижимото имущество на длъжника се явява ликвидационен способ,
който не е присъщ за нормалната търговска дейност. Същевременно,
видно от доказателствения материал, събран по делото,
макар че формално ответникът разполага с имущество, същото е предмет на
обезпечение в полза на част от кредиторите – т.е. липсва налично имущество,
което отговаря
на характеристиката продаваемост и има ликвидна потребителна стойност. Налице са и данни и за принудителни действия, инициирани по реда на ДОПК.
Предви всичко изложено,
съдът намира, че са налице всички предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ, като за начална
дата на неплатежоспособността, следва да се приеме 31.12.2016 г., т.е. датата когато, както е установило вещото лице, показателят за обща ликвидност
е под единица и е налице задлъжнялост, сочеща реална декапитализация на
дружеството.
За
временен синдик съдът намира, че следва да бъде определена Е.Г.Т., сл. адрес ***, тел.: *******, Електронна
поща: e*****@new-s.net, на
която следва да се изпрати съобщение в 3–дневен
срок от съобщението да представи писмена декларация за наличието на условията и
липсата на пречките по чл.656 ал.2 от ТЗ, и съгласието си да изпълнява тези
функции.
Като прецени сложността и обема на
дейността, която следва да се извършва от него във връзка с управлението на дружеството – длъжник,
практически свързана с ежедневна заетост, съдът по несъстоятелността намира, че
следва да бъде определено възнаграждение
от 2 500 лв. за
сметка на масата по несъстоятелността, считано от встъпването в длъжност.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Молителят претендира разноски в общ размер 33 650 лв., от които: 1.) 250,00 лв. - държавна такса; 2.) 1000,00
лв. – депозит ССчЕ; 3.) 10 500,00 лв. – разноски предплатени по реда на чл.
629б от ТЗ; 4.) 12 000,00 лв.–
последващи разноски предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ; 5.) 9 900,00лв. –
възнаграждение за процесуално представителство и защита, срещу размерът на
което е направено ответно възражение за прекомерност;
Предвид горното, представените доказатества във връзка с извършването им и
предвид характера на производство, на основание чл. 620 от ТЗ, съдът намира, че с конкретния съдебен акт на
присъждане подлежат разноските относими към заплащане на дължимата държавна
такста за иницииране на процеса, депозита на вещото лице, както и адвокатско
възнаграждение по договор за процесуална представителство и защита за
конкретния процес. Не следва да бъдат присъждани сумите, определени по чл. 629б
от ТЗ за покриване на първоначалните разноски в производството, тъй като същите
следва да бъде възстановени по реда на чл. 632а от ТЗ.
Направенот възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на молителя е основателно. Видно от
доказателствата, искането за дъжимо възнаграждение
касае претенция за положен труд само като процесуална услуга. Редът за определяне на дължимия й размер обаче не е този по чл.7, ал.3 от Наредба №1/2004 г. Това е така, предвид предмета на производството в хода на които процесната услуга е реализирана, а именно подаване на молба по реда на чл.
625 от ТЗ и процесуална защита. По същността си
производството по несъстоятелност е многофазно, като всяка фаза от него
завършва с краен съдебен акт. В трайната и безпротиворечива практика на
съдилищата се приема, че във фазата на разглеждане на молбата по чл.625 от ТЗ
вземанията на кредитора, съответно присъединения кредитор, по чиято молба е
открито производството по несъстоятелност, не се установяват със сила на
пресъдено нещо с решението по чл.630 от ТЗ, тъй
като не са предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на състоянието
на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост. Правилото е приложимо и към
иницираното на самостоятелстно основание производство по чл. 630, ал.2 от ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност. Ето защо, при определяне
на минималното адвокатско възнаграждение за осъществено представителство във
фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство, респективно –
обявяване на дружеството в несъстоятелност, приложение намира разпоредбата на
чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, относима за
неоценяемите искове. Правилото на чл.7, ал.3 от същата наредба за определяне на
минимума на адвокатското възнаграждение на база на стойността на предявените
вземания за защита по дела за несъстоятелност е приложимо в хипотеза на
осъществена правна защита в етапа на предявяване и приемане на вземанията, но
не и фазата на разглеждане на молбата за откриване на производството, съответно
– обявяване на длъжника в несъстоятелност. При обжалване на решенията, с които е открито производството по несъстоятелност, а в
последствие – дружеството е обявено в несъстоятелност, база за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение
не може да бъде стойността на предявените вземания, тъй като разноските не са
направени за тази фаза от производството, а за предпоставящия етап по
разглеждане на основателността на молбата за откриване на производството и
последващо искане за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Предвид изложеното по-горе и на основание чл. 7, ал.8 вр. ал.1т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът намира, че възнаграждението за процесуално представителство, в
конкретния случая следва да бъде присъдено в размер на 500, 00 ( петстотин)
лева.
Водим
от горното и на основание чл. 608 ТЗ във вр. с чл. 630, ал. 1 ТЗ и чл. 632, ал.
1 ТЗ, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Х.Д.К., на основание чл.630 ал.1 т.1 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на
„Б.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано
от управителя Х.Д.К. – 31.12.2016
г. на
основание чл. 630, ал.1, т.1 от ТЗ.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „Б.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Х.Д.К.,на основание чл.630 ал.1 т.2 от ТЗ.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на основание чл. 630 ал.1 т.3 от ТЗ на „Б.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано
от управителя Х.Д.К., Е.Г.Т., сл. адрес ***,
тел.: *******, електронна поща: *******t, на която да се
изпрати съобщение в 3 –дневен срок от съобщението да представи писмена
декларация за наличието на условията и липсата на пречките по чл.656 ал.2 от ТЗ, и съгласието си да изпълнява тези функции, като представи и доказателства
за застраховка.
ОПРЕДЕЛЯ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ВРЕМЕННИЯ СИНДИК на „Б.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Х.Д.К., считано от датата на встъпването му в
изпълнение на задълженията му в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за сметка на масата по несъстоятелността, съгласно чл. 661 ал.2 от ТЗ.
СВИКВА ПЪРВО СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ на „Б.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано
от управителя Х.Д.К., на 22.04.2020
г. в 16.30 часа в
сградата на СГС, Съдебна палата, бул.”*****, ІІ-ри
етаж, в залата, в която ще се провежда съдебното заседание на СГС, VІ-9 с-в, с дневен ред съгласно
чл.672 ал.1 т.1 и 2 от ТЗ: изслушване на доклада на временния синдик по чл.668
т.2 от ТЗ, избор на постоянен синдик и предложение до съда за неговото
назначаване, предлагане на съда размера на възнаграждението на синдика.
ПОСТАНОВЯВА
след встъпването в длъжност синдикът да предприеме
необходимите според него мерки като опис и/или запечатване, ако счете това за
нужно с оглед предотвратяване на разпиляването, унищожаването или укриването на
имущество, включено в масата по несъстоятелността, за което незабавно уведоми
съда и да посочи и други подходящи мерки за обезпечаване на наличното имущество
съобразно чл.642 от ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА
„Б.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано
от управителя Х.Д.К., на основание чл.640
от ТЗ в 14 дневен срок да предостави на съда и синдика
необходимата информация във връзка с дейността на предприятието и имуществото;
списък на плащанията в брой или чрез банков превод, надвишаващи 1 200 лв.
извършени в срок от 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността до
датата на откриване на производството по несъстоятелност; списък на извършените
плащания от длъжника на свързани с него лица за срок от една година преди
началната дата на неплатежоспособността; нотариално заверена декларация, в
която посочва отделните вещи, имуществени права и вземания, имената и адресите
на длъжниците си; както и да осигурят възможност на временния синдик да ползва
търговските книги и цялата необходимо му документация за подготовка на първото
събрание на кредиторите.
ОСЪЖДА
„Б.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано
от управителя Х.Д.К., да
заплати на “М.”
ООД,
ЕИК********, седалище и адрес на управление:*** 5930,
площад “*******, представлявано от управителя Т.Л.Л.,
действащо, чрез процесуалния си представител - адв. Е.Д.,
сумата от общо 1 750,00 (хиляда седемстотин
и петдесет) лева –
разноски в производството по несъстоятелност.
РЕШЕНИЕТО
може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-мо дневен срок от вписването в
Търговския регистър на основание чл.633 ал.1 вр. чл.613а ал.1 от ТЗ, вкл и от трети лица, които имат вземане,
произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт,
установяващ публичноправно задължение съгласно чл.613а ал.2 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на НЕЗАБАВНО
вписване
в Търговския регистър, за което да се предприемат необходимите мерки от
деловодителя, съгласно чл. 622 вр. чл.633 ал.1 от ТЗ, както и на незабавно
изпълнение на основание чл. 634 от ТЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: