Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 797
гр. Пловдив, 02.06.2016 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
X-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесети
май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Арнаучкова
ЧЛЕНОВЕ: Пламен Чакалов
Кирил Петров
при участието на
секретаря Б.Г., като разгледа докладваното от мл. съдия Петров в. гр. д. № 1021/2016
г. по описа на ПОС, X-ти гр. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Обжалвано е решение № 4111/07.12.2015 г.,
постановено по гр. д. № 7444/2015 г. по описа на Пловдивски районен съд, II граждански състав, с коeто е осъден „ПЕП СОЛАР” ЕООД, ЕИК **** да заплати на „Евро
проект център” ЕООД, ЕИК ****, сумата от общо 7810 лв., представляваща част от
останалото дължимо, но неизплатено възнаграждение по консултантски договор №
10-07-12/22.07.2010 г., формирана, както следва: 1 100 лв. – неплатена част от третото
плащане в общ размер на 5 000 лева с ДДС и сумата от 6 710 лева- част от четвъртото
плащане в общ размер на 7 480 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху
присъдената сума от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2015 г. до
окончателното погасяване. Със същото решение „ПЕП СОЛАР” ЕООД е осъдено да
заплати на „Евро проект център” ЕООД направените по първоинстанционното производството
разноски в размер на 1032.90 лева.
Подадена е въззивна жалба от „ПЕП СОЛАР”
ЕООД, чрез процесуалния му представител адвокат И.Д.. Жалбоподателят счита, че
първоинстанционното решение е постановено при допуснати нарушения на
материалния закон, на процесуалните правила и е необосновано. Навежда довод, че
неправилно първоинстанционният съд е счел, че основанието на предявения
частичен иск е установено със СПН по предходен процес. В този смисъл твърди, че
не са преклудирани възраженията му срещу спорното право. Моли съда да разгледа
по същество възраженията, направени с отговора на исковата молба, да отмени решението
на ПРС и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемият „Евро проект център” ЕООД не ангажира
отговор по жалбата в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК.
По делото е постъпила и частна жалба от „ПЕП СОЛАР”
ЕООД, чрез процесуалния им представител адв. И.Д., срещу
постановеното определение № 1650/23.02.2016 г. по гр. д. № 7444/2015 г. по
описа на Пловдивски районен съд, II граждански
състав, с което е оставено без уважение молбата на „ПЕП СОЛАР” ЕООД, за изменение
на постановеното по същото дело решение № 4111/07.12.2015 г. в частта за
разноските. Излагат се доводи, че съдът следва да съобрази фактическата и
правна сложност на спора и наличието на съответствие/несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата. Твърди се, че ищецът желае
да се обогати, като претендира по многобройни еднотипни дела заплащането на
съдебни разноски. В този смисъл жалбоподателят намира, че се касае за
злоупотреба с процесуални права, тъй като по този начин се претендират разноски
за адвокатско възнаграждение в размер в пъти превишаващи размера на реално
дължимото в случай, че исковете не биват предявявани частично. Моли се за
отмяна на обжалваното определение на ПРС и за уважаване на искането на
въззивника, обективирано във въззивната жалба, за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските.
В преклузивния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК е ангажиран
отговор по частната жалба от ответника по нея – „Евро проект център” ЕООД.
Излага се становище, че подадената частна жалба е неоснователна. Посочват се
съображения свързани с необоснованост на твърденията на жалбоподателя, че съдът
би могъл да присъди възнаграждение в по-нисък размер от определения в Наредбата
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения и, че е налице
злоупотреба с процесуални права. Моли се за оставяне на частната жалба без
уважение, както и се претендират разноски.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД във вр. с чл. 266 ЗЗД, Пловдивски районен съд е приел, че основанието на
настоящата претенция е признато със сила на пресъдено нещо, както и, че
ответникът не се позовава на правопогасяващи факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене по предходното дело, поради което е уважил изцяло частичната
претенция на „Евро проект център” ЕООД.
С определение № 1650/23.02.2016 г. по гр. д. № 7444/2015
г. ПРС е оставил без уважение подадената от „ПЕП СОЛАР’ ЕООД молба за изменение
на въззивното решение в частта за разноските. Аргументите на районния съд са,
че в случая е налице произнасяне с първоинстанционното решение досежно
възражението на ответника за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение, като същото е уважено и адвокатското възнаграждение е
редуцирано до нормативно определения минимум, а именно 720.50 лв.
Пловдивски окръжен съд, като обсъди събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба и частната жалба са подадени в
срок, изхождат от легитимирана страна и са насочени срещу подлежащи на
обжалване съдебни актове, поради което се явяват процесуално допустими и
подлежат на разглеждане по същество:
По
отношение на подадената въззивна жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение, в атакуваната му
част, е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита/.
Първоинстанционното решение е правилно и обосновано,
поради което и на основание чл. 272 ГПК, настоящият състав на ПОС, препраща към
мотивите на Пловдивски районен съд, като съобразно правомощията си следва да се
произнесе по доводите изложени в депозираната въззивна жалба.
Първоинстанционното производство е образувано
по предявен от „ПЕП СОЛАР’ ЕООД срещу „Анасолар” ЕООД иск с правна квалификация
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266 ЗЗД. За уважаване на така предявения иск в
тежест на ищеца е да докаже възникването на валидно правоотношение по договор
за изработка с ответника и настъпила изискуемост на задължението му за
получаване на уговореното възнаграждение. В тежест на ответника е да докаже
наведени от него възражения срещу претендираното вземане.
Не се спори между страните, че на 22.07.2010 г. между
тях е сключен консултантски договор № 10-07-12/22.07.2010 г., по силата на
който дружеството–ответник е възложило на дружеството–ищец в качеството му на
изпълнител: 1. изготвянето на бизнес–план и заявление за подпомагане според
изискванията на Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ за отпускане на
финансиране по ОсЗ мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия” на ПРСР 2007 г. – 2013 г. за „Фотоволтаична електроцентрала с
обща мощност 98 кWp”, находяща се в ПИ № 017062 по КК на с. ****; 2. изготвянето
на технически проект с подробни количествени сметки и подробна спецификация на
необходимите материали по всички части; 3. запознаване на клиента с
изискванията на финансиращата институция, отнасящи се за проекта; 4.
консултиране на клиента при набавяне на изискваните документи; 5. препоръчване
на клиента на експертни решения относно всички архитектурни, технологични,
нормативни, екологични и други аспекти, свързани с конкретния инвестиционен
проект. Според чл. 11 на процесния договор възложителят се задължава да заплати
на консултанта възнаграждение в размер на 24 960 лв. с ДДС по следния
начин: първо плащане в размер на 5 850 лв. с ДДС след подписване на
договора; второ плащане в размер на 6 630 лв. с ДДС след предаване на
технически проекти; трето плащане в размер на 5 000 лв. с ДДС след
предаване на бизнес план и заявление за кандидатстване; четвърто плащане в
размер на 7 480 лв. с ДДС в едномесечен срок след одобрение на заявлението
за финансово подпомагане от ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция. При подписването
на договора и в срок възложителят е изплатил сумата от 5 850 лв. с ДДС –
първа вноска по договора.
С влязло в сила решение по гр. д. №
6568/2012 г. на ПРС, V – ти гр. с., ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата в общ размер от 1 500 лева, представляваща част от останалото дължимо,
но неизплатено възнаграждение по консултантски договор № 10-07-12/22.07.2010
г., състоящо се от второ плащане в размер на 6630 лева с ДДС, трето плащане в
размер на 5000 лева с ДДС и четвърто плащане в размер на 7480 лева с ДДС, ведно
със законната лихва върху сумата от 1500 лева от подаване на исковата молба до
погасяването.
С решение постановено по гр. д. №
10819/2014 г. по описа на ПРС, V – ти гр. с. /потвърдено от ПОС по в. гр. д. №
2830/2015 г. на XIV – ти гр. с. и влязло в законна
сила/, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 9800 лева,
представляваща част от останалото дължимо, незаплатено възнаграждение по
процесния договор, цялото в размер на 17610 лева с ДДС, включващ уговорено
второ плащане в размер на 6630 лева с ДДС, от което се претендира сума в размер
на 6030 лева, трето плащане в размер на 5000 лева с ДДС, от което се претендира
сумата от 3000 лева и четвърто плащане, цялото в размер на 7480 лева, от което
се претендира сумата от 770 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба – 09.07.2014г. до окончателното
изплащане.
Формираната сила на пресъдено нещо на
решението по частичен иск, не се разпростира и върху останалия размер на
вземането, предмет на последващ/и частичен/и иск/ове. Със сила на пресъдено
нещо обаче се ползват установените с решението по предходен частичен иск общи
правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез
основанието и петитума на иска /виж в този смисъл решение № 89 от 11.07.2011 г. по т. д. № 716/2010 г., I т. о. на ВКС/.
В конкретния случай това са фактите относно сключения договор за консултантски
услуги, неговата валидност, изправността, респ. изпълнението на задълженията на
ищеца, дължимостта на уговореното възнаграждение и настъпилата изискуемост на
отделните плащания по договора. Формираната сила на пресъдено нещо на решението
по частичния иск преклудира правоизключващите и правоунищожаващи възражения на
ответника относно спорното право, претендирано в отделно производство за
останалата част от вземането. Поради това възраженията във въззивната жалба за
нищожност на договора за консултантски услуги, за разваляне на процесния
договор и за липсата на надлежно изпълнение по договора от страна на „Евро
проект център” ЕООД са преклудирани, тъй като се отнасят до правопораждащите
факти, и не подлежат на разглеждане по същество.
В настоящото производство всички
възражения наведени с отговора на исковата молба са правоизключващи и са
насочени към опровергаване на осъществяването в действителността на пораждащите
спорното право факти или на тяхното правно действие. Ето защо доводите във
въззивната жалба досежно разглеждането на направените с отговора на исковата
молба възражения са неоснователни. С оглед цитираната задължителна съдебна
практика и доколкото вече бе установено, че по съществото на тези възражения е
формирана сила на пресъдено нещо, то повторното им разглеждане в настоящият
процес е недопустимо.
Ответникът не се позовава на
правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по
предходните производства водени по частични искове във връзка със задълженията
на възложителя по консултантски договор № 10-07-12/22.07.2010 г., поради което
не твърди и не доказва, че не дължи горницата над присъдената с решението по
частичните искове сума. Предвид изложеното, предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло, а именно за: 1 100 лв. – неплатена,
част от третото плащане в общ размер на 5 000 лева с ДДС и сумата от 6 710
лева, част от четвъртото плащане в общ размер на 7 480 лева с ДДС, ведно със
законната лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба.
Доколкото първоинстанционният съд е
достигнал до същите фактически и правни изводи решението му, като правилно
следва да бъде потвърдено.
По
отношение на подадената частна жалба:
С решението по първоинстанционното
производство жалбоподателят е осъден да заплати на „Евро проект център” ЕООД направените
по производството разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение,
като е намалено платеното от ищеца адвокатско възнаграждение до минимума
съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения - 720.50 лева. В законоустановения срок е направено
искане за изменение на решението на ПРС в частта за разноските досежно
претендираното адвокатско възнаграждение, като твърденията на молителя са, че в
случая е налице основание да бъде намален размерът на предвиденото адвокатско
възнаграждение под минимално определения размер, тъй като противното би
противоречало на основни принципи на правото. С определение № 1650/23.02.2016
г. по гр. д. № 7444/2015 г. ПРС е оставил без уважение подадената от жалбоподателя
молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по- малко от минималния размер,
определен съобразно чл. 36 ЗА. Спазвайки нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК ПРС е
присъдил на ищците минималният размер на адвокатското възнаграждение, като е редуцирал
същото от пълния заплатен размер - 960 лв. до 720.50 лв., като дори не е отчел,
че в претендираното възнаграждение е включено и ДДС, което обстоятелство не е
предмет на настоящото производство съобразно чл. 278, ал. 4 във вр. с чл. 271,
ал. 1, изр. 2 ГПК.
Не са основателни и твърденията в частната
жалба за злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца по производството.
Обстоятелството дали ще бъде претендирано цялото вземане или същото ще бъде
претендирано частично, зависи от преценката на кредитора, като принципно не
представлява злоупотреба с права, освен ако не е налице недобросъвестно и
противоречащо на добрите нрави поведение. В случая не сме изправени пред
недобросъвестно поведение. От една страна предявяването на два, респ. три
частични иска пред компетентния съд за суми в размер около тази предмет на
настоящото производство, не води до злоупотреба с права. Още повече, че
жалбоподателят по всяко време е бил свободен да извърши доброволно плащане на
задълженията си и по този начин да избегне едно или повече производство досежно
частичните искове. От друга страна действително е служебно известно на
настоящия състав е, че са заведени множество дела от „Евро проект център” ЕООД,
но производствата са между различни правни субекти и относно изпълнение на
различни договори помежду им.
Липсата на твърдяната злоупотреба с права води до
неоснователност на искането на жалбоподателя за намаляване на размера на
предвиденото адвокатско възнаграждение под минимално определения такъв. Поради
изложено подадената частна жалба е неоснователна, а определението на ПРС следва
да бъде потвърдено като правилно.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на спора по настоящото производство,
разноски следва да се присъдят единствено в полза на въззиваемата страна.
Направено е изрично искане и са представени доказателства за сторени такива в
размер на 1080 лева с ДДС, от които сумата
от 240 лв. с ДДС относно производството по частната жалба против определението
на ПРС по чл. 248 ГПК и сумата от 840 лв. с ДДС относно производството по
въззивната жалба. Направено е от процесуалния представител на въззивника
възражение за прекомерност на платеното от „Евро проект център” ЕООД адвокатско
възнаграждение.
Принципно настоящото дело не се отличава с правна и
фактическа сложност. Въпреки това по отношение на така подадената въззивна
жалба минималният размер на адвокотския хонорар съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. е 720.50 лв. без ДДС или съответно 864.6. лв. с ДДС. Съгласно
правилото на пар. 2а от Наредба №1/ 09.07.2004 г., минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определени в цитираната наредба, под които не може
да се договоря адвокатското възнаграждение, при облагаема по ЗДДС услуга се
явяват данъчна основа, върху която се начислява ДДС. /виж определение 109 от 18.02.2016 г. по ч. т. д. 1983/2015 г. на I т. о. на ВКС/. В този
смисъл претендираното възнаграждение от въззиваемия досежно производството по
въззивната жалба (840 лв. с ДДС) е под законовия минимум от 864. 6 лв. Под
законовия минимум предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. е и претендираното възнаграждение (240 лв. с ДДС) във връзка със защитата по
подадената частна жалба.
Следователно адвокатското възнаграждение на
въззиваемия не се явява прекомерно, поради което възражението се явява
неоснователно. Липсва в случая и твърдяната с направеното възражение за
прекомерност системна злоупотреба с права. Съдебният състав намира, че
носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и кога да го упражни или
въобще да не го упражни. Затова предявяването на иск поначало е правомерно. Злоупотребата
с право е противоправна, като доказването на тази противоправност е в тежест на
пострадалия. По-подробни аргументи за неоснователността на това твърдения се
посочиха по-горе при обсъждането на доводите по подадената частна жалба по реда
на чл. 248, ал. 3 ГПК. Поради това и на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал.
3 ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 1080 лева с ДДС /хиляда
и осемдесет лева/ - заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Съдът констатира, че в диспозитива на решението на ПРС,
не е коректно изписано наименованието и не е посочен правилният ЕИК на
дружеството-ответник по първоинстанционното производство. Тази грешка може да
се поправи единствено в производство за поправка на очевидна фактическа грешка,
което производство може да започне и по инициатива на съда /арг. от чл. 247,
ал. 1 ГПК/.
С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2,
т. 1 ГПК, настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4111/07.12.2015
г., постановено по гр. д. № 7444/2015 г. по описа на Пловдивски районен съд, II граждански състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1650/23.02.2016 г. по гр. д. № 7444/2015 г. по описа на
Пловдивски районен съд, II граждански
състав.
ОСЪЖДА
„ПЕП СОЛАР” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от Б. П., да заплати на „Евро проект център” ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, сумата от 1080 лева с ДДС /хиляда и
осемдесет лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Връща делото
на ПРС, II граждански състав за преценка за провеждане на
производство по чл. 247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка
досежно изписването на наименованието (фирмата) и единният идентификационен код
(ЕИК) на дружеството-ответник по първоинстанционното производство.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: