РЕШЕНИЕ
№ 2203
гр. Бургас, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Детелина К. Димова
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Гражданско дело №
20212120108602 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, *****,
представлявано от управителя Р.В., срещу Я. П. П., ЕГН **********, адрес гр. Бургас,
*****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща
главница по договор за кредит № ****/06.01.2017 г., сключен между ответника и „4финанс“
ЕООД по реда на чл. 6 от ЗПФУР, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 06.12.2021 г. до окончателното плащане на сумата.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът и „4финанс“
ЕООД са били в облигационна връзка по повод сключен помежду им договор за кредит, по
който „4финанс“ ЕООД е предоставил на Я. П. сумата 1000 лева като заем, а ответникът е
следвало да върне сумата до 30 дни, като на падежа по договора – 05.02.2017 г. не е
изпълнил задължението си. Излагат се подробни твърдения относно осъществената
процедура по сключване на договора по реда на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. На 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД и ищецът са сключили договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-033, по силата на който вземанията на „4финанс“ по
договора за кредит, сключен с ответника, са му били прехвърлени.
При условията на евентуалност, ищецът претендира връщане на сумата
от 1000 лева на основание неоснователно обогатяване като моли съдът да разгледа в случай,
че бъде прието заустановено по делото, че между страните не е бил сключен договор за
кредит.
Моли се за уважаване на иска и присъждане на разноски.
1
Ответникът в срока за отговор по чл. 131 от ГПК не представя отговор
по исковата молба.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Предявени са главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 4 ЗЗД и евентуален с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо
от ЗЗД.
Представен като доказателство по делото е договор за кредит №
****/06.01.2017 г., ведно с общи условия към него, видно от които „4финанс“ ЕООД, в
качеството му на кредитор, е отпуснал на Я. П. в качеството му на кредитополучател кредит
в размер на 1000 лева със срок на издължаване 30 дни, считано от датата на неговото
усвояване, с краен падеж 05.02.2017 г.
От приложеното от третото неучастващо по делото лице
Райфайзенбанк България АД платежно нареждане, се установява, че на 09.01.2017 г. е
извършен банков превод на сумата от 1000 лева с наредител "4финанс" ЕООД и получател
Я. П. П.. Получаването на заемната сума не се оспорва от ответника.
Видно от представения договор за покупко-продажба на вземания от
23.11.2018 г., сключен между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България” ЕООД,
вземанията на заемодателя са прехвърлени на ищеца, а от съдържанието на представеното
като доказателство приложение 1, неразделна част от договора за цесия, става ясно, че
предмет на продажбата е и вземането на „4финанс“ ЕООД към ответника П.. Към исковата
молба е представено уведомление за извършена цесия, като съдът приема, че с връчването
на исковата молба длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на процесното
вземане.
Длъжникът не оспорва обстоятелството, че между него и кредитора
„4финанс“ ЕООД е бил сключен договора за кредит по описания в исковата молба ред, чрез
разменени в електронна форма изявления, съгласно разпоредбите на ЗПФУР. Съдържанието
на договора се установява от представената към исковата молба разпечатка на подписания в
електронна форма договор за кредит. Съгласно чл. 3.1. от приложимите към договора общи
условия, договорът се счита за сключен и влиза в сила от датата на потвърждаването му по
електронна поща от кредитора и извършването на паричния превод. Разпоредбата на чл. 3.2
от общите условия предвижда, че след сключването на договора за кредит, кредиторът
незабавно превежда сумата на кредита на сметката на кредитополучателя. В настоящия
случай превода на сумата се установява от представеното от Райфайзенбанк България АД
платежно нареждане, като това доказателство е несъмнена индиция и за сключването на
договора по описания в исковата молба ред.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
предявеният главен иск за основателен.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да
установи наличие на валидно облигационно правоотношение между прехвърлителя на
2
вземането и ответника, възникнало по силата на сключен договор за кредит, че „4финанс“
ЕООД е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи
от договора, както и размера на дължимата сума и забавата на ответника да заплати същото.
В тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил
напълно вноските си договора.
По делото се установява от представените писмени доказателства,
ценени в тяхната съвкупност, че на 06.01.2017 г. „4финанс“ ЕООД и Я. П. са сключили
валиден договор за заем. Установява се посредством представеното платежно нареждане за
извършено по банкова сметка на П. плащане, че същият е получил от дружеството в заем
сумата от 1000 лева със задължение да я върне. Параметрите на договора се установяват от
приложения договор за кредит, който е електронен договор по смисъла на ЗЕДЕУУ.
Договорът не е подписан от страните, тъй като е сключен при условията на ЗПФУР и
представлява договор от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР. Въз основа на
представените доказателства, неоспорени от ответника, съдът намира за доказано
основанието на главния иск, а именно съществуване на договорно правоотношение,
неговият предмет и възникналото въз основа на същото задължение на кредитополучателя
да върне процесната сума на падежа – 05.02.2017 г.
В тежест на ответника бе да докаже, че е изпълнил насрещното си
парично задължение по договора да върне предоставения му заем в срока, уговорен в
договора. Доказателства за заплащане на договорената сума от страна на ответника липсват,
няма и твърдения в тази насока.
На следващо място, по делото се установява, че вземането на
кредитодателя към ответника П. е надлежно прехвърлено на ищеца по делото с договор за
цесия от 23.11.2018 г. Съгласно чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на
друго лице, за което е задължен да уведоми длъжника. В случая е налице валиден договор за
цесия, съгласно който „4финанс“ ЕООД е прехвърлило вземанията си по процесния договор
за паричен заем на „Кредитреформ България“ ЕООД. Макар длъжникът да не е бил
надлежно уведомен за цесията, това не се отразява на валидността на договора. До
съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на предишния кредитор с
погасителен ефект, без цесията да може да му бъде противопоставена. Прехвърленото
вземане вече е преминало върху цесионера. Както бе посочено, ответникът е получил
отправеното уведомление за цесията най-късно с получаването на препис от исковата молба
с приложенията към нея, включително договор за цесия и уведомление за цесия.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Поради изложеното, следва да се приеме, че договорът за
цесия има действие за длъжника.
Предвид уважаването на главния иск, съдът не следва да разглежда
предявеният такъв при условията на евентуалност.
Ответникът дължи направените от ищеца разноски за настоящото
производство в размер на общо 200 лева, от които 50 лева –държавна такса и 150 лева
3
юрисконсулско възнаграждение.
Поради изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. П. П., ЕГН **********, адрес гр. Бургас, *****, да
заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *****, представлявано от управителя Р.В., сумата от 1000 лева
(хиляда лева), представляваща главница по договор за кредит № ****/06.01.2017 г., сключен
между ответника и „4финанс“ ЕООД по реда на чл. 6 от ЗПФУР, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 06.12.2021 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Я. П. П., ЕГН **********, адрес гр. Бургас, *****, да
заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *****, представлявано от управителя Р.В., сумата от 200 лева (двеста
лева) съдебно-деловодни разноски, от които 50 лева –държавна такса и 150 лева
юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4