О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 28 април 2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение – първи въззивен състав, в открито
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: ПЛАМЕН
ПЕТКОВ
Членове: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря Лилова
и с участието на прокурор от СОП Лулчева, като разгледа докладваното от съдия
Тодорова в.ч.н.д. № 38 по описа за 2021 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение от 18.12.2020 г. на Районен съд – гр.И.,
постановено по ч.н.д. № 536/2020 г. по
описа на същия съд, е определено и наложено на основание чл.25 ал.1 във вр. с
чл.23 ал.1 от НК на осъдения Б.В.С.,***, ЕГН **********, най-тежкото от
наложените му по н.о.х.д. № 432/2019 г. по описа на Районен съд – гр.С.,
н.о.х.д.№ 217/2020 г. по описа на Районен съд – гр.С. и по н.о.х.д. № 366/2020
г. по описа на Районен съд – гр.И. наказания, а именно наказание „лишаване от
свобода” за срок от 7 /седем/ месеца. Така определеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от 7 /седем/ месеца, е увеличено с три
месеца, а именно на 10 /десет/ месеца лишаване от свобода, което е постановено
да бъде изтърпяно от осъдения Б.В.С. при „строг” режим.
Със
същото определение е приспаднато на основание чл.25 ал.2 от НК от така
наложеното на осъдения Б.В.С. най-тежко наказание, изтърпяното от него изцяло
наказание 7 /седем/ месеца лишаване от свобода, наложено по № 432/2019 г. по
описа на Районен съд – гр.С. и н.о.х.д.№ 217/2020 г. по описа на Районен съд –
гр.С. , както и на основание чл.59 ал.1 от НК времето, през което осъдения С. е
бил задържан и по отношение на него е била изпълнявана мярка за неотклонение
„домашен арест“ по н.о.х.д. № 40/2019 г. по описа на РС С., н.о.х.д. № 403/2019
г. на РС С., н.о.х.д. № 432/2019 г. на РС С., н.о.х.д. № 217/2020 г. на РС С. и
по н.о.х.д. № 366/2020 г. на РС И..
С горепосоченото определение е наложено на основание чл.25
ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК, на осъдения Б.В.С. и най-тежкото от
наложените му по н.о.х.д. № 40/2019 г. по описа на РС С. и н.о.х.д. № 403/2019
г. на РС С. наказания, а имено лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ месеца, което
е постановено да бъде изтърпяно от него при „строг” режим. Приспаднато е на
основание чл.25 ал.2 от НК от така наложеното на осъдения Б.В.С. най-тежко
наказание, изтърпяното от него изцяло наказание 5 /пет/ месеца лишаване от
свобода, наложено по № 40/2019 г. по описа на Районен съд – гр.С..
Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба
от адвокат Б.Г. – служебен защитник на осъдения Б.В.С.. В жалбата се излагат
доводи, че неправилно и при липса на законовите предпоставки за това,
първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл.24 от НК и е увеличил наложеното
на осъдения най-тежко наказание, доколкото „осъществената спрямо него
наказателна репресия е постигнала целите на индивидуалната и генералната
превенция”. Изтъква се и, че необосновано първият съд е приспаднал по реда на
чл.25 ал.2 от НК, от общото наказание на осъдения С., наказанието седем месеца
лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 432/2019 г. на РС С. и НОХД №
217/2020 г. на РС С., без да е събрал доказателства, удостоверяващи
изтърпяването на посоченото наказание от страна на С.. С тези аргументи се
отправя искане към въззивната инстанция за отмяна на обжалваното определение и
постановяване на ново такова, с което да бъде наложено по реда на чл.25 ал.1,
вр. чл.23 ал.1 от НК на осъдения С. общо най-тежко наказание при спазване на
правилото за групиране на наказанията в най-благоприятното за него съчетание.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция, защитникът на осъдения Б.В.С. в лицето на
адвокат Г., поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Според
защитникът, оспорения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което
претендира да бъде отменен.
В последната си дума пред настоящата
инстанция, осъденият Б.В.С. моли въззивната жалба срещу определението на РС И.
да бъде уважена.
В
проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, представителят на С.о.п.
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли атакуваното определение
на районния съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Твърди се,
че при постановяването на съдебния си акт, първата инстанция е съобразила
правилото за най-благоприятното групиране на наказанията на осъдения, като му е
наложила най-тежко наказание седем месеца лишаване от свобода. Според
прокурорът от СОП, напълно обосновано е и решението на първостепенния съд да
приложи разпоредбата на чл.24 от НК, предвид обремененото съдебно минало на С.,
личностната му характеристика и липсата на поправителен ефект от наложените му
до момента многобройни наказания. С оглед на тези съображения, прокурорът от
СОП моли атакуваното определение да бъде потвърдено.
С. окръжен съд, като съобрази изложеното в
жалбата и данните по делото, намира следното:
Значими за предмета на
образуваното производство по чл.306 ал.1, т.1 от НПК са следните осъждания на
лицето Б.В.С.:
1. С присъда /споразумение/ от
12.11.2020 г. по н.о.х.д. № 366/2020 г. на Районен съд – гр.И., му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година за извършено на 17.08.2008 г.
престъпление по чл.196 ал.1, т.2, вр. чл.195 ал.1, т.2, вр. чл.194 ал.1, вр.
чл.20 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29 ал.1, бук. „а” и „б” от НК;
2. С присъда /споразумение/ от
27.05.2020 г. по н.о.х.д. № 217/2020 г. на Районен съд – гр.С., му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 7 месеца за извършено на 25-26.11.2019 г. престъпление по чл.346
ал.2, т.1 и т.3, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК;
3. С присъда /споразумение/ от 18.05.2020
г. на Районен съд – гр.С., по н.о.х.д. № 432/2019 г. по описа на същия съд, на
осъдения Б.С. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 7 месеца, за
извършено от него на 15.10.2018 г. престъпление по чл.196 ал.1, т.2, вр. чл.195
ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29 ал.1, бук. „а” и ”б”, вр. чл.20 ал.2 от НК;
4. С присъда /споразумение/ по
н.о.х.д. № 40/2019 г. на Районен съд – гр.С., на осъдения С. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, за извършено на 26.11.2018
г. престъпление по чл.196 ал.1, т.1, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 бук. „а“ и
„б“, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК;
5. С присъда /споразумение/ ат
27.09.2019 г. по н.о.х.д. № 403/2019 г. на РС С., на осъдения С. е наложено
наказание пробация, за извършено от него престъпление по чл.269 ал.1, вр. чл.20
ал.2 от НК.
Видно от приетата по делото
справка № 17381/29.12.2020 г., изходяща от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, осъденият Б.С. е постъпил в затвора на 16.02.2019 г. за
изтърпяване на наказание 5 м. лишаване от свобода, наложено му по н.о.х.д. №
40/2019 г. на РС С., от изтърпяването на което е освободен на 07.06.2019 г.
Впоследствие е постъпил в затвора на 04.06.2019 г. за изтърпяване на общо
наказание, определено му по реда на чл.25 ал.1, чл.23 ал.1 от НК, в размер на 7
месеца лишаване от свобода по н.о.х.д. № 432/2019 г. и н.о.х.д. № 217/2020 г.
на РС С..
При така събраните от
първоинстанционният съд писмени доказателства, съдържащи относимите данни
досежно осъжданията на лицето Б.С. по влезли в сила присъди, този съд обосновано и законосъобразно е приложил
правилата за съвкупността. В частност, напълно се споделя от въззивната
инстанция виждането, обективирано в проверявания съдебен акт, че в случая са
налице две съвкупности от престъпления, с оглед на което следва да се прецени
за коя от така наличните съвкупности да се определи общо наказание, предвид
изискването да се избере най-благоприятния за осъдения вариант, както и с оглед
обстоятелството, че наказанието по присъдите, за които не е възможна кумулация,
следва да се изтърпи отделно. Първият възможен вариант е да бъдат групирани наказанията
по присъдите, за които С. е осъден по н.о.х.д. № 432/2019 г. на РС С., н.о.х.д.
№ 217/2020 г. на РС С. и н.о.х.д. № 366/2020 г. на РС И., като съдът следва да
наложи като общо наказание най-тежкото измежду тях, а именно лишаване от
свобода за срок от 7 /седем/ месеца. Следва да се постанови и изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ месеца, наложено като общо
най-тежко наказание измежду наказанията по присъдите по н.о.х.д. № 403/2019 г.
на РС С. и н.о.х.д. № 40/2019 г. на РС С.. В този случай осъденият Б.С. ще
следва да бъде лишен от свобода за срок от 12 месеца, при изтърпяването на
които следва да приспадне на основание чл.25 ал.2 от НК изтърпяното изцяло от
осъдения С. наказание 5 /пет/ месеца лишаване от свобода по н.о.х.д. № 40/2019
г. на РС С., изтърпяното изцяло наказание 7 /седем/ месеца лишаване от свобода,
наложено му по н.о.х.д. № 432/2019 г. на РС С. и н.о.х.д. № 217/2020 г. на РС С.,
както и на основание чл.59 ал.1 от НК времето през което осъдения С. е бил
задържан по н.о.х.д. № 217/2010 г. на РС С. и по н.о.х.д. № 432/2019 г. на РС С..
Ако се избере втори вариант, би
следвало да се групират наказанията по присъди по н.о.х.д. № 403/2019 г. на С. РС,
н.о.х.д. № 40/2019 г. на С. РС, н.о.х.д. № 432/2019 г. на РС С. и н.о.х.д. №
366/2020 г. на РС И. и да се постанови за отделно изтърпяване наказанието по н.о.х.д. № 217/2020 г. на РС С.,
в който случай наказанията, които осъдения С. следва да изтърпи ще са общо в
размер на 14 месеца лишаване от свобода, от които съответно бъдат приспаднати
изтърпяните от него наказания лишаване от свобода по тези присъди, както и
времето, през което същия е бил задържан по посочените присъди. При тази възможна хипотеза
престоят на осъдения С. в местата за лишаване от свобода ще бъде по-дълъг от този по първата съвкупност /с 2
месеца/, поради което напълно основателно първостепенния съд е избрал първия
възможен вариант за групиране на наказанията на осъдения.
Въззивният съд напълно се
солидаризира и с приетото от първата инстанция, относно наличието на условията
за приложение на разпоредбата на чл.24 от НК, като намери, че така определеното
на осъдения Б.С. общо наказание в размер на 7 месеца лишаване от свобода,
определено му за присъдите по н.о.х.д. № 432/2019 г. на РС С., н.о.х.д. № 217/2020
г. на РС С. и н.о.х.д. № 366/2020 г. на РС И., следва да бъде увеличено с 3 /три/
месеца, т.е. на 10 месеца лишаване от свобода. За да направи този извод относно
необходимостта от приложението на чл.24 от НК, първата инстанция обосновано е
отчела обстоятелствата, че С. е бил осъждан многократно /общо 18 на брой
осъждания/ за различни по обект престъпления /повечето от които престъпни
посегателства срещу собствеността/, част от които са извършени в един
сравнително кратък период от време, което дава основание същия да се прецени
като личност със завишена степен на обществена опасност. Били са му определяни
различни по размер и по вид наказания, повечето от които са били изтърпяни от
същия. Ето защо, личността на осъдения С., характеризираща се с трайно
установена нагласа за нарушаване на закона и извършване на престъпления, в този
случай е достатъчна, за да обоснове необходимостта от увеличаване на
наказанието по реда на чл.24 от НК, и при все, че всички досегашни наказания не
са постигнали поправителен и възпиращ ефект по отношение на него. При казаното
до тук, изразеното в жалбата на защитата несъгласие с приложението на
разпоредбата на чл.24 от НК, е несъстоятелно.
Оценка за неоснователност следва
да получи и доводът, че необосновано
първият съд е приспаднал по реда на чл.25 ал.2 от НК, от общото наказание на
осъдения С., наказанието седем месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД
№ 432/2019 г. на РС С. и НОХД № 217/2020 г. на РС С., без да е събрал
доказателства, удостоверяващи изтърпяването на посоченото наказание от страна
на същия. Такъв упрек по отношение процесуалната деятелност на първостепенния съд, не
може да бъде отправен. Напротив – при пълно спазване на принципа, застъпен в
чл.13 ал.1 от НПК, съставът на този съд служебно е изискал от ГД“Изпълнение на
наказанията“ при МП справка за наказателните производства, по които осъдения С.
е бил задържан за изпълнение на наказание лишаване от свобода /л.44 от
първоинстанционното дело/ и съответно е приобщил същата като писмено
доказателство по делото, в проведеното на 18.12.2020 г. открито съдебно
заседание. Същата съдържа подробна информация за датата, на която осъдения С. е
постъпил в затвора за изтърпяване на наказанието определено му по реда на чл.25
ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК, по НОХД
№ 432/2019 г. на РС С. и НОХД № 217/2020 г. на РС С., както и съответно за тази, на
която е бил освободен по изтърпяване на това наказание. Имено тази информация,
първостепенният съд коректно е използвал при приложението на разпоредбата на
чл.25 ал.2 от НК, по отношение на определеното за изтърпяване общо наказание на
осъдения С..
Правилно и в съответствие с
нормата на чл.57 ал.1, т.2, бук.“б“ от ЗИНЗС, първата инстанция е определила
„строг“ режим на наложените за
изтърпяване на осъдения С. по двете съвкупности наказания лишаване от свобода.
По всички гореизложени
съображения, настоящият съдебен състав на СОС прие, че проверяваното
определение на първостепенния съд е правилно и законосъобразно, и следва да
бъде потвърдено.
Воден
от горното, С. окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 18.12.2020 г. на Районен съд – гр.И., постановено по ч.н.д. №
536/2020 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.