Решение по дело №161/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН, вр.чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Амиго Финанс“ ЕООД, със седалище в [населено място], чрез процесуалния му представител, против решение № 868/21.12.2023 г., постановено по АНД № 1941/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което e потвърдено наказателно постановление (НП) № Р-003783/10.08.2023 г., издадено от член на КЗП – А. Д.. С наказателното постановление, за нарушение по чл.5, ал.8 от ЗПК и на основание чл.45, ал.1 от същия закон, на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5500 лева. Като касационни основания се сочат допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон поради отказа да бъде приложен чл.28 от ЗАНН, респ. явната несправедливост на наложеното наказани, което, според касатора, било определено в нарушение на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Иска се отмяната на въззивното решение и на потвърденото с него наказателно постановление, респ. неговото изменение чрез намаляване размер на наложеното наказание до предвидения в закона минимум.

Ответникът по касационната жалба – членът на КЗП, издател на наказателното постановление, чрез процесуалния си представител, счита жалбата неоснователна, а решението на районния съд правилно и моли то да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата като сочи, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Районният съд е приел, че на 14.06.2023 г., във връзка с постъпила жалба от потребител за неправилно начислени такси към забавени вноски по сключен договор за финансов лизинг, била извършена проверка от служители на Регионална дирекция „Комисия за защита на потребителите“ – Русе в офис на касатора, находящ се в [населено място], [улица]. При проверката на място било установено, че в офиса се сключват договори на финансов лизинг за автомобили, попадащи в обхвата на чл.3, ал.3 от ЗПК. Установено било, че в помещението за обслужване на клиенти липсва поставена информация в писмена форма относно общите условия (ОУ), тарифите и реда, по които дружеството предоставя потребителски кредити. За нарушението, [жк], ал.8 от ЗПК, бил съставен акт за установено административно нарушение № 003783/11.07.2023 г., срещу който касаторът депозирал подробно възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН, регистрирано с вх.№ В-03-1064/17.07.2023 г. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното пред районния съд НП, с което за констатираното нарушение по чл.5, ал.8 от ЗПК, на основание чл.45, ал.1 от същия закон на касатора било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5500 лева. В съобразителната част на НП определеният размер на наказанието е обоснован с това, че проверката е вследствие на потребителска жалба, а нарушението е установено за първи път.

За да потвърди НП районният съд е приел, че обжалваното пред него НП е обосновано и законосъобразно. Посочил е, че то е издадено от оправомощен орган по чл.55 от ЗПК, в извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство липсват съществени нарушения на процедурата, които да нарушават правото на защита на потребителя, а наложеното наказание е правилно определено към средата на предвидената от законодателя санкция по чл.45, ал.1 от ЗПК. Въззивната инстанция е посочила, че правилно е отчетено като смекчаващо отговорността на касатора обстоятелство липсата на други нарушения, а като отегчаващо – наличието на жалба от потребител, свързана точно с липса на информация относно съществени характеристики на договора и по – конкретно с невъзможността му да се увери, че начислената такса за принудително репатриране на автомобила е предвидена в общите условия. По тази причина съдът е счел, че наказанието е правилно индивидуализирано при отчитане на баланса между смекчаващите и отегчаващите отговорността на кредитора обстоятелства като случаят не е маловажен.

Касационната инстанция намира, че при иначе правилно установена фактическа обстановка районният съд е достигнал до неправилни правни изводи досежно индивидуализацията на наказанието.

В началото следва да се отбележи, че нарушението не е маловажно по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като то не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. По-конкретно недоказано е останало твърдението на касатора, че причината, поради която информацията по чл.5, ал.8 от ЗПК не била поставена на видно място в офиса му в [населено място], е предстоящ ремонт и брандиране на помещението. След проверка по партидата на касатора в търговския регистър съдът констатира, че на 02.06.2023 г. е извършена промяна на едноличния собственик на капитала на дружеството като считано от тази дата новият собственик на капитала е „И Ел Джи“ АД. Това обстоятелство обаче, само по себе си, не представлява доказателство за фактическото извършване на твърдения ремонт и неговата продължителност. В крайна сметка щом офисът е работел към датата на проверката от контролните органи на 14.06.2023 г. и потребителите са имали достъп до него, за търговеца е съществувало задължението по чл.5, ал.8 от ЗПК.

На следващо място, нарушението е от естество да засегне широк кръг лица – потенциални клиенти на касатора, тъй като има за резултат липсата на достатъчна информираност на потребителите при сключване на договорите за финансов лизинг и следващото от това евентуално негативно засягане на техните финансови интереси. По тази причина касационната инстанция намира правилно виждането на районния съд, според което нарушението не е маловажно и за него чл.28 от ЗАНН не следва да се прилага.

Основателно обаче се явява оплакването на касационния жалбоподател за явната несправедливост на определения от наказващия орган и потвърден от контролираната инстанция размер на административното наказание.

За осъщественото от касатора нарушение предвидената в чл.45, ал.1 от ЗПК санкция е относително определена – в размер [рег. номер] 8000 лв. за едноличните търговци и юридическите лица. Според чл.27, ал.2 от ЗАНН, при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Обстоятелствата, взети предвид от наказващия орган при определяне на наказанието, следва да бъдат посочени и в наказателното постановление. Така според чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа и отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието. В конкретния случай мотивите на НП по този въпрос се състоят в следното изречение: „…проверката е вследствие на потребителска жалба, нарушението е установено за първи път“. Въз основа на тези обстоятелства наказващият орган е определил санкцията в размер на 5500 лева, което наказание районният съд е приел за правилно индивидуализирано и съответстващо на тежестта на нарушението. Този извод не се споделя от касационната инстанция, тъй като по делото не е доказано наличието на отегчаващи обстоятелства, въз основа на които на касатора да бъде определено наказание, различно от предвидения в закона минимум.

В случая безспорно се касае до първо нарушение, както е посочено в НП и както приема контролираната инстанция, което обстоятелство правилно е счетено за смекчаващо отговорността на нарушителя. Неоснователно обаче и наказващият орган и районният съд са приели, че като отегчаващо обстоятелство следва да се третира извършването на проверката въз основа на подадена потребителска жалба. Т. отегчаващо обстоятелство, обосноваващо налагането на по – тежко наказание – арг. от чл.27, ал.3 от ЗАНН, подадената жалба от потребител би могла да бъде, само ако тя се окаже основателна, тъй като в този случай може да бъде направен извод, че от нарушението, което иначе е от категорията на формалните, са произтекли вредни последици за конкретен потребител. Настоящият случай обаче не е такъв.

На първо място, за твърдяното в жалбата на потребителя П. К. нарушение на касатора не е налагано административно наказание с оспореното НП или с друг санкционен акт, т.е. нарушението не е установено и наказано по съответния ред.

На второ място, видно от самата жалба и противно на приетото от районния съд, К. се оплаква от наличието на неравноправни клаузи в общите условия към сключения от нейната майка, чийто наследник е тях, договор за финансов лизинг с касатора, а не от невъзможността да се увери, че такава такса е предвидена в общите условия. Нещо повече, в т.16 „Общи условия“ от сключения на 28.05.2018 г. и двустранно подписан договор за финансов лизинг е изрично посочено следното: „към настоящия договор се прилагат Общите условия към договори за финансов лизинг, сключвани от „Мого България“ ЕООД с физически лица – потребители. С подписването на настоящия Договор, Лизингополучателят и солидарният длъжник декларират изрично, че са запознати с тях и ги приемат изцяло“. На следващо място, твърдението на потребителя, че в общите условия такса за репатриране на автомобила няма предвидена се опровергава от собственото му изявление в допълнението към жалбата: „Според договора, ако се забавя с вноската те имат право да ми вземат автомобила като разноските по транспортирането са за моя сметка“.

За пълнота следва да се посочи, че по преписката (на л.13 от въззивното дело) е наличен и доклад от 12.07.2023 г. от актосъставителя, с който последният е предложил за извършеното нарушение по чл.5, ал.8 от ЗПК на касатора да бъде наложено наказание в минималния размер от 3000 лева, което предложение наказващият орган мълчаливо отхвърлил без да изложи в санкционния си акт убедителни аргументи защо приема, че наказанието следва да се определи в по-висок от предложения размер. Както беше посочено, във всички случаи, когато предвидената в закона санкция е относително определена наказващият орган е длъжен, съгласно чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, да изложи конкретни и ясни мотиви относно това кои обстоятелства е взел предвид при определянето на наказанието, кои от тях е счел, че са отегчаващи и кои - смекчаващи отговорността на нарушителя, както и да обоснове превеса на едните над другите, респ. постигането на баланс между тях. Това процесуално задължение не е изпълнено от наказващия орган, а изложените от инстанцията по същество допълнителни мотиви не могат да обосноват определяне на наказание над минимума, тъй като, с оглед очевидната неоснователност на подадената от потребителя жалба, по делото не беше доказано наличието на посоченото в НП отегчаващо обстоятелство.

Касационната инстанция разполага с правомощието да отмени решението на районния съд изцяло или в отделни негови части като, ако не се налага връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, тя следва да го реши по същество – арг. от чл.221, ал.2, изр. първо и чл.222, ал.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Решаването на делото по същество изисква заместване на решението на въззивната инстанция с ново такова, което, при необходимост от намаляване на размера на наложеното административно наказание, налага изменение на наказателното постановление – арг. от чл.63, ал.2, т.4 вр. ал.7, т.2, пр.първо от ЗАНН. Изменението на НП по посочения начин трудно би могло да бъде съчетано с частичната отмяна на решението на контролираната инстанция, тъй като в случая не се касае до отмяната на едно от няколко кумулативно наложени наказания, а за изменение на размера на единственото наложено такова. Това налага цялостната отмяна на решението на районния съд и вместо него постановяване на друго такова, с което наказателното постановление бъде изменено като определеният размер на административното наказание бъде намален от 5500 лева на 3000 лева.

Касаторът не е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което такова не му се следва.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал. 2 и чл.222, ал. 1 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 868/21.12.2023 г., постановено по АНД № 1941/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което e потвърдено наказателно постановление № Р-003783/10.08.2023 г., издадено от А. Г. Д. - член на КЗП и вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № Р-003783/10.08.2023 г., издадено от А. Г. Д. - член на КЗП, с което, за нарушение по чл.5, ал.8 от Закона за потребителския кредит и на основание чл.45, ал.1 от същия закон, на „Амиго Финанс“ ЕООД, с [ЕИК], е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5500 лева, като

НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание от 5500 лева на 3000 лева.

Решението е окончателно.