№ 934
гр. Перник, 26.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500665 по описа за 2021 година
С решение 260763/25.6.2021г., постановено по гр.д. № 7566/2018 г. по описа на П.
районен съд е прието за установено по предявения от Р. Й. М., ЕГН **********, ЯС. Б. М.,
ЕГН **********, и ЯН. Б. М., ЕГН **********, тримата с адрес: гр. ***, срещу А. С. Ч.,
ЕГН **********, и БЛ. АЛ. Ч., ЕГН **********, двете с адрес: с. ***, иск с правно
основание чл. 108 ЗС, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ
550/1460 ид.ч. от поземлен имот с ид. № 63152.501.13, с площ 1864 кв.м., находящ се в с.
***, съгласно КККР на с. Р., община П., одобрена със Заповед № 14-300-5-1 от 09.08.2004 г.
на Началника на СГКК – гр. П., при съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***,
ведно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 68
кв.м., идентичен със стар имот, представляващ 550/1460 ид.ч. от парцел VIII-921 в кв. 49 по
плана на с. Р., общ. П., утвърден със Заповед № III-234 от 09.04.1976 г. на Кмета на Община
П., целият с площ 1460 кв.м., при граници: улица, Д. Ш., М. П. и горско стопанство, заедно с
двуетажна масивна жилищна сграда, построена върху 60 кв.м., находяща се в източната част
на парцела, на основание договор за покупко-продажба и наследствено правоприемство.
Ответниците са осъдени да предадат владението върху имота на ищците.
Със същото решение, А. С. Ч. и БЛ. АЛ. Ч. са осъдени да заплатят на Р. Й. М., ЯС. Б.
М. и ЯН. Б. М., сумата от 712,79 лв., представляваща разноски в производството по делото.
В установения от закона срок, А. С. Ч. и БЛ. АЛ. Ч., чрез адв.З., са обжалвали
решението изцяло. В жалбата се твърди, че решението в частта на диспозитива е
недопустимо и като такова следва да бъде отменено. Излагат се доводи за неправилност и
необоснованост на решението, като се твърди, че същото е постановено при съществени
процесуални нарушения. Сочи се, че съдът е допуснал нарушение при изготвянето на
доклада по делото на основание чл.146 ГПК. В тази връзка се поддържа, че не е
разпределена правилно доказателствената тежест между страните, не е очертал параметрите
на доказване, не е указал за кои факти не се сочат доказателства. Възразява се, че съдът не е
уважил доказателствени искания на ответниците, настоящи въззивници, не е допуснал
направеното от тяхна страна оспорване на свидетелските показания на ищцовите свидетели.
Възразява се, че съдът неправилно и в противоречие с процесуалните правила не е допуснал
направеното по реда на чл.193 от ГПК оспорване на протокола за въвод във владение в
процесния имот, не е анализирал в достатъчна степен свидетелските показания и не е приел
1
за надлежно депозиран отговорът на исковата молба, депозират от ответниците. По
отношение на правилността и законосъобразността на решението излага доводи по същество
срещу формираните изводи от първоинстанционният съд. С въззивната жалба се представят
като доказателство по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност и
решение на П. народен съд. Правят се доказателствени искания както следва: за издаване на
съдебно удостоверение, което да послужи пред министерство на вътрешните работи, въз
основа на което страната да се снабди със заверен препис от издадените на А. Ч.
международни паспорти, респективно да бъде издадена справка за пътуванията на А. Ч. в
чужбина за периода от 1998-2002 година; да се допусне съдебно-графологична експертиза,
която да изследва дали подписите, положени върху нотариалния акт за собственост на
процесния имот са положени от А. Ч. и А.Ч.; за издаване на съдебно удостоверение, което да
послужи пред Национална агенция по приходите, въз основа на което страната да се снабди
със справка за трудовите договори на лицето Б. Р. М. за периода 1999-2001 г.; да бъде
изискан и приложен към настоящото дело заверен препис на пр.пр. № 1392/2014 г. по описа
на Районна прокуратура – гр.П., която е относима към извършения въвод във владение в
процесния имот; да бъдат задължени ищците, настоящи въззиваеми, да представят в
оригинал всички приложени към исковата молба доказателства; въззиваемите да дадат
обяснения по реда на чл. 176 ГПК на поставените въпроси във въззивната жалба; за издаване
на съдебно удостоверение,, което да послужи за снабдяване с данни за настоящите адреси на
въззиваемите и на наследодателя Б. Р. М.; за издаване на справка, която да послужи пред
Община П., въз основа на която страната да се снабди със заверен препис от данъчната
партида на процесния имот за периода 1998 – 2020 година; за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред Кметство на с.Р., въз основа на което, кметът на
населеното място да издаде удостоверение относно обстоятелството, кои лица са живели в
процесния имот за периода от 1999 до 2020 година.
По така депозираната въззивна жалба е постъпил отговор от Р. Й. М., ЯС. Б. М. и ЯН.
Б. М., чрез адв.Б., като се изразява становище за неоснователност на жалбата, а решението
считат за правилно и законосъобразно, поради което молят да бъде потвърдено. по
отношение на оплакванията във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционният съд, заявяват, че същите са неоснователни като излагат подробни
доводи в подкрепа на това. Във връзка с направените доказателствени искани във въззивната
жалба, въззиваемите възразяват, че същите са преклудирани и като такива следва да бъдат
оставени без уважение. Не се представят доказателства, но се изразява желание в случай, че
бъдат допуснати такива на въззивниците, да им бъде дадена възможност за ангажиране на
такива.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установи, че подадената въззивна жалба е допустима (подадена е в срока по чл. 259 ГПК
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл.
260 и чл. 261 ГПК.
Жалбоподателите се позовават на допуснати от районния съд нарушения при
изготвянето на доклада, неразпределението на доказателствена тежест и недаване на
указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, като твърдят, че същите са довели до съществени
нарушения на процесуалния закон.
От прегледа на първоинстанционното дело, въззивният съд установява, че в първата
инстанция е изготвен доклад по делото, с който с оглед твърдяното от ищеца придобивно
основание и доводи, както доводите и възраженията на ответника, е извършено
2
разпределението на доказателствената тежест съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Дадени са указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК в тази връзка на страните, като в съдебно
заседание на 29.01.2021г. страните не са заявили, че имат възражения относно доклада и
дадените указания. Преценката дали фактическите констатации и правни изводи на РС
съответстват на събраните по делото доказателства, респ. на заявените от страните доводи и
възражения, е извън обхвата на дейността на въззивния съд в предварителната проверка в
процедурата по реда на чл. 267 ГПК, а тази преценка се дължи едва при постановяване на
въззивното решение.
Преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция
следва да даде с решението си.
Относно направените доказателствени искания, съобразявайки правилата на чл.266
ГПК, настоящият състав намира следното:
С оглед правомощията си по чл.267 ГПК и наведените в жалбата оплаквания,
въззивният съд намира, че искането на жалбоподателите за допускане на съдебно-
графологична експертиза следва да бъде уважено. Искането касае факти от предмета на
доказване, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането
на доказателства, което е попречило на използването на експертиза за установяване на
съответния твърдян от ответниците факт по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК.
Въззивният съд намира, че искането на жалбоподателите за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред Министерство на вътрешните работи, въз основа на
което страната да се снабди със справка за пътуванията на А. Ч. в чужбина за периода от
1998-2002 година, също следва да бъде уважено, доколкото същото е относимо към
предмета на доказване и първоинстанционният съд не е допуснал това искане, поради което
док. искане следва да бъде уважено в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК.
Доказателственото искане за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи
пред Национална агенция по приходите, въз основа на което страната да се снабди със
справка за трудовите договори на лицето Б. Р. М. за периода 1999-2001 г., следва да бъде
уважено. Искането касае факти от предмета на доказване в производството,
първоинстанционният съд не е допуснал събирането му по направеното искане от
ответниците в първото заседание, следователно док. искане следва да бъде уважено в
хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК.
По отношение на останалите док. искания не може да се направи еднозначен извод, че
касаят факти и обстоятелствата включени в предмета на доказване по делото - за изясняване
на обстоятелства от съществено значение за спора, и оттук за относимостта на
доказателственото искане /чл. 159, ал. 1 и чл. 146, ал. 4 ГПК/, поради което следва да се
оставят без уважение.
По отношение останалите доводи и оплаквания във въззивната жалба, въззивният съд
3
намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция
следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по смисъла на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ДОПУСКА съдебно-графологична експертиза със задача: да изследва дали подписите,
положени върху нотариален акт № 22, т. 1, рег. № 183, дело 28/1999г. за собственост на
процесния имот са положени от А. М. Ч. и А. С. Ч., при първоначален депозит в размер на
200 лв., вносим от жалбоподателите в 3-дневен срок от съобщението по набирателната
сметка на ОС - Перник, като НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. Л. К..
ЗАДЪЛЖАВА страните да осигурят на вещото лице оригинала на изследвания
документ и сравнителни образци, както и да окажат необходимото съдействие за
изпълнение на задачите на експертизата.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на жалбоподателите А. С. Ч. и БЛ. АЛ. Ч. съдебно удостоверение,
което да послужи пред Министерство на вътрешните работи, въз основа на което страната
да се снабди със справка за пътуванията на А. Ч. в чужбина за периода от 1998-2002 година,
както и съдебно удостоверение, което да послужи пред Национална агенция по приходите,
въз основа на което страната да се снабди със справка за трудовите договори на лицето Б. Р.
М. за периода 1999-2001 г., след внасяне на дължимата държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на жалбоподателите
А. С. Ч. и БЛ. АЛ. Ч., направени във въззивната жалба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 19.01.2022 г. от 10,30 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, а на жалбоподателя – и препис от
отговора на въззиваемия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вещото лице да се призове и му се съобщят поставените задачи, след представяне на
доказателства за внесен депозит, на осн. чл. 160, ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5