Р
Е Ш Е Н И Е
№
1106
гр. Перник, 01.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на четиринадесети юни, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01119 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 410 ГПК.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” срещу Р.К.П., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, с които се иска
да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата
от 388,43 лева, представляваща стойност
на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в гр. Перник, кв. „“, бл., вх., ап., от които: главница в размер на 301,08 лева
за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г. включително, сумата от 87,35 лева, представляваща законна лихва за
забава за периода от 10.07.2016г. до 07.11.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 08100/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата
молба се твърди, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по
облигационното правоотношение, в което се намират с ответника, като е доставяло
топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за процесния период от време, но
от страна на ответника е налице неизпълнение на задълженията му, респ.
незаплащане на дължимите за това суми.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез
пълномощника му адв. Н.Т. - ПАК, е депозирал писмен отговор, в който оспорва по
основание и размер предявените искови претенции, за което излага подробни
аргументи.
В
съдебно заседание, ищеца поддържа исковете така, както са предявени с исковата
молба и пледира за тяхното уважаване. Ответникът, чрез пълномощника му, оспорва
основателността на исковете и пледира за тяхното отхвърляне.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5943 от 19.11.2018г. по ч. гр. д. № 08100 по
описа за 2018г. на ПРС. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото
дело), при което в срока по чл. 414 ГПК
длъжника (ответник по настоящото дело) е оспорил вземанията, депозирайки
писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените
понастоящем установителни искове.
По
основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012
г./, която предвижда, че продажбата на
топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите
части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Следователно облигационната връзка
възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия
определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на
топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
В настоящия случай страните не спорят,
че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, поради и което, съдът е
обявил това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада
си по чл. 146 в съдебно заседание от 17.05.2019г.
Съдът
намира, че ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на
топлинна енергия, като облигационната
връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на
закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”.
В сгради - етажна собственост,
разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за
разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите
имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно
чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също
в такъв тридесетдневен срок.
От изслушаната
съдебно-техническата експертиза, изследвала процесния период, се установява, че
етажната собственост е избрала фирма за дялово разпределение “Техем сървисиз”
ЕООД – София. Установява се още, че между ищцовото дружество и ФДР е подписан
договор № 97 от 30.11.2011г., със срок на действие 1 година и с клауза за
безсрочно продължение с по още една година, ако липсват възражения от
подписалите го страни. Т. е. съгласно клаузите на договора, всяка година, при
липса на възражения от страните, действието на договора се продължава с по още
една година.
Установява се още, че през процесния период е
начисляван разход на топлинна енергия за БГВ прогнозно. В имота е монтиран уред
за измерване разхода на топла вода – 1 бр. водомер. Реалното потребление на
количеството топла вода е установявано при годишният отчет на уредите. След провеждане
на задължителният годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител, разхода на
топлинна енергия за топла вода в имота е преизчислен, прогнозно начислените
суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалните
годишни изравнителни сметки. В процесния имот отоплителните тела в стаите са
демонтирани. Работещо е отоплителното тяло в помещение “Баня”, което е
щранг-лира, без ИРУ. За него е начислен разход на топлинна енергия, като за
тяло, работило непрекъснато. След провеждане на задължителният годишен отчет от
фирмата топлинен счетоводител, разхода на топлинна енергия за отопление на
имота е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като
определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
От
обсъжданата СТЕ се установява още, че разхода на топлинна енергия за сградната
инсталация е направен поизчислителен път. Той е част от общия разход, отчетен
от топломера в абонатната станция и е пропорционален на обема на отоплявания
имот, като е начислен разход само през зимния отоплителен период, т. е. за
времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. В общите части
няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна
енергия не са начислявани разходи.
Установява
се, че топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката.
Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС.
От
изслушаната съдебно-икономическа експертиза се установява, че размерът на
задължението на ответника за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г. е 301,08 лева за главница и
87,35 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016г.
до 07.11.2018г.
Съдът
напълно кредитира гореизложените заключения на вещите лица. При изготвяне на
експертизите вещите лица са работили въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
С
оглед установените обстоятелства и доказаните факти съдът намира, че
предявените от страна на ищеца положителни установителни искове са основателни
и като такива следва да бъдат уважени изцяло.
Съдът намира, че
на основание чл. 86 ЗЗД, се дължи и
законната лихва за забава върху главницата от 301,08 лева, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.11.2018г. до
окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото, разноски се
дължат само на ищеца.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното,
така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1
Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва
да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за
заповедното и исковото производства (150.00 лв. – за исковото и 50.00 лв. – за
заповедното производства).
Предвид гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски за държавни такси, експертизи, юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 500,00лв.,
от които: в исковото производство –25,00 лева за държавна такса, 250.00 лева
–възнаграждение на вещи лица, 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, и в
заповедното производство – 25,00 лева за държавна такса и 50.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, които и следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, Пернишкият районен
съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес
на управление: гр.Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Р.К.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че Р.К.П., с ЕГН: ********** ***012360 и със
седалище и адрес на управление: гр.Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” сумата от 301,08лева, представляваща стойност
на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
недвижим имот, находящ се в гр. Перник, кв. “ ”, бл., вх., ап. за периода от 01.05.2016г.
до 30.04.2018г. включително, сумата от 87,35
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 07.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 301,08 лева, считано от датата на
подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК - 16.11.2018г. до окончателното й изплащане,
за които суми по ч. гр. дело № 08100/2018г. по описа на Районен съд – гр.
Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.К.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Топлофикация- Перник”АД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”,
сумата от 500,00 лева, представляваща направени в заповедното и исковото
производства разноски за държавни такси,
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила ч. г. д. № 08100/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С
.