О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
03.05.2018 год., гр.
Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ІХ състав, в
закрито заседание на трети май 2018 г. в състав
СЪДИЯ: МАЙА ПОПОВА
Като разгледа
гр. дело № 1047 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Правната
квалификация на иска е чл.200, ал.1 от КТ.
Производството е образувано по иск на Р.А.К., ЕГН **********,***, представляван от:
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „д-р ПЕТКОВ, П. И ПАРТНЬОРИ", БУЛСТАТ *********,
гр.Пазарджик, ул."Петко Машев" № 9, /Офис център 1, ет.2, офис 11,
представлявано от Управителя- д-р Румен Цветанов Петков, чрез упълномощения от
дружеството адвокат: П.П.-***, съдебен адрес.***, Офис център 1, ет.2, офис 11,
за адвокат П.В.П.. GSM:0899/838191 против „ИЗИРА 1" ЕООД, ЕИК *********
със седалише и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н Централен, бул.,Христо
Ботев"№105, ет.1, офис 2 с Управител - Андреас Ставрину.
Твърди се в исковата молба, че по силата
на Трудов договор №005/15.08.2016г. Р.К. заемал в ответното дружество
длъжността „общ работник" с код по НКПД: 96220001. Договорът бил
безсрочен, а определената с него месторабота на К. била в производствен цех
с.Лесичово, намиращ се на ул.„Спас Начев"№15.
На 14.06.2017г., около 11.30ч.-12.30ч. в
посочения производствен цех в с.Лесичово, в изпълнение на служебните си
задължения К. заедно с колегата си Георги Йорданов Търлев товарели камион с
бидони, пълни с разредител. Там бил и шофьорът на камиона - Сребрин Сребринов,
който не работел в ответното дружество. Бидоните били тежки - всеки с тегло от
около един тон, поради което за товарененто бил ползван мотокар. Последният бил
управляван от Търлев, който подхващал бидоните с вилата на мотокара и ги
поставял в камиона, а К. ги намествал и осигурявал укрепването им в същия. В
един момент, докато ищецът товарел дъски на камиона, Търлев извършил маневра с
мотокара, за да вземе поредния бидон. Неволно със задната част на мотокара
същият бутнал К., който се намирал с гръб към мотокара, и го повалил на земята.
Същевременно едно от задните колелела на мотокара притиснало левия крак на
падналия К. в областта на стъпалото.
Друг колега на ищеца - Димитър Васев, го
откарал до Спешно отделение при „МБАЛ - Пазарджик". Там бил прегледан и
насочен към кабинет по образна диагностика, където му била извършена рентгенова
снимка, а след това и към ортопед.
На 19.06.2017г. К. бил приет в
ортопедично отделение при УМБАЛ „Пълмед"ООД клон „МС Здраве^гр.Пазарджик,
където въз основа на извършената рентгенография била поставена диагноза
„фрактура на петната кост в ляво". Същият ден била осъществена оперативна
интервенция, при която било извършено „откритонаместване на фрактура с вътрешна
фиксация - тарзални и метатарзални кости 79.37." Била поставена гипсова
имобилизация и назначено медикаментозно лечение след което на 22.06.2017г.
ищецът бил изписан.
На 04.08.2017г. К. отново бил приет в
същото здравно заведение, където претърпял нова оперативна интервенция, при
която било извършено „отстраняване от костта на имплантирани уреди - тарзални
метатарзални 78.68." Отново било предписано медикаментозно лечение след
което на 07.08.2017г. бил изписан.
След датата на инцидента ищецът ми бил
във временна неработоспособност за период от 6 месеца - от 19.06.2017г. до
15.12.2017г., за което му били издадени ббр. болнични листове от дати:
21.06.2017г.;21.07.2017г.;21.08.2017г.; 20.09.2017г.; 20.10.2017г.;19.11.2017г.
Единствено б.л. от 21.08.2017г. бил
обжалван от работодателя но с ЕР №3311 от заседание №144/13.09.2017г. на втори
състав на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик АД (влязло в сила на 10.10.2017г.), същият
бил потвърден.
За този период, на ищеца се наложило да
претърпи две хирургически интервенции, гипсова имобилизация, а също така и
10-дневен курс на рехабилитация (проведен в „ДКЦ I Пазарджик"ЕООД), за
лечение на претърпяната фрактура.
Освен в деня на инцидента, в който
болката от фрактурата била най-силна, К. изпитвал болка и в целия посочен
период на неработоспособност, продължил 6 месеца. Към настоящия момент същият
продължава да усеща лека болка и тръпнене в областта на фрактурата, при
застудяване и при по-големи физически натоварвания.
Ищецът бил принуден да търпи ограничения
и в нормалното си придвижване, тъй като в периода на имобилизацията, а и след
това следвало да се придвижва с патерици. В този период същият трудно обслужвал
нуждите си. За това се налагало роднини и приятели да му помагат.
Твърди е, че за всички тези
неимуществени вреди, претърпени в следствие на гореописания инцидент от
14.06.2017г. следва да носи отговорност по реда на чл.200 от КТ работодателят.
Това е било така, защото увреждането на К. е причинено през време и по повод
изпълнение на служебните му задължения, поради което представлява трудова
злополука по смисъла на чл.55 от КСО, което изрично е признато по реда на чл.60
от КСО с Разпореждане №5104-15-262/29.08.2017г. на длъжностно лице отТП на НОИ
- Пловдив. Твърди се, че ищецът с нищо не е предизвикал и допринесъл за
настъпване на увреждането.
Оформен е петиту, съдът да постанови
съдебен акт, с който да осъди на основание чл.200 от КТ „ИЗИРА 1"ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на Р.А.К., ЕГН **********,***, сумата от 15 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (изразяващи се в болки,
страдания, затруднения и неудобства в процеса на лечение и възстановяване,
ограничения в нормалния и обичаен начин на живот на пострадалия, които е бил
принуден да понесе и продължава да понася до сега) претърпени от последния във
връзка със станалото на 14.06.2017г. увреждане на здравето му,
ведно със законната лихва от
14.06.2017г. до окончателното изплащане на
сумата.
Претендират се сторените по делото разноски.
Както и на основание чл.38, ал.2 от
Закон за адвокатурата ИЗИРА 1"ЕООД, ЕИК ********* да бъде осъдено да заплати
адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатско дружество „д-р Петков, П. и
Партньори", с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик, ул."Петко Машев" № 9, офис център 1, ет.2, офис № 11,
представлявано от д-р Румен Цветанов Петков.
Твърди се, че Р.К. е имал месторабота в с.Лесичово, където
обичайно е полагал своя труд. Поради това и на основание чл.114 от ГПК искът е
предявен пред Районен съд - Пазарджик, в чиито съдебен район попада с.Лесичово,
а не е предявен пред съда по седалището на ответника.
Приложени са писмени доказателства:
Трудов договор № 005/15.08.2016г.; Справка от НАП за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№13388163033085/15.08.2016г.; Трудова
книжка на Р.К.; Лист №16280/14.06.2017г. за преглед на пациент в спешно
отделение; форма №49-а за извършена рентгенография на 14.06.2017г.; Диск с
рентгенова снимка от 14.06.2017г. на Р.К.; Допълнителен лист за преглед на
пациент в спешно отделение, към лист №16280/14.06.2017г.; Епикриза от
22.06.2017г.; Епикриза от 07.08.2017г.; Диск с рентгенова снимка от 04.08.2017г.
на Р.К., ведно със заключение на специалист рентгенолог - д-р Проценко; ббр.
болнични листове; Писмо изх.№МД 357/19.10.2017г. на РЗИ - Пазарджик, ведно с ЕР
№3311 от заседание №144/13.09.2017г. на втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Пазарджик
АД; Писмо изх.№ 1129-12-2315/01.08.2017г. на НОИ ТП - Пазарджик; Декларация за
трудова злополука вх.№5101-15-223/26.07.2017г.; Обяснение от Сребрин Сребринов;
Обяснение от Георги Търлев; Разпореждане №5104-15-262/29.08.2017г. на
длъжностно лице от ТП на НОИ - Пловдив; Извлечение от TP към АВ относно
актуалния статус на „Изира ГЕООД;
Направени са доказателствени искания, а
именно: Да бъдат допуснати трима души свидетели при режим на довеждане, всеки
от които ще установява част от следните обстоятелства: Времето мястото и начина
на получаване на увреждането от страна на Р.К.; Какви болки, страдания и
неудобства е търпял последният в резултат на увреждането и тяхната
продължителност; Нуждата от чужда помощ през време на лечението;
Медикаментозните и терапевтичните процедури, които ищецът е провеждал при
лечението.
Да бъде назначена Съдебномедицинска
експертиза, която след запознаване с материалите по настоящото дело и тези,
намиращи се в „МБАЛ - Пазарджик"АД(в т.ч. и в Спешно отделение), в
УМБАП„Пълмед"ООД клон „МС Здраве"гр.Пазарджик, и „ДКЦ I -
Пазарджик" ЕООД, касаещи процесния случай, и ако е нужно след нов преглед
на ищеца, да отговори на въпросите:
Какви увреждания е претърпял Р.К.,
вследствие на инцидента от 14.06.2017г., настъпил в производствен цех
с.Лесичово, намиращ се на ул.„Спас Начев"№15 ?
Какъв е бил механизмът на причиняване на
уврежданията?
Има ли причинно-следствена връзка между
контакта на описания мотокар с крака на ищеца и уврежданията и каква е тя?
Претърпял ли е Р.К. лечение на
уврежданията на крака (в това число и рехабилитация) в какво се изразява то -
същност и продължителност?
Повлияли ли са уврежданията и лечението
им върху възможността на Р.К. да ходи и да се придвижва свободно в
пространството? Ако са повлияли - по какъв начин и за какъв период от време?
Изпитвал ли е ищецът болки и страдание в
момента на увреждането и след това - с какъв интензитет и продължителност са
били евентуално същите?
Какъв период от време е нужен, за да
отшумят напълно уврежданията на К.?***ЕООД се намират документи за преминат
рехабилитационен курс от Р.К., които не са били предоставени на последния и
поради това не са представени от нас по делото. Вещото лице изрично да ги
изиска и да се запознае и с тях, след което да пристъпи към отговора на
поставените му въпроси.
Приложения: Договор за правна защита и
съдействие; Пълномощно; Препис от исковата молба и приложенията към нея за
връчване на ответника.
В определеният от закона срок в чл. 131
от ГПК е депозиран отговор от ответника, с който заявява, че така предявените
обективно съединени искове - осъдителен иск с правно основание чл. 200 от КТ и
иск за присъждане на лихва за забава за вреди от непозволено увреждане, са
допустими, но по съществото си напълно неоснователни, поради което същите следва
да бъдат отхвърлени, по следните съображения:
На първо място, разпоредбата на чл. 201,
ал. 1 от КТ предвижда, че работодателят не отговаря имуществено при смърт или
увреждане здравето на работника или служителя при условията на чл. 200 от КТ,
ако пострадалият е причинил умишлено увреждането, а в конкретния казус е
реализирано цитираното основание за пълно изключване на имуществената
отговорност на работодателя.
В качеството си на работодател на ищеца „Изира
1" ЕООД е изпълнило задължението си, вменено от разпоредбата на чл. 281 от
Кодекса на труда и Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, за
провеждане на начален инструктаж на работното място, периодичен и ежедневен
инструктаж на работниците, за което свидетелстват представените с настоящия
отговор извлечения от инструктажните книги, водени от работодателя. От същите е
видно, че ищецът Р.К. е бил запознат с правилата за здравословни и
безопасни условия на труд, тъй като същият е положил подписа си в графата
„подпис на инструктирания" в инструктажните книги, както следва: на 15.09.2016
г. - в книгата за начален инструктаж, на 01.03.2017г. и на 01.06.2017 г. - в
книгата за периодичен инструктаж.
На следващо място, при сключване на
трудовия договор между работодателя „Изира 1" ЕООД и работника Р.К. на
15.08.2016г„ в изпълнение на задължението си по чл. 127, ал. 1, т. 4 от КТ
дружеството-работодател е връчило на ищеца К. срещу подпис от страна на
последния екземпляр на длъжностна характеристика за длъжността „общ
работник", в раздел V, т. 2 на която е предвидено, че работникът трябва да
знае нормативните изисквания за безопасност на труда.
Твърди се, че въпреки това на 14.06.2017
г., когато се заявява, че е настъпила трудовата злополука, по време на
осъществяване на трудовата си дейност и неспазвайки елементарните правила за
безопасност на труда, ищецът Р.К. бил допуснал нарушение на разпоредбата на чл.
33 от ЗЗБУТ, който гласи, че „всеки работещ бил длъжен да се грижи за здравето
и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица,
пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и
дадените от работодателя инструкции".
Видно било от изложеното в исковата
молба, както и от приложеното към нея разпореждане № 5104-15-262/29.08.2017 г.
на ТП на НОИ - Пловдив, с което злополуката от 14.06.2017 г. е приета за
трудова, че ищецът Р.К. в деня на злополуката е товарил камион с бидони, тежащи
около 1 тон всеки, заедно с колегата си Георги Търлев, който управлявал
мотокара, използван за товаренето. В момента на злополуката, за да подреди
дъски в камиона, посредством които да осигури укрепването на поредния бидон,
който е следвало да бъде натоварен, Р.К. е застанал в непосредствена близост до
задната дясна част на мотокара, като по този начин е допуснал грубо нарушаване
на основните правила за безопасни условия на труд, което от своя страна е
довело до настъпване на трудовата злополука, като мотокарът, извършвайки
маневра - пълен ляв завой напред, бутнал ищецът К., а задното дясно колело на
мотокара е притиснало левия крак на падналия К. в областта на петата.
Твърди се, че нарушенията на ЗЗБУТ,
допуснати от страна на ищеца, макар формално да съставляват небрежност, по
своята насоченост и взаимовръзка следвало да се приравнят на последиците на
умишлено причиняване на травматичните увреждания. Юридическият факт, който
пряко е причинил травматичното увреждане, е умишленото позициониране на ищеца К.
в непосредствена близост до задната част на мотокара.
Твърди се, че в конкретния казус е
налице хипотезата на чл. 201, ал. 1 от КТ за освобождаване на ответника изцяло
от отговорност, тъй като управляваният от Георги Търлев мотокар не би могъл да
бутне ищецът при извършване на съотнветната маневра, а още по-малко би могъл да
притисне крака му в случай ,че К. не е
бил застанал непосредствено до мотокара, грубо нарушавайки правилата за
безопасност на труда, с които, както вече беше посочено, е бил запознат по
надлежния за това ред. Така описаното поведение на ищеца в настоящото
производство надхвърля представите за небрежно поведение.
Изразено е становище при условията на
евентуалност, може да се приеме, че злополуката е настъпила при груба небрежност
и съпричиняване от ищеца над 50 %, поради което на основание чл. 201, ал. 2 от КТ е отправена молба за частично уважаване на иска.
Цитира се нормата на чл. чл. 201, ал. 1
от КТ, съгласно която намаляване на отговорността на работодателя може да има
при съпричиняване от работника и при допусната груба небрежност от негова
страна, която според трайната съдебна практика се изразявала в липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност /решение № J25/04.05.2016 г., гр. д.№ 4417/2015 г. на
IV г. о. на ВКС/.
Твърди се, че в конкретния случай ищецът
не е положил не само необходимото, но и елементарно старание и внимание,
нарушавайки всякакви правила за безопасност. Към момента на настъпване на трудовата
злополука Р.К. е имал почти едногодишен трудов страж при работодателя „Изира
1" ЕООД, който факт заедно с периодично и ежедневно провежданите
инструктажи предполагат той да е бил добре запознат с характера на работата на
длъжността „общ работник" и възможните опасности, които са свързани с
осъществяването на дейността. При грубо нарушаване на основните правила за
безопасни условия на труд и въпреки професионалния си опит пострадалият е
предприел действия по поставяне на дъски в камиона, намирайки се в опасна
близост до използвания при товаренето на бидоните мотокар, знаейки, че колегата
му трябва да предприеме изпълнението на съответните маневри, за да вземе
поредния бидон. С това свое действие, противоречащо на всяка житейска логика,
ищецът К. бил поставил в реална опасност собственото си здраве, като
едновременно с това е допринесъл и за настъпване на трудовата злополука.
Изразява се становище, че когато при
трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност /липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила за работа и
безопасност/, отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната
степен. Тази степен се определяла от обективното съотношение на допринасянето
за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които
са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Следователно, грубата
небрежност на пострадалия била предпоставка за компенсация на вините, но
критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на
увредения /решение № 252/30.09.2016 г. гр. д. № 1364/2016 г. на IV г. о. на
ВКС/.
На следващо място, оспорва се и
претендирания размер на причинените неимуществени вреди. Съобразно разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябвало да е
съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямали
парична оценка, поради което обезщетението за тях се определяло по вътрешно
убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включвали винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не била абстрактно понятие, а тя се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носили обективни
признаци - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителността и степен на интензитет на болките и
страданията. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване
на вредите на увреденото лице от вредоносното действие съобразно естеството и
интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания. Размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди в конкретния случай обаче бил
необосновано завишен. Това било така, тъй като увреждането на ищеца не било
изключително тежко, а и след проведеното лечение настъпило пълно
възстановяване. Неблагоприятните последици от травмата не били такива, които да
обусловят определяне на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000
лв. При съобразяване тежестта на полученото травматично увреждане и времето за
възстановяването на ищеца, следвало да се определи размер на обезщетението,
който да съответства на характера и степента на търпените болки и страдания.
Видно било от представената от ищеца
медицинска документация, че същият е бил временно неработоспособен за период не
по-дълъг от 6 месеца, като от представените с искова молба доказателства не се
удостоверява след този период ищецът да е посещавал лечебни заведения и да е
претърпял допълнителни медицински интервенции.
Оспорват се твърдените от ищеца
обстоятелства, че след настъпването на трудовата злополука Р.К. е изпитвал
сериозни затруднения в ежедневието си, изразяващо се в невъзможност същият да
обслужва нуждите си и необходимост от помощ от страна на негови роднини и
приятели.
С оглед на гореизложеното, е отправена
молба, съдът да отхвърли като изцяло неоснователни предявените срещу дружеството
ответник обективно съединени искове от Р.А.К., ЕГН **********, за присъждане на
обезщетение на неимуществени вреди с правно основание чл. 200 от КТ ведно с
присъждане на лихва за забава за вреди от непозволено увреждане, както и за
присъждането му на направените по настоящото производство разноски, включващи
държавни такси и адвокатски хонорар. При условията на евентуалност да се
редуцира размерът на предявената искова претенция.
Претендират се направените по делото
разноски.
Направени са доказателствени искания, а
именно: Да бъде допуснат при режим на довеждане един свидетел, който да
установи с дадените от него свидетелски показания следните факти:
1. Провежда
ли се от страна на работодателя инструктаж на работниците с оглед запознаването
им с правилата за безопасност на труда?
2. Каква
е организацията на дейността при извършване на товаро - разтоварни работи, при
които се използва и мотокар?
3. Предупредени
ли са работниците, извършващи товаро - разтоварни работи, на какво безопасно
разстояние от мотокарите следва да се намират при извършването на същите?
Да бъде назначена съдебно-техническа
експертиза, която да установи механизма на увреждането, като отговори на
следните въпроси:
1. Възможно ли е при извършване на
маневрата, описана в разпореждане № 5104-15-262/29.08.2017 г. на ТП на НОИ -
Пловдив, а именно: пълен ляв завой напред, мотокарът да бутне намиращия се в
близост до задното дясно колело на мотокара К., а задното дясно колело на
мотокара да притисне левия.
2. На какво разстояние от мотокара
следва да се е намирал ищецът К. при настъпване на трудовата злополука, за да
се стигне до нея?
Представят се писмени доказателства: Извлечения
от инструктажни книги. Инструкции за безопасна работа с мотокар.Правила за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни
работи. Правилник на вътрешния трудов ред на „Изира 1" ЕООД.
Писмените
доказателства са допустими и относими към предмета на делото.
В производството по делото доказателствената
тежест се носи от всяка от страните за доказване на твърдението в нейна полза
факти и обстоятелства.
Съдът на основание чл.312, ал. 1, т. 3
от ГПК указва на страните, че могат да постигнат спогодба по делото или да
прибегнат към извън съдебно уреждане на спора.
По изложените съображения и на осн. чл.
140, ал.1 и 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените
към исковата молба и отговора депозиран по реда на чл. 131 от ГПК писмени
доказателства.
ДОПУСКА трима свидетели
при режим на довеждани, поискани от ищцовата страна.
ДОПУСКА
изготвянето
на Съдебномедицинска
експертиза, която след запознаване с материалите по настоящото дело и тези,
намиращи се в „МБАЛ - Пазарджик"АД да отговори на поставените в исковата
молба въпроси.
Определя за ВЛ д-р Пеев, на който следва
да се изплати хонорар в размер на 150лв. от бюджета на съда.
ДОПУСКА
изготвянето
на съдебно-техническа експертиза,
която да установи механизма на увреждането, като отговори на въпросите,
поставени в отговора, депозиран по реда на чл. 131 от ГПК. Определя за ВЛ Стефко
Мирчев. Ответната стана да внесе депозит за ВЛ в размер на 150лв.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 30.05.2018г. от 11.50ч.
УКАЗВА
НА СРАНИТЕ,
че съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна носи
доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, като доказателствената тежест е за страната, която твърди
положителен факт.
Да се изпрати на страните препис от
настоящото определение.
Страните да се призоват на посочените от
тях адреси - лично и чрез пълномощниците им.
Определението е по движението на делото
и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/Майа Попова/