№ 200
гр. Пазарджик, 03.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Наказателно дело
частен характер № 20225220200563 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Частният тъжител Т. П. – редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, явява се лично.
Явява се повереника адв. П. редовно упълномощен да я представлява
като неин повереник.
Подсъдимият Й. М. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, явява се лично. За него се явява адв. К. П. назначен в качеството на
служебен защитник.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ намира, че следва да бъде предявен на страните изпратения от
РЦ 112- Кърджали диск съдържащ аудио записи, поради което и по аргумент
на чл. 284 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВЯВА на страните полученият диск от РЦ 112- Кърджали чрез
1
изслушване на аудио записите от този диск.
АДВ. П. – Представям и моля да приемете ТЕЛКОВО решение на едно
от децата и акт за раждане на бебето, което е на няколко месеца.
АДВ. П. – Не възразявам да се приемат, но няма пряко отношение
относно деянието, по–скоро може да има значение за индивидуализиране на
наказанието.
СЪДЪТ счита, че следва да бъдат приети представените в днешното
съдебно заседание от защитата документи, поради което
О П Р Е ДЕ Л И:
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал днес
представените от защитника на подсъдимия документи, а именно експертно
Решение на ТЕЛК и акт за раждане на детето Денис Луков.
АДВ. П. – Представям доказателства за сторени разноски и два броя
фактури с фискални бонове за обща сума от 1200 лева.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и представените в днешното съдебно заседание документи за
извършени разходи от тъжителката Ташкена П..
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Нямаме други искания. Да се приключи
делото.
СЪДЪТ счете, делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЮЛЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
АДВ. П. – Моля да постановите присъда, с която да признаете
подсъдимият Й. Г. М. за виновен по повдигнатите му две обвинения
конкретно формулирани в тъжбата да не ги преповтарям. Както често се
случва по подобен род дела от ЧХ и по настоящето се обособиха две групи
свидетели, които твърдят различна фактическа обстановка. От една страна
това са посочените от тъжителката свидетели - Г. П. и А.А., от друга страна
са посочените от защитата - М. Л., Г. М., С. Т. и Д. Ц., който е полицейския
служител и неговите показания следва да бъдат обсъждани като
2
незаинтересовани. Аз ще Ви моля да приемете, че фактическата обстановка
изложена от първата група свидетели е реална такава и да кредитирате
техните показания и да оставете без кредитиране втората група свидетели.
Аргументите за това са не един или два най- вече следва, че изложеното от
тях Й. е отишъл в дома в с. Д. около 21.00 часа, нанесъл е удари в лицето на
Г. П., опитал се е да нанесе удар с метална тръба, а след това е нанесъл и
юмручни удари и срещу Т. П. е действителната фактическа обстановка,
защото между двамата свидетели няма вътрешно противоречие по отношение
на нито един основен факт. Всеки за себе си излага логични и
последователни събития, които са и житейски достоверни.Тези показания в
крайна сметка се подкрепят и от доказателства, както писмени, така и
веществени. На първо място като официални и безпротиворечиви документи
сочим тези издадени от МБАЛ- Пазарджик, в които се констатират
наранявания по лицата и на двамата пострадали един от които е тъжителката
Т. П. в настоящето производство. Два дни по- късно тя се е сдобила със
СМУ, което по-детайлно описва нейните наранявания посочвайки се, че
давността и описанието им отговарят да са получени така както сочи Т. П.
пред съдебен медик. Обърнете внимание, че казаното от свидетелите
посочени от тъжителката се потвърждава и от днес и с предявения ни и
изслушан компакт диск с 3 броя телефонни обаждания по телефон 112. Това
са обаждания непосредствено след побоя и все още в момент, в който Й. не си
е тръгнал. Към онзи момент, когато не може да се предполага ще има ли
някакво дело, А.А. съобщава, че те се намират вътре, а отвън Й. продължава
да троши колата и го е страх да излезе при него, за да не получи наранявания
и той. Същевременно показанията на свидетелите посочени от защитата не
обясняват от къде се появяват тези наранявания и по отношение на П. и Г. П..
Твърдят, че самият Й. е получил наранявания, но те от своя страна не са
удостоверени по никакъв начин и това е едно твърдение. Ще се спра по
конкретно върху показанията на свидетелите на защитата, защото в тях се
наблюдават противоречия в самите тях, а и обсъдени с доказателствата
събрани по делото. Цялата защитна теза в настоящето производство се гради
на едно единствено условие, че случилото се не е от 21.00 часа нататък, а се е
развила около 18-18:30 часа. Какво е значението на това изместване на
времето? Значението е, че всеки ден или през ден по едно и също време
линейка на хемодиализа се връща в селото, за да докара бащата на Й. или
3
други лица. Това придава достоверност на присъствието на свидетеля Г. М. и
С. Т., които за първи път след проведено ДП, след проведено производство по
тъжба на Г. П. се споменава в настоящето производство. До сега тези двама
свидетели никъде не са сочени. По настоящето производство се събраха
достатъчно данни от които можем да направим извод, че те не са възприели
лично това което казаха в съдебната зала вчера. Ето какви са аргументите ми
в тази насока. Най първо моля да имате предвид, че в приобщеното към
настоящето производство ДП, макар да не могат едно към едно да се ползват
показанията дадени там, все пак отбелязвам, че при разпитите си на лист 4 по
отношение на М. и на лист 45 по отношение на Й. те съобщават, че случилото
се е в 21.00 часа, когато са отшили в дома на Т.. В НЧХД № 564/2022 г. в
протокола от 22.10.2022 г., който беше приет като доказателство по
настоящето дело, М. Л. отново сочи, че отиването в дома у Т. е към 21.00-
22.00 часа. Личи явното противоречие в показанията на М. Л. и в частност на
обвиняемия дадени в предходни различни производства. Интересното е, че в
две други производства дават други данни и само в настоящето казват съвсем
нов час. Това е красноречив аргумент за това, че в сегашното производство те
не излагат истината. Такива данни се разкриват и у показанията на Г. М.. Тук
се забелязва следното: Той твърди, че заедно с шофьора С. Т., който го е
довел в града са пристигнали около 18.00-18.30 часа, видели са тълпата,
върнали са се пеша до дома на Т., за да видят какво се случва, наблюдават
случващото се около 5-10 минути, след което когато Й. успява да избяга те си
тръгват, като баща му Г. се прибира в къщи. Стана ясно от показанията на
този свидетел, че те живеят в един двор, и също така стана ясно, че той е
разбрал за дошлите по- късно полицаи, които са търсили Й.. Обаче какво
казва той, кога са дошли тези полицаи. Точните му думи са „половин- един
час след като се прибрах“. Ако трябва да направим една проста
математическа сметка, ако в 18.30 са били пред дома на Т. 10 минути са
наблюдавали случващото се, след което си е тръгнал в къщата си намираща се
на 70-80 метра, това няма да му е отнело 20 минути и общия сбор е 20 минути
да кажем, че е половин час. От 18.30 ще е 19.30 часа, ако половин- един час е
дошла полицията това означава, че трябва да е дошла в 20.00 часа, а
обаждането на А. е в 21,33 часа и излиза по думите на Г., че полицията е
дошла преди изобщо да е била сигнализирана. Това разкрива неистинността в
показанията на Г., който сам обективира невъзможността да е присъствал в
4
18-18.30 часа на случилото се. По същата тази причина няма как да са верни
показанията на свидетеля Т., че е присъствал в този период там и че на него Г.
му бил казал по- късно, че към 21- 21 нещо часа са били дошли полицаите,
тъй като те не са били сигнализирани все още. Тези двама свидетели, че не
говорят истината личи и от други факти. Свидетелят М. разказва подробно
как Т. П., А. и Г. – тримата заедно и отделно са пребивали синът му. Това се
е случило в двора. По делото мисля, че няма спор, че в този двор е имало и
автомобил, защото той е бил установен и от полицаите. Че този автомобил е
бил там личи и от снимките приложени с тъжбата. Че този автомобил е бил
изпотрошен също мисля, че е безспорно. Да, обаче наблюдаващия пет минути
случилото се Г. М. не е видял как възникват повредите по колата. Как е
възможно това, ако е бил там. Той се опита да аргументира невъзможността
си, че колата била по-близко до пътя, а пък боя се развивал по навътре в
двора, което изключва неговата логика, защото колата е била по- близо до
него, бидейки той на пътя. Значи той вижда по- ясно побоя, а не вижда
автомобила- това е алогично. По отношение на колата направи ни
впечатление как свидетелят Т. не я видял нито в двора, нито отвън. Друг
аргумент е, че се описва един така сензационен побой от трима души над
един човек продължаващ 5-10 минути и след който побой няма никакви
медицински данни за получени наранявания. Няма и оплаквания в полицията,
няма жалба, няма сигнал до бърза помощ. Аргумент, че такива наранявания
не са получени и че няма как свидетелите М. и Т. да не са видели
получавания на такива наранявания. Прави впечатление, че по думите на
бащата на подсъдимия два дни по- късно той е дал обяснения пред
кварталния. Два дни по- късно всички тези наранявания все още са видими да
не кажа, че тогава са още по видими отколкото вечерта на случката. Ако
кварталния полицай е видял такива наранявания и Й. се е оплакал, как ги е
получил, то неговото задължение е било сам да сезира органите на реда за
извършване на проверка за това нещо иначе би извършил дисциплинарно
нарушение да не съобщи такова нещо. В случая ние нямаме данни за такъв
случай. Прави впечатление, колко нелогично излиза впечатлението на един
баща и неговия син в ситуация първо бащата вижда как синът му го бият
трима души и той не казва нищо словесно и не се намесва лично. Второ бил
избягал, когато го търсили полицаите и се бил крил в с. А.. Това не се прави,
ако е бил пребит и е бил жертва. Много държах да се чуе записа на телефон
5
112 понеже е служебно известно от другото дело и там ясно се вижда в една
обстановка, как А. съобщава, че всички те се намират вътре, а Й. все още е
отвън и чупи колата Първият аргумент, че Й. е този който чупи колата и
второ, че той не е избягал гонейки го с тояги и камъни и трето, че в двора на
Т. той не е бил държан, защото те са били вътре в стаята. Всички тези
аргументи сочените в подкрепа на тях доказателства мисля, че аргументират в
достатъчна степен сочат виновността на подсъдимия по повдигнатите му
обвинения. От правна страна считам, че с нанесените на Т. П. удари и
удостоверените по лицето на тези увреди безспорно доказват извършеното
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Това аргументира и основателност на
гражданския иск за обезщетение на вредите. Пот тази стратегия и в тази
насока, моля да имате предвид, че на Т. П. по-трудно са заздравели и са
отшумели нараняванията в сравнение с един здрав човек, защото тя е
възрастна жена, защото има предишни заболявания касаещи сърдечна
недостатъчност, кръвно налягане, уврежданията на нервните коренчета,
където сме представили медицински документи със самата тъжба. От разпита
на нейният син на внук и А. става ясно, че тези наранявания са отшумявали в
период от 2-3 седмици, което затруднява храненето заради травмата на
челюстта. Всичко това аргументира извода, че предявения иск от 5000 лева не
е прекомерен, за да обезщети болката и страданията, които е претърпяла Т..
По отношение на второто повдигнато обвинение считам, че също
следва да се приеме за доказано по престъплението по чл. 170, ал. 1 от НК.
Това престъпление не е толкова често срещано, но в доктрината и практиката
има достатъчно основополагащи постановки кога е извършено. Ясно е, че
това престъпление е в два акта, като единия от двата акта е проникване в дома
на лицето, което не желае да има такова проникване и второто е улесняващ
акт. В случая по думите е за използване на сила и заплашване. Мисля, че по
делото се събраха достатъчно данни да се аргументи, че сила и заплашване са
употребени. Обстоятелствата в тази насока, че М. влиза през три врати. Една
на пътя, една на къщата и една в помещението, което са спели двамата Т. и Г..
Тези врати са били затворени макар и незаключени и двете първи врати са
отворени чрез блъскане и в тази насока има данни от свидетеля А.А.. Първата
за блъскане с крак втората с ръце. Следва да се има предвид, че това става
около 21.00 часа, когато е тъмно, когато обичайно в този зимен период да се
предположи, че обитаващите дома не очакват гости. Допълнителен аргумент
6
в тази насока е факта, че те са били заспали дори. Едва ли може да се приеме,
че те са допускали и да са желаели гости по това време още по- малко такъв с
тръба и заканващ се с побой или най- общо казано късният час. Затворените
врати обективират нежеланието на Т. да приеме, който й да е включително и
М.. Т. е спала след това когато Й. е влязъл тя е викала той да излезе, само
потвърждават тези изводи. Блъскането на вратите, заканването за побой са
аргумент, че има употребена сила и заплашване при влизането в дома на Т..
Ето защо мисля, че са налице всички обективни и субективни елементи и за
престъплението по чл. 170, ал. 1 от НК. Моля да се уважи гражданския иск за
обезщетяване на това престъпление изразяващи се в главно претърпени
психически и емоционални травми, страх и безпокойство от това, че някой
ще проникне в собствения дом. В тази насока, моля да имате предвид и
последвалите след деянието действия, а именно сменяване на ключалки и
поставяне на камери. Това ясно обективира загнездилия се у доверителката
ми страх за извършване на ново такова деяние. Този страх продължава и до
днес по думите на свидетелите. В заключение искам да кажа многократно
моята доверителка беше убеждавана за възможния по-лек изход на делото
при една спогодба, при едно помирение. Моля да имате предвид, че след
всичкото това преживяване, което е изключително и само негативно след
което не е имало извинение толкова много време, след дълго месечно бих
казал отричане да е вършил подобно деяние. Нормално е моята доверителка
да не се чувства сигурна, тя разбира, че едва ли може да получи някакво
обезщетение парично от Й. и основната идея в нейните действия по подаване
на тъжба са, за да се задейства, както генералната така и индивидуалната
превенция и Й. да бъде възпрян от субективна страна да желае, да иска, да
смята, че подобно негово поведение може да се толерира. Не следва при това
положение тя да бъде укорявана, че не е съгласна на помирение. Моля
взимайки предвид всичко това да постановите осъдителна присъда в
посочения по- горе смисъл.
АДВ. П. – Искам да изложа някой факти и най – напред искам да
започна с някои характеристични данни за Й. М., семейството му, неговото
поведение, житейско и трудово. След което някои факти, които се
потвърждават от свидетелите на тъжителя, които доказват разминаване в
поведението в тази вечер, когато е станало това събитие. Й. не отрича и
съпругата му която е свидетел, за това, че те са отишли в дома на Т., за да
7
изяснят съС.ието, в което се намира самото семейство към този момент.
Първо Й. е първото дете на семейството на свидетеля баща му Г., има още
трима братя, с които баща му се занимава в условието на това, че той е болен
от диабет и ходи редовно на хемодиализа. Второ семейството на подсъдимият
е съпругата му М. и четири деца, като има две глухонеми деца. Тя е родила
първото преди 14 г. възраст, за което е разглеждан въпроса по съдебен път и
от няколко месеца има четвърто дете. Й. е неграмотен, има трети клас, където
не можахме да намерим и бележник за това свидетелство. Самият той държи
на семейството си и на децата си, труди се колкото може, ходи при повикване
да работи, на строителство, на полето да изкара пари, за да нахрани
семейството си. Баща му не се занимава с неговото семейство, отглежда сам
децата и се грижи за тях, които са с физически увреждания. В тази обстановка
той получава оплакване от съпругата си, че Г., с който са израснали заедно в
махалата и си ходят редовно и на гости и като приятели също така са и
сватове – чичото на Й. е съпруг на дъщерята на Т.. При това положение Г. –
свидетелят сам казва, че вечерта на събитието са били с подсъдимия в
бръснарница, където Г. си е тръгнал, отбил се е в дома, а бръснарницата
доколко часа ще работи. Това мен ме кара да мисля, че събитието е станало
значително по- рано от това чрез което се доказва с обажданията. След като
се отбил в дома на подсъдимия, Й. си отишъл в къщи. Прибирал се Й. в къщи,
а какво е правил Г. там без Й., когато преди известно време само преди
минути или половин час са били заедно не е ясно, което пък и доказва
оплакванията на съпругата на Й., за това което Г. и предлага и се доказва, че
той и предлага да проституира като сводник с други мъже, а някъде разбрах,
че искат да я изведат и в чужбина с цел печалба на пари и проституция, не той
лично, а друг човек, който той и предлага. Този факт ме кара да мисля, че
това е така и че е било в по- ранен час, тъй като прибирайки се Й. в къщи,
съпругата му му споделя това, което Г. и предлага. Това вероятно е
продължавало и известно време преди това, тъй като свидетелят - бащата на
Й. е дочувал от тук от там, както го каза и тук при изслушването, че има
нещо което не му харесва в това отношение. Й., за да изясни ситуацията, в
която се намират и дали това е вярно, защитавайки честта на семейството, на
децата и своята, взема съпругата и двамата отиват в дома на Т., където се
развиват тези събития. Той казва пък и тя като свидетел – съпругата му, че
той е взел точилка за кори дълга около 50-60 см и с нея са отишли там,
8
влезнали са вътре и са се развили събитията така както ще ги коментираме
след малко. По отношение на тръбата за която той е обвинен, смущава ме
факта, че той е отишъл с тръба в дома. Тръба която А. сочи с двете ръце
толкова широка по размер и дълга 1,50-2.00 метра. Една врата в селото е
висока 1,80 метра, влезнал е Й. вътре с тази тръба държейки я, а по отношение
на това какъв размер е тръбата по деянията - виждаме Й. какъв е и дали може
да я държи в ръката. През цялото това време той с тръбата вътре в стаята
държейки я и през цялото време, когато А. го е хванал през кръста и в ръцете
той е държал тръбата, а с другата е удрял Г., удрял е и Т.. Как ще стане това?
А. извеждайки Г. навън, Й. трябва да е държал отново тръбата в себе си. Как
така тази широка тръба я е държал. Тези неща ме смущават и излагам като
факти, че извеждайки го навън, ако времето, когато е държан за ръцете и
кръста незащитен, държейки в едната ръка тръбата са му нанасяли удари
доказвайки се това от съпругата, която е била вътре и очевидец на всичко
това и то множество удари от страна на Т., където изведен навън през цялото
това време и в двора извеждайки го, държейки тръбата Й. също са
продължили да го бият Т., Г. и би трябвало, ако е така той да почупи стъклата
на колата с тази тръба, толкова дълга тръба доказана за размера и от другия
свидетел. Малко нереално ми се вижда, че той ще тръгне от там
освобождавайки се от А. да чупи стъклата на колата. Свидетелите времето е
дълго минали са един, два- три месеца доказват, че са видели това нещо, че Т.
го бие по главата и тялото и той успява да се отскубне или А. го е пуснал
вече, той е избягал и по нататък си е отишъл в къщи. По- късно е отишъл в
друго село да се скрие, защото може би от полицаите го е страх. Въпреки, че
не се е отнесъл за медицинска помощ, съпругата му и той, а и баща му казват,
че има подутини в главата, че няколко дни не е ходил на работа, както и баща
му казва, работил е в завода в Д., което доказва до известна степен, че имаме
отвръщане от страна на тъжителката със същото деяние което той е нанесъл
на нея. Въпреки, че нямаме писмени доказателства. По отношение на
времето – вечерта. 17.30-18:00 или 19:00, което те говорят и свидетелите мога
да кажа, че ако е в 19.00 часа до 21.00 часа са два часа. В тези два часа е
възможно да бъдат изобретени редица неща за упрекване на Й. в деяние за
чупене на стъклата на колата и за нанасяне на побоя. Тези неща ме смущават,
защото никъде не се говори за точилка в дознанието и в отказа за образуване
се говори също за дървена тояга или пръчка. Аз погледнах дозанинето,
9
говори се за тояга, а не за тръба и никъде тръба не съществува освен в техните
показания, което ме навява на мисълта, че е възможно инсценировка до
известна степен на случая в дома за влизането в чуждо жилище. Той
признава, беше съгласен за помирение, като обещава, че около 1000 лева
може да обезщети по този член за влизане в чуждо жилище и да има
споразумение по въпроса. За влизане в чуждо жилище от страна на Г., както
самият той казва, че е отишъл в дома на Й. при жена му след това си отишъл
в къщи може да се разбира, че и той влиза в чуждо жилище. От тук можем да
съдим и за обществената опасност на деянието дали скланяне към
проституция, защото това е повода или влизането в жилището на свои
роднини и приятели, за да изяснят ситуацията по този случай, кое е по-
голяма обществена опасност на деянието. В тази връзка аз имам известни
съмнения в поведението на А. по обажданията на тези телефони 112 за МВР и
за два пъти в бърза помощ. Освен това когато са дошли полицаите те са им
предложили медицинска помощ, а те са отговорили буквално, както и е
записано, че нямат нужда от медицинска помощ, а това е непосредствено след
събитието. Полицаите казват, че са пристигнали за 5-10 минути след
обаждането. Като изнасям тези факти, моля при определяне на наказанието
да се имат предвид, като предлагам чл. 130 за нанасяне на лека телесна
повреда да бъде приложено 130, ал. 3, където взаимно са нанесени удари и
тъжителката е отвърнала със същото спрямо подсъдимия. Ще бъде
справедливо да бъде погледнато от този ъгъл тази ситуация. По чл.170, ал. 1
от НК възражения нямаме, факта е факт, но като се има предвид, че и Г. е
ходил и ходи в дома и създава тези условия за това събитие то моля да имате
предвид при определяне на наказанието.
АДВ. П. – Изслушах внимателно пледоарията на колегата, споменатите
факти и аргументи се извеждат от неща, които са неотносими към двете
обвинения които са повдигнати. Дали си ходят редовно на гости, какво се е
случило, имало ли е думи за извеждането на съпругата на подсъдимия за
проституиране в чужбина или не, всичките тези неща дори и да са верни,
нямаме достатъчно доказателства за такива действия от страна на Г.. Не могат
да оправдаят и да аргументират неизбежна отбрана или защита на трето лице.
Изобщо няма нито един аргумент, че ще отпадне отговорността за
подсъдимия, ако се укаже, че има такива предходни факти така, че те не могат
да бъдат аргумент за оправдаването му. Тръбата - няма обвинение за нанесен
10
удар с тръба, увреждането на паркирания в двора автомобил не е предмет на
настоящето дело, то е само факт, но за него няма повдигнато обвинение. Тези
възражения не могат да аргументират отпадане виновността на Й.. За
реторсия не може изобщо да бъде говорено при положение, че кредитирате
показанията на първата група свидетели посочени от тъжителката.Чисто
теоретично да приемем, че има отвръщане, кога е то, едните действия се
развиват в къщата, а другите по-късно отпред пред къщата, когато вече
първоначалното нападение е прекратено, когато е минал известен период от
време, това не е веднага отвръщане. Това са теоретични обстановки за които
изобщо не трябва да се разсъждава. Има и друго разминаване, което не
споменах пред Вас, обърнете внимание, че дори и за случилото се вътре в
дома неговата съпруга и Й. имат разминавания. Й. казва „Г. ме удари с крак“,
а съпругата му казва „Г. ме удари с юмрук“. Това е аргумент, че това е зле
стикована защитна позиция. Струва ми се, че свидетелят Г. не е твърдял да е
ходил в дома на Й.. Моля обърнете внимание на това нещо, но дори да е така
,ходенето у Й. няма твърдение дори, че е с негово нежелание, което прави
разликата между едно посещение от престъпното влизане в чужд дом и второ
за такова престъпление не се предвижда реторсия.
АДВ. П. – Ако приемете това за ал. 3 на чл. 130 ,то остава чл. 170,
където моля да бъде приложен чл. 78А от НК.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ Й. М. – Аз не съм
много в час, не съм запознат с тези работи. Аз съм бит от Т.. Аз я бутнах, не
съм я удрял. А. ме хвана. Не съм виновен. Искам да Ви кажа, че не съм
виновен.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Й. М. – Няма какво друго да
кажа.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание за произнасяне на присъдата, след
което я обяви на страните и разясни сроковете за нейното обжалване.
Протоколът, написан в съдебно заседание, което приключи в 15:00 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11