М О Т И В И
към решение
по АНД № 2287 / 2019 год. на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ наказателен състав
Русенската районна прокуратура е обвинила:
1.
Г.Л.И., роден на
*** ***, ЕГН **********, женен, с основно образование, неосъждан, работи, жив. в
гр. Русе, в това, че на 20.07.2017 г. в гр.Русе по
хулигански подбуди причинил на С. П. А. от гр.Русе лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 от НК.
2.
Г.Л.И., роден на
*** ***, ЕГН **********, женен, с основно образование, неосъждан, работи, жив. в
гр. Русе, в това, че на 20.07.2017 г. в гр.Русе по
хулигански подбуди причинил на С. П. А. от гр.Русе лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 вр. чл.78а,
ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението така, както е внесено в съда. Счита, че
от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се доказват извършените
престъпления и авторството им. Пледира на обвиняемите да бъде наложено
наказание при условията на чл.78а от НК.
Обвиняемите отричат да са извършили престъплението, за което всеки от тях е
привлечен към наказателна отговорност и заедно със защитника им искат от съда, да ги признае
за невиновни и да ги оправдае по повдигнатото от РсРП
обвинение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено
от фактическа страна, следното:
Обвиняемите
са братя и осъществяват таксиметрови услуги. Обв.Г.И.
управлявал таксиметров автомобил „Шкода“ с рег.№ Р 93-96 РК към „РЕСМ“ЕООД, а обв.Г.И. – таксиметров автомобил „Ситроен 4“ с рег.№ Р
27-57 ВС.
На
20.07.2017 г. в гр.Русе около 13:00 часа се намирали на пиацата на Автогара Юг.
В това време свид.С. П. А. пристигнал в града с
автобус по маршрута гр.Попово – гр.Русе и наел обв.Г.И.,
за да го откара до студентските общежития на Русенския университет. След като
потеглили свид.А. отправил претенция, че
таксиметровия апарат не бил включен, вследствие на което между двамата
възникнал спор. Когато обв.Г.И. спрял на червения
сигнал на светофара на кръстовището на бул.“Цар Освободител“ и бул.“Христо
Ботев ( до „Симовата мелница“), слязъл от таксиметровия автомобил и отишъл до
предната дясна врата на таксито, отворил я, хванал свид.А.
за ръката и дрехите и започнал да го дърпа, за да го изкара от автомобила. В
резултат на действията си, успял да го изведе навън и го блъснал силно. Свид.А. паднал назад и ударил главата си в земята. В това
положение обв.Г.И. започнал да му нанася удари с
крака и ръце по тялото. Междувременно зад тях с таксито си бил спрял обв.Г.И.. Той също слязъл от автомобила си и отишъл при
брат си. Без да пита какво се е случило, започнал да рита и удря А. В същото
време около тях се събрали хора. Тогава обв.Г.И. се
качил в таксито си, направил обратен завой по булеварда и спрял за да изчака
брат си. През това време свид.А. успял да се изправи.
Въпреки, че наоколо имало хора и обв.Г.И. не бил
наясно, за какво е възникнал конфликта, той отправил към А.различни обиди. В
един момент хванал чантичката, която А. носел през рамото си и я дръпнал силно,
в резултат на което тя се скъсала и намиращите се в нея документи се разпилели
на земята. След това обв.И.
започнал да дърпа тениската на А., при което я съблякъл. Междувременно до тях
отишли свид. С.Ц. и свид.М.А..
Първият се опитал да прекрати случващото се, а втория започнал да събира
разпилените документи. Тъй като се насъбрали още хора обв.И.
преустановил действията си, качил се в таксито си и потеглил в обратна посока и
докато преминавал покрай А. и Ц., ги наплюл през отворения прозорец. След това
двамата обвиняеми напуснали произшествието в посока към Автогара Юг.
След
инцидента пострадалия, заедно със свид. С.Ц. и свид.М.А. отишли до Първо РУП, където А. подал сигнал за
случая.
За извършеното
деяние било образувано досъдебно производство и след приключването му Районна
прокуратура – Русе внесла в съда предложение двамата обвиняеми да бъдат
санкционирани по реда на чл.78а от НК.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на обясненията на обвиняемите, показанията на свидетелите С. П. А., И. Т.
А., Д. Б. Д., С. С. С., К.Д.К., С.Ц. и М.А., протоколи за разпознаване
на лица, съдебномедицински експертизи, комплексни съдебни психиатрически и
психологични експертизи, справки от Русенския университет, Община Русе, „Хепи“ООД и РД “АА” Русе, фискален отчет, справки за
съдимост, биографични справки и декларации за семейно и материално положение и
имотно състояние на двамата обвиняеми.
Чрез показанията на свидетелите С. П. А., С.Ц. и М.А. се потвърждава
обвинителната теза на прокурора. Свид. А. твърди, че
след отправена от него забележка за невключен таксиметров апарат, шофьорът го
извадил от таксито, блъснал го на земята и му нанесъл удари с ритни и юмруци.
Към него се присъединил и друг таксиметров шофьор, който също започнал да му
нанася удари и ритници. Показанията му напълно кореспондират с тези на Ц. и А..
Двамата свидетели са очевидци на случилото се и нямат отношения с пострадалия и
двамата обвиняеми. Сочат, че на светофара на „Симовата мелница“ спрели две
таксита. Възприели как от първото такси излязъл таксиметровия шофьор, който
извадил пътника със сила, блъснал на в резултат на което той паднал и ударил
главата си в земята. Разказват, че веднага след това шофьорът започнал да рита
и удря пътника. От другото такси излязъл шофьорът му, който се приближил към
тях и също започнал да рита и удря пострадалия. След като наоколо се събрали
хора, последователно двамата преустановили действията си и напуснали мястото на
произшествието. Свид.Ц. допълва, че когато се
отдалечавал с автомобила си вторият шофьор наплюл пострадалия и него самия. Докато
отивали към полицията, пострадалия им обяснил, че водачът на таксито, което
наел не пуснал таксиметровия апарат. С протоколите за разпознаване на лица от
16.02.2018 г. се установява по несъмнен начин авторството на деянията. При
извършените разпознавания свидетелят свид. Ц.
категорично посочва именно обвиняемите И. и И., като лицата извършили деянията
предмет на наказателното производство.
Свидетелката Ангелова не е очевидец на случая. За инцидента разбрала от
сина си – пострадалия А. Пред нея той възпроизвел същите факти, които посочил в
хода на разследването. Пред нея той заявил, че е бил бит от двамата
таксиметрови шофьори, тъй като предявил претенция, че апарата на наетото от
него такси не бил включен. Разказаното от него напълно съвпада и се допълва от показанията
на Ц. и А..
Обвинителната теза се потвърждава и от наличните обективни находки по
делото намерили израз в СМЕ. От заключението ѝ се установява, че на П. са
били причинени следните увреждания: одраскване и кръвонасядане
на горния клепач на лявото око; охлузване и одраскване на лявата и дясната предмишница; одрасквания на гърба и на лявото бедро. Всички
тези увреждания причинили на А. болка и страдание. Тези увреждания били
резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и по давност могат да бъдат получени при инцидента на 20.07.2017 г.,
по начина описан в свидетелските показания, т.е. от извършените поотделно
инкриминирани действия от обвиняемите лица – чрез блъскането на пострадалия на
земята от обв.И. и последвалия удар в асфалта, както
и от нанесените му от двамата обвиняеми удари и ритници.
Гореизложеното се допълва и от показанията на свид.
К.Д.К., който в качеството си на полицейски служител извършил проверката по
случая, при която направил констатации идентични с изложеното от фактическа
страна.
От допълнителната комплексната съдебномедицинска експертиза става ясно, че
пострадалия страда от генерализирана идиопатична
епилепсия, но не може да се направи връзка между инцидента от 20.07.2017 г. и
съобщеното от майка му зачестяване на епилептичните припадъци. Затова съдът
счита, че появата им не се дължи на причинно-следствена връзка с действията на
обвиняемите.
От комплексната съдебна психиатрична и психологична експертиза става
ясно, следното: пострадалия не се води на учет в ЦПЗ
– Русе; към инкриминираната дата не е бил с нарушени годности
да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, както и към момента на експертизиране;
до момента на падането му и удара с главата е способен да възприема фактите от
значение за делото и да дава достоверни показания за тях, както и да
упълномощава повереник и да носи наказателна отговорност.
От изготвената допълнителна комплексната съдебна психиатрична и
психологична експертиза е видно, че не съществуват клинични пречки, които да
нарушават склонността на А. да дава достоверни показания, нито се отчита
склонност да преиначава и/или преувеличава и изопачава факти и обстоятелства от
инкриминираната дата; употребата на алкохол и/или наркотични вещества по
принцип повлиява на всеки субект за възприемане на факти и обстоятелства от
реалната действителност, но при конкретния случай не може да се посочи как те
биха повлияли на Ангелов на когнитивните му функции, които се отразяват на
поведенческите му годности.
Така видно от заключенията на посочените цитираните две КСПП експертизи,
няма никакви основания да се поставят под съмнение показанията на свид.А. Освен това както стана ясно показанията му изцяло
кореспондират с тези на свидетелите Ц. и А.. С оглед изложеното съдът приема,
показанията на пострадалия за напълно достоверни и им дава вяра.
От извършеното освидетелстване на А. се установява, че на дясната ръка
има татуирани автомат, скорпион и четирилистна детелина.
В показанията си свидетелите Ц. и А. сочат, че двата таксиметрови
автомобили били с надпис на Точните таксита. Видно от справката на „РЕСМ“ЕООД
таксиметрови автомобил с рег.№ Р 93-96 РК извършвал такава дейност към
търговското дружество от 14.12.2014 г. и никога не е бил с подобен надпис. В
същия смисъл е и справката от „Хепи“ООД (собственик
на търговската марка to4nite. Дали действително такситата са
били обозначени с тази търговска марка, не е от съществено значение за
установяване авторството на престъпленията, за които обвиняемите са предадени
на съд, след като при извършеното разпознаване на лица свидетеля Ц. категорично
посочва обвиняемите И. и И., като лицата извършили описаните във фактическата
обстановка действия срещу пострадалия.
Съдът не кредитира обясненията на
обвиняемите в частта им, че не са нанесли удари и ритници на пострадалия и че
всъщност той бил агресивен и налитал на бой, в подкрепа на което сочат, че имал
провокативно поведение докато пътувал с автобуса до град Русе. Тези им
обяснения противоречат на показанията на пострадалия, на свидетелите С.Ц. и М.А. и заключенията на
съдебномедицински експертизи относно причинените увреждания на А. По
своята същност обясненията им представляват защитна теза, с която целят отпадане
на наказателната отговорност или до нейното смекчаване.
Във връзка с защитната теза на двамата обвиняеми досежно
предхождащото държание на пострадалия са издирени предполагаемите момичета
пътували в същия автобус – свид.А. И. А. (от с.Ковачевец,
обл.Търговище) и свид.М. Ю.
М. (от с.Захари Стоянова, обл.Търговище), но от
показанията им става ясно, че не са им известни обстоятелства и факти имащи
отношение към разследването и не могат да допринесат за разкриването на
обективната истина по делото. Видно от справката на Русенски университет А., че
към 20.07.2017 г. е била студентка в Университета, но към тази дата не се е
явявала на изпити, а от показанията на свид.М. е
видно, че в периода от 20.06.2017 г. до 16.08.2017 г. се намирала в Турция.
Разпитан е свид.С. С., който е шофьор на
автобуса обслужващ маршрута гр.Попово – Русе. Същият твърди, че мъж на възраст
около 23 години е пътувал с автобуса от с.Садина до гр.Русе, като през цялото
време лежал на задните седалки и бил видимо в нетрезво състояние. Допълва, че
при предходно обслужване на маршрута същият мъж, пушел цигара, която според
него била марихуана, а на отправената му забележка се държал арогантно.
Впоследствие при проведеното разпознаване на лица, сочи именно пострадалия А.
като лицето, за което говори. Във връзка с това следва да се посочи, че според
свидетелите Ц. и А. докато отивали до полицейското управление, за да подадат
сигнал, пострадалия не изглеждал да е повлиян от алкохол, нито лъхал на такъв.
Освен това видно от показанията им, не той е бил активния участник във
възникналия инцидент, а двамата обвиняеми.
По делото е разпитан и свид.Д. Б. Д. – също таксиметров
шофьор, който твърди, че е пътувал след двамата обвиняеми с таксито си. Той
сочи, че на светофара на „Симовата мелница“ видял, как Г. слязъл от таксито и
отворил вратата на пътника. С жестове го подканил да излезе, но последния
започнал да го рита. Колегата му успял да го хване и издърпа навън. Пътникът
започнал да вика, че е боксьор и да се заканва, при което заел боксова стойка.
Направил опит на удари Г., но той го отблъснал, при което нападателят паднал
назад. След като се изправил отново започнал да прави опити да удари Г., но
тогава дошъл брат му Г., който застанал между тях. Въпреки намесата пътникът не
преустановил опитите си да удари Г.. Описва как пътникът постоянно налитал да
се бие с Г., не спрял и при намесата на Г.. Викал, че бил боксьор и отправял
към тях псувни и дори събул гащите си и демонстрирал мъжествеността си. При
проведеното разпознаване на лица, изразява предположение, че пострадалия А. е
лицето, за което говори.
С оглед изясняване на противоречията
между показанията на този свидетел с тези на свидетелите А., Ц. и А. били извършени и очни ставки между тях, които
не довели до изчистването им.
При преценка на показанията на свид.Д., съдът счита,
че не следва да се кредитират, тъй като от една страна са в пълно противоречие
с показанията на пострадалия и свидетелите С.Ц. и М.А., които кореспондират помежду си, а от
друга и с обективните находки подкрепящи показанията на А., Ц. и А. намерили израз в заключенията на
съдебномедицинските експертизи относно причинените увреждания на А.
Освен това този свидетел се познава с двамата обвиняеми, тъй като е в
колегиални отношения с тях, поради което съдат намира, че показанията му са пристрастни
и не следва да им се дава вяра. Освен това е спорно дали въобще е бил там, тъй
като според показанията на Ц. и А., макар и некотегорични затова, такситата са
били две.
От справката на Община Русе се
установява, че записите от видеокамерите наблюдение и охрана на реда,
разположени на кръстовището в района на произшествието не се съхраняват.
От справката на РД “АА” Русе се
установява, че обвиняемите притежават съответните удастоверения за извършване
на таксиметрова дейност, както и че визираните превозни средства са вписани по
надлежния ред.
От представения, чрез защитника
отчет от фискалната памет на таксиметровия му автомобил на обв.И., се
установява, че за 20.07.2017 г. оборотът е в размер на 73,02 лв. за извършени
17 броя курсове.
От приобщената справка за съдимост
на обвиняемите се установява, че не са осъждани, като на И. е наложено
административно наказание глоба на основание чл.78а от НК за извършено
престъпление по непредпазливост свързано с управлението на МПС.
Анализа на всички доказателства разгледани отделно и в
тяхната съвкупност, налага следните правни изводи:
От обективна и субективна страна обвиняемият Г.Л.И.
осъществил състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр.
с чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 20.07.2017 г. в гр.Русе по хулигански подбуди
причинил на Станимир Пенчев Ангелов от гр.Русе лека телесна повреда, изразяваща
се в болка и страдание.
От обективна страна елементите на
престъплението са налице — същия е нанесъл удари с юмруци и ритници на св. А. В
резултат на тези удари му причинил лека телесна повреда изразяваща се в болка и
страдание.
Тези действия извършил безпричинно и с тях засегнал грубо обществените порядки,
нормите на морала и човешката личност на пострадалото лице. Пострадалият св. А.
по никакъв начин не е провокирал подобна реакция от страна на обв. И.. Изявената
претенция да включи таксиметровия апарат в никакъв случай не може да бъде възприета
като причина за накърняване на здравето му по такъв начин, както и за
нарушаване на обществения ред. С поведението си И. демонстрирал грубо
незачитане на телесната му неприкосновеност и на обществените порядки. Така
извършил деянието по хулигански подбуди.
От субективна страна действал при пряк умисъл
— съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и искал, желаел и целял настъпването им. Съзнавал е обстоятелството, че нанася
удари на св.А., които му причиняват описаните телесни увреждания и че нарушава
обществени ред.
Предвид изложеното, съдът признава обв. И.
за ВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр.
с чл.130, ал.2 от НК и му налага наказание при индивидуализацията, на което съобрази,
че са налице законовите предпоставки по чл.78а НК за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност и предвид императивното задължение вменено на съда, той е длъжен да стори
това.
При
определяне на размера на административното наказание, съдът прие като
смекчаващи обстоятелства - чистото съдебно минало на дееца. Не се приеха отегчаващи
отговорността обстоятелства.
В
този смисъл на обвиняемия И. следва да бъде наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 1000 лв.
От обективна и субективна страна обвиняемият Г.Л.И.
осъществил състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр.
с чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 20.07.2017 г. в гр.Русе по хулигански подбуди
причинил на С. П. А. от гр.Русе лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание.
От обективна страна елементите на
престъплението са налице — същия нанесъл удари с юмруци и ритници на св. А.
Освен това скъсал метната през рамо чантичка на свид.А.,
обиждал го, съблякъл чрез дърпане тениската му и наплюл пострадалия и свид.Ц.. В резултат на тези удари на пострадалия била
причинена лека телесна повреда изразяваща се в болка и страдание. Тези действия
обв.И. извършил безпричинно и с тях засегнал грубо
обществените порядки, нормите на морала и телесната неприкосновеност на пострадалото
лице. Свид. А. по никакъв начин не е провокирал
подобна реакция от страна на обв. И.. Действията му
били извършени на обществено място и демонстрирал грубо незачитане на личността
на А., на Ц. и на обществените порядки.
От субективна страна действал при пряк умисъл
— съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици,
искал, желаел и целял настъпването им. Съзнавал е, че нанася удари на св.А.,
които му причиняват описаните телесни увреждания, как къса чантичката му, съблича
тениската му, как го обижда и че наплюва както А., така и Ц., който пък се
озовал при тях единствено с намерението да преустанови конфликта.
Предвид изложеното, съдът признава обв. И. за ВИНОВЕН в извършване на престъплението по
чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 от НК и му
налага наказание при индивидуализацията, на което съобрази, че са налице
законовите предпоставки по чл.78а НК за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност и предвид императивното задължение вменено на съда, той
е длъжен да стори това.
При определяне на размера на административното
наказание, съдът отчете като смекчаващи обстоятелства - чистото съдебно минало
на дееца. Не се приеха отегчаващи отговорността обстоятелства.
В този смисъл на обвиняемия И. следва да бъде
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1000 лв.
Така определените наказания биха постигнали
целите да се поправят и превъзпитат двамата обвиняеми към спазване на законите
и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху тях и да им се отнеме
възможността да вършат други престъпления, както и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
При този изход на делото всеки от обвиняемите
следва да заплати в полза на ОДМВР - Русе по 840 лева, представляващи по
½ от направените на досъдебното производство разноски, и по 5 лева по
сметка на РсРС при служебно издаване на изпълнителен
лист, а в полза на РсРС по 200 лв., представляващи по
½ от направените на съдебното производство разноски, както и по 5 лева
по сметка на РсРС при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Така мотивиран и съдът произнесе решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: