№ 390
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.ев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело
№ 20251800500426 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 37 от 21.03.2025 г. по гр. д. № 27/2025 г. по описа на РС – Етрополе е
изменен размерът на определената по гр. д. № 57/2023 г. по описа на РС – Етрополе месечна
издръжка за детето Х. К. К., дължима от баща му К. Н. К., като същият е увеличен от
размера от 200 лв. на размера от 300 лв. и бащата е осъден да плаща месечна издръжка в
размер на 300 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 21.05.2025 г., до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата
на падежа до плащането, като е допуснато предварително изпълнение на решението в частта
за присъдената издръжка. С решението искът е отхвърлен за разликата над уважения размер
от 300 лв. до пълния предявен размер от 700 лв. и са присъдени разноски в полза на съда и
на ищеца.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство в
отхвърлителната част с оплаквания за неправилност в тази част, като се иска отмяната му в
същата част и постановяване на друго решение, с което искът бъде уважен изцяло,
евентуално – бъде уважен до размера от 500 лв., както и се присъди съответното
допълнително възнаграждение на адв. У..
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ответника в
1
първоинстанционното производство, в който жалбата е оспорена и са изложени доводи за
правилност на решението в обжалваната част, като се иска потвърждаването му в същата.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна,
съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:
За да определи размера на месечната издръжка на детето, който е във възможностите
на бащата да плаща, първоинстанционният съд е приел, че по делото е доказано безспорно,
че нуждите на непълнолетния ищец са се увеличили в такава степен, че да обуславят
присъждането на издръжка в по – голям размер от вече определения такъв /който е и под
минималния такъв, определен в закона/ - детето е израснало физически, учи в училище,
находящо се в друго населено място, води активен социален живот, участва в извънкласни
занимания, освен това динамична е социално-икономическата обстановка в страната,
същевременно възможностите на бащата не позволяват да плаща издръжка в размер, по-
голям от 300 лв., тъй като е безработен и не разполага с имущество, с което да осигури
издръжка на сина си в претендирания размер, въпреки че няма задължения за издръжка към
други лица.
Тези изводи на първоинстанционния съд са направени въз основа на съвкупна
преценка на доказателствата по делото и на всички релевантни факти, като е постановено
правилно и обосновано решение. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от
въззивния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд. Следва да се добави следното с оглед изложените във
въззивната жалба оплаквания:
Единственото оплакване, наведено във въззивната жалба, се свежда до твърдението,
че издръжка в размер на 300 лв. е недостатъчна за покриване на нуждите на дете на
възрастта на ищеца. Следва в тази връзка да се отбележи, че нуждите на нуждаещия се от
издръжка е само единият от критериите, въз основа на които се прави преценка за размера на
издръжката, която следва да бъде присъдена в тежест на дължащия издръжката. Вторият
критерий са възможностите на дължащия издръжката. В настоящия случай
първоинстанционният съд правилно е анализирал възможностите на ответника, който е
безработен и не разполага с имущество, с което да осигури на сина си издръжка в
претендирания размер. Следва да се има предвид, че в такива хипотези – липса на доходи
/трудови и/или други/ за осигуряване на издръжката, съдебната практика е възприела подход
да се присъжда издръжка в минималния, определен в закона, размер, а в случая
първоинстанционният съд в интерес на ищеца е присъдил дори по-висок от минималния
размер, макар и с минимално превишение.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба следва също да се отбележи, че
издръжка на детето дължат и двамата родители, като сумата от 300 лв., определена от
първоинстанционния съд, не е цялата сума, която съдът е приел за достатъчна за издръжката
2
на ищеца, а само тази част от нея, дължима от бащата, като разликата следва да бъде
осигурявана от майката и в този смисъл оплакването, че издръжка в размер на 300 лв. е
недостатъчна за покриване на нуждите на дете на възрастта на ищеца е
неоснователно.
В обобщение въззивният съд намира, че правилни и обосновани са изводите на
първоинстанционния съд относно размера на издръжката на детето, който е във
възможностите на бащата да плаща. Тези изводи не са опровергани във въззивното
производство.
Съобразно гореизложеното решението следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат разноски.
Въззиваемият не претендира разноски, съответно такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 37 от 21.03.2025 г. по гр. д. № 27/2025 г. по описа на РС
– Етрополе в обжалваната част, а именно отхвърлителната такава.
В останалата част решение № 37 от 21.03.2025 г. по гр. д. № 27/2025 г. по описа на РС
– Етрополе е влязло в сила като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3