№ 9411
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110166501 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от Л. А. А. с ЕГН ********** и С. А. А. с ЕГН
********** против „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Красно село“, ул. „ Ястребец“ № 23 Б., с която са предявени
отрицателни установителни искове за признаване на установено, както следва:
1/ че Л. А. А. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1339 лева – главница
за доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 16.03.2015 г. до изплащане на
вземането, сумата от 119.34 лева – мораторна лихва за периода от 30.06.2013 г. до 19.02.2015
г., както и сумата от 29.16 лева – държавна такса и сумата от 166.04 лева – юрисконсултско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист в полза на „Топлофикация София“
ЕАД от 25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 13621/2015 г. по описа на СРС, 68 състав, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 20167860401383 по описа на ЧСИ Миладин
Миладинов, рег. № 786 на КЧСИ, присъединено към изпълнително дело № 20238600401246
по описа на ЧСИ Виолета Матова, рег. № 860 на КЧСИ;
2/ че С. А. А. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1339 лева – главница
за доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 16.03.2015 г. до изплащане на
вземането, сумата от 119.34 лева – мораторна лихва за периода от 30.06.2013 г. до 19.02.2015
г., както и сумата от 29.16 лева – държавна такса и сумата от 166.04 лева – юрисконсултско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист в полза на „Топлофикация София“
ЕАД от 25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 13621/2015 г. по описа на СРС, 68 състав, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 20167860401383 по описа на ЧСИ Миладин
Миладинов, рег. № 786 на КЧСИ, присъединено към изпълнително дело № 20238600401246
по описа на ЧСИ Виолета Матова, рег. № 860 на КЧСИ.
В исковата молба се твърди, че към изпълнително дело № 20238600401246 по описа на
ЧСИ Виолета Матова, рег. № 860 на КЧСИ е присъединено изпълнително дело №
20167860401383 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов с рег. № 786 на КЧСИ. Ищците
твърдят, че по отношение на присъединеното дело е настъпила перемпция, а дългът е
1
погасен по давност. Излагат съображения, че изпълнително дело № 20167860401383 по
описа на ЧСИ Миладин Миладинов с рег. № 786 на КЧСИ е образувано на 29.11.2016 г. въз
основа на изпълнителен лист от 25.08.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 13621/2015 г. по описа на
СРС, 68 състав на основание влязла в сила Заповед за изпълнение от 24.03.2015 г. по същото
дело, с която С. А. А. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД главница в размер
на 1339 лв., ведно със законна лихва от 16.03.2015 г. до изплащане на вземането, 119.34 лв. –
мораторна лихва за периода 30.06.2013 г. - 19.02.2015 г., както и сумата от 29.16 лв. –
държавна такса и 166.04 лв. – юрисконсултско възнаграждение, а Л. А. А. е осъдена да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД главница в размер на 1339 лв., ведно със законна
лихва от 16.03.2015 г. до изплащане на вземането, 119.34 лв. – мораторна лихва за периода
30.06.2013 г. - 19.02.2015 г., както и сумата от 29.16 лв. – държавна такса и 166.04 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Според ищците в хода на образуваното изпълнително дело
№ 20167860401383 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов с рег. № 786 на КЧСИ е
настъпила перемпция, тъй като след 27.02.2018 г. не са извършвани никакви изпълнителни
действия. Считано от тази дата е изтекла както кратката тригодишна давност, относима
според ищците към подлежащото на изпълнение вземане, присъдено по реда на чл. 410 ГПК,
така и общата петгодишна погасителна давност. Искат да се признае за установено, че не
дължат на ответника сумите по издадения изпълнителен лист. Молят за уважаване на
исковете. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Претенциите се оспорват като недопустими и неоснователни. Твърди, че погасителната
давност е прекъсвана многократно. Сочи, че във връзка с предприетите изпълнителни
действия са постъпвали и плащания от ищците. Позовава се на ЗМДВИП. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК:
Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има
висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора(бивш взискател) изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от
07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 410/20.09.2018 г. по
ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.
№ 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.
Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен
иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на
правен интерес за ищеца от предприетата защита.
С определение от 23.02.2024 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните обстоятелствата, че в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е издаден
изпълнителен лист от 25.08.2015 г. по ч.гр.д. № 13621/2015 г. по описа на СРС, 68 състав, за
процесните вземания, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20167860401383 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, рег. № 786 на КЧСИ, присъединено
към изпълнително дело № 20238600401246 по описа на ЧСИ Виолета Матова, рег. № 860 на
КЧСИ.
Видно от удостоверение за размера на дълга – л. 75 по изп. д. № 20238600401246 по
2
изпълнителното дело няма събрани суми, като сумите 1339 лв. главница, представляваща
цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., сумата от
119,34 лв. мораторна лихва за периода от 30.06.2013 г. до 19.02.2015 г., както и сумата от
195,20 лв. за присъдени разноски, претендирани от всеки един от двамата ищци, са
дължими.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за
влязлото в сила съдебно решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение №
480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г.
по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. №
2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г.
по описа на ВКС, IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Съдебната практика приема, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва
да тече петгодишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение
№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021
г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. №
1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.
Заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 13621/2015 г., по описа на СРС, 68 състав, е
издадена на 24.03.2015 г. и е влязла в сила най-късно на 25.08.2015 г. /датата на издаване на
изпълнителния лист/.
Спорно по делото е дали след влизане в сила на заповедта са извършвани
изпълнителни действия годни да прекъснат погасителната давност, доколкото в исковата
молба се твърди, че такива не са предприети.
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В
мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т. н., както и действията, с които
давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е
посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение,
извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на
имущественото съС.ие на длъжника и др. Давност не тече, ако кредиторът е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не
предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора – виж
решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
3
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици:
давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го изключва – обратно,
тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ
се все още у него изпълнителен лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Двугодишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение
(включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или
поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и
така осуетява неговото прилагане.
Правният извод, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността е
трайно възприет в казуалната практика на ВКС - определение № 337 от 21.07.2022 г. по ч. т.
д. № 854/2022 г. на I т. о., решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на г. о. на
ВКС, решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, определение
№ 248 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 3657/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 93/17.05.2021 г.
по гр. д. № 2766/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. №
1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 126 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г. на III
г. о. на ВКС.
От приложеното по делото копие от изпълнителното производство се установява, че в
хода на същото са предприемани множество действия годни да прекъснат погасителната
давност: молба за образуване на изп. д. с вх. № 20414 от 29.11.2016 г., която обективира
изрично възлагане по чл. 18 ЗЧСИ - възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ е действие водещо до прекъсване на давността – виж ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 451/29.03.2016 г., по гр. дело № 2306/2015 г. на IV
г. о. на ВКС и решение № 28.02.2016 г., гр. д. № 4899/2014 г. на IV г. о. на ВКС.; налагането
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Л. А. А. – л. 54 от делото. Запорното
съобщение е получено на 04.02.2017 г. – л. 54.
Запорът на вземане се счита за наложен на датата, на която запорното съобщение е
връчено на длъжника /чл. 450, ал. 2 ГПК/, а спрямо третото задължено лице се счита за
4
наложен от момента на връчване нему на запорното съобщение - чл. 450, ал. 3 ГПК.
Наличието на наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Л. А. по повод
молбата на взискателя, съдържаща възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, представлява изпълнителен
способ.
На следващо място, с молба с вх. № 3262 от 27.02.2018 г. взискателят е поискал
насрочването на опис на движими вещи, собственост на длъжниците – л. 64. След
посоченото действие по изпълнението не се установява в изпълнителното производство да
са предприемани други действия, които да са от естество да прекъснат течението на
давностния срок.
В случая следва да се отчете и че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният
срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн.
ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. По настоящото производство това е без значение,
тъй като и без отчитането на спирането на срока по ЗМДВИП, то към датата на депозиране
на исковата молба давността за вземанията на взискателя е изтекла. Това е така, доколкото
погасителната давност за процесните вземания е била надлежно прекъсната последно на
27.02.2018 г., с оглед което приложимият петгодишен давностен срок е следвало да изтече
на 27.02.2023 г., а при отчитане на времето, през което срокът е спрян на основание чл. 3, т.
2 от ЗМДВИП – съответно на 04.05.2023 г. Доколкото исковата молба е депозирана в съда
на 04.12.2023 г., то към датата на предявяване на исковете вземането на взискателя е било
погасено по давност. Ето защо съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.
439 ГПК са основателни и като такива следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
единствено на ищците. Същите доказват сторени разноски за заплащане на държавна такса в
общ размер от 140 лв., както и по 470 лв. всеки за заплатено адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство в производството. С отговора на исковата
молба ответникът е релевирал възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение на процесуалните представители на ищците с правно основание чл. 78, ал. 5
ГПК, което съдът намира за неоснователно, доколкото уговорения размер на адвокатските
възнаграждения съответства на минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно на
всеки един от двамата ищци ще се присъди сумата от общо 540 лв. разноски по
производството за държавна такса и за заплатен адвокатски хонорар.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, че
Л. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 412, вх. В, ет. 1, ап. 63,
НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1339 лева – главница за доставена
топлинна енергия, ведно със законната лихва от 16.03.2015 г. до изплащане на вземането,
сумата от 119.34 лева – мораторна лихва за периода от 30.06.2013 г. до 19.02.2015 г., както и
сумата от 29.16 лева – държавна такса и сумата от 166.04 лева – юрисконсултско
5
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист в полза на „Топлофикация София“
ЕАД от 25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 13621/2015 г. по описа на СРС, 68 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, че
С. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 412, вх. В, ет. 1, ап. 63,
НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1339 лева – главница за доставена
топлинна енергия, ведно със законната лихва от 16.03.2015 г. до изплащане на вземането,
сумата от 119.34 лева – мораторна лихва за периода от 30.06.2013 г. до 19.02.2015 г., както и
сумата от 29.16 лева – държавна такса и сумата от 166.04 лева – юрисконсултско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист в полза на „Топлофикация София“
ЕАД от 25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 13621/2015 г. по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на Л. А. А., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 412, вх. В, ет. 1, ап. 63, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 540 лв. – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на С. А. А., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 412, вх. В, ет. 1, ап. 63, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 540 лв. – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6