Р Е Ш Е Н И
Е
Номер
260324 22.10.2021 година град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд
Търговско отделение
На
04.10. 2021 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР:
Антонина Николова
изслуша
докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело
№ 1274 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова
молба предявена от М.Ж.Г., ЕГН **********,***,
ал.36 чрез П.К. против „Д.“ ЕАД, гр.
С., бул. *** О., с правно основание: чл.45 от ЗЗД и чл.432 от КЗ.
В исковата молба се посочва, че
в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на ищеца М.Ж.Г., на 51
години.
Посочва се, че
на 18.12.2019 г., около 16:25 часа, в гр.К. по ул.*** се е движил л.а.
„Мицубиши Спейс Стар“ с per. № СТ 2798 ВР, управляван от И.Н.К.,
който нарушава правилата за движение по пътищата, като не пропуска пресичащия
на пешеходна пътека тип „Зебра“ М.Ж.Г. и го блъска. Вследствие на удара е
пострадал пешеходецът М.Ж.Г..
Сочи се, че във връзка с причиняване
на процесното ПТП е образувано ДП 1561/2019 г. по описа на РУ - К., пр.пр.
4568/ 2019 г. по описа на РП - К., което към момента не е приключило. Причина
за настъпване на ПТП са допуснатите от водача на л.а. „Мицубиши Спейс Стар“ с per. № СТ 2798 ВР нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната
ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за
спазване правилата за безопасно движение по пътищата. С оглед на изложеното в
случая съществува пряка причинна връзка между деянието на И.К. и настъпилите
общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на ищеца М.Ж.Г..
Твърди се, че
за увреждащия л.а. „Мицубиши Спейс Стар“ с per. № СТ
2798 ВР, управляван от И.Н.К., има сключена застраховка “Гражданска
отговорност”, з.п. BG/06/119002197276/06.08.2019г. със срок на
валидност една година, считано от 08.08.2019г. до 07.08.2020г. с „Д.“ ЕАД, гр.С..
По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на
трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000лв., която сума представлява минималният
размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2019 г. при едно увредено лице,
какъвто е конкретният случай.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, пострадалият е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред „Д.“
ЕАД и е представил всички документи, с които разполага. С писмо с обр. р. от
10.01.2020 г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По случая е
образувана застрахователна преписка с № 43072951900359, по която
застрахователят не е предложил или изплатил обезщетение. С оглед на изложеното,
в случая за ищеца е налице правен интерес да предяви претенцията си за плащане
пред съда.
Сочи се, че след инцидента на 18.12.2019
г. пострадалият е настанен в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „П.“ АД, гр. С.З.
с оплаквания от главоболие, гадене, световъртеж и болка в контузионните места.
Направени са му параклинични и образни изследвания. Установени са
разкъсно-контузна рана по типа скалп вляво фронтопариетално, кръвонасядане в
двете орбити, ескориации по гърба на носа, горна устна и ляв зигоматикус.
Раната е с неравни ръбове, кървяща и с множество некротични участъци.
Констатирана е също така и фрактура на дисталната част на десен радиус. От КТ
на глава се установява супратенториално наличие на въздушно съдържимо в
селарната ямка и вляво фронтално. В областта на околоносните кухини има
хеморагично съдържимо в двата сфеноидални, максиларни и етмоидални синуси.
Констатирани са още фрактура на носни кости, на зигоматичната кост вдясно и на
решетъчната кост двустранно, както и екстракраниален хематом вляво фронтално и
вдясно периорбитално. В резултат на констатираните травми на главата лекарите
заключават, че са налице: Фрактура на носни кости, на зигоматичната кост
вдясно и на решетъчната кост двустранно; Пневмоиефалия: Хемосинус
двустранно. На ищецът му е проведена медикаментозна терапия и му е
направена гипсова имобилизация за 30 дни, след което на 27.12.2019г. е изписан
и му е назначена медикаментозна терапия за дома. Във връзка с получените
наранявания и проведеното лечение ищецът е бил в състояние на временна
нетрудоспособност за период от 6 месеца.
Посочва се, че в резултат на уврежданията,
получени от процесното ПТП М.Ж.Г. търпи силни болки и много страдания, като
същият не се чувства добре физически и емоционално. Поради причинените
наранявания при инцидента ищецът за дълго време е следвало да спазва режим на
покой и да не се натоварва физически, като през този период е разчитал
единствено на помощта на своите близки за задоволяване на елементарните нужди
от ежедневието. Поради получените наранявания в областта на главата ищецът не е
бил в състояние да чете, работи на компютър и да гледа телевизия. Същият и към
настоящия момент не е възстановен напълно и продължава да изпитва болка по
контузионните места, като това се отразява изключително негативно и на
психологическото му състояние. Преди процесното ПТП той е бил мъж в
работоспособна възраст и добро здравословно състояние, но след инцидента за
дълъг период от време е бил лишен от обичайния си начин на живот. Видно от
приложените като доказателство към настоящата ИМ болнични листове пострадалият
е бил в състояние на нетрудоспособност за период от 180 дни. Освен болките
ищецът е изживял и силен стрес по време на пътния инцидент, който в съвкупност
с получените от него физически травми се отразяват изключително негативно на
здравословното и емоционалното му състояние и ще остане за цял живот в неговото
съзнание.
Твърди се, че в резултат на процесното ПТП
и получените при него увреждания, ищецът е претърпял и имуществени вреди в
размер на 377,73лв., които също следва да му бъдат възстановени. Посочените
разходи са направени за заплащане на потребителска такса, медицински услуги и
изследване на глава.
Сочи се, че с оглед на изложеното,
причинените неудобства, болки и страдания на пострадалия следва да бъдат
компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се
оценяват по-високо. Паричното обезщетение, разбира се, не може да замести
накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други
нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици
от претърпените телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди има за
цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки,
страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното
престъпление.
Твърди се, че вредите на ищеца са в
резултат на виновното поведение на водача на увреждащия л.а. „Мицубиши Спейс
Стар“ с per.
№ СТ 2798 ВР - И.Н.К., а за причинените от него вреди
отговаря ответникът по делото „Д.“ ЕАД, гр. С.. Съгласно чл. 432 от КЗ
увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищеца е
налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на
обезщетението за причинените му имуществени и неимуществени вреди. Предявените
искове са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед
действително претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания,
а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за
2019 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Моли съда да осъди ответника „Д.“ ЕАД -
С. да заплати на ищеца М.Ж.Г. обезщетение в размер на 26 000 лв., частичен иск
от 80 000 лв., за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени
болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното
ПТП, както и обезщетение за причинените му в тази връзка имуществени вреди в
размер на 377,73 лв. Претендира законната лихва върху всяка от сумите, считано
от 25.12.2019г. до окончателното изплащане на сумите. Моли съда да му присъди
направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като адв.К. е регистрирана по ЗДДС.В с.з. на 04.10.21 г.
е допуснато увеличение на предявения иск за причинени неимуществени вреди
вследствие на ПТП,като същият следва да се счита предявен за сумата от
80 000 лв. ведно със законната лихва,считано от 25.12.2019 г. ,а в
условията на евентуалност,считано от 10.01.20 г. –датата,на която е получено
уведомлението до окончателното изплащане.
Ответникът „Д.“ ЕАД не оспорва
наличието на виновно и противоправно поведение на застрахованият в ДЗИ водач,
както и наличието на причинно-следствена връзка между неговото поведение и
настъпилия вредоносен резултат, изразяващ се в причинените на ищеца телесни
увреждания.
Признава иска за неимуществени вреди за
основателен до сумата от 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева. Счита, че сумата
от 26 000 лв. се явява справедливо обезщетение за претърпените от ищеца
увреждания, болки и страдания. Оспорва иска за имуществени вреди, тъй като
претендираните разходи не са в причинно-следствена връзка със събитието. Не е
било необходимо да се извършват.
В условията на евентуалност, в случай, че ищецът направи увеличение на иска, то
оспорва претенцията на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 26000 (двадесет и шест хиляди лева) като
завишена по размер.
Счита, че застрахователно обезщетение над
сумата от 26 000 лева не съответства на критериите за справедливост,
установени в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Отново в условията на евентуалност, в
случай, че съдът прецени, че справедливото обезщетение е по-високо от 26 000 лв., то прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Счита, че
пострадалият е нарушил правилата на ЗДвП. Същият преди да предприеме
пресичането, не се е съобразил със скоростта и дистанцията на приближаващия
л.а. Счита, че пострадалият е имал възможност да пропусне
лекия автомобил преди да предприеме пресичането. Фактът на съпричиняването
следва да бъде отчетен при реализиране на гражданската отговорност.
Оспорва претенцията за лихви и разноски в
производството. Съгласно чл.380 от КЗ, към застрахователната претенция следва
да бъде посочена банкова сметка. ***следиците на забава на кредитора по
отношение на плащането.
С отговора заявява готовност незабавно след
като бъде посочена банкова сметка, ***., до която е признал иска като
приканваме ищеца да посочи сметка.
Моли съда, с оглед на изложеното и
извършеното признание на иска за неимуществените вреди, да постанови решение, с
което да се уважи иска до признатия
размер, да се отхвърли иска за имуществени вреди и да се отхвърлят претенциите
за лихви и разноски.
В случай, че ищецът направи увеличение на
иска, за неимуществени вреди, моли съда да отхвърли претенциите над признатия
размер.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:
Предмет на съдебно разглеждане са искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ
във вр. с чл.380 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди.
В хода на производството се установява
следното: На 18.12.2019 г. около 16:30 часа в гр. К., на ул. *** в посока запад
със скорост на движение около 41,51 км/ч и опасна зона за спиране 22,73 м, се е
движил лек автомобил Мицубиши Спейс Стар per. № СТ 2798 ВР, управляван от И.К.. Било е светлата част на денонощието,
видимостта е била нормална. Участъкът от пътя в района на ПТП е бил прав,
покрит с гладък дребнозърнест асфалт. В същото време, в посока от юг на север
пешеходеца М.Г. е предприел пресичане на платното за движение по маркирана
пешеходна пътека със средна скорост на движение при спокоен ход - 4,8 км/ч. Настъпил
удар между пешеходеца и МПС. Към момента на удара пешеходецът е изминал около 8
м по платното за движение, движейки се отляво надясно спрямо посоката на
движение на автомобила. За лек автомобил Мицубиши Спейс Стар първоначалният
контакт е бил в областта на предна челна дясна част, в окръглението на предната
броня, а за пострадалия в областта на долен десен крайник. В момента на удара
пешеходецът е бил разположен със странична дясна част на тялото си към
автомобила. В резултат на удара тялото на пострадалия, в областта на таза е
осъществило контакт дясната част на преден капак на МПС. Последвало е плъзгане
на тялото, като главата е достигнала до предното стъкло на височина 1,45 м от
пътното покритие и на 0,2 м в ляво от предна дясна колонка. Поради
закъснителното движение на автомобила и в резултат на неговото спиране, тялото
на пострадалия е отхвърлено напред и надясно спрямо посоката на движение на
МПС, след което се е установило върху терена, там където в протокола за оглед
на ПТП е описано петното кръв.
След удара, водачът на МПС е предприел
спиране и е установил МПС в близост до оста на пътя, по посока на движението
си, така както е описан в протокола за оглед на ПТП. В резултат на удара на
тялото в МПС и изпадането му върху терена, пострадалият е получил травматични
увреждания.Така установения механизъм на ПТП се установява от заключението на
назначената комплексна съдебна автотехническа-медицинска експертиза.
Според експерта причините за настъпване
на събитието от техническа гледна точка са субективните действия на водача на
МПС И.К., който приближавайки маркирана пешеходна пътека не се е съобразил с
пресичащия по нея отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила
пешеходец М.Г., като не е предприел своевременно намаляване на скоростта на
движение или спиране на МПС.
Водачът на лек
автомобил Мицубиши Спейс Стар per. № СТ
2798 ВР е имал техническата възможност да предотврати ПТП при различна скорост
на пешеходеца, тъй като опасната му зона за спиране е по-малка от отстоянието
на автомобила от мястото на удара, в момента на навлизане на пешеходеца на
платното за движение. Пешеходецът е предприел пресичане на платното за
движение, когато автомобилът е бил на около 70 м от мястото на удара, а
опасната зона за спиране на МПС е била около 23 м, т.е. той се е съобразил със
скоростта и разстоянието на приближаващия се отдясно автомобил. При
своевременно възприемане на опасността и намаляване на скоростта на движение на
МПС от страна на водача, пешеходецът би преминал безопасно платното за движение
без да настъпи ПТП. За пешеходеца ударът е бил предотвратим единствено, ако
спре движението си преди да предприеме пресичане пътната лента в която се движи
л.а. Мицубиши, но в такъв случай той би останал върху платното за движение,
преминал вече южната пътна лента. Това действие би удължило времето за
пресичане на пешеходеца, което от своя страна не е безопасно както за него,
така и за другите участници в движението.
От същото експертно заключение се
установява,че при процесното ПТП М.Ж.Г. е получил следните травматични
увреждания:
-Черепномозъчна
травма, изразяваща се в разкъсноконтузна рана на главата,
охлузвания и кръвонасядания на лицето, счупвания на лицеви кости, счупване на
черепната основа, изтичане на мозъчна течност през носа, навлизане на въздух в
черепната кухина, контузия на мозъка.
-Отворено
счупване на крайната част на дясната лъчева кост с изкълчване на гривнената
става.
-Контузии на
гръдния кош.
-Контузии на
крайниците.
Проведено е болнично лечение за срок от 10
дни, включващо хирургична обработка на рана на главата, гипсова имобилизация на
десен горен крайник и медикаментозно лечение. Следва домашно амбулаторно
лечение: Гипсовата имобилизация е била за срок от 30 дни, като възстановяването
на движенията на лявата ръка е изисквало още два месеца. По отношение на
черепномозъчната травма възстановяването е изисквало шест месечно домашно
амбулаторно лечение.
Съдебно-медицинския експерт дава заключение,че по
отношение на черепномозъчната
травма пострадалият е възстановен ,но с наличие на остатъчни явления -
нарушение в обонянието. По отношение на счупването на дясната предмишница е
налице остатъчен дискомфорт. Според експертният извод направените разходи от
пострадалия имат връзка с проведеното лечение и е било необходимо тяхното
извършване.
При анализа на установеното по делото
съдът намира,че са налице елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД във вр.
с чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.380 от КЗ.Налице е противоправно поведение от
страна на водача на процесното ПТП,вреди и причинна връзка.Не се спори относно
наличието на застрахователно правоотношение между ответното дружество и
деликвента.Спорен е размерът на причинените неимуществени вреди,основателността
на предявения иск за обезщетение на имуществени вреди ,както и наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
В хода на производството са събрани
гласни доказателства.Видно от показанията на свидетелката Б.Х.Г. –съпруга на
ищеца пострадалият е имал необходимост от придружител ,тъй като започнала да му
изтича мозъчната течност от носа.Не трябвало да става.Първите 15 дни трябвало само
да лежи,след това започнал да става.Не се стигнало до операция,тъй като било
успешно лечението с антибиотици. Около шест месеца се залежал.От констатациите
на скенера станало ясно,че има последствия - понякога буйствал.Бил по професия
ел.техник и работил по специалността си.Увредената дясна ръка го боляло,особено
в студено време.Било го страх да пресича пешеходна пътека.Свидетелят С.П.М.
установява,че пострадалият бил транспортиран от болницата в гр.К. до болницата
в гр.С.З..Бил в безпомощно състояние.Не можел да се обслужва сам.Почти два
месеца се налагало само да лежи и около шест месеца не ходел на работа.Оплаквал
се от болки в ръката и главата.
Съдът като
взе предвид събраните по делото доказателства намира,че за справедливо
обезщетяване на причинените на М.Ж.Г. неимуществени вреди следва да бъде определена
сумата 35 000лв. като искът в останалата част до претендирания размер
от 80 000 лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.При определянето на този размер съдът взе предвид тежестта
на уврежданията ,възстановителния
период,както и причинените болки и страдания вследствие на ПТП.Видно от
заключението на комплексната съдебна автотехническа –медицинска експертиза
разходите,направени от пострадалият Г. са в пряка причинна връзка с ПТП .Предявеният
иск за обезщетение на причинени имуществени вреди следва да се уважи в пълен
размер.
От страна на ответното дружество е
направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.
В
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на
обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено
от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
От анализа на експертните изводи
следва,че за пешеходецът ударът е бил предотвратим единствено, ако спре движението
си преди да предприеме пресичане на пътната лента в която се движи л.а.
Мицубиши, но в такъв случай той би останал върху платното за движение, преминал
вече южната пътна лента. Това действие би удължило времето за пресичане на
пешеходеца, което от своя страна не е безопасно както за него, така и за
другите участници в движението. Ето защо съдът намира, че с поведението си ищецът
не е допринесъл за настъпване на процесното ПТП и възражението за съпричиняване
е неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493,
ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие
включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за лихвата
за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само
за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на
уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая основателността на главния
иск в посочения размер води до основателност и на акцесорната претенция. Като
при липса на данни по делото, а и твърдения от страните, за по-ранна дата на
уведомяване на ответника от застрахования или увреденото лице за настъпването
на процесното застрахователно събитие, настоящият състав на съда намира, че
лихвата за забава се дължи от предявяването на застрахователната претенция от
ищеца– 10.01.2020 г., поради което следва да се присъди от този момент до
окончателното изплащане на дължимото обезщетение.
По
отговорността за разноски:
Ответното
дружество следва да заплати на адв.П.К. САК сумата от 1898,26 лв.-адвокатски хонорар по двата обективно
съединени иска с ДДС- съобразно уважената част на исковите претенции. Неоснователно
е възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца,тъй
като същият е изчисляван по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Окръжен съд-С.З. направените разноски съобразно уважената част на предявените
искове.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД, гр. С., бул. *** О. да заплати на М.Ж.Г., ЕГН **********,***,
ал.36 чрез адв.П.К. сумата от 35 000лв. /тридесет и
пет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП на 18.12.2019г.,ведно
със законната лихва,считано от 10.01.2020г.,
до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск до предявения размер 80 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД, гр. С., бул. *** О. да заплати на М.Ж.Г., ЕГН **********,***,
ал.36 чрез адв.П.К. сумата от 377,73 лв. /триста
седемдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/ - обезщетение за
имуществени вреди вследствие на ПТП на 18.12.2019г., ведно със законната
лихва,считано от 10.01.2020 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД,
гр. С., бул. *** О. да заплати на адв.П.К. САК сумата 1898,26 лв.-адвокатски
хонорар по двата обективно съединени иска с ДДС съобразно уважената част на
исковата претенция.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД, гр.
С., бул. *** О. да заплати по сметка на Окръжен съд С.З. сумата 1400 –ДТ, както и сумата 188,13 лв.-разноски по делото съобразно уважената
част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :