Решение по дело №2612/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260095
Дата: 2 октомври 2020 г. (в сила от 13 октомври 2021 г.)
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20191100902612
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р        Е        Ш        Е         Н        И         Е

Гр.София, …  октомври 2020 година

В       ИМЕТО       НА       НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                  СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

с участието на съдебен секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№2612 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                  

                   Иск с правно основание чл.266 във връзка с чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД.

                   Твърдения на ищеца „М.С.2.“ ЕООД, ЕИК *******, в исковата молба:

                   Че на  26.0.2017 година е сключил договор за охрана на имущество, представляващо птицекланица в с.Баховица с ответника по делото „Б.Д.“ ООД, ЕИК *******, с уговорено възнаграждение за охрана на актива в размер на 4 200лв на месец, платими в срок до 10-то число на месеца, следващ изпълнението на възложената работа. Страните уговорили плащането да се извърши по банков път, на посочената в договора банкова сметка ***.

                   Ищецът твърди, че на 17.09.2018 година страните променили договора, с анекс, като намалили размера на уговорената възнаграждение от сумата от 4 200лв на 3 000лева без ДДС.

                   Ищецът твърди, че е издавал проформа фактура за всяка дължима сума, съгласно която ответникът е извършвал плащане на задължението си, след което ищецът е издавал и данъчна фактура. Плащането е осъществявано редовно от ответника от началото на действието на договора до януари 2019 година, когато е извършено частично плащане, като останалата част от това месечно задължение е сума от 348 лева. След това, от февруари до октомври 2019 година плащането от ответника е преустановено.

                   Ищецът твърди, че е изпълнявал точно възложената му с договора работа, като е  осъществявал физическа охрана на обекта, чрез назначените от него лица на трудов договор, издавал е проформа фактура, която е подписвана от ответника, но по банковата му сметка не са постъпвали никакви плащания и съответно не е издавал данъчни фактури. Размерът на задължението на ответника, произтичащо от този договор е сумата от 32 400лв с ДДС.

                   Доказателства за точното изпълнение на възложената му работа са и протоколите за посещение в птицекланицата, в които охранителите подробно са записвали вида и причината за всяко посещение, както и лицето, което го е извършило. Тези посещения са извършени с изричното съгласие и разрешение на управителя на ответника, свидетелство за което е положеният от него подпис в протоколната книга. В този период са извършени и проверки от Инспекцията по труда и РПУ – Ловеч, за които са съставени протоколи и от които се установява, че наетите от ищеца лица са били на работното си място и са извършвали трудовите си задължения.

                  Ето защо моли съда, след като съобрази изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати съдебно заявеното вземане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, като претендира заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар.

                   В срока за отговор ответникът не спори по допустимост на претенцията, но твърди, че тя е неоснователно предявена и нейният размер е завишен.

                   В срока за отговор ответникът твърди, че по банковата сметка на ищеца са постъпвали парични суми, представляващи плащане, както следва: на 29.01.2019 г. – сума от 3 000лв; на 21.03.2019 г. – сума от 3 500лв; на 23.05.2019 година – сума от 10 000лв; на 25.06.2019г. – сума от 5 000лв; на 05.08.2019 г. – сума от 6 360лв; на 22.08.2019г. – сума от 3 000лв; на 02.09.2019г. – сума от 6 360лв; на 27.09.2019 г. – сума от 6 360лв и на 14.10.2019г . – сума от 4 000лв. В тази връзка прилага 9 броя платежни нареждания за сумата от 47 580лв, като само за сумата от 28 500лв са издадени фактури, а за остатъка от 19 080лв не са издавани първични счетоводни документи. Оспорва проформа фактурата да е данъчен документ по смисъла на закона, а съгласно чл.25 ЗДДС е посочено кога възниква данъчното събитие, а ищецът е нарушил закона тъй като не е издавал фактури.

                   Твърди, че съгласно действащия между страните договор преди да се обърнат към съда, страните следва да изчерпят възможностите за извънсъдебно уреждане на спора и в тази насока ответникът е направил съответните постъпки.

                   Твърди, че е в невъзможност да плаща, тъй като банковите му сметки са запорирани. Наложеният запор е за сумата от 32 748лв.

                   В срока за допълнителна скова молба ищецът оспорва внесените в предмета на спора факти от страна на ответника. Твърди, че описаните в този отговор плащания са неотносими към спора, тъй като касаят друг договор, който е сключен между ищеца и „П.Ф.Б.“ ООД, чийто управител е майката на управителя на настоящия ответник, следователно управителите на двете дружества са свързани лица. Поради това между ищецът и двамата свързани управители е проведена тристранна среща, по причина, че „П.Ф.Б.“ ООД е в забава към настоящия ищец по повод дължими по договора, който ги обвързва, суми. Този договор е от 26.04.2016г. На тристранната среща е постигнато споразумение, съгласно което управителят на „Б.Д.“ ЕООД е поел задължение да плаща задълженията на „П.Ф.Б.“ ООД, тъй като върху банковите сметки на това дружество е наложен запор и впоследствие на това ответникът в този процес заплаща задълженията на другото дружество по следните фактури: № **********/26.08.2019г.; №**********/23.07.2019г.; №**********/14.06.2019г., които фактури за издадени във връзка с договора от 26.04.2016г., сключен с „П.Ф.Б.“ ООД.

                   Излага доводи относно аргументите на ответника касателно проформа фактурите, техния характер и нормите, регулиращи данъчните документи.

                   В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът оспорва да е поел задължение да заплаща чужди задължения, а именно, тези на „П.Ф.Б.“ ООД. Твърди, че подобен договор не е налице и това е така, тъй като заместването в дълг е договор, по силата на който едно трето лице замества досегашния длъжник, който се освобождава от дълга. Сочи кои могат да бъдат стари по такава договорна връзка.

                   Страните са направили своите доказателствени искания.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   По делото не се спори, че страните по него са обвързани от договор, сключен на 26.04.2017 година, по силата на който“Б.Д.“ ООД, в качество на възложител е възложил на „М.С.2.“ЕООД да извърши определена работа, а именно – до извършва охрана на имущество на възложителя, представляващо птицеферма в с.Баховица от 01.05.2017 година.

                   С разпоредбата на чл.15 от договора страните са се съгласили, че възнаграждението на изпълнителя по договора и настоящ ищец е сума в размер на 4 200лева, без ДДС, която следва да се плати по банков път до 10-то число на следващия месец по посочената банкова сметка ***.

                   По делото страните не спорят и относно това, че на 17.09.2018 година страните са предоговорили условията на сделката и са се съгласили дължимото възнаграждение на изпълнителя да бъде намалено до сума в размер на 3 000 лева без ДДС месечно, без да се променят останалите условия на сделката.

                   По делото не се спори, че до януари 2019 година ответникът е изпълнявал основното си задължение по договора, като през януари не е извършил точно изпълнение, тъй като е платил само част от дължимата сума и за този месец е останало задължение в размер на 348 лева.

                   По  делото ищецът е представил 10 броя проформа фактури, получени от ответника, в които е посочена стойност за плащане – сумата от 3 000лева и 20% ДДС, с основание – охрана съгласно анекс от 17.09.2018година и месец на задължението, които по съществото си представляват покана за плащане на дължимото възнаграждение.

                   Представени са препис от трудови договори, основание за възникване на ТПО между дружеството и трети лица, назначени на работа като охрана в птицекланица Баховица, констативни протоколи за извършени проверки от трети лица на обекта, в който е удостоверено, че охраната му се осъществява от настоящия ищец.

                   По делото ищецът е представил договор, сключен от него с трето неучастващо по делото лице – „П.Ф.Б.“ ООД, сключен на 26.04.2016година, с предмет – охрана на имущество на това дружество, представляващо птицекланица в с.Й., при месечно възнаграждение на ищеца в размер на 5 600лева и издадени към това дружество фактури за периода от февруари 2019 година до октомври 2019 година, в които като основание за плащане на сумата от 5 300лева без ДДС и 6 360лева с ДДС е посочена охрана анекс от 17.09.2018г.

                   За установяване на своето правопогасително възражение за извършено плащане, ответникът е представил 9 броя платежни нареждания за извършени плащания към ищеца в периода януари 2019 година – октомври 2019 година на различни суми, чийто сбор е общо сумата от 47 580лева. В платежните нареждания не е посочено основание за плащане извън това „по фактури“, без да се уточнява кои са фактурите.

                   В хода на процеса е представено от ответника извлечение от банкова сметка ***умата от 13 668 лева. За това плащане ищецът не спори.

                   По делото е допусната и изслушана ССчЕ, изготвена от вещото лице А.Т., приета от съда като годно доказателствено средства, дадено компетентно и незаинтересовано.

                   От това заключение се установява, че ищецът е издавал фактури на ответника по процесния договор, описани в таблица от заключението на вещото лице, находяща се на стр.2-6-та, като извършените от ответника плащания по този договор са в размер на 99 060лева и остатъкът от задължението на ответника, към момента на изготвяне на заключението е сума от 42 502,80лева с ДДС . Ищецът, сочи вещото лице, му е изпратил по електронна поща, извлечение от банкова сметка *** в размер на 13 668лева.

                   В дадените пред съда обяснения вещото лице сочи, че сумата от 13 886 лева, ако се приема за надлежно плащане, то тя следва да се приспадне от общия размер на установеното задължение.

                   По отношение на плащанията от ответника, за които са представени платежни нареждания, вещото лице сочи, че те се намерили счетоводно отражение при ищеца за погасяване на задължения към него на третото лице „П.Ф.Б.“ ООД и направеното осчетоводяване от ищеца е правилно.

                   При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

                   Главната претенция е с правно основание чл.266 във връзка с чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД- за реално изпълнение на парично задължение, произтичащо от сключения между страните договор за изработка.

                   За да възникне задължение за поръчващия работата да плати възнаграждение на изпълнителя, следва възложителят по договора за изработка да е приел извършената работа. Настоящият състав на съда приема, че такова приемане на изпълнението на престирания от ищеца резултат е налице, тъй като ответникът не е сторил възражение относно точното изпълнение на задължението на ищеца.

                   Основното възражение на ответната страна е за извършено плащане на дължимата сума.

                   Това възражение е останало недоказано в процеса, тъй като в тежест на ответника е при пълно и главно доказване да установи, че извършените плащания, за които е представил  платежни нареждания касаят процесния договор. Това доказване следва да е пълно и главно – да създаде сигурно убеждение за истинността на съответното фактическо твърдение. Ищецът е оспорил тези плащания да касая процесната сделка и е представил доказателства, че плащанията касаят друг договор, сключен с трето лице, което се представлява от майката на управителя на настоящия ответник, по който факт страните не спорят. Т.е. ищецът е осъществели непълно доказване касателно наличие на друга сделка и тъй като се касае за насрещно непълно доказване, то е достатъчно да разруши сигурността на твърдения от ответника факт, че плащането се е осъществило.

                   След да бъде отбелязан и факта, че извършените плащания от ответника имат основание- издадени фактури, а по настоящия договор ищецът твърди, че е издавал само профорома фактури.

                   Ето защо съдът приема, че ответникът не е доказал твърдението си, че е извърши плащане на претендираното от ищеца възнаграждение, произтичащо от процесния договор.

                   Както е посочено и по- горе извършените от ответника плащания по договор са в общ размер на сумата от 99 060лева. Към момента на изготвяне на заключението вещото лице е констатирало остатък на задължение в размер на 42 502,80лева и извършено към този момент плащане от ответника в размер на 13 668лева. Вещото лице е посочило, че ищецът е издал фактура на стойност 35 419лева и ДДС в размер на 7 083,80лева, за периода 29.01.2019г. до 22.01.2020 година, която формира сумата от 42 502,80лева.

                   Настоящата претенция обхваща периода януари – октомври 2019 година. Цената на иска е сумата от 32 748лве, формирана като цена на възнаграждението на охранителя, съобразно анекс от 17.09.2018 година към договора за охрана, съгласно който месечното възнаграждение е 3 00лв без ДДС, а с ДДС – 3 600лева. Следователно за периода февруари – октомври32 400лева, към която сума следва да се прибави остатъкът от задължението за м. януари 2019 година в размер на 348лева. Следователно общият размер на дълга за процесния период от време е сума от 32 748лева- колкото претендира ищецът. От тази сума следва да се приспадне платената в хода на процеса от ответника сума от 13 668лева, с която се погасяват най-старите плащания, касаещи месеците януари(348лева), февруари ( 3 600лева), март (3 600лева), април( 3 600лева) и от възнаграждението за април- 2 520лева . Остатъкът от задължението е сума от 19 080лева, която ответникът следва да бъде осъден да заплати, което включва от процесния период м. април( 1 080лева) и за всеки от месеците май- октомври по 3 600лева.

                   Ето защо съдът приема, че претенцията на ищеца е доказана и следователно основателно предявена в размер на сумата 19 080лева, касаеща периода април – октомври 2019 година. Съдът е обвързан да се произнесе по иска, така, както е предявен (като вземе предвид първоначалната искова молба, с която се претендира плащане за периода януари- октомври 2019 година – принцип на диспозитивното начало; увеличението на иска касае само размера на същия). Ако е налице неизпълнение на задължението за плащане на възнаграждение за период, който следва посочения в исковата молба, ищецът следва да предяви претенциите си в друго дело.

                   При извод на съда за основателно на претенцията, разноските следва да се присъдят на база нормата на чл.78, ал.1 ГПК(извършеното от ответника частично плащане е извършено в хода на процеса, поради което съдът приема, че следва да присъди на ищеца разноските по делото).

                   Ищецът е представил списък на разноските, съобразно който претендира ответникът да му заплати направените в хода на този процес разноски в размер на 5  259лева, в който е включена заплатената държавна такса от 1 309лева; 2 400лева адвокатско възнаграждение в исковото производство, 1 000лева адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство и 50лева за издаване на обезпечителна заповед. Доказателства за реално извършени разходи са заплатената държавна такса от 1 309лева и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2 400лева. За останалите претендирани разходи не са представени доказателства, че са извършени реално, поради което съдът не ги взема предвид.

                   Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК касателно адвокатското възнаграждение.

                   Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 Наредба №1/2004г. на ВАС минималното възнаграждение е в размер на сумата от 1 512,44лева.

                   Преценявайки сложността на делото и броя на проведените заседания, съдът приема, че основателно е направено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение и същото следва да бъде редуцирано до размер на сумата от 1 800лв.

                   Следователно ответникът следва да заплати на ищеца разноски по това дело в размер на 3 109лв.

                   При изложеното съдът

                   Р        Е       Ш         И   :

 

                   ОСЪЖДА,  на основание чл.266 вр. с чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД, „Б.Д.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, да заплати на „М.С.2.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, офис 18, чрез адв. Т.Т., сумата от 19 080лева (деветнадесет хиляди и осемдесет лева), представляваща остатък от дължимо възнаграждение на ищеца по договор за охрана от 26.04.2017година, за периода април – октомври 2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 05.12.2019 година, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от 37 400лева, поради извършено плащане в хода на процеса.

                   ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Б.Д.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, да заплати на „М.С.2.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, офис 18, чрез адв. Т.Т., сумата от 3 109лв, представляваща направени от ищеца разноски по делото.

                   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                  СЪДИЯ: