Р Е Ш Е Н И Е № 276
гр.Стара Загора, 16.10.2018 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание
на двадесет и пети септември
през две
хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Минка Петкова
и в
присъствието на прокурора , като разгледа докладваното
от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело
№ 136 по описа за 2018 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с
чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на М.Г. *** против
Акт за установяване на задължение по
декларация /АУЗД/ № 51/ 27.03.2012г, издаден от мл.инспектор „Приходи“ в
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Казанлък, с искане за обявяване на
неговата нищожност. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения АУЗД, по съображения за
издаването му при допуснати груби нарушения на материалния и на процесуалния
закон. Жалбоподателят поддържа, че доколкото с предходно издадени и влезли в
сила АУЗД № 8/ 26.03.2007г. и Заповед № 609/ 15.06.2010г на Кмета на Община
Казанлък, по които е образувано изпълнително дело, са установени задължения за
данък върху недвижимите за периода
2002г. – 2006г имоти и такса битови отпадъци /ТБО/ за периода2005-2009г,
повторното им установяване с оспорения АУЗД № 51/ 27.03.2012г. при идентичност
на данъчните периоди, на обекта на облагане и на субекта на задължението, е
лишено от фактическо и правно основание и е недопустимо. Обосновава, че обжалваният АУЗД е издаден при
изначална и пълна липса на нормативно установените материалноправни и процесуалноправни
предпоставки и условия за постановяването му. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на установените с оспорения АУЗД задължения.
По тези съображения моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на АУЗД № 51/ 27.03.2012г.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Местни
приходи" при Община Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че
оспореният АУЗД като издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при
правилно приложение на материалния и на процесуалния закон е законосъобразен,
влязъл в сила административен акт. Моли съда да отхвърли жалбата срещу нето и
да присъди разноски по представен списък.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи следната фактическа обстановка:
С декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ вх. №146/
04.05.2006г., жалбоподателят в настоящото производство - М.Г.Г., в качеството
си на ЕТ „О-М-М.Г.“, е декларирал придобит с нотариален акт № 171, том І, дело
1750 /13.05.1998г. недвижим имот - земя и сгради в гр. Казанлък, ПТБ База на
„Тонзос“ АД, кв.29, УПИ VІІІ – 7619, с отчетна стойност 188 000лв. За имота е образувана данъчна партида „М 146“.
След
извършена проверка по чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите при Община
Казанлък, е издаден АУЗД № 8 от 26.03.2007г. от старши инспектор „Приходи“ в Община Казанлък /л.183-185/,
с който по отношение на М.Г.Г.,
извършващ дейност като ЕТ „О-М-М.Г.“, наред с други данъчни задължения, са
установени и задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ относно
посочения по-горе недвижим имот, заедно с лихвите за забава към 26.03.2007г.:
ДНИ за 2002г. в размер на 282.00лв. главница и лихва в размер на 169.73лв.; ДНИ
за 2003г. в размер на 282.00лв. главница и лихва в размер на 131.12лв.; ДНИ за
2004г. в размер на 282.00лв. главница и лихва в размер на 94.91 лв.; ДНИ за
2005г. в размер на 282.00лв. главница и лихва в размер на 59.21лв. и ДНИ за
2006г. в размер на 282.00лв. главница и лихва в размер на 22.91лв. Въз основа
на същата декларация е издаден Акт за установяване на задължение за ТБО № по
отношение на М.Г.Г., извършващ дейност
като ЕТ „О-М-М.Г.“, са установени задължения за ТБО за посочения по-горе
недвижим имот заедно с лихвите за забава към 26.03.2007г.: ТБО за 2002г. в размер на 2218.40лв. главница
и лихва в размер на 1335.22лв.; ТБО за 2003г. в размер на 2218.40лв. главница и
лихва в размер на 1031.51лв.; ТБО за 2004г. в размер на 2218.40лв. главница и
лихва в размер на 746.63 лв.; ТБО за 2005г. в размер на 2218.40лв. главница и
лихва в размер на 465.82лв. /вероятно грешно посочена като за 2006г/ и ТБО за 2006г.
в размер на 2218.40лв. главница и лихва в размер на 180.20лв.
АУЗД № 8/ 26.03.2007г., заедно с Акт за установяване
на задължение за ТБО № 8/ 26.03.2007г., са връчени на М.Г. на 20.04.2007г.,
съгласно представената по делото обратна разписка - известие за доставяне /л.182/.
С искане изх. № 1110-11/24.07.2007г. от старши инспектор „Приходи“ в Община
Казанлък до Агенцията за държавни вземания, е направено искане за
присъединяване към производството по принудително изпълнение, образувано в АДВ
спрямо М.Г.Г., извършващ дейност като ЕТ „О-М-М.Г.“, на вземанията по
изпълнителни титули – Акт за установяване на задължение по декларация № 8/
26.03.2007г. и Акт за установяване на задължение за такса за битови отпадъци №
8/ 26.03.2007г. На 27.07.2007г. в гр. Пловдив е съставен Приемо-предавателен
протокол № 1111/ 24.07.2007г. между М.И.
- ст. инспектор „Приходи“ в Дирекция „МДТ“ в Община Казанлък и П.С. -
гл. експерт в РД на АДВ гр. Пловдив, за предаване на преписки, сред които и
тази за задълженията на М.Г.Г., извършващ дейност ЕТ „О М-М.Г.“.
С Декларация
по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 2669/ 01.07.2010г. М.Г.Г. в качеството си на ЕТ „О-М-М.Г.“
е декларирал придобит с нотариален акт № 171, том І, дело 1750 /13.05.1998г.
недвижим имот - сгради в гр. Казанлък /битова сграда, бензиностанция и
автобаза/ без посочена година на построяване.
С Декларация
по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 2669/ 01.07.2010г. М.Г.Г. е декларирал придобит с
нотариален акт № 171, том І, дело 1750 /13.05.1998г. недвижим имот в
гр.Казанлък – автобаза с посочена година на построяване 1987г.
След
извършена проверка по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите в
Община Казанлък за установяване на задължения по декларация, е констатирано, че
за недвижимите имоти по партида М146, декларирани от М.Г. с подадена Декларация
по чл. 17 от ЗМДТ вх. № 0912 2006 0 М146, М.Г. дължи данък върху недвижимите
имоти за 2001г., 2002г., 2003г., 2004г., 2005г., 2006г., 2007г., 2008г. и
2009г., който не е заплатен в
регламентираните срокове. На основание чл.107, ал.3 от ЗМДТ, е издаден АУЗД №
13/ 14.12.2009г. от старши инспектор „Приходи“ в Община Казанлък /л.8/. С
посочения АУЗД е установен размера на задълженията на М.Г. за данък върху
недвижимите имоти за 2001г., 2002г., 2003г., 2004г., 2005г., 2006г., 2007г.,
2008г. и 2009г. и лихвите за просрочие, изчислени към 14.12.2009г., както
следва: ДНИ за 2001г. в размер на 282.00лв. главница и лихва в размер на
316.76лв.; ДНИ за 2002г. в размер на 282.00лв. главница и лихва в размер на
275.86лв.; ДНИ за 2003г. в размер на 282.00лв. главница и лихва в размер на
238.42лв.; ДНИ за 2004г. в размер на 282.00лв. главница и лихва в размер на
202.14лв.; ДНИ за 2005г. в размер на 282.00лв. главница и лихва в размер на
161.17лв.; ДНИ за 2006г. в размер на 282.00лв. главница и лихва в размер на
133.97лв.; ДНИ за 2007г. в размер на 204.69лв. главница и лихва в размер на 67.32лв.;
ДНИ за 2008г. в размер на 197.66лв. главница и лихва в размер на 34.28лв. и ДНИ
за 2009г. в размер на 197.66лв. главница при дължима сума за внасяне довнасяне
7.60лв. или установени задължения общо в размер на 3733.65лв., от които
2292.01лв. главница.
След
разглеждане на представена справка за задължения и приложени към нея писмени
доказателства Кметът на Община Казанлък издава Заповед № 609/ 15.06.2010г, с
която нарежда ЕТ „О-М-М.Г.“ да внесе за ТБО сумата 11 992.44лв за сграда на територията на община Казанлък в
стопански двор с ПТБ „Тонзос“, с отчетна
стойност 188 000лв. Посочени са задължения за ТБО за посочения по-горе
недвижим имот заедно с лихвите за забава към 16.06.2010г.: ТБО за 2005г. в размер на 2218.40лв. главница
и лихва в размер на 1425.99лв, ТБО за 2006г. в размер на 2218.40лв. главница и
лихва в размер на 1148.69лв. ТБО за 2007г. в размер на 1610.23лв. главница и
лихва в размер на 616.37лв.; ТБО за 2008г. в размер на 1554.94лв. главница и
лихва в размер на 351.24лв.; ТБО за 2009г. в размер на 777.47лв. главница и
лихва в размер на 70.71 лв. Заповедта е изпратена за връчване и получена от М.Г.
през м.юни 2010г /датата е нечетлива/, удостоверено с положен подпис в
приложената обратна разписка – известие за доставяне с ИД PS 6100 001210 2 /л. 236/.
След
извършена проверка по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите в
Община Казанлък за установяване на задължения по декларация, е констатирано, че
за имот в гр.Казанлък „ПТБ база на Тонзос“, кв.29, парцел 8-7619, декларирани от М.Г. с подадена Декларация по
чл. 17 от ЗМДТ вх. № 2403-0146/ 04.05.2006г, М.Г. дължи ТБО и ДНИ заедно с
лихвите за забава към 27.03.2012г. На основание чл.107, ал.3 от ЗМДТ е издаден
оспореният в настоящото съдебно производство АУЗД № 51/ 27.03.2012г от младши
инспектор „Приходи“ в Община Казанлък. С този АУЗД са установени:
1.
ТБО за 2005г. в размер на 2218.40лв. главница
и лихва в размер на 1333.67лв, ТБО за 2006г. в размер на 2218.40лв. главница и
лихва в размер на 1050.15лв. ТБО за 2007г. в размер на 1610.23лв. главница и
лихва в размер на 908.73лв.; ТБО за 2008г. в размер на 1554.94лв. главница и
лихва в размер на 636.46лв.; ТБО за 2009г. в размер на 777.47лв. главница и
лихва в размер на 214.02 лв., ТБО за 2010г. в размер на 777.47лв. главница и
лихва в размер на 129.60 лв., ТБО за 2011г. в размер на 730.25лв. главница и
лихва в размер на 43.12 лв.
2.
ДНИ за 2010г
в размер на 197.66лв главница и лихва в рамзер на 32.94лв, ДНИ за 2011г в
размер на 1090.18лв и лихва в размер на 64.67лв. АУЗД № 51/ 27.03.2012г е
изпратен за връчване и получен от М.Г. на 30.03.2012г, удостоверено с положен
подпис в приложената обратна разписка – известие за доставяне с ИД PS 6100
005032 Y /л. 28/.
По делото е
допусната, назначена и изпълнена съдебно-икономическа експертиза с основно и
допълнително заключение. Съгласно заключението данъчната основа за определяне
на задълженията за ДНИ и ТБО, за които е издаден АУЗД № 51/ 27.03.2012г е съобразена с разпоредбите на ЗМДТ за периода
01.01.2005г. - 31.12.2010г. и Наредба № 31 за
определяне размера на местните данъци на територията на Община Казанлък
и е съответна на декларираните от М.Г. данни за отчетните стойности на имота и
обектите в него. Въз основа на направените изчисления вещото лице посочва в
основното заключение, че само за 2011г, съгласно преизчислената данъчна оценка
съобразно методиката в Приложение № 2 от ЗМДТ ТБО възлиза на 673.85лв / с
56.40лв по-малко от вписаната главница в АУЗД/ , а ДНИ възлиза на 1010.77лв /
със 79.41лв по-малко от вписаната главница в АУЗД/. Допълнителното заключение е
изготвено в два варианта в зависимост от местоположението на имота – трета зона
в строителни граници съобразно Заповед № 251/ 04.10.1991г на Председателя на
Областен народен съвет Хасково или в строителни граници съобразно разпоредбите
на чл.6, ал.7 от Приложение № 2 към ЗМДТ с посочен коефициент за
местоположение. При първия вариант общият размер на задълженията за ТБО за
процесния период 2005-2011г възлиза на 9862.58лв
главница и 5 226лв лихви, а ДНИ за периода 2010г-2011г – на 1256.17лв
главница и 62.66лв лихви. При втория вариант общият размер на задълженията за
ТБО за процесния период 2005-2011г
възлиза на 9790.21лв главница и 5 222.34лв лихви, а ДНИ за периода
2010г-2011г – на 1147.60лв главница и 88.86лв лихви.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с
чл.146 от АПК, намира за установено следното от правна страна:
Жалбата
е подадена от лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване
и контрол за законосъобразност. Съгласно практиката на ВАС, при липсата на
специални процесуални правила в дял ІІІ от ДОПК относно случаите на искания за
обявяване на нищожност на ревизионни актове, респективно АУЗД, направени след
изтичане срока за обжалване по чл.156, ал.1 респ. по чл.107, ал.4 от ДОПК, следва
да се прилагат общите правила на АПК и спорът да се разглежда от съответния
административен съд, като подаването на искане до съда за прогласяване нищожността
на РА /АУЗД/, по аргумент от разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК във вр. с §2
от ДР на ДОПК, не е ограничено с преклузивен срок и същото е процесуално
допустимо независимо от това дали актът е обжалван по административен ред. Поради
това съдът приема, че оспорването на АУЗД № 51/ 27.03.2012г. с искане за
прогласяване на неговата нищожност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
В производството, образувано по
оспорване с искане за прогласяване нищожността на един административен акт,
съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено и само съществуването
на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици.
Следователно предметът на доказване включва онези факти и обстоятелства, които
могат да релевират наличие на съществени пороци на административния акт,
обуславящи неговата невалидност. В действащото българско законодателство няма
легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на
незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според
константната съдебна практика основание
за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такива съществени, основни
недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за
разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било
издаването на акта от некомпетентен орган, т.е в нарушение на нормативните
изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са
и актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена
форма, издадените без каквото и да е нормативно основание или при грубо
нарушение на императивни норми с характер на правни принципи.
В този смисъл при разглеждане на
направеното с жалбата искане за прогласяване нищожността на АУЗД № 51 от
27.03.2012г., издаден от младши инспектор „Приходи“ в Община Казанлък, следва
да бъде единствено преценявано дали е налице някой от посочените по-горе
съществени пороци.
Задълженията за данък върху
недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци представляват публични общински
вземания, изрично регламентирани в чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, вр.с чл.1, ал.1,
т.1 и чл.6, ал.1 б.”а” от ЗМДТ. По аргумент от чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК като
публични общински вземания следва да се определят и лихвите за забава плащането
на посочените общински вземания за ДНИ и ТБО.В разпоредбата на чл.166, ал.1 ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда
и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху
недвижимите имоти приложимият ред е регламентирания в ДОПК такъв, доколкото
съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на
местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на
ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В
случая Акт за установяване на задължение по декларация № 51/ 27.03.2012г. е
издаден от младши инспектор „Приходи“ в Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Казанлък, упълномощен да осъществява функции на орган по приходите
съгласно изискванията на чл.4, ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ със Заповед № 1264/
18.11.2011г. на Кмета на Община Казанлък. Следователно обжалваният АУЗД е
издаден от длъжностно лице, компетентно да издава актове за установяване на
задължения за местни данъци и такси.
Като критерий за
нищожност на акта може да се приеме засягане на установената от закона форма,
когато нарушението е толкова съществено, че може да се приравни на липса на акт
– т.е в хипотезата на липса на обективирано по надлежния начин и в предвидената
от закона форма волеизявление; пълна липса на мотиви /фактически и правни
основания/ в акта или в преписката по неговото издаване или липса на съществени
реквизити, имащи за последица невъзможност да се установи органът – издател на
акта или неговия адресат, съдържанието на волеизявлението и на правните му
последици. Оспореният АУЗД № 51/ 27.03.2012г. е постановен при спазване на
съществените изисквания за форма и съдържание на акта.
От доказателствата по делото се
установява, че за част от задълженията на М.Г. *** за ТБО – предмет на
оспорения АУЗД № 51/ 27.03.2012г, са налице влезли в сила административни
актове за установяване вида и размера на тези задължения.
С издадения АУЗД за ТБО № 8 от 26.03.2007г. от старши инспектор „Приходи“ в Община Казанлък по
отношение на М.Г.Г., извършващ дейност като
ЕТ „О-М-М.Г.“, са установени и задължения за ТБО относно декларирания от М.Г.Г.,
в качеството си на ЕТ „О-М-М.Г.“ с Декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ вх.№146/
04.05.2006г. недвижим имот - земя и сгради, заедно с лихвите за забава към
26.03.2007г. за 2002г, 2003г, 2004г, 2005г и 2006г. АУЗД № 8 от 26.03.2007г. е връчен на М.Г. на
20.04.2007г., съгласно представената по делото обратна разписка - известие за
доставяне, като няма данни в законово регламентирания срок да е бил обжалван, с
оглед на което същият следва да се счита за влязъл в сила на 05.05.2007г.
С издадения АУЗД №
13/ 14.12.2009г. е установен размера на задълженията на М.Г. за ДНИ за 2001г.,
2002г., 2003г., 2004г., 2005г., 2006г., 2007г., 2008г. и 2009г. и лихвите за
просрочие, изчислени към 14.12.2009г. Задължения от този вид и за този период
не са включени в оспорения АУЗД, поради което правните последици от влизането в
сила на АУЗД № 13/ 14.12.2009г не са относими към настоящия спор.
Със Заповед № 609/ 15.06.2010г нарежда ЕТ „О-М-М.Г.“
да внесе за ТБО за 2005г, 2006г, 2007г, 2008г и 2009г за сграда на територията на община Казанлък в
стопански двор с ПТБ „Тонзос“, с отчетна стойност 188 000лв. заедно с
лихвите за забава към 16.06.2010г. Заповедта е изпратена за връчване на
18.06.2010г и получена от М.Г. през м.юни 2010г /датата е нечетлива/,
удостоверено с положен подпис в приложената обратна разписка – известие за
доставяне като няма данни в законово регламентирания
срок да е бил обжалвана, с оглед на което същият следва да се счита за влязла в
сила най-късно на 15.07.2010г.
Следователно към 27.03.2012г. – датата на издаване на
оспорения АУЗД № 51/ 27.03.2012г., задълженията на М.Г. *** за ТБО за недвижимия
имот по партида М146 за периода от 2005 до 2006г. включително, са установени по
размер с влязъл в сила АУЗД за ТБО № 8/ 26.03.2007г, ТБО за периода 2007г-2009г
е установена по размер с влязлата в сила Заповед № 609/ 15.06.2010г на Кмета на
Община Казанлък.
Доколкото е налице идентичност между страните по
данъчното правоотношение и обекта на облагане, влизането в сила на актовете, с
които са установени задълженията за ТБО за периодите 2005г. - 2009г. за
притежаваните от М.Г. имоти, декларирани по партида М146, повторното
установяване на тези задължение за същите данъчни периоди, обект и субект на
облагане, е лишено от каквото и да е било фактическо и правно основание и е
недопустимо. Влезлият в сила АУЗД и Заповед на кмета се ползват със стабилитет,
изключващ правомощието на органа по приходите да извърши ново установяване на
същото данъчното задължение с нов АУЗД в производство по чл.107, ал.3 от ДОПК. Аргумент за това е и субсидиарно приложимата
по силата на § 2 от ДР на ДОПК разпоредба на чл. 27, ал.2, т.1 от АПК, съгласно
която абсолютна предпоставка за допустимост на административното производство е
липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая
към момента на издаването на АУЗД № 51/ 27.03.2012г., тази отрицателна
процесуална предпоставка за допустимост на административното производство е
била налице за установените с влезлите в сила АУЗД № 8/ 26.03.2007г и Заповед №
609/ 15.06.2010г на Кмета на Община Казанлък задължения на М.Г. за ТБО за 2005г.,
2006г, 2007г, 2008г и 2009г. Следователно по отношение на тези задължения
органът по приходите в Община Казанлък е провел недопустимо производство по
чл.107, ал.3 от ДОПК, приключило с издаване на оспорения АУЗД, с който по
отношение на М.Г. са определени повторно
същите по вид задължения за ТБО, за същите периоди и за същите имоти. С оглед
стабилитета на АУЗД № 8/ 26.03.2007г. и Заповед № 609/ 15.06.2010г на Кмета на Община
Казанлък, повторното установяване на задълженията за ДНИ – предмет на
установяване с влезлия в сила АУЗД, следва да се извърши по реда на чл.99 и сл.
от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК или чрез извършването на ревизионно
производство по правилата на ДОПК. Органът по приходите не се е възползвал от
предоставените му от закона възможности и при наличието на влезли в сила АУЗД и
заповед, е издал последващ АУЗД със
същия предмет и страни, при липса на каквото и да е било фактическо и
материалноправно основание и компетентност за повторно упражняване на правомощието
по чл.107, ал.3 от ДОПК. Това обуславя извод за нищожност на АУЗД № 51/ 27.03.2012г.
в частта относно повторно установените задължения на жалбоподателя М.Г. за ТБО
за 2005г., 2006г,2007г, 2008г и 2009г.
Обстоятелството, че след издаване на АУЗД № 8/
26.03.2007г., М.Г. е подал Декларация по чл.17, ал.1 ЗМДТ за промяна на
обстоятелствата, в която е декларирана друга отчетна стойност на имотите,
различна от посочената в първоначално подадената декларация, не е основание
повторно да се установява размера на дължимата ТБО. Издаването на АУЗД за
задължения, които са били установени с предходно издадени и влезли в сила
административни актове е недопустимо, тъй като застрашава правната сигурност, накърнява
принципа на законност /чл.4, ал.1 и ал.2 от АПК/ и принципа за добросъвестно
упражняване на правомощията /чл.6 от ДОПК/. Чрез издаването на повече от един
титул, установяващ публично общинско вземане, съответно и при предявяването им
за плащане, се създава риск за субекта на задължението да заплати повече от
веднъж едно и също данъчно задължение, каквато не е целта на закона. Изложеното обсновава, че спрямо АУЗД № 51/
27.03.2012г., издаден от младши инспектор „Приходи“ в Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Казанлък, в частта относно установените задължения на М.Г.Г.
за ТБО за периодите 2005г, 2006г,2007г, 2008г и 2009г. се констатира наличието
на съществен порок, дисквалифициращ оспорения АУЗД в тази част като валиден
административен акт. Поради това той следва да бъде обявен за нищожен в
посочената част.
АУЗД № 51/ 27.03.2012г. в частта
относно установените задължения за ДНИ и ТБО за 2010г и 2011г., е издаден на
регламентирано в закона материалноправно основание – чл.107, ал.3 от ДОПК, в
производство по служебно установяване на размера на задълженията за местни
данъци и такси, по отношение на недвижими имоти – обект на облагане съгласно
чл.10, ал.1 от ЗМДТ и спрямо задълженото за заплащане лице по смисъла на чл.11,
ал.1 от ЗМДТ. Както вече беше посочено, материалната незаконосъобразност на
административния акт би била основание за прогласяване на нищожността му само в
хипотезата на издаването на акт лишен
изцяло от законова опора, без каквото и да е било нормативно основание
или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни
принципи, каквито нарушения в настоящия случай не са налице. Дали са били
налице фактите и обстоятелствата, представляващи материалноправните
предпоставки за издаването на акта и доколко правилно е определен размерът на
задълженията за ДНИ и ТБО, не подлежи на преценка предвид обхвата на съдебния
контрол при оспорване с искане за прогласяване нищожността на АУЗД.
Възражението за погасяване по
давност на задълженията, установени с АУЗД № 51/ 27.03.2012г., не може да бъде
уважено. Общ принцип в прилагането на института на погасителната давност е, че
с погасяването на едно вземане по давност не отпада дългът, а възможността за
неговото принудително събиране. Предявяването на възражение за изтекла давност
е право на длъжника, което той може да упражни или да не упражни, както може и да
заплати доброволно погасеното по давност задължение. В случай, че длъжникът
упражни правото си на възражение за изтекла погасителна давност, дори и да е
изтекла погасителна давност за част от задълженията към датата на издаването на
оспорения АУЗД /към който момент се следва преценката на съда за неговата
законосъобразност съгласно чл.142, ал.1 АПК/, това не би се отразило на
валидността на акта. В производство, образувано по оспорване с искане за
прогласяване нищожността на един административен акт, съдебната проверка за
законосъобразност обхваща единствено и само юридическите факти, правоизключващи
упражняването на административното правомощие и разпоредените с акта последици,
какъвто факт изтеклата давност не е. Ето защо дали са били погасени към датата
на издаване на обжалвания АУЗД установените с акта задължения за ДНИи ТБО по
някой от способите, предвидени в чл.168 от ДОПК, вкл. по давност /чл.168, т.3
от ДОПК/, е ирелевантно за валидността на АУЗД № 51/ 27.03.2012г.
Правопогасителните възражения, произтичащи от факти, настъпили преди издаването
на изпълнителното основание, биха били основание за отмяна на АУЗД като
незаконосъобразен, но издаването на АУЗД за погасени по давност задължения не
представлява порок, обуславящ нищожността на акта. А в случай, че оспорващия
визира давността като настъпил след издаването на акта погасяващ юридически
факт, с оглед разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК, възражението би било
релевантно в производството по принудително изпълнение на задълженията.
Правопогасителни възражения, произтичащи от факти, настъпили след издаването на
изпълнителното основание, съответно и образуването на изпълнително
производство, се предявяват пред органа по изпълнението.
Останалите
сочените пороци на обжалвания АУЗД, свързани с допуснати нарушения в хода на
проведеното административно производство, не биха могли да доведат до неговата
нищожност, тъй като не засягат същността на акта като властническо
волеизявление. По тези съображения спрямо АУЗД № 51/ 27.03.2012г. в частта за
установените задължения за ДНИ и ТБО за 2010г. и 2011г., не са налице основания за
прогласяване на нищожност, поради което в тази част жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изпод на
спора на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 19.72лв,
съразмерно на отхвърлената част от жалбата, изчислено на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.с чл.144 от АПК, вр.с
чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ и на база минимално
предвидения в закона размер от 100лв предвид правната сложност на делото.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.160, ал.1 от ДОПК и чл.172, ал.2, предложение първо и четвърто
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за нищожен по
жалба на М.Г. ***, Акт за
установяване на задължение по декларация № 51/ 27.03.2012г., издаден от младши
инспектор „Приходи“ в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Казанлък, в частта относно установените задължения
за такса битови отпадъци за 2005г, 2006г, 2007г, 2008г и 2009г и начислени
лихви върху тях.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на М.Г. *** частта относно направеното искане за прогласяване нищожността на
Акт за установяване на задължение по декларация № 51/ 27.03.2012г., издаден от
младши инспектор „Приходи“ в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Казанлък, за установените задължения за данък върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци за 2010г и 2011г и начислените лихви върху тях, като неоснователна.
ОСЪЖДА М.Г.
*** ДА ЗАПЛАТИ на Община Казанлък сумата 19.72лв за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: