№ 113
гр. Благоевград, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Красимир Аршинков
Атанас Маскръчки
при участието на секретаря Мариела Палова
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221200600319 по описа за 2022 година
С присъда № 8003/17.01.2022 год., постановена по н.ч.х.д. № 776/2020
год. на Районен съд - П, подсъдимият СЛ. ИЛ. М. е признат за виновен в това,
че на 24.08.2019 год., около 19.00 часа, в гр. П, на ул. „И“ №2 е нанесъл побой
/удари/ на пострадалата ЮЛ. Н. ТР. с ЕГН **********, в резултат на което и
причинил лека телесна повреда, представляваща временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, изразяваща се в контузия на главата, оток и
охлузване в теменно тилната област на главата, оток в областта на лявата
лакътна става, мозъчно сътресение – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като
на основание чл.78а от НК М. е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/
лева, като е оправдан за това да е причинил гореописаните увреждания чрез
удари с чадър.
Със същата присъда С.М. е осъден да заплати на гражданската ищца
Ю.Т. сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените от престъплението неимуществени вреди, а над уважения
размер гражданският иск до сумата от 5 000 лв. е отхвърлен като недоказан.
На основание чл.189, ал.3 от НК С.М. е осъден да заплати по сметка на
1
ПРС сумата от 50 лева държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, а на частната тъжителка Ю.Т. сумата от общо 246 лв.,
направени от нея разноски за образуване на делото и възнаграждение на вещо
лице.
Жалба срещу първоинстанционната присъда е депозирана от името на
подсъдимия СЛ. ИЛ. М. чрез неговия защитник, като се изразява несъгласие с
осъждането на дееца. Ацент е поставен в две насоки. На първо място се
изразява несъгласие с подхода на съда относно кредитирането на определени
гласни доказателства, като се игнорират обясненията на самия подсъдим и
подкрепящите го свидетелски показания. Необяснимо е защо се дава вяра на
заявеното от единия син на пострадалата и негов приятел, които не са били
очевидци на случилото се, а се ингорира и изопачават показанията на съсед на
Т и другият й син, както и заявеното от дъщерята на М.. Отделно от това не е
изяснен и механизма на причиняване на леката телесна повреда на
пострадалата, въпреки допуснатата и приета по делото СМЕ. На второ място,
защитникът на подсъдимия смята, че съдът се е произнесъл по една
неизправна тъжба, вместо да прекрати производството по делото. Тя не
отговаря на законовите изисквания и това е било изтъкнато още в първото по
делото съдебно заседание.
Пред въззивната инстанция защитникът поддържа изтъкнатите от него
аргументи и пледира за цялостната отмяна на атакуваната присъда и
оправдаването на М. по повдигнатото му с тъжбата обвинение.
Жалбоподателят М. се явява лично като в пледоарията си поддържа
заявеното от адвоката му и иска да бъде изцяло оправдан по повдигнатото му
обвинение. В същият смисъл е и изявлението му в предоставената му
последна дума.
Повереникът на въззиваемата ЮЛ. Н. ТР. пледира за цялостното
потвръждаване на атакуваната присъда. Налице са достатъчно доказателства,
които при анализа им еднопосочно водят до извода за виновността на
подсъдимия в причиняването на лека телесна повреда на частната тъжителка.
В подкрепа на кредитираните гласни доказателства е и заключението по
СМЕ, в което ясно е посочен възможния механизъм за причиняването й.
Правилно е приложен чл.78а от НК и съответно наложено административно
наказание, а уваженият размер на гражданския иск е съобразен с причинения
2
престъпен резултат.
Окръжният съд след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, намира, че установената фактическа
обстановка отговаря на правилната преценка на събраната доказателствена
съвкупност. Въпреки липсата на аналитични разсъждения относно значението
на събраните доказателства, ПРС вярно е заключил, че са налице основания
за кредитирането на част от свидетелските показания, които съпоставени едни
с други и медицинското заключение позволяват да се установи обективната
истина по случая. Пропуснато е да се оцени заявеното от свидетеля С Т, но
въпреки това верността на крайните изводи не е засегната. Правилно е
приложен и чл.78а от НК, с отчитане на всички изискуеми от НК
предпоставки. Определеният размер на гражданския иск е съобразен с
данните за състоянието на пострадалата, причинените и увреждания и срока
за пълното и възстановяване.
При направените уточнения въззивната инстанция намира, че събраните
по делото доказателства позволяват обективно и пълно да се изгради една
достоверна картина на развилата се житейска ситуация. На инкриминираната
дата – 24.08.2019 година, Ю.Т. се намирала в дома си, находящ се в гр. П, ул.
„И“ №2. Синът и С Т, който живеел на същия адрес, се разделил със
съпругата си И М.а, дъщеря на подсъдимия С М.. На посочената дата, заедно
с баща си и непълнолетното си дете, дошла да си вземе вещи от дома на
съпруга си. М. останал до автомобила, с който пристигнали, а дъщеря му
влязла вътре и започнала да изнася вещи. В същото време С Т започнал да
говори против нея и баща й, в резултат на което се стигнало и до физически
сблъсък между него и майка му Ю.Т. от една страна и подсъдимия от друга.
Двамата били повалени на земята, а от главата на Т. започнало да тече кръв.
Детето през това време пищяло силно и се намесил свидетеля С К, който като
съсед на Т познавал и двете страни. Застанал между С.М. и падналите,
опитвайки се да предварди ожесточаване на конфликта, след което
подсъдимият се качил на автомобила си и си тръгнал.
Непосредствено след случилото се на място пристигнал и другият син на Т. –
свидетелят Н.Т, а след него и приятелят му К М. Двамата възприели
състоянието на пострадалата Т., която била поставена да седи и с окървавена
3
глава. Веднага се обадили на „Бърза помощ“, но понеже Н.Т се притеснавял
за състоянието на майка си, с автомобила на М я закарали до ЦСМП – П и
след прегледа и била настанена за лечение в болницата в Сандански, където
престояла няколко дни.
Малко след случилото се на местопроизшествието пристигнали и
полицейските служители Б К и В Т, които при разговор с присъстващите на
място установили, че е възникнал конфликт и сблъсък между Т. и С.М., довел
до транспортирането на пострадалата до медицинско заведение.
От назначената в хода на първоинстанционното съдебно следствие СМЕ
се установява, че на база издадените на Т. медицински документи и е
причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
изразяващо се в контузия на главата, оток и охлузване в теменно тилната
област на главата, оток в областта на лявата лакътна става, мозъчно
сътресение. Максималната продължителност на възстановителния период е
до 20-25 дни за мозъчното сътресение, а за останалите травматични
увреждания – 10-15 дни, без последици за дравето. Получените увреждания
според съдебния лекар д-р И Л се дължат на действието на твърди тъпи
предмети, по механизма на удари с или върху такива, като предвид тяхната
локализация най-вероятно са получени при падане върху терена.
Възприетата фактическа обстановка намира своето потвърждение от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключението по изпълнената съдебно-медицинска експертиза.
Безспорно е, че част от разпитаните свидетели в качеството им на
близки роднини или приятели на една от двете страни, са в някаква степен
заинтересовани от изхода на делото. В този смисъл и за определяне на
верността на заявеното от тях следва да се изходи от съпоставката на
твърденията им с останалите доказателства. От една страна обясненията на
подсъдимия М. и показанията на дъщеря му И М.а съвпадат. В подкрепа на
тяхната теза са и показанията на свидетеля С Т, син на частната тъжителка.
Обясненията на последния свидетел, които изцяло са игнорирани от първата
съдебна инстанция, обаче са в насока, че абсолютно нищо не се е случило и
не е имало никакъв конфликт, което е в разрез с възприятията на всички
останали. Само на това основание неговите показания не следва да бъдат
кредитирани. Подсъдимият и дъщеря му признават, че на практика конфликт
4
е възникнал, но пострадалата е нападнала М., а той само я блъскал при
самозащита. Съвсем в друга посока са показанията на свидетелите Н.Т и К М,
които след пристигането си на място са видели състоянието на пострадалата и
са разбрали, че това и е причинено именно от С.М.. Техните показания
правилно са кредитирани от ПРС, защото са подкрепени от показанията на
свидетеля С К, който няма данни да е имал по-особени и близки отношения с
Т. К е възприел падналата на земята Ю.Т., както и нейният син С Т, а срещу
тях ядосания М.. Поради състоянието му, определено самостоятелно от
свидетеля, той е застанал между него и пострадалата, което подчертава
стремежа му да предварди ескалация на конфликта. К не е посочил, че е
говорил с Н.Т и М за случилото се, но е нормално пристигналите малко след
инцидента свидетели да се осведомят от присъстващите на място за
случилото се. В същата посока са и показанията на двамата полицейски
служители К и Т, които след пристигането си разбрали за инцидент между
подсъдим и пострадала, при което последната е била закарана до болницата.
Като се съобразят и обясненията на подсъдимия, който твърди, че е бил
нападнат и само е блъскал пострадалата, за да се защити, може да се заключи
напълно обосновано, че конфликт между двамата е имало. Независимо от
вероятността М. да е бил провокиран от думи на пострадалата, обяснимо с
влошените отношения между децата им, именно близките на Т. са уведомили
полицията и ЦСМП – П, което е сериозна индиция, че тя се е чувствала
жертвата. Поведението на М. веднага след инцидента също го потвърждава,
защото ако се приеме, че той е бил нападнатия, логично би следвало да
изчака идването на полицаите в стремеж да защити правата си. Затова и
въззивната инстанция също приема, че на инкриминираните дата и място
подсъдимият е проявил агресия срещу Т., удряйки я и блъскайки я на земята,
което довело и до причиняване на установените от СМЕ увреждания.
Направените възражения от защитника на подсъдимия срещу оценката
на събраните доказателства по делото не могат да бъдат споделени. В
съдебната практика, а и теория, е възприето, че когато от събраните по делото
доказателства, макар и косвени, може да се изведе само един възможен извод
за вината на извършителя на престъпление, той може да бъде осъден. В
конкретният казус са налице множество косвени, а и преки доказателства
/възприетото състояние и положение на пострадалата и подсъдимия,
видимите и увреждания, и др./, които позволяват на С.М. да бъде вменена
5
отговорността за причиненото на пострадалата Т..
Неоснователно е и другото основно възражение от името на
подсъдимия, свързано с неуточнени „несъотвествия на тъжбата с
изискванията на процесуалния закон“, които я правят негодна да инициира
наказателно производство. Според чл.81 от НПК депозираната в
деловодството на съда тъжба е редовна, когато съдържа данни за подателя, за
лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението. В
следващата алинея е добавено, че задължително следва да бъде и подписана.
В конкретният казус тези изсквания са изпълнени напълно удовлетворително.
Независимо от избраното оформления на тъжбата, в нея ясно са описани
данните на конкретнтата житейска ситуация и съответно претенцията на
частната тъжителка към сочения от нея деец, от който се претендира
наказателна отговорност за стореното. Правната квалификация, съотвестваща
на изложените фактически твърдения се дава от съда, което е сторено и в този
смисъл подсъдимият във всеки един момент е бил наясно в какво точно е
обвинен и срещу какво трябва да се защитава.
След направеният анализ на доказателствената съвкупност и отговор на
направените от страните възражения, може да се направи категоричен правен
извод, че поведението на подсъдимия СЛ. ИЛ. М. от обективна и субективна
страна запълва състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК.
От обективна страна на 24.08.2019 год., около 19.00 часа, в гр. П, на ул.
„И“ №2, М. е нанесъл побой /удари и блъскане/ на пострадалата ЮЛ. Н. ТР. с
ЕГН **********, в резултат на което и причинил лека телесна повреда,
представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
изразяваща се в контузия на главата, оток и охлузване в теменно тилната
област на главата, оток в областта на лявата лакътна става, мозъчно
сътресение. Описаните в СМЕ увреждания по Т. са причинени по посочения
от експерта и възприет от съдилищата механизъм. От субективна страна С.М.
е действал с пряк умисъл като е искал и целял настъпването на
общественоопасните последици, което се извежда от демонстрираното му
поведение.
По отношение на конкретната наказателна отговорност, която деецът
трябва да понесе за извършеното престъпление, също не се налагат корекции
на проверявания съдебен акт. На първо място, съдът законосъобразно е приел,
6
че са налице предпоставките по чл.78а от НК и е освободил М. от наказателна
отговорност, налагайки му административно наказание „глоба“. На следващо
място, липсват основания за изменение и на определената „глоба“ в размер на
1 000 лв. Тя е съобразена с данните за дееца и съществуващите влошени
отношения между дъщеря му и сина на пострадалата, които са станали
предпоставка за ескалация на взаимоотношенията им.
Корекции не се налагат и по отношение на присъденото обезщетение в
размер на 1000 лв., което подсъдимият следва да заплати на пострадалата за
причинените и болки и страдания от престъпното деяние. Приложените по
делото медицински документи, заключението на СМЕ и показанията на част
от разпитаните свидетели красноречиво установяват претърпяното от нея, за
което присъдената и сума се явява справедливо обезщетение. В съотвествие с
този извод законосъобразно ПРС е отхвърлил гражданската претенция над
уважения размер като неоснователна.
Правилно първата съдебна инстанция е възложила сторените по делото
разноски на осъдения подсъдим, съгласно изискването на чл.189, ал.3 от
НПК. Нарушения не са допуснати и при определяне на дължимата държавна
такса за уважения размер на гражданския иск.
На база изложеното по-горе и на основание чл.338 от НПК БлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8003/17.01.2022 год., постановена по н.ч.х.д. №
776/2020 год. на Районен съд - П.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7