№ _________
гр. Варна ________2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на тридесет и първи януари две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Светла
Великова, като разгледа докладваното от съдията Искрена Димитрова адм. дело №
1805 на Административен съд - Варна по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалбата на И.И.К., ЕГН: **********,***, чрез адв.И.И., против Заповед № 1002-233/04.07.2022г. на кмета на Община-Девня, с която: І. На основание чл.44, ал.2 ЗМСМА, чл.135, ал.3 и §8, ал.2, т.3 ПР на ЗУТ, вр. чл.19, чл.110, ал.1, т.1 и чл.135, ал.1 ЗУТ, и във връзка със заявление вх.№ УТ-170/27.04.2022г. от Г.С.С. и Б.А.Б., е разрешено изработването на проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за УПИ ІІІ-***, кв.93 по кадастралния и регулационен план /КРП/ на кв.Девня, гр.Девня, одобрен със Заповед № 483/20.04.1963г. на зам.председателя на КАБ при МС, изменен със Заповед № 162/29.06.1994г. на кмета на Община-Девня, по отношение на ПИ ***.***.*** по КК на гр.Девня, при спазване на указанията, дадени със заповедта; ІІ. На основание чл.135, ал.6 ЗУТ е спряно прилагането на действащия устройствен план на кв.Девня, гр.Девня, одобрен със Заповед № 483/20.04.1963г. на зам.председателя на КАБ при МС, изменен със Заповед № 162/29.06.1994г. за УПИ ІІІ-***, кв.93, по отношение на ПИ ***.***.*** по КК на гр.Девня.
Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че като собственик на имот в гр.Девня, заедно с построените в него сгради, предвиденото изменение на ПУП-ПРЗ ще ѝ попречи да ползва свободно и по предназначение имота си, конкретно изградените в него постройки, т.к. достъпът до тях ще бъде ограничен. Твърди, че оспореният акт е постановен при липса на условията и предпоставките, предвидени в материалния закон, като нито фактически е обосновано, нито е доказано наличието на каквото и да било процесуалноправно и материалноправно основание за образуване и провеждане на производство по реда на чл.135 ЗУТ. Относно допустимостта на оспорването сочи, че съгласно чл.135, ал.6 ЗУТ сред правните последици на актовете по чл.135, ал.3 и ал.5 ЗУТ са и такива, свързани със спиране прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнасят заповедите. С това непосредствено се засягат правата и интересите на собствениците и носителите на ограничени вещни права в имотите, включени в предметния обхват на процедираното изменение на ПУП. В тази връзка твърди, че предвид липсата на подадено заявление за изменение на ПУП-ПРЗ от страна на всички съсобственици на процесния УПИ, административният орган е следвало да проведе процедура по чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ, вместо такава по чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ. Твърди също, че административният орган не е изследвал въпроса налице ли са условията на чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ, както и че кметът на Община-Девня не се е произнесъл със заповед по чл.129, ал.2 ЗУТ. Разрешеното изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІІІ-***, кв.93 е основано на факта, че само един съсобственик притежава документ за собственост на процесния УПИ, без да са съобразени данните относно собствеността. Сочи и че дори при наличие на съгласие на всички собственици, издателят на акта е длъжен да прецени и останалите нормативни изисквания, на които проектът за изменение следва да отговаря. В хипотеза на липса на съгласие от някой от собствениците и в случай на изрично възражение, административният орган е длъжен да постанови отказ за процедиране на исканото изменение. Твърди и че между съсобствениците на УПИ ІІІ-***, кв.93 е налице искова претенция с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС, по която е образувано гр.д. № ***/2021г. на РС-Девня, като в нарушение на изискванията на чл.35, 36 и 39 АПК, в административното производство не са събрани доказателства, относно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, и не е отчетена доказателствената стойност на приложените към преписката писмени доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.И.И., който поддържа жалбата на наведените основания. Иска отмяна на заповедта и присъждане на разноски.
Ответната страна – кметът на Община-Девня, оспорва жалбата по
съображения, изложени в писмен отговор С.д. № 17453/22.11.2022г. Сочи, че заявителите са собственици на УПИ ІІІ-***
съгласно н.а. № 146, том І, рег.№ 995, дело № 110/08.03.2022г. и всеки от тях
има право да поиска претендираното изменение. Според нотариалния акт се придобива собственост върху ПИ ид. № ***.***.***
– част от УПИ ІІІ-***, ведно с постройки с ид. ***.***.***.1, ***.***.***.2. и
постройки ***.***.***.1 и ***.***.***.2. В отговора се сочи и че отчуждителното
действие на влезлия в сила план за имота е прекратено. За този имот е действащ
ДРП одобрен със заповед 1963г. Според действащата към датата на одобряване на
плана разпоредба на чл.39, ал.3 ЗПНИМ, собствеността на придадените по ДРП
недвижими имоти към парцели на други лица, се придобива по силата на самия
план. ДРП има непосредствено отчуждително действие по отношение на придаваемите
по регулация места към парцели на други физически или юридически лица, като
това разместване на собственост настъпва още от деня на влизане в сила на
плана, доколкото законът не предвижда като условие за това заплащането на
обезщетение на лицата, от които се отнемат придаваемите към друг имот части. В
случая няма данни за прилагане на действащия към тази дата РП за имота. Сроковете
по §6, ал.2 и ал.4 ЗУТ за прилагане на действащия към 31.03.2001г. РП са
изтекли. Няма данни за започнати производства по прилагане на ДРП в срока по
§6, ал.2 и ал.4 ЗУТ. Внесеното към заявлението задание отговаря на изискванията
за одобряване съгласно §8 от ПЗ ЗУТ, т.к. предлаганите регулационни линии са
поставени в съответствие с имотните граници. Поисканото от собствениците на
имота – регулационните линии на техния имот да бъдат
поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти, би
могло да бъде осъществено и чрез изменението на действащия ПУП-ПР, като
разпоредбата на чл.135, ал.5 ЗУТ дори предвижда, че при наличие на някое от
основанията по чл.134, ал.1 и 2 ЗУТ, компетентният орган по ал.1 може да нареди
служебно със заповед да се изработи проект за изменение на действащ устройствен
план. По отношение твърденията на жалбоподателката, че е съсобственик в имота,
сочи, че не са били налице отбелязвания за вписана искова молба по отношение на
имота, собственост на Г.С.С. и Б.А.Б., поради което за административния орган
не е възникнало задължение за отказ.
В съдебно заседание ответната страна се представлява от адв.В.М., която оспорва
жалбата. В пледоария по същество и в представени писмени бележки излага
подробни съображения относно наличието на всички основания за издаване на
заповедта по реда на §8, ал.2, т.3 ПР на ЗУТ, а не по реда на чл.134, ал.2 ЗУТ.
Сочи, че искането на Г.С. и Б.Б., обективирано в заданието за изработване на
ПУП-ПР и ПЗ, с което е бил сезиран административният орган, е такова по §8,
ал.2, т.3 ПР ЗУТ, като съгласно трайната практика на ВАС, изменението на ПУП на
посоченото основание е самостоятелно, извън случаите по чл.134, ал.1 и ал.2 ЗУТ, поради което за него са неприложими разпоредбите, регламентиращи
процедурата по раздел Трети от Глава седма на ЗУТ. Разпоредбата на §8, ал.2,
т.3 ПР ЗУТ нормира опростена процедура по отразяване на прекратеното по силата
на закона, след изтичане на сроковете по §8, ал.1 ПР ЗУТ отчуждително действие
на неприложените дворищнорегулационни планове, по искане на който и да е от
заинтересованите собственици, каквито несъмнено са заявителите. Безспорно
липсват данни за прилагане на действащия регулационен план за имота, както и че
сроковете по §6, ал.2 ЗУТ за прилагане на действащия към 31.03.2001г.
регулационен план са изтекли. Липсват данни за започнати производства по
прилагане на дворищнорегулационния план в срока по §6, ал.2 ЗУТ. При това
положение за собствениците на засегнатите имоти остава на разположение да искат
реализиране на една от трите правни възможности, предоставени им с §8, ал.2,
т.1, т.2 и т.3 ПР на ЗУТ. В случая Г.С. и Б.Б. са поискали изменение на
вътрешните регулационни граници на УПИ ІІІ-*** в кв.93 по плана на кв.Девня,
които да са поставени в съответствие с границите на имота по кадастрална карта,
за която е установено, че отразява съществуващите имотни граници – хипотеза,
предвидена в §8, ал.2, т.3 ПР ЗУТ. Привеждането на вътрешните регулационни
линии на УПИ ІІІ-*** в съответствие със съществуващите граници на ПИ с ид. ***.***.***
е поради това, че регулацията по плана не е приложена. Изменението на ПУП на
това правно основание е допустимо при промяна на вътрешните регулационни линии.
Това основание за промяна е самостоятелно и извън случаите на чл.134, ал.1 и
ал.2 ЗУТ. Твърди, че неправилно вещото лице по СТЕ е възприело, че заданието и
скицата-предложение отговарят на изискванията на чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ, т.к.
тази разпоредба предвижда изменение на регулационния план при одобряване или
изменение на кадастралната карта в урегулирана територия, когато имотните
граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните. Сочи и че
съществуваща по смисъла на §8, ал.2, т.3 ПР ЗУТ е границата на имота по
кадастъра, като това специално основание за промяна само на вътрешните
регулационни линии. Хипотезата на изменение на плана по §8, ал.2, т.3 ПР на ЗУТ
не предвижда като изискване за одобряването му съгласието на останалите
съсобственици на УПИ. Достатъчно е да има заявление само от собственика на
единия имот, а такова в случая е налице. Възможността за изменение на
регулационния план на някое от основанията по §8, ал.2, т.1, т.2 и т.3 ПР на
ЗУТ съществува само тогава, когато завареният от ЗУТ дворищнорегулационен план,
одобрен при действието на ЗТСУ /отм./, предвижда създаването на съсобствени по
регулация дворищнорегулационни парцели или парцели, с придаваеми поземлени
имоти или части от такива имоти, за прилагането на които се изисква изравняване
и заплащане. В случая се установява, че дворищнорегулационния план създава
съсобственост в образувания УПИ
ІІІ-*** между Г.С. и Б.Б., и жалбоподателката. Налице е имотна граница и
записвания, че УПИ ІІІ-*** се отрежда за два различни поземлени имота, т.е.
това УПИ отговаря на изискванията за изменение на вътрешната му регулационна
линия по §8, ал.2, т.3 ПР на ЗУТ. Това изменение изисква тази регулационна
граница да бъде поставена в съответствие със съществуващата граница на
поземления имот и в случая такава граница е налице. Констатираната на място от
вещото лице ограда, разделяща двата имота, е заснета и нанесена в действащата
кадастрална карта, т.е. съвпада с кадастралната граница. По изложените
съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира
присъждане на разноски.
Заинтересованите страни Г.С.С. и Б.А.Б., чрез адв.Г.Ш., оспорват жалбата по съображения в писмен отговор С.д. № 17591/24.11.2022г. Твърдят, че жалбоподателката не притежава никакви права в ПИ ***.***.***, който е обект на обжалваната заповед. Позовават се на становището на главния архитект, дадено на основание чл.135, ал.4 ЗУТ и сочат, че жалбоподателката – като собственик на ***.***.***, има интерес от привеждане на имотната граница на притежавания от нея имот в съответствие с регулационната, като с допуснатото изработване на проект за изменение на ПУП-ПР, на практика се осъществява волята ѝ, обективирана в договора за доброволна делба. Установените граници на правото на собственост доказват неоснователност на твърденията ѝ за съсобственост в УПИ ІІІ - ***. Позовават се на практика на ВАС и сочат, че липсата на съгласие по чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ е неотносимо към производството по издаване на заповед по чл.135, ал.3 ЗУТ за разрешаване за изменение на ПУП, т.к. се касае за едно предварително производство, като основанията за изменение на ПУП ще бъдат изследвани при издаването на заповед за одобряване изменението на плана.
В съдебно заседание заинтересованите страни Г.С. и Б.Б., се представляват от адв.Ш., който оспорва жалбата на основанията, изложени в отговора и моли да се отхвърли като неоснователна. Сочи, че издадената заповед съответства на волята на жалбоподателката, изявена в договора за доброволна делба от 2009г., в който тя изрично е посочила на кой имот и в какви граници желае да стане собственик. Жалбоподателката не притежава никакви вещни права в ПИ ***.***.***, поради което счита, че жалбата се явява проява на злоупотреба с право.
Заинтересованите страни Д.Д.Л., И.Н.Д. и Д.Д.К., в писмен отговор С.д. № 18030/02.12.2022г. изразяват становище за основателност на жалбата и незаконосъобразност на обжалваната заповед. Молят същата да бъде отменена като неправилна, незаконосъобразна и немотивирана.
Заинтересованите страни А.К.И., Р.П.К. - Х. и Г.Д.И., не изразяват становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
Със Заповед № 483/20.04.1963г. на зам.председателя на Комитета по архитектура и благоустройство при Министерски съвет /л.130-131/, на основание §60 от Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места, е одобрен регулационния план на с.Девня, Варненски окръг.
Със Заповед № 162/29.06.1994г. на кмета на Община-Девня /л.132-133/, на основание чл.75, ал.2, т. „а“ от ППЗТСУ, е одобрено частичното изменение на застроителния и регулационен план на кв. „Девня“, гр.Девня, включваща и кв.93.
Видно от договор за доброволна делба /л.27/ Акт № 83, том ІІ, рег. №2307/24.04.2009г. – отнасяща се за дворно място, находящо се в гр.Девня № 20, с площ съгласно документ за собственост 1530кв.м., за което са отредени ПИ с ид.***.***.*** и ПИ с ид. ***.***.*** – жалбоподателката И.И. Ангелова се легитимира като собственик на ПИ с ид. ***.***.*** по КККР на гр.Девня, одобрени със Заповед № РД-18-85/17.09.2008г. на изп.д-р на АГКК, с административен адрес гр.Девня, ул.Кап.Петко Войвода № 20, идентичен с имот пл.№ ***, кв.93, с площ съгласно Скица № 1713/02.02.2009г. от 816кв.м., заедно с построената в имота жилищна сграда с ид. ***.***.***.3, състояща се от самостоятелни обекти ***.***.***.3.1 и ***.***.***.3.2.
Съгласно същият договор за доброволна делба, С. Д. С.ов получава в дял и става собственик на: жилищна сграда с ид. ***.***.***.1, друг вид сграда с ид. ***.***.***.2 – двете построени в ПИ ***.201.***; ПИ с ид.***.***.*** по КККР на гр.Девня, одобрени със Заповед № РД-18-85/17.09.2008г. на изп.д-р на АГКК, с административен адрес гр.Девня, ул.Кап.Петко Войвода № 20, идентичен с имот пл.№ ***, кв.93, с площ съгласно Скица № 1714/02.02.2009г. от 816кв.м., заедно с построените в него сгради с предназначение - постройки на допълващо застрояване с ид. ***.***.***.1 и ***.***.***.2.
Видно от нот.акт № 104, том V, рег.№ 4665, дело № 791/20.09.2021г. /л.93/, С. Д. С.ов е продал на С.С. Али, придобитите по наследство и доброволна делба недвижими имоти: жилищна сграда с ид. ***.***.***.1, друг вид сграда с ид. ***.***.***.2 – двете построени в ПИ ***.201.***; ПИ с ид.***.***.*** по КККР на гр.Девня, заедно с построените в него сгради с предназначение - постройки на допълващо застрояване с ид. ***.***.***.1 и ***.***.***.2.
С вх.№ 4925/11.11.2021г. /л.135/, И.И.К. подала срещу С. Д. С.ов и С. А.А. (трето лице – помагач), искова молба с правно основание чл.33, ал.2 ЗС – съдът да допусне изкупуването от С. Д. С.ов правото на собственост върху ПИ с ид. ***.***.***, заедно с построените в него сгради с ид. ***.***.***.1 и ид. ***.***.***.2. Във връзка с предявения иск пред Районен съд - Девня е образувано гр.д. № ***/2021г.
Видно от нот.акт № 146, том І, рег.№ 995, дело № 110/08.03.2022г. /стр.8 от пр./, С.С. Али и Х.С.А са продали при равни права на Г.С.С. и Б.А.Б., ПИ с ид.***.***.*** по КККР на гр.Девня, заедно с построените в него сгради с предназначение – постройки на допълващо застрояване с ид. ***.***.***.1 и ***.***.***.2.
С вх.№ УТ-170/27.04.2022г. Г.С.С. и Б.А.Б.,*** заявление за допускане изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за ПИ ***.***.***, УПИ ІІІ-***, кв.93, гр.Девня. Към заявлението били приложени: документ за собственост, скица за ПИ ***.***.***, скица-предложение за изменение на действащия ПУП, извадка от действащия ПУП, пълномощно и квитанция за заплатена такса.
Според заданието за изработване на ПУП-ПРЗ за изменение на УПИ ІІІ-***, кв.93 по плана на кв.Девня, гр.Девня, изготвено по чл.125, ал.1 и ал.2, вр.чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ /стр.16/, целта на проекта за урегулиране, е да се изменят вътрешните регулационни граници на УПИ ІІІ-***, които да са в съответствие с границите на имота по КК на града, като уличната регулация се запази и вследствие на което да се обособи нов УПИ ХVІІ-*** „за жилищно строителство“. Новопроектираното УПИ да е с площ 816кв.м. и лице 14,64м., което да е в съответствие с разпоредбите на чл.19, ал.1, т.1 ЗУТ. Като основание за разработването на проекта е посочена разпоредбата на чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ.
Според обяснителната записка за скицата-предложение /стр.12 от пр./, с плана за регулация се изменят вътрешните регулационни граници на УПИ ІІІ-*** в кв.93 по плана на кв.Девня, гр.Девня, които са в съответствие с границите на имота по КК на града, като уличната регулация се запазва, в следствие на което се обособява нов УПИ ХVІІ-*** „за жилищно строителство“. Като основание за изработването на проекта е посочена разпоредбата на чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ.
Предвидено е и изработването на план за застрояване, с който да се определи режима, характера и начина на застрояване, и който да е съобразен с разпоредбите на чл.19 от Наредба № 7 за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Според Становище на главния архитект на Община-Девня от 01.07.2022г., дадено на основание чл.135, ал.4, т.1 ЗУТ, основание за изработване на проекта за изменение на действащия устройствен план е §8, ал.2, т.3 ПР ЗУТ, в съответствие с чл.19 ЗУТ. Целта на проекта е изменение на вътрешните регулационни линии на УПИ ІІІ-***, кв.936, да бъдат поставени в съответствие с регулационните по отношение на това, че дворищнорегулационните планове не са приложени в срока по §6 от ПР на ЗУТ. Във връзка с чл.128а, ал.1 ЗУТ, предложението за изменение по чл.135, ал.2 ЗУТ на действащия устройствен план е съгласувано с експлоатационните дружества, които са представили писмени становища – съгласувателни писма. Дадено е становище, че няма законови пречки да се издаде заповед на основание чл.135, ал.3 ЗУТ, при спазване на изискванията на чл.135, ал.1, ал.2 и ал.4, т.1 ЗУТ, за изработване на проект за изменение на ПУП - ПР. Направено е предложение кметът на Община-Девня да издаде заповед на основание чл.135, ал.3 и §8, ал.2, т.3 ПР ЗУТ за допускане изработването на изменение на ПУП-ПРЗ.
Със Заповед № 1002-233/04.07.2022г. кметът на Община-Девня: І. На основание чл.44, ал.2 ЗМСМА, чл.135, ал.3 и §8, ал.2, т.3 ПР на ЗУТ, вр.чл.19, чл.110, ал.1, т.1 и чл.135, ал.1 ЗУТ, и във връзка със заявление вх.№ УТ-170/27.04.2022г. от Г.С.С. и Б.А.Б., разрешил изработването на проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за УПИ ІІІ-***, кв.93 по кадастралния и регулационен план /КРП/ на кв.Девня, гр.Девня, одобрен със Заповед № 483/20.04.1963г. на зам.председателя на КАБ при МС, изменен със Заповед № 162/29.06.1994г. на кмета на Община-Девня, по отношение на ПИ ***.***.*** по КК на гр.Девня, при спазване на указанията, дадени със заповедта; ІІ. На основание чл.135, ал.6 ЗУТ е спрял прилагането на действащия устройствен план на кв.Девня, гр.Девня, одобрен със Заповед № 483/20.04.1963г. на зам.председателя на КАБ при МС, изменен със Заповед № 162/29.06.1994г. за УПИ ІІІ-***, кв.93, по отношение на ПИ ***.***.*** по КК на гр.Девня.
По делото е работила Съдебно-техническа експертиза, по която е прието заключение С.д. № 1032/23.01.2023г., от което се установява следното:
Със Заповед № 483/20.04.1963г. на Заместник председателя на Комитет по архитектура и благоустройство при Министерски съвет е одобрен регулационния план на с.Девня, Варненски окръг. Имот *** попада в квартал „за комплексно застрояване”. Същият е с лице на две улици – от север и юг. Със Заповед № 162/29.06.1994г. на Кмета на Община Девня е одобрено частично изменение на застроителния и регулационен план на кв.Девня, гр. Девня, включващо и процесния имот. За имот *** попадащ в квартал „за комплексно застрояване” се отрежда УПИ ІІІ-*** в кв.93. Отпада предвидената улица от юг и процесният имот граничи с УПИ ІХ-606. Със Заповед № РД-18-85/17.09.2008г. на Изпълнителен Директор на АГКК са одобрени действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Девня. Съгласно същите, ПИ ***.***.*** и ПИ ***.***.*** образуват УПИ III-***, кв.93. ПУП съгласно Заповед № 483/20.04.1963г., изменен със Заповед № 162/29.06.1994г., обхваща процесния УПИ ІІІ-*** в кв.93. Към настоящия момент последният включва ПИ ***.***.*** и ПИ ***.***.*** по действащите КККР на гр.Девня, одобрени със Заповед № РД-18-85/17.09.2008г. на изп.д-р на АГКК. Към настоящия момент няма данни за прилагане на действащия регулационен план за имота. Сроковете по §6, ал. 2 от ЗУТ за прилагане на действащия към 31.03.2001г. регулационен план са изтекли /до 30.09.2001г./. Няма данни за започнати производства по прилагане на дворищнорегулационния план в срока по §6, ал.2 от ЗУТ.
След справка в предходни документи за собственост
/основание за съставяне на договора за доброволна делба от 2009г./, вещото лице
е установило, че собствениците са притежавали имот пл.№*** в кв.93, по плана на
гр.Девня с площ 1530,00 кв.м. Няма данни да е правена преписка за разделяне на
имота. На място има изградена ограда, обособяваща два имота. При изготвяне на
действащите КККР на гр.Девня, одобрени със Заповед № РД-18-85/17.09.2008г. на изп.д-р
на АГКК, оградата е заснета и са нанесени ПИ ***.***.*** и ПИ 0482.***.***.
Вътрешните имотните граници на двата ПИ не съвпадат с
вътрешните регулационни линии на УПИ ІІІ-***, кв.93. Външните имотни граници на ПИ ***.***.*** и ПИ ***.***.***,
съвпадат с уличната регулационна линия на УПИ ІІІ-***, кв.93. За ПИ ***.***.*** и ПИ ***.***.*** по КККР на гр.Девня няма
извършено разделяне по регулация въз основа на договора за доброволна делба от
24.04.2009г. В приложената скица-предложение, източната и част от южната
вътрешни регулационни граници /в обхвата на ПИ ***.***.***/ са изменени, като
са поставени в съответствие със съществуващите граници на ПИ ***.***.*** по
действащата кадастрална карта. Западната вътрешна регулационна граница на УПИ III-*** не се премества. Появява се
нова регулационна линия съответстваща на кадастралната граница между ПИ ***.***.***
и ПИ ***.***.***. За ПИ ***.***.*** е отреден УПИ XVII-*** „за жилищно строителство”. За ПИ ***.***.*** е отреден УПИ
ІІІ-***, но същият не влиза в обхвата на преписката-остава неурегулиран.
Според вещото лице, в случая заданието и скицата-предложение не отговарят на изискванията за одобряване съгласно §8 ПР на ЗУТ, а на чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ. При тези констатации вещото лице е дало заключение, че при изменение на действащия ПУП-ПР само в частта за ПИ ***.***.***, за ПИ ***.***.*** се отрежда УПИ III-***, който обаче не влиза в обхвата на преписката и имотът остава неурегулиран, поради което е необходимо след време собственикът да процедира ПУП-ПРЗ. Доколкото ПИ ***.***.*** не влиза в обхвата на процесната разработка и остава неурегулиран, вещото лице дава заключение, че процесната Заповед №1002-233/04.07.2022г. спира прилагането на действащия устройствен план на кв.Девня, гр.Девня и за ПИ ***.***.***. В случай че се одобри проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ III-***, кв.93 по КРП на Девня, във варианта, в който е представен от заявителите със скицата- предложение, няма да бъде ограничен достъпът на жалбоподателката до собствените ѝ сгради в ПИ ***.***.***, т.к. същият има лице към улицата от север.
При изслушване на заключението в с.з. на 31 януари 2023г. вещото лице арх.инж.Р.С. пояснява, че при посещение на място, между двата ПИ, е установила наличие материализирана граница – телена ограда, която пресича едната къща – буквално минава през част от едната сграда, което е отразено и в скицата-предложение и приложението към заключението. Относно обхвата на разработката вещото лице посочва, че не се засяга уличната регулация, нямало е и такова искане в заявлението. По отношение на външните регулационни линии посочва, че ако се счита регулацията на УПИ ІІІ-***, източната регулационна линия се премества със скицата-предложение. Скицата-предложение обхваща ПИ ***.***.*** и ПИ ***.***.***, като източната регулационна линия на УПИ ІІІ - *** се премества върху източната граница на ПИ ***.***.***, поради това че те не съвпадат. Западната регулационна граница на УПИ ІІІ-*** не се премества, тя остава на същото място, а между ПИ ***.***.*** и ПИ ***.***.*** се появява нова регулационна линия, която е, която е отразена със зелено, в частта ПР на скицата – предложение и съответно, в приложение № 1 към заключението. Южната граница на УПИ ІІІ-*** се премества само в частта на ПИ ***.***.***, а в частта на ПИ ***.***.*** остава непроменена. Според вещото лице ако границите на имотите не съвпадат с уличните регулационни линии, те могат да бъдат изменени по реда на чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ, но не могат да бъдат изменени по реда на §8, ал.2, т.3 от ПР ЗУТ. Обосновава този си извод с обстоятелството, че липсва регулационна преписка за разделяне на УПИ ІІІ-***. Липсата на регулационна граница между ПИ ***.***.*** и ПИ ***.***.***, е пречка да се бъде приложен §8. Кадастралната карта се появява след регулационния план. По времето, когато е правен ПУП-а през 1994г., не са съществували два кадастрални или регулационни имота. Съсобствениците на УПИ ІІІ- *** са били съсобственици всъщност на един имот – пл.№ ***, за който е отреден УПИ ІІІ-***. Според вещото лице е трябвало преди да стане разделянето с доброволната делба, да бъде процедиран ПР за разделяне на УПИ ІІІ-***, в който случай границата между двата ПИ е нямало да бъде нанесена по този начин, защото не е позволено да минава през сграда. Кадастралната карта се появява след подробния устройствен план и двата имота се появяват след 1994г. Има един имот, който се урегулира в УПИ ІІІ-*** с ПУП от 1994г. В случай че още преди 1994г. са съществували два имота, то тогава според вещото лице би могъл да се приложи редът на §8, който по принцип премества регулационните граници върху имотните, но в случая са налице две странични регулационни граници и три имотни. В случай че се одобри исканото изменение, северната и източната граници на съседния ПИ ***.***.*** няма да се засегнат, т.к. ПУП-а не се отнася за този имот. Същият попада в урбанизирана територия, но поради това че вещото лице не е изследвало какви са разликите в западната регулационна граница спрямо кадастралната, не може да отговори дали впоследствие този имот може да бъде урегулиран.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Неоснователни са възраженията на заинтересованите страни Г.С.С. и Б.А.Б. за недопустимост на оспорването поради липса на правен интерес, т.к. жалбоподателката няма вещни права в ПИ ***.***.***, за който се отнася разрешената със заповедта разработка, както и поради това, че се касае за предварително производство, а основанията за изменение на ПУП ще бъдат изследвани при издаването на заповед за одобряване изменението на плана.
Разрешението за изработване на проект за изменение на ПУП по чл.135, ал.3 и ал.5 ЗУТ е индивидуален административен акт по чл.214, т.1 ЗУТ и подлежи на съдебен контрол, защото съгласно чл.135, ал.6 ЗУТ заповедта, с която се допуска разработката, спира прилагането на действащия устройствен план за частите, за които се отнася, като с това се засягат правата на собствениците или носителите на ограничени вещни права, непосредствено засегнати от предвижданията на плана, който ще се изменя.
От заключението по СТЕ, от графичните части към Заповед №
483/20.04.1963г. и Заповед № 162/29.06.1994г., и от скиците за ПИ ***.***.*** и
ПИ ***.***.***, се установява, че УПИ III-***, кв.93 по плана на гр.Девня към момента (не и при
урегулирането му обаче) е формиран от ПИ ***.***.*** и ПИ ***.***.***, след
нанасянето им в КК, при което е заснета трайно материализираната граница между
тях –разделящата ги ограда. Първоначално, със Заповед № 162/29.06.1994г. на
кмета на Община-Девня, с която е одобрено частично изменение на застроителния и
регулационен план на кв.Девня, гр.Девня, одобрен със Заповед № 483/20.04.1963г.
на зам.председателя на КАБ към МС, УПИ III-*** е отреден само за един имот – пл.***, целият с площ 1530кв.м.
Към момента на урегулирането на имот пл.№ *** в УПИ III-***, този парцел не става съсобствен
по силата на регулацията. Впоследствие е сключен договор за доброволна делба,
преди която обаче по реда на чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ не е процедиран ПУП за разделяне
на УПИ III-***. При
това положение и доколкото с процесната заповед се разрешава изработването на
ПУП-ПРЗ за УПИ III-***,
но само по отношение на ПИ ***.***.***, като за същия ще се отреди
УПИ XVII-***,
собственият на жалбоподателката ПИ ***.***.*** – макар попадащ в обхвата на УПИ III-***, остава
неурегулиран. При това положение независимо от посочването в процесната
заповед – че се спира прилагането на действащия устройствен план по отношение
на ПИ ***.***.***), като последица от
нея се спира прилагането на действащия ПУП и за ПИ ***.***.***.
Неоснователно процесуалният представител на заинтересованите страни Г.С. и Б.Б. твърди и че жалбата се явява злоупотреба с права. Фактът, че ПИ ***.***.*** според допуснатата разработка ще остане неурегулиран, е достатъчен за да обоснове правото ѝ надлежно да оспори заповедта, с която се спира прилагането на действащия за имота ѝ ПУП.
Обстоятелството, че жалбоподателката може впоследствие да поиска процедиране на ПУП за собствения ѝ ПИ ***.***.*** също не води до липса на правен интерес от оспорване на процесната заповед, т.к. по арг. от §6, ал.1 ПР ЗУТ, макар и неприложен в частта за регулацията, действащият ПУП /ДРП/ за процесния УПИ III-***, част от който към момента е ПИ ***.***.***, запазва действието си и е въпрос на избор на собствениците по кой ред от предвидените в §8, ал.2 ПР ЗУТ да защитят правата си.
Горното обуславя правният интерес на жалбоподателката от обжалване на процесната заповед, поради което съдът приема, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършване на проверката по чл.168 АПК, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.
Видно от заданието към заявлението, в същото са посочени противоречиви основания за разработване на проекта за изменение – чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ, както е посочено в заглавната част и чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ – в съдържанието на заданието. Разпоредбата на чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ е посочена като основание за разработката и в обяснителната записка към скицата-предложение.
От една страна административният орган не е изследвал и не е изложил мотиви относно изпълнението на предпоставките по чл.134, ал.2, т.2 и т.6 ЗУТ, които са посочени като основания в заявлението (в заданието по чл.125, ал.1 и 2 ЗУТ, и обяснителната записка към скицата – предложение), с което е бил сезиран, като в случая същите не са изпълнени.
Разпоредбата на чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ допуска изменение на подробен устройствен план, когато при одобряване или изменение на кадастралната карта в урегулирана територия, имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробния устройствен план.
Разпоредбата визира две хипотези. Първата е свързана със случаите, при които трябва да са налице следните условия: територията да е урегулирана, т.е. за нея да има влязъл в сила ПУП със съставка регулация – ПРЗ, ПР или ПУР; изменение на КП, одобряване на нова КК или влязло в сила нейно изменение; имотните граници на засегнатите имоти да не съответстват на регулационните по действащия регулационен план. Втората хипотеза е свързана с изпълнението на следните условия: наличие на влязъл в сила ПУП със съставка регулация – ПРЗ, ПР или ПУР; установяване на непълнота или грешка в КК, която е използвана като основа за изработване на действащия за имота ПУП; имотните граници на засегнатите имоти не съответстват на регулационните.
И в двете хипотези на чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ обаче, действащият за имота ПУП следва в частта на регулационната съставка да е приложен, защото именно при приложен регулационен план и последващо изменение на КК или КП би се получило разминаване на кадастралните и регулационните граници.
В случая посочените предпоставки не са изпълнени, т.к. от една страна дворищнорегулационния план, по силата на който е урегулиран процесния УПИ не е приложен, а от друга, несъответствието между регулационните и имотните граници в случая не се дължи нито на непълнота и грешка на КК по смисъла на §1, т.16 ДР на ЗКИР, нито на друго основание за изменение на кадастралната основа (например разрешен с влязло в сила решение спор за материално право/граници), а на факта, че преди извършване на делбата не е процедиран ПУП за изменение (разделяне) на устройствения план, с който за имот пл.№ *** е отреден УПИ III-***.
Отделно, основанието по чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ е относимо само и
единствено за изменение на план за регулация, т.к. касае нанасянето на
регулационните граници в съответствие с кадастралните такива при изменение на
КП или КК, но тази разпоредба не съставлява основание за изменение на
застроителен план – каквато последица в случая според заданието и
скицата-предложение се цели с разрешената разработка, предвиждаща отреждането с
ПУП-ПРЗ на самостоятелно УПИ XVII-***
за ПИ ***.***.*** –
„за жилищно строителство“.
Не е изпълнено и основанието за изменение по чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ. Действително
както сочат процесуалните представители на ответника и на заинтересованите
страни Г.С. и Б.Б., наличието на висящ гражданско правен спор пред РС-Девня
относно правото по чл.33, ал.2 ЗС, не е пречка за процедиране на ПУП за
изменение. В случая обаче допуснатата разработка засяга УПИ III-***, който към момента независимо от
извършената делба, е формиран от ПИ ***.***.*** и ПИ ***.***.***, поради което
е необходимо съгласието и на собственика на ПИ ***.***.*** – каквото в случая
липсва. Нещо повече, в случая жалбоподателката като собственик на ПИ ***.***.***
изразява изрично несъгласие с исканото изменение, като оспорва заповедта, с
която е разрешена разработката – така в Решение на ВАС № 8071/11.06.2013г.
по адм.д. № 5323/2013г.
Неправилно в обжалваната заповед е прието и че изменението е допустимо и следва да бъде разрешено в хипотезата на §8, ал.2, т.3 ПР ЗУТ. В заповедта липсват каквито и да било мотиви относно осъществяването на фактите и условията, относими към този ред за изменение, който е самостоятелен от общия по чл.134 ЗУТ. Налице е и недопустимо смесване на самостоятелни хипотези за изменение, които изискват изпълнението различни материалноправни предпоставки – по чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ и §8, ал.2, т.3 ПР ЗУТ, т.к. видно от становището на главния архитект по чл.135, ал.4, т.1 ЗУТ, заданието към заявлението и обяснителната записка към скицата-изменение, потвърдено и от заключението по СТЕ, освен изменение на вътрешните регулационни линии на УПИ III-***, се предвижда и нова регулационна линия, съответстваща на кадастралната граница между ПИ ***.***.*** и ПИ ***.***.***, вследствие на което за ПИ ***.***.*** се отрежда нов УПИ XVII-***, а ПИ ***.***.*** е извън обхвата на разработката и остава неурегулиран.
Неправилен и несъответен на закона и фактите по делото е изводът на
главния архитект в становището по чл.135, ал.4, т.1 ЗУТ и на кметът на
Община-Девня – че в случая са изпълнени предпоставките за изменение по §8,
ал.2, т.3 ПР ЗУТ.
С влизане в сила на ЗУТ, §6, ал.2 от ПР предвижда, че действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове /ДРП/ се прилагат по десегашния ред /ЗТСУ- отм./, в 6-месечен срок от деня на влизане в сила на ЗУТ, т.е. до 30.09.2001г.
Според §8, ал.1 ПР ЗУТ, след изтичане на сроковете по §6, ал.2 и 4 (относно приложението на изработените и одобрени проекти на ДРП, които влизат в сила при действието на ЗУТ), отчуждителното действие на влезлите в сила но неприложени ДРП за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява.
При тълкуване на §8, ал.1 ПР ЗУТ с ТР № 3/28.03.2011г. по т.д. № 3/2010г. на ОСГК на ВКС е прието, че с изтичане на сроковете по §8, ал.1, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени ДРП, се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по §8, ал.1, изр.2 (сега §8, ал.2 ПР ЗУТ) за изменение на неприложения ДРП. Приема се, че с изтичане на сроковете по §6, ал.2 и 4 ПР ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения ДРП съсобственост върху парцел, образуван от два маломерни имота се прекратява.
Следователно, при действието на §8 ПР ЗУТ, границите на поземлените имоти по неприложени ДРП, одобрени при действието на ЗТСУ /отм./, се установяват не по регулационните линии на неприложения план, а по имотните граници в кадастралната основа на регулационния план. С тези граници поземлените имоти се отразяват в КК и тези имотни граници се имат предвид при изработването на нови или при изменения на действащите устройствени планове.
Една от възможностите, предоставени на собствениците на поземлени имоти след изтичане на сроковете по §6, ал.2 и 4 ПР ЗУТ, е тази по §8, ал.2, т.3 ПР ЗУТ – да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. В случая е предоставено право на избор, т.к. макар с прекратено отчуждително действие, ДРП по ЗТСУ /отм./, заварен от ЗУТ, запазва своето действие – §6, ал.1 ПР ЗУТ.
Следва да се има предвид, че хипотезата на §8, ал.2, т.3 ПР ЗУТ предвижда изменение на ДРП само в частта на регулацията, при което вътрешните регулационни линии на имотите, за които са образувани бившите дворищнорегулационни парцели, се поставят в съответствие с имотните граници по действащия кадастрален план, респ. кадастрална карта. Това изменение е наложително в случаите, в които е налице разминаване на имотните граници с регулационните такива на парцелите, отредени за тези имоти. Във всички случаи обаче следва да се съблюдава общото правило – границите да се установяват по имотните граници в кадастралната основа неприложения регулационния план.
Това условие в случая не е изпълнено, т.к. УПИ III-*** е отреден за един имот – стар пл.№ ***, а не за два отделни имота, за които по силата на регулацията е създадена съсобственост. ПИ ***.***.*** и ПИ ***.***.*** – от които в момента се явява образуван процесния УПИ, не са съществували към момента на одобряване на ДРП, а са идентифицирани (заснети и нанесени) много по-късно – при одобряване на КК в резултат на заснемане на материализираната граница – оградата, разделяща двата ПИ. Преди доброволната делба не е процедиран ПУП за изменение (за разделяне) на УПИ III-***. Безспорно е, че имотните (кадастрални) граници на имот стар пл.№ *** по КП преди одобряване на ДРП не съответстват на границите на ПИ ***.***.*** по действащата КК, т.к. този поземлен имот е част от имот пл.№ ***. Поради това и некоректно в договора за доброволна делба е посочено, че всеки от двата ПИ е идентичен с имот пл.№ ***.
Както посочва и вещото лице при изслушване на заключението по СТЕ, по
принцип §8 премества регулационните граници върху имотните, а в случая има две
странични регулационни линии и три имотни. Самият
факт, че разрешената разработка предвижда нова регулационна граница – между
двата ПИ, за нов УПИ XVII-*** (отреден само за ПИ ***.***.***),
е достатъчен да се приеме, че разпоредбата на §8, ал.2, т.3 ПР ЗУТ е
неприложима. В тази хипотеза изменение на регулационните граници е
допустимо по общите правила и при условията на чл.15, ал.3 ЗУТ – по съгласие на
всички собственици на ПИ, от които е формиран процесния УПИ, каквото в случая
липсва изразено – така в Решение на ВАС № 4256/01.04.2021г. по адм.д. №
117/2021г.; Решение на ВАС № 6238/14.05.2018г. по адм.д. № 14300/2017г.; Решение
на ВАС № 16418/03.12.2019г. по адм.д. № 3754/2019г.; Решение на ВАС № 11317/09.08.2013г.
по адм. д. № 2852/2013г.
Отделно, разпоредбата на §8, ал.2, т.3 ПР ЗУТ също като разпоредбата на чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ, не съставлява основание за изменение на застроителния план – каквато последица в случая според заданието и скицата-предложение се цели с разрешената разработка, предвиждаща отреждането с ПУП-ПРЗ на самостоятелно УПИ XVII-*** за ПИ ***.***.*** – „за жилищно строителство“.
По изложените съображения обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При този изход на спора, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно представен списък по чл.80 ГПК се претендират и са доказани общо в размер на 1665,00лв., от които: 15лв. за държавни такси, 1000,00лв. за адвокатско възнаграждение и 650лв. депозити за вещо лице.
Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на И.И.К., ЕГН: **********,***, Заповед № 1002-233/04.07.2022г. на кмета на Община-Девня, с която: І. На основание чл.44, ал.2 ЗМСМА, чл.135, ал.3 и §8, ал.2, т.3 ПР на ЗУТ, вр.чл.19, чл.110, ал.1, т.1 и чл.135, ал.1 ЗУТ, и във връзка със заявление вх.№ УТ-170/27.04.2022г. от Г.С.С. и Б.А.Б., е разрешено изработването на проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ за УПИ ІІІ-***, кв.93 по кадастралния и регулационен план /КРП/ на кв.Девня, гр.Девня, одобрен със Заповед № 483/20.04.1963г. на зам.председателя на КАБ при МС, изменен със Заповед № 162/29.06.1994г. на кмета на Община-Девня, по отношение на ПИ ***.***.*** по КК на гр.Девня, при спазване на указанията, дадени със заповедта; ІІ. На основание чл.135, ал.6 ЗУТ е спряно прилагането на действащия устройствен план на кв.Девня, гр.Девня, одобрен със Заповед № 483/20.04.1963г. на зам.председателя на КАБ при МС, изменен със Заповед № 162/29.06.1994г. за УПИ ІІІ-***, кв.93, по отношение на ПИ ***.***.*** по КК на гр.Девня.
ОСЪЖДА Община-Девня да заплати на И.И.К., ЕГН: **********,***, разноски за производството в размер на 1665,00лв. (хиляда шестстотин шестдесет и пет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!
Административен
съдия: