Р Е Ш Е Н И Е
№ 431
Стара
Загора, 06.02.2024г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурор Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 299 по описа за 2023г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Б.Н.Ш., ЕГН **********,***,
подадена чрез пълномощника му адв. Д.И. от САК, срещу Решение № 366 от
27.09.2023г., постановено по АНД № 1738/
2023г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е изменено Наказателно
постановление № СФ-16-ДНСК-200 от 12.10.2022г., издадено от Началника на
Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) гр. София, като е намалено
наложеното административно наказание и на основание чл.232, ал.10 от ЗУТ на Б.Ш.
е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева, като в
останалата му част наказателното постановление е потвърдено.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения
от въззивния съд извод, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и
процесуални правила. Поддържа, че в нарушение на изискванията на чл.57, ал.1,
т.5 и т.6 от ЗАНН, административнонаказателното обвинение не е обосновано в
необходимата и достатъчна степен от фактическа и от правна страна чрез пълно,
ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и
с посочване на доказателствата, които го потвърждават и конкретната законова
разпоредба, която се явява нарушена. Твърди, че липсата на установявания
относно правно релевантни факти за наличието на съставомерно от обективна и
субективна страна деяние, води до необоснованост на извода на въззивния съд, че
са доказани по безспорен и несъмнен начин описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и съотв. извършването на вмененото на
санкционираното лице нарушение. Сочи, че съдът не е обсъдил и преценил в
съвкупност всички събрани по делото доказателства, което е довело до неверни
фактически констатации и съотв. до неправилни правни изводи за наличието на
допуснато от Б.Ш. нарушение на чл.162, ал.4 от ЗУТ. По подробно изложени в
жалбата съображения, вкл. за необоснованост и за неправилност на направения от
въззивния съд извод, че нарушението не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай и съотв. че не е налице основание за освобождаване от
административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН, е направено
искане съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго,
с което изцяло да бъде отменено Наказателно постановление №
СФ-16-ДНСК-200 от 12.10.2022г. на Началника на ДНСК, гр. София.
Ответникът по касационната
жалба – Началник на Дирекция за национален
строителен контрол, гр. София, чрез
процесуалния си представител по делото, в представения писмен отговор оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че решението на
Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, за което
излага подробни съображения.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение
за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Б.Н.Ш. против Наказателно постановление /НП/ № СФ-16-ДНСК-200 от 12.10.2022г.,
издадено от Началника на Дирекция за национален строителен контрол, гр. София, с
което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № СФ-16/ 21.04.2022г., на инж.
Б.Н.Ш. е наложено административно
наказание глоба в размер на 3000 лева, на основание чл. 232, ал.4, т.2 от ЗУТ,
за нарушение на чл.162, ал.4 от ЗУТ във вр.
с чл.19, ал.3, т.1 от Наредба №4/ 2001г. за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти, вр. с чл.9, ал.1 вр. с чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредба №Із-1971/
29.10.2009г. за строително-технически правила
и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Административно наказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че инж.
Б.Н.Ш., като проектант с пълна проектантска
правоспособност, е разработил част Конструктивна към инвестиционен проект за
„Фабрика за печат, ламиниране и конфекциониране на гъвкави опаковки“, находящ
се в УПИ І-1654, кв.34, Индустриална зона „Загоре“,
гр. Стара Загора, в нарушение на нормативната уредба. Прието е, че в
разработената от инж. Ш. част Конструктивна на техническия проект, е било
необходимо да бъдат направени изчисления за огнеустойчивост на конструктивните
елементи – сглобяеми стоманобетонови елементи, включително предварително
напрегнати греди и покривни греди тип „Лотос“, тъй като проектното решение
служи за оценка на съответствието с изискванията към строежа по чл.169, ал.1,
т.2 от ЗУТ – осигуряване на безопасност в случай на пожар. Осигуряването на
безопасност в случай на пожар се смята за удовлетворено, когато сградата е
проектирана и изпълнена при спазване на изискванията за съответните класове на
функционална пожарна опасност на строежите и минималната огнеустойчивост на
конструктивните елементи и изискваните класове по реакция на огън за
строителните продукти, както и други специфични изисквания за различните видове
строежи – чл.2, ал.2 от Наредба №Із-1971/ 29.10.2009г. за строително-технически
правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Строителните
конструкции и елементи се проектират с огнеустойчивост, която да удовлетворява
относимия в случая критерий за носимоспособност по чл.9 ал.1 от същата Наредба.
Съгласно чл.10 ал.1 и ал.2 от Наредбата за строително-технически правила и
норми за осигуряване на безопасност при пожар, строителните елементи,
конструкциите и инсталациите се класифицират по отношение на огнеустойчивостта
им в съответствие със серията стандарти БДС EN 13501 и Решенията на Европейската
комисия за класификация по огнеустойчивост, публикувани в Официален вестник на
ЕС, като огнеустойчивостта се определя въз основа на резултатите от изпитвания,
изчисления и сравнения. В приложение №5 към чл.10, ал.4 от Наредба №Із-1971/29.10.2009г.
е дадена класификация по огнеустойчивост на определени видове конструкции и
елементи с точно определени характеристики, но в същото няма информация за
огнеустойчивостта на сглобяеми предварително напрегнати стоманобетонови
конструктивни елементи – предмет на проекта по част „Конструктивна“. В този
случай определянето на тяхната огнеустойчивост следва да бъде извършено въз
основа на изпитвания или изчисления, каквито липсвали в одобрения проект по
част Конструктивна, разработен от инж. Б.Ш., в качеството му на проектант.
Старозагорският
районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и
процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по
чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от
фактическа и от правна страна повдигнатото административнонаказателно обвинение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена
и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и
извършването от санкционираното лице на съставомерно от обективна и субективна страна деяние - нарушение на
чл.162, ал.4 от ЗУТ във вр. с чл.19, ал.3,
т.1 от Наредба №4/ 2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти
във вр. с чл.9, ал.1 вр. с чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредба №-з-1971/ 29.10.2009г.
за строително- технически правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар. По съображения, че административнонаказващият орган неправилно е
приложил санкционната норма на чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ (доколкото описаното в
НП деяние, представляващо неизпълнение
на задължение по чл.162, ал.4 от ЗУТ, е въздигнато в самостоятелно основание за
носене на административнонаказателна отговорност, което се явява специално
спрямо по-общото, предвидено в чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ) и във връзка с
упражняване на правомощието на въззивния съд по чл.63, ал.7 от ЗАНН съгласно
указанията, дадени с влязло в сила Решение № 119 от 31.05.2023г., постановено
по КАНД № 90/ 2023г. по описа на АС – Стара Загора, съдът е преквалифицирал
нарушението и при прилагане на закон за по-леко наказуемото нарушение е изменил
наказателното постановление, като е намалил размера на наложеното административно наказание и на основание чл.232, ал.10 от ЗУТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Решението на
Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение
на закона.
Неоснователно е възражението на касатора, че
неправилно въззивният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на регламентираните
в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила при съставянето на АУАН и
издаването на НП, което възражение се основава на твърдението за липса на
изискуемата се конкретизация от фактическа и от правна страна на
административното обвинение от гл.т на пълно, ясно и точно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и конкретно посочване на
законовата разпоредба, която се явява нарушена. Изпълнителното деяние се явява
индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от
правна страна, като всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията
на деянието факти и обстоятелства, са установени и посочени в наказателното
постановление, при конкретно посочване на нормативните разпоредби, които е прието,
че се явяват нарушени. Фактически, правно и
доказателствено обоснован е и изводът на въззивния съд, че извършването на
вмененото на Б.Ш. нарушение на чл.162, ал.4 от ЗУТ във вр. с чл.19, ал.3, т.1 от Наредба №4/ 2001г.
за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти във вр. с чл.9, ал.1 вр. с
чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредба №Із-1971/ 29.10.2009г. за строително-технически
правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар, е установено и доказано по несъмнен начин - наличието на всички релевантни за
съставомерността на деянието факти, които обуславят
административнонаказателната отговорност и с които е обосновано обвинението, се
установяват от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Всъщност изложените в касационната жалба
възражения досежно процесуалната незаконосъобразност на наказателното
постановление и липсата на допуснато от санкционираното лице нарушение на
чл.162, ал.4 от ЗУТ, са идентични с възраженията, подробно разгледани,
обсъдени, преценени и приети за неоснователни както при първоначалното
разглеждане на делото (в производството по АНД № 2998/ 2022г. на РС – Стара
Загора и по КАНД № 90/ 2023г. по описа на АС – Стара Загора), така и в
постановеното в производството по АНД 1738/ 2023г. по описа на РС – Стара
Загора Решение № 366 от 27.09.2023г., като
изложените в тази връзка мотиви в съдебните актове (вкл. относно
съставомерността на деянието, неговото авторство и вината на нарушителя) изцяло
се споделят от настоящата съдебна инстанция и не е необходимо да бъдат
повтаряни.
Неоснователно е
възражението на касационния жалбоподател за некомпетентност на служителя,
съставил АУАН, съотв. на органа, издал НП – административнонаказателното
обвинение не се свързва с установено нарушение на правилата и нормите по пожарна
безопасност, нито на изискванията на чл.105, т.5, чл.107, т.6 и чл.112, ал.2,
т.12 от ЗУТ, което да обуслови определянето на компетентността за съставянето
на АУАН, респ. за издаването на НП при прилагането на Наредба № 8121з-882 от
25.11.2014г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол.
Бланкетни са и твърденията на касатора за наличие на предпоставките за квалифициране на нарушението
като маловажен случай по см. на §1, т.4
от ДР на ЗАНН, като основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Неоснователно е и въведеното като
касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснати от
въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348,
ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът е извършил цялостна проверка на
законосъобразността и правилността на наказателното постановление, като при формиране на фактическите и правните изводи, не са установени порочни
действия, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на
делото и постановяване на съдебното решение.
Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че административнонаказващият
орган неправилно е приложил санкционната норма на чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ,
като при упражняване на правомощието по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН съдът е приложил
закон за по-леко наказуемото нарушение. При
доказаността на фактическото обвинение за извършено от Б.Ш. нарушение на
чл.162, ал.4 от ЗУТ във вр. с чл.19, ал.3,
т.1 от Наредба №4/ 2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти
във вр. с чл.9, ал.1 във вр. с чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредба №Із-1971/
29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар, правилно съдът е преквалифицирал нарушението по
специалния, по-леко наказуем състав на чл. 232, ал.10 от ЗУТ и е изменил
наказателното постановление при налагане на основание чл.232, ал.10 от ЗУТ на административно
наказание глоба, определена в законово регламентирания минимален размер от 1000
лева, вместо наложената с наказателното постановление на основание чл.
232, ал.4, т.2 от ЗУТ глоба в размер на
3 000лв.
С оглед на изложените съображения съдът
намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила,
следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН,
Б.Ш. следва да бъде осъден да заплати на Дирекция за национален строителен контрол, гр. София сумата от 80 лева,
представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна
защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 366 от 27.09.2023г., постановено по АНД № 1738/ 2023г. по описа на
Районен съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА Б.Н.Ш., ЕГН **********,***, да заплати на Дирекция за национален
строителен контрол, гр. София сумата от 80 (осемдесет)
лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.